Решение · № 5419/2025 · дело 3273/2025

По дело 3273 / 2025 РЕШЕНИЕ № 5419 София , 23.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: МИРОСЛАВ МИРЧЕВ ХРИСТО КОЙЧЕВ при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Куман Куманов изслуша докладваното от съдията Мирослав Мирчев по административно дело № 3273/2025 г. Производството е образувано по касационна жалба на И. Пеевски, с [ЕГН], в качеството му на ЕТ „Агрокнез – И. Пеевски“, притежаващ ЕИК 200535706, със седалище и адрес нса управление гр. Кнежа, обл. Плевен, [адрес] против Решение № 696/19.02.2025 г. на Административен съд – Плевен, VI състав, постановено по адм. д. № 511 по описа за 2024 г. на този съд. Със съдебното решение: е оставена без разглеждане жалбата на РЛ срещу Решение № 52/28.05.2024 г. на Директора на Д „ОДОП“ – Велико Търново и е прекратено производството в тази част; отхвърлена жалбата на РЛ против РА № Р – 04001523004568 – 091 – 001/08.03.2024 г., издаден от И. Кунчев, на длъжност „началник сектор Ревизии“ – възложил ревизията и З. Златанова, на длъжност „главен инспектор по приходите“ – ръководител на ревизията, към ТД на НАП Велико Търново, с който акт са определени задължения за внасяне за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2022 г. в размер на 19 998 лева и лихви в размер на 1847,25 лева и ДДС в размер 26 664, 42 лева за данъчен период м.032022 г. и начислените лихви в размер на 5 732,48 лева, за данъчни периоди м. 03. И м. 04.2022 година; В полза на Националната агенция по приходите са присъдени разноски в размер на 4 989,37 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече касационно основание по чл.209, т.3 АПК – неправилност на съдебното решение вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отделните оплаквания са конкретизирани в КЖ. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение, отмяна на процесния РА и присъждане направените разноски. Ответникът по касация - Директорът на Д „ОДОП“ – гр. Велико Търново е оспорил жалбата с доводи, конкретизирани в писмени бележки на процесуален представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВКП дава заключение, включително в писмен вид, за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното: Със ЗВР № Р - 04001523004568 – 020 – 001/01.08.2023 г., изменена впоследствие, е възложена ревизия на РЛ. За резултатите е съставен РД, връчен по електронен път. Срещу РД е депозирано възражение, но с Решение № 52/28.05.2024 г. на Директора на Д „ОДОП“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП е потвърден РА. Констатирано е, че И. Пеевски ползва наети складови помещения, ведно с прилежащата част от стопански двор, находящ се в гр. Койнаре – Зърнобаза, съгласно договор от 01.02.2012 година. И. Пеевски е съдружник в „Про – ленд“ ООД. През периода от 01.01.2022 г. до 30.09.2022 г. ЕТ „Агрокнез – И. Пеевски“ е осъществявал стопанска дейност, а именно: отглеждане на зърнени култури/пшеница, царевица, фуражни зеленчуци и други фуражи. Обработваемите площи са взети под наем или аренда. При ревизията са изискани обяснения от ЗЛ и от трети лица, посетен е счетоводния му офис, присъединени са доказателства, събрани при предходна проверка. Приходните органи са установили отчетените разходи за фири от слънчоглед в склад, находящ се в гр. Алтимир, както и тези от склад Бърдарски геран. Счетоводните записвания са направени въз основа на МО № 11/319 от 31.03.2022 г., МО № 11/320 от 31.03.2022 г., Докладна записка от 31.03.2022 г. на домакина М. К.. С нея е уведомено счетоводството, че след последните претеглени и предадени количества складовете са празни, почистени и дезинфекцирани. В МО е отбелязано, че фирите са резултат от изчерпване наличностите, но според приходните органи не са приложени документи, обосноваващи наличието на естествени фири на слънчоглед. След анализ на закупени и продадени количества слънчоглед и на стоковия поток, органите по приходите са счели, че липсва естествена фира, за което не е извършена инвентаризация, поради което е увеличена данъчната основа по ЗДДФЛ и е определен годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ. Начислен е и ДДС на базата на определената данъчна основа. В съдебното производство е изслушано заключение по комплексна съдебно – агро – икономическа експертиза. Административният съд е преценил жалбата за допустима, в частта й, с която се обжалва РА и за недопустима в частта, относно решението на директора на Д „ОДОП“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Съдът е приел, че процесния РА е валиден и материалнозаконосъобразен административен акт. Обсъдил е разпоредбите на чл.28, ал.2, ал.3 ЗКПО, в приложимата за периода редакция и Наредба № 13а – 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на СМЦ при съхраняването и транспортирането им (Загл. Изм. – ДВ, бр.28 от 1980 г.), издадена от министъра на финансите, министъра на земеделието и горите и министъра на транспорта и съобщенията, обн. Изв., бр.61 от 31.07.1959 г., с последващи изменения и допълнения. Според съда не са спорни прехвърляне собствеността върху ЕТ и реалността на доставката, но липсата на претегляне осуетявала възможността на търговеца да отчете фири. Не са възприети съставените МО във връзка с твърдяните фири. Поради това съдът не е кредитирал експертното заключение в частта му, в която са изчислени фирите по методиката на наредбата, както и съгласно статистическите данни на МЗХГ за реколта 2020 г. – влажност 8,3, примеси – 2,9%; за реколта 2021 – влажност 8,4% и примеси 3,2 %. С отчетените от ЕТ разходи, като естествени фири, е увеличен ФР, а въз основа анализ разпоредбите на чл.80, ал.2, т.3 вр. с чл.79 ЗДДС е счетено, че трябва да бъде начислен ДДС върху данъчната основа по отчетната стойност на фирите. