Решение · № 6093/2025 · дело 1341/2025
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 6093
- Година на номера
- 2025
- Дело №
- 1341/2025
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 1341 / 2025 РЕШЕНИЕ № 6093 София , 06.06.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: ХАЙГУХИ БОДИКЯН ЮЛИЯ ТОДОРОВА при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от съдията Юлия Тодорова по административно дело № 1341/2025 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив против решение №10592/03.12.2024 г., постановено по адм. дело №1245/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В жалбата са изложени мотиви за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, а спорът да се разреши по същество като се отхвърли оспорването срещу административния акт. Ответникът – „МАГИ-ЛУКС“ ЕООД, чрез процесуален представител адвокат И. Демерджиев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да се отхвърли, а решението на административния съд, като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Пловдив е било решение № 2153-15-141 от 21.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-15-01554324/11.03.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив в частта им по т.2.10 и 2.11 относно периода 30.07.2019 до 21.04.2021 г. С решението си първоинстанционният административен съд е отменил обжалвания административен акт. За да достигне до посочения правен резултат, съдът е приел за установена следната релевантна фактическа обстановка: Административното производство по издаване на оспорения акт е започнало на основание заповед №ЗР-5-15-01429008/03.10.2023 г. и заповед №В3-5-15-0151489/13.02.2024 г., и двете на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, с които е възложено извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на “МАГИ-ЛУКС” ЕООД. Проверката е приключила с констативен протокол № КП-5-15-01552205\11.03.2024 г. приложен по делото. Установено е, че от 15.06.2015 г. до 15.12.2015 г. едноличен собственик на капитала е М. М. В.. На 15.12.2015 г. е вписано прехвърляне на всички дялове към „ЕКО ФУУД“ ЕООД, а на 22.12.2015 г. всички дялове са прехвърлени на „МЕРИ НЕКСТ СТАЙЛ“ ЕООД. От 22.12.2015 г. управител на дружеството е М. М. В.. Съгласно Регистъра на осигурителите за самоосигуряващите се лица М. В. е декларирала трудова дейност като самоосигуряващо се лице в „МАГИ-ЛУКД“ ЕООД с обхват на осигуряването за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“. За периода от 22.12.2015 г. до 11.03.2024 г. М. В. се е осигурявала в „МАГИ-ЛУКС“ ЕООД за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За периода от 15.12.2015 г. до 29.02.2024 г. са подадени данни за осигуряване с попълнен код 12 (за самоосигуряващи се лица) в т. 12 „Вид осигурен“. В ТП на НОИ – Пловдив са постъпили 2 броя удостоверения по образец съгласно приложение №11 към чл. 11, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение към заявление декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КСО за периода от 30.07.2019 г. до 29.04.2020 г., както и данни относно правото на парично обезщетение за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, на основание чл. 53 КСО за периода от 30.04.2020 г. до 21.04.2021 г. От данни подавани в НАП се установява, че дружеството има регистрирани фискални устройва с дистанционна връзка с НАП, има данни за покупки и продажби, включващи разглеждания период, както и че има подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. На база установеното са издадени задължителни предписания №ЗД-1-15-01554324/11.03.2024 г. В частта им по т. 2.10. и т. 2.11, е вменено задължение на “МАГИ-ЛУКС” ЕООД, в качеството му на осигурител, да подаде основни данни с декларация образец № 1 «Данни за осигуреното лице» за М. В., с код 10 за вид осигурен за периода от 30.07.2019 г. до 21.04.2021 г., като дните, през които е получавала парично обезщетение по чл. 50 и чл. 53 КСО бъдат отразени като отработени дни с осигурителни вноски, а именно: за 30.07.2019 г. и 31.07.2019 г. да се посочат 2 отработени дни в т. 16.1 и осигурителен доход в т. 21 -80.43 лв., за периода от 01.08.2019 г. до 21.04.2021 г. в т. 16.1 да се посочат пълни месеци в осигуряване по календар и в т. 21 - осигурителен доход, съобразно минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за управителите и прокуристите на търговски дружества - 925.00 лв. Същите били оспорени по административен ред, като с решение №215-3-15-141/21.05.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив отхвърлил жалбата като неоснователна. С процесното решение Административен съд - Пловдив е приел, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Пловдив е издадено от компетентен административен орган, в предвидената форма и има законоустановеното съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Изложени са мотиви, че изводът на административният орган, че М. В. е упражнявала дейност като управител на дружеството, през времето, през което е получавала обезщетение за бременност и майчинство, са неоснователни и е отменил акта като незаконосъобразен. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира решението му за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Неоснователни са касационните възражения, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е установил приложимите в разглеждания казус правни норми относно общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, каквото се явява М. М. В. -управител на ответното дружество. Обосновано е посочено, че самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, не следва да упражняват трудова дейност през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 КСО, като тези периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, като за същите не се подава декларация за прекъсване на дейността. По делото пред Административен съд – Пловдив не е било спорно, че М. В. е осигурено лице по смисъла на чл.4а, ал.1 КСО, като самоосигуряващо се лице. Няма нормативно задължение за лице, което е собственик на капитала на еднолично търговско дружество, той да е и управител и представляващ, по време на временна нетрудоспособност за която получава обезщетение като осигурено лице за общо заболяване и майчинство, и отговарящо на изискванията по чл. 48 КСО. Видно от съдържанието на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, редакция в сила от 01.01.2017 година "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4, ал. 9 и чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.