Определение · № 6151/2025 · дело 5127/2025

По дело 5127 / 2025 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6151 София , 09.06.2025 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА МАРИЯ ТОДОРОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА по административно дело № 5127/2025 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Кариери за чакъл и пясък – България“ ЕАД, ЕИК 110055220, със седалище и адрес на управление област Ловеч, община Ябланица, [населено място], [улица], представлявано от А. Ф. , подадена чрез пълномощника адв. Христова, срещу Определение № 6698/26.02.2025 г., постановено по адм. дело № 8263/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което частично е уважена молбата на дружеството за изменение на Решение № 883/09.01.2025 г., постановено по адм. дело № 8263/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта му за разноските. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспореното определение поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Обосновава приложимост на чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по отношение определяне размера на дължимото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. Доколкото предмет на спора е бил акт за установяване на публично държавно вземане, а не ревизионен акт, счита, че неправилно съдът е приел, че приложение при определяне размера на разноските следва да намери чл. 161, ал. 1 ДОПК. Искането е за отмяна на първоинстанционното определение и присъждане на разноски съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ответникът – Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“, чрез пълномощника юрк. Стоилов, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното определение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Кариери за чакъл и пясък – България“ ЕАД против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 175/20.07.2020 г., издаден от Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с който в тежест на дружеството са установени задължения за незаплатени такси за правото на ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав за периода 13.06.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 846 739,73 лв. главница, ведно с 198 058,86 лв. лихви. С Решение № 883/09.01.2025 г., постановено по адм. дело № 8263/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, жалбата против АУПДВ е отхвърлена и дружеството е осъдено да заплати в полза на Басейнова дирекция – Дунавски район сума в размер на 122 293,00 лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. В мотивната част на съдебния акт е посочено, че размерът на възнаграждението е определен съобразно чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. С искане от 23.01.2025 г. „Кариери за чакъл и пясък – България“ ЕАД страната е поискала изменение на съдебния акт в частта му за разноските, като вместо присъдените 122 293,00 лв., бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лв. съобразно чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оспореното пред настоящата инстанция Определение № 6698/26.02.2025 г., постановено по адм. дело № 8263/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, съдът е уважил частично искането на страната, като е изменил решението в частта му за разноските, редуцирайки възнаграждението до 40 322,00 лв. спрямо материалния интерес по спора, възлизащ на 1 044 800,00 лв. Изложени са съображения, че приложима спрямо случая е разпоредбата на чл. 161, ал. ДОПК. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. С оспорения АУПДВ № 175/20.07.2020 г., издаден от Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“, са установени задължения за незаплатени такси за правото на ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав, които представляват публични вземания по съгласно чл. 162 ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая „съответен“ закон за явява Законът за водите, като съгласно чл. 194б, ал. 5 от него декларирането и установяването на задължението се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а според ал. 6 – актът за установяване на публичното държавно вземане се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед това неправилно съдът е приел, че разноските в съдбното производство по оспорване на АУПДВ следва да се определят по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК, тъй като разпоредбата е приложима спрямо оспорването пред съд на ревизионните актове и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго съгласно чл. 144 вр. чл. 156 ДОПК. Както вече бе посочено, оспорването пред съд на АУПДВ, съобразно чл. 194б, ал. 6, е по реда на Административнопроцесуалния кодекс, съответно и разноските следва да бъдат определени в съответствие с разпоредбите му. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съобразно чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В конкретния случай страната е поискала изменение на Решение № 883/09.01.2025 г., постановено по адм. дело № 8263/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта за разноските до размер от 360,00 лв., което с оглед изложените мотиви следва да бъде уважено. С цел пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че цитираната от ответника и от съда практика е неотносима спрямо процесния случай, тъй като касае производства по чл. 160, ал. 7 ДОПК, какъвто настоящият случай не е. По отношение на Решение 8869/26.09.2023 г. по дело № 1220/2023 г. по описа на ВАС, Първо отделение, същото представлява изолирана практика, която не се споделя от настоящия състав. В тази връзка следва да се посочи, че същият състав се е произнасял и в сходен с настощия смисъл – т. напр. Решение № 12472 от 19.11.2024 г. по адм. д. № 7115 / 2024 г. на Върховен административен съд. Определението на административня съд като неправилно следва да бъде отмено и вместо него – постановено друго, с което Решение № 883/09.01.2025 г., постановено по адм. дело № 8263/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, бъде изменено в частта за разноските, като „Кариери за чакъл и пясък – България“ ЕАД бъде осъдено да заплати в полза на Басейнова дирекция „Дунавски район“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лв. за първоинстанционното производство. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение № 6698/26.02.2025 г., постановено по адм. дело № 8263/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ Решение № 883/09.01.2025 г., постановено по адм. дело № 8263/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, като ОСЪЖДА „Кариери за чакъл и пясък – България“ ЕАД, ЕИК 110055220, със седалище и адрес на управление област Ловеч, община Ябланица, [населено място], [улица], представлявано от А. Ф., да заплати в полза на Басейнова дирекция „Дунавски район“ сума в размер на 360,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ секретар: Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА