Решение · № 5989/2025 · дело 4288/2025

По дело 4288 / 2025 РЕШЕНИЕ № 5989 София , 04.06.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: ХРИСТО КОЙЧЕВ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от председателя Мирослав Мирчев по административно дело № 4288/2025 г. Производството е образувано по касационна жалба на „БЕСА ВАЛЕЙ“ ЕООД, притежаващо ЕИК 130484992, със седалище и адрес на управление: [населено място], местност „[местност]“, общ. Пазарджик, против Решение № 759/21.02.2025 г. на Административен съд – Пазарджик, V състав, постановено по адм. д. № 877 по описа за 2024 г. на този съд, в частта с която е изменен Акт за установяване на публично на публично държавно вземане № 01 – 2600/399#2 от 12.07.2024 г. на заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е определено на „БЕСА ВАЛЕЙ“ ЕООД, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 76 276,74 лева, като е намалена сумата на 75 407,71 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече касационно основание по чл.209, т.3 АПК – неправилност на съдебното решение вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че административният съд няма правомощия да изменя акта, същевременно не се е мотивирал защо приема като дължима сумата в размер на 75 407,71 лева. Решението се основавало на противоречиви заключения по експертизи, некореспондиращи си едно с друго. Не са преценени правилно аргументите на жалбоподателя относно процедурата по издаване на АУПДВ, т.к. след подписване на Договор № 202002/15.10.2020 г., той е коригиран досежно размера на финансовата помощ, сключено е и допълнително споразумение № 2/02.03.2023 година, касателно площите, върху които ще се изпълняват дейностите, предмет на договора и стойността на финансовата помощ. Изменението е допустимо, защото не води до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, съдържащи се в Наредба №6/26.10.2018 г. и подписания между страните договор. Според касатора, процесният АУПДВ не е мотивиран съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Макар в акта да се визират различни хипотези, липсват конкретни факти, относими към казуса, поради което се ограничава възможност за преценка на обстоятелството, свързани с начина на формиране коригираната помощ, респ. въз основа на какво основание и по какви критерии е направено това. Твърди се, че правните основания са отбелязани бланкетно в акта и е недопустимо органът, който го е издал да мотивира впоследствие АУПДВ чрез документи, събрани в съдебното производство. Касаторът обобщава, че в АУПДВ липсват ясно изложени, обосновани фактически и правни основания, което затруднява защитата на страната срещу акта. Моли чрез адвокат – пълномощника за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част, за отмяна на съответната част на АУПДВ и присъждане направените разноски. Ответникът по касация – Зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ – гр. София е оспорил жалбата с доводи, изложени в писмено становище, чрез процесуален представител. Моли за присъждане на разноски. Представителят на ВКП дава заключение, включително в писмен вид, за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното: „БЕСА ВАЛЕЙ“ ЕООД е бенефициент по Договор № 202002/15.10.2020 г. за финансова помощ, по Националната програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор за периода 2019 г. – 2023 година. Страните са сключили Допълнително споразумение № 2/02.03.2023 г., с което е изменена площта, върху която се извършва дейността „смяна на подпорна конструкция“, а с писмо изх. № 02 – 2600/192#1 от 25.04.2023 г., разплащателната агенция е приела искането, вместо първоначално договорените дървени колове, да бъдат закупени метални колове, с които да бъде изградена подпорната конструкция за младите насаждения на площ от 5,2051 ха и чрез каквито колове да бъде сменена подпорната конструкция на съществуващите винени лозя на площ от 13,7489 ха. С писмо вх. № 02 – 2600/2988 от 13.06.2023 г. дружеството е заявило, че вследствие на взети технологични решения и липсата на съответната необходимост, позиции №15 „индивидуални подпорни колчета 1000 мм“ и №16 „поставяне на подпорни колчета и фиксиране на носеща тел“ от дейност „смяна на подпорна конструкция“, няма да бъдат изпълнение, което да се съобрази от разплащателният орган. Агенцията е извършила проверка на място, при която е констатирано, че площта върху която е осъществена дейността „смяна на подпорна конструкция“ е 36,8569 ха, включваща площ от 13,7489 ха, на която изпълнението е чрез метални колове и 23,108 ха, върху която изпълнението е с дървени колове. Зам. директорът на ДФ „Земеделие“ е направил свои изчисления и, позовавайки се на Заповед № РД 09 – 640/11.08.2020 г. на министъра на земеделието, е изчислил, че допустимите