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Основателно е оплакването на касатора за неправилна преценка на доказателствата от първоинстанционният съд поотделно и в тяхната съвкупност, което има за последица необосновани правни изводи във връзка със законосъобразността и обосноваността на оспорения РА. В жалбата си до Административен съд – Плевен, РЛ изрично е посочило, че обжалва изцяло първоинстанционното решение, т.е. относно РА и потвърждаващото го решение на директора на Д „ОДОП“ – Велико Търново. Това означава, че жалбата е депозирана срещу индивидуалния административен акт, за който е проведено производство по административно обжалване, приключило с издаване решението на директора на Д "ОДОП" – Велико Търново. Поради това съдът незаконосъобразно е счел, че предмет на самостоятелно обжалване е потвърдителното решение на горестоящия административен орган и е прекратил производството в тази му част. По съществото на спора касателно законосъобразността и обосноваността на РА е установено, че РЛ е сключило договор за покупко – продажба на слънчоглед, съставени са приемо – предавателни протоколи, съдържащи данни за количества зърно, установени въз основата на кантарни бележки. Приложени са декларации от продавача за произход на стоката, включително землищата на първичното й производство. Съгласно договора за влог, стоката е съхранявана в лицензирани складове, без зърното да е премествано, поради което й не е било специално измервано. Установено е, че ЕТ „Агрокнез – И. Пеевски“ е закупил количества зърно, находящи се в лицензирания склад, където то е съхранявано съобразно нормативните изисквания, до момента на неговото изтегляне. Практически зърното е било измервано към момента на неговото депониране в склада. През периода на влагане в склада са произтичали естествени физикохимически процеси, включително изпаряване на влагата, което е довело до промяна в теглото и количеството на слънчогледа. От заключението на в.л. по съдебната експертиза става ясно, че: 1. Към момента на сключване на сделките, не е можело да се премери количеството продадено зърно, т.к. обективно е било невъзможно 4708, 110 тона от склада в Алтимир и 1058,060 тона от склада в Бърдарски геран, да бъдат изнесени от складовете с цел претегляне, след което да бъдат върнати отново в складовете; 2. Докато съществуват наличности, липсва законова възможност за осчетоводяването на фири, т.к. фирите са установими накрая, след като бъде продадено последното зърно, респ. се съпостави закупеното с продаденото количество. Тогава разликата би била фира. При положение, че приемането, превозването и продажбата на СМР е станало без претегляне, то приложение в случаят трябва да намерят нормите на БДС 750 – 83, включващи преценка на обстоятелствата за влага, масленост, примеси. Слънчогледовото семе притежава обективните качества, като: траспортабилност, обработваемост, почистваемост, проветряемост, съхраняемост. След прибиране на реколтата протичат физико – химичните процеси сипливост, саморазслояване, шупливост, сорбционна и десорбционна способност на пари и газове, топлинен капацитет, топлопроводимост, топлинна инерция, термовлагопроводност. Освен това, видно е по делото, че МО не са оспорени от приходните органи. Вещото лице Ангелова е обяснило пред съда във връзка със зададеният му въпрос за фирите, че първите шест месеца са най – интензивни, а вещото лице Върбанова е допълнило, че зърното е вкарано един път, престояло е вътре година и половина, без да е установена липса. Фирата е за целия период на съхранение, до изпразване на склада. Заключениетио на вещите лица е прието без оспорване от страните, същото е обективно, добросъвестно изготвено, подкрепя се от писмените доказателства, поради което трябва да бъде кредитирано съгласно нормата на чл.202 ГПК. В този смисъл са необосновани първоинстанционните мотиви за законосъобразност на оспорения РА. Индивидуалният административен акт следва да бъде отменен. Разноски: В първоинстанционното производство ЕТ „Агрокнез – И. Пеевски“ е направил разноски в размер общо на 2850 лева, съгласно представения списък, а в касационното производство – 3434 лева, за което също е приложен списък. Общо за двете съдебни призводства на търговеца следва да се присъдят разноски в размер на 6 284 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ : ОТМЕНЯ изцяло, като неправилно Решение № 696/19.02.2025 г. на Административен съд – Плевен, VI състав, постановено по адм. д. № 511 по описа за 2024 г. на този съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ като незаконосъобразен и необоснован РА № Р – 04001523004568 – 091 – 001/08.03.2024 г., издаден от И. Кунчев, на длъжност „началник сектор Ревизии“ – възложил ревизията и З. Златанова, на длъжност „главен инспектор по приходите“ – ръководител на ревизията, към ТД на НАП Велико Търново, с който са определени задължения за внасяне за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ „Агрокнез – И. Пеевски“, притежаващ ЕИК 200535706, със седалище и адрес нса управление гр. Кнежа, обл. Плевен, [адрес], както следва: За 2022 г. в размер на 19998 лева и лихви в размер на 1847,25 лева и ДДС в размер 26664, 42 лева за данъчен период м.03.2022 г. и начислените лихви в размер на 5732,48 лева, за данъчни периоди м. 03. и м. 04.2022 година, потвърден с Решение № 52/28.05.2024 г. на Директора на Д „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА Националната агенция по приходите – гр. София да заплати на ЕТ „Агрокнез – И. Пеевски“, притежаващ ЕИК 200535706, със седалище и адрес нса управление гр. Кнежа, обл. Плевен, [адрес] сумата общо в размер на 6284 лева – разноски за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА секретар: Членове: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