Текстът на ал. 1 на чл. 10 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а според ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Правото на осигуреното лице за покритите осигурителни рискове – се гарантира и от правилото на чл. 40, ал. 1 КСО. Според тази норма осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск. Съдът правилно е приложил правилото на чл. 54к КСО (в ред. в сила от 01.01.2018 г.), според което отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Също така, в КСО и подзаконовите нормативни актове не е предвидено изискване прекъсването на трудовата дейност на вписаните в ТРРЮЛНЦ управители и/или прокуристи за периодите на бременност, раждане и отглеждане на малко дете, да се доказва чрез заличаването им в ТРРЮЛНЦ като такива и вписването на нов управител или прокурист. Обратно на безспорното, че М. В. в пълен обем се ползва от получаването на обезщетение за социалните рискове, за които е била осигурена, касационният жалбоподател приема, че следва да се коригират подадени данни от декларацията по чл. 5, ал. 4 от КСО. Издадените в тази връзка задължителни предписания са незаконосъобразни, а с потвърждаването им административният орган е издал и незаконосъобразно решение, което правилно и законосъобразно е отменено от административния съд. (В този смисъл са Решение № 8264/05.07.2016 г. по адм. д. № 3631/2016 г. на ВАС, VІ отд., Решение № 8045/27.06.2024 г. по адм. д. № 291/2024 г. на ВАС, VІ отд., Решение № 8933 от 18.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4097/2024 г., VI отд.). Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че надлежното упражняване на управленческите и представителните функции на управителя на търговското дружеството, във връзка с осъществяваната дейност на същото, са обусловени от вписването на законоустановени данни в Търговския регистър. Така въведеното основание не намира опора в нормативната уредба. В КСО и подзаконовите нормативни актове не е предвидено изискване прекъсването на трудовата дейност на вписаните в ТРРЮЛНЦ управители и/или прокуристи за периодите на бременност, раждане и отглеждане на малко дете да се доказва чрез заличаването им в ТРРЮЛНЦ като такива и вписването на нов управител или прокурист. В този смисъл е Решение №8264/05.07.2016 г. по адм. дело №3631/2016 г. на ВАС, шесто отд., Решение №8045/27.06.2024 г. по адм. дело №291/2024 г. на ВАС, шесто отд.). Вписването на името на управителя в ТРРЮЛНЦ не е правопораждащ юридически факт. Такъв юридически факт е договорът за възлагане на управлението по чл. 141, ал. 7 ТЗ, сключен в задължителната писмена форма и уреждащ отношенията между дружеството с ограничена отговорност и управителя. Аргумент в подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ, според която овластяването има действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването му, т.е. в отношенията между страните по договора овластяването има действие дори, когато управителят не е вписан в ТРРЮЛНЦ. С разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО е въведен един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съпоставяйки безспорните и доказани факти, ценени като приети от съда доказателства към релевантната правна уредба, по делото не се установява да е нарушена цитираната правна норма. Органите на НОИ - Пловдив не сочат с какви конкретно действия В. е извършвала трудова дейност докато е била в отпуск по бременност и майчинство, а вместо това се позовават на формалния характер на вписването на управител в ТР и цитират неотносими към казуса разпоредби на ТЗ. Твърденията, че В. лично е осъществявала трудова дейност следва да бъдат доказателствено подкрепени и това е в доказателствена тежест на органа. След като не са оспорени документите на органите на медицинската експертиза, обективиращи състоянието на бременност и последвалото майчинство на В., дори е невъзможно да се приеме, че всеки ден от спорния период тя е упражнявала трудова дейност, най- малкото поради особеното биологично състояние, в което се е намирала. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд са събрани достатъчно доказателства, от които е видно, че осигуреното лице М. В., не е упражнявала трудова дейност и не е получавала възнаграждение в процесния период независимо, че е била собственик и управител на „МАГИ-ЛУКС“ ЕООД. За да направи този извод съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства – медицинска документация, свидетелски показания, платежни ведомости, трудови договори за наети лица и други. Административният орган не е изяснил относимите за случая факти, а се е позовал само на данните от проверката в търговския регистър, които не са достатъчни за да се направи обоснован извод, че М. В. е извършвала трудова дейност през процесния период. Във връзка с изложеното, неоснователни са и изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Решаващият съд е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и е уважил подадената жалба като основателна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно представения договор за правна помощ и съдействие (л. 24), в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1080 (хиляда и осемдесет) лева представляващи разноски за един адвокат по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №10592/03.12.2024 г. постановено по адм. дело №1245/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София да заплати на „МАГИ ЛУКС“ ЕООД с ЕИК 115826855, сумата от 1080.00 (хиляда и осемдесет) лева адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
Други данни
- В регистъра от
- 15.08.2026
- Последно в регистъра
- 15.09.2026