разходи за материали за конструкцията с метални колове на хектар са 8670,73 лева, а оторизираните недопустими разходи на хектар са 6164,27 лева. Като правни основания са посочени чл.8, ал.10, чл.17, ал.10 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор за периода 2019 г- - 2023 година. Административният съд е приел за безспорно установени дейностите, осъществени съгласно измененията на първоначално сключения договор. Съдът е обсъдил използваната от административният орган методика за изчисление на допустимите разходи, предвидена в разпоредбите на чл.8, ал.10, чл.17, ал.10 от Наредба № 6/26.10.2018 година, като правилна. Изслушал е заключенията на вещи лица по СТЕ и СИЕ, кредитирани с аргумент за тяхна обоснованост, след което е формулирал изводи, че: Допустимите разходи за оторизация на дейността „Смяна на подпорна конструкция“, изпълнена с метални колове относно заявена площ от 13, 7489 ха, са в размер на 124 651,45 лева; Надплатената сума от ответника, съставляваща недопустими разходи за материали за изграждане на подпорната конструкция с метални колове за заявените 13,7489 ха за материали за изграждане на подпорна конструкция с метални колове по дейността „Смяна на подпорна конструкция“, е в размер на 75 407,71 лева. Решавайки спора по същество АДмС - Пазарджик е изменил акта, потвърждавайки го за цитираната по – горе сума. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Настоящият състав на ВАС, VIII отделение споделя доводите на касатора за немотивираност на АУПДВ, в процесната му част. На л.11 и сл. от делото е приложен оспореният АУПДВ, в който са описани хронологично факти, довели до издаването на акта, като: Съставяне на Годишен доклад от ИА „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“, получен на 17.01.2024 година; Откриването с писмо изх. № 01 – 2600/399 от 16.02.2024 г. на ДФ „Земеделие“ на производство по издаване на АУПДВ, на основание чл.24, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 АПК за финансовата 2023 г. по заявлението на „БЕСА ВАЛЕЙ“ ЕООД; Изпратено от дружеството писмо на 26.01.2022 г. за промяна срока на договора и сключено допълнително споразумение; Технологичната карта към инвестиционния проект, съгласно която изграждането на подпорната конструкция на младите насаждения и смяната на подпорната конструкция на съществуващите винени лозя, ще се осъществи с кръгли дървени колове; Уведомление с писмо вх. № 02 – 2600/6429/10.11.2022 г. от „БЕСА ВАЛЕЙ“ ЕООД до ДФЗ за промяна в инвестиционните намерения, като дейността „смяна на подпорна конструкция“ ще се изпълни върху площ от 36,8569 ха и е представена Заповед РД – 12 – 469/25.07.2022 г. на ИАЛВ; С писмо изх. № 01 – 25600/936 от 22.02.2023 г., РА е одобрила измененията, сключено е допълнително споразумение №2/02.03.2023 г.; Писмо вх. № 02 – 2600/1929/11.04.2023 г., изпратено от дружеството, с което е уведомило РА, че изпълнителят не може да достави предвидения брой крайни и междинни дървени колове, поради което подпорната конструкция следва да бъде реализирана с метални колове, в т.ч. изграждането на подпорна конструкция на млади насаждения на площ от 5,2051 ха и смяна подпорната конструкция на съществуващите винени лозя на площ от 13,7489 ха; Писмо с изх. № 02 – 2600/192#1 от 25.04.2023 г., с което РА е уведомила „БЕСА ВАЛЕЙ“ ЕООД, че не се налага сключване на допълнително споразумение и след подаване на заявка за окончателно плащане, ще се извърши проверка на място, с цел установяване изпълнение на дейностите по ДБФП; Писмо с вх. № 02 – 2600/2988/13.06.2023 г., с което бенефициентът е отговорил, че поради технологични решение, липса на необходимост, позиции №15 и №16, няма да бъдат изпълнени; При оторизиране на заявката за окончателно плащане за дейност „смяна на подпорна конструкция“, РА е оторизирала разходи за материали за конструкция с метални колове в размер на 203 964,89 лева, за площ от 13,7489 ха; Установената от РА с проверка на място площ, върху която е извършена дейност „смяна на подпорна конструкция“, е 36,8569 ха, в т.ч. площ от 13,7489 ха, на която операциите са изпълнени с метални колове и площ от 23,108 ха, на която операциите са изпълнени с дървени колове; Оторизираните от РА разходи на ха за материали и конструкция с метални колове, са в размер на 14 835 лева на ха, а съгласно Заповед № РД 09 – 640/11.08.2020 г. на министъра на земеделието пределната цена за материали и конструкция с метални колове за 1 ха е определена 10 349,86. Разплащателната агенция е оторизирала недопустими разходи в размер на 84 751,93 лева, от които 76 276,74 лева европейско съфинансиране. Грешката в одитираните разходи е в размер на 39 000,28 евро, европейско съфинансиране; Установено е несъответствие с изискванията на чл.8, ал.10, чл.17, ал.10 от Наредба №6, общият размер на установеното задължение е 39 000,28 евро или 76 276,74 лева; В законоустановения срок бенефициентът е входирал възражение с вх. № 01 – 2600/399#1/1.03.2024 г., но ДФЗ не приема изложените във възражението доводи и обосновка. От гореизложеното е видно, че приложимостта в процесния казус на цитираните разпоредби от нормативни актове, не е обоснована с конкретни и ясно разграничени факти и обстоятелства. В този смисъл е основателно оплакването на касатора, че се визират различни хипотези, без съпоставянето им с относимите доказателства и факти. В съдебното заседание, проведено на 22.01.2025 г. вещото лице Б. Д. е потвърдило наличието на различия в заключенията по двете експертизи. Констатирало е, че когато ДФЗ е определил окончателната сума за плащане, практически двете дейности, които са на обща стойност – „Изнасяне на отпадъци“ и „Сваляне на съществуваща подпорна конструкция“, са разгледани за обща площ, без да са разделени отделно за дървени и отделно за метални колове. А в заповедта на министъра са описани три позиции. Вещото лице инж. П. И. на свой ред е обяснило на съда, че: „Не е обхождало целите редове и е ползвало геодезическото заснемане, въпреки, че има разлика с технологичната карта, тези 203 000 никъде не са обосновани от фонд „Земеделие“, което още тук противоречи на наредбата и поради това вещото лице не е коментирало тези стойности“. От съдържанието на акта е видно, че в него липсва обосноваване, поради което и вещото лице инж. И. собственоръчно се е опитало да направи изчисление за хектар, само на материали, в позиция материали от наредбата и от заповедта, вместо това да е направено в издадения и оспорен административен акт. Немотивираността на АУПДВ препятства осъществяване правната защита на „БЕСА ВАЛЕЙ“ ЕООД, каквото оплакване е релевирано изрично от адвокат – пълномощника на дружеството. В допълнение към извода за липсата на необходимата мотивираност на акта е и непроизнасянето с конкретни фактически и правни съображения по депозиранато възражение на дружеството. Издателят на АУПДВ го е отхвърлил с едно единствено и кратко изречение, от което не става ясно, поради какви причини е направено това. Съдебното решение в процесната част трябва да бъде отменено, след което да се отмени и АУПДВ за сумата в размер на 75 407,71 лева. Разноски: В касационното производство „БЕСА ВАЛЕЙ“ ЕООД е претендирало разноски общо в размер на 6 603,26 лева, който е доказало с писмени документи. В първоинстанционното производство и в това по адм.д. 9370/24 г. по описа на ВАС, VIII отделение, дружеството е направило разноски общо в размер на 12 575 лева, съгласно приложения списък (л. 1061 от делото). Възражението на процесуалния представител на административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, неговия материален интерес и процесуалните действия на жалбоподателя по реализиране на неговата защита. Поради това разноските в размер на 12 575 лева трябва да бъдат намалени на 4150 лева, а с решението си АДмС – Пазарджик е присъдил разноски в размер на 102 лева, поради което и с оглед отмяната на останалата оспорена част на АУПДВ, в полза на „БЕСА ВАЛЕЙ“ ЕООД трябва да бъдат присъдени допълнително още 4 048 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото, във връзка с чийто предмет има произнасяне и от друг състав на ВАС, VIII отделение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на VIII отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 759/21.02.2025 г. на Административен съд – Пазарджик, V състав, постановено по адм. д. № 877 по описа за 2024 г. на този съд, в частта с която е изменен Акт за установяване на публично на публично държавно вземане № 01 – 2600/399#2 от 12.07.2024 г. на заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е определено на „БЕСА ВАЛЕЙ“ ЕООД, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 76 276,74 лева, като е намалена сумата на 75 407,71 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ като незаконосъобразен и необоснован Акт за установяване на публично на публично държавно вземане № 01 – 2600/399#2 от 12.07.2024 г. на заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която е определено на „БЕСА ВАЛЕЙ“ ЕООД, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 75 407,71 лева. ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, [улица], да заплати на „БЕСА ВАЛЕЙ“ ЕООД, притежаващо ЕИК 130484992, със седалище и адрес на управление: [населено място], местност „[местност]“, общ. Пазарджик допълнително 4 048 лева – разноски, направени в първоинстанционното производство и в това по адм.д. 9370/24 г. на ВАС, VIII, както и сумата в размер на 6603,26 лева – разноски по адм. д. № 4288 по описа за 2025 г. на ВАС, VIII отделение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