Решение · № 9328/2025 · дело 2436/2025

7 октомври 2025 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
9328
Година на номера
2025
Дело №
2436/2025

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 2436 / 2025 РЕШЕНИЕ № 9328 София , 07.10.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: СТЕЛА ДИНЧЕВА НЕЛИ ДОНЧЕВА при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора Красимира Филипова изслуша докладваното от съдията Стела Динчева по административно дело № 2436/2025 г. Производството е по реда на глава дванадесета от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас чрез пълномщин П. Демирева против решение № 22662/07.11.2024 год. постановено по адм. дело № 4482/2024 год. по описа на Административен съд София-град. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Претендират се разноски по делото. Ответникът "Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък" ЕАД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и правилност на атакуваното решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна . Съображенията за това са следните: С решение № 22662/07.11.2024 год. постановено по адм. дело № 4482/2024 год. Административен съд София град е отменил писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание № РД-25-64 6 от 08.04.2024 год. издадена от директора на РЗОК Бургас, в частта по т. 4, с която лечебното заведение е поканено да възстанови сума в размер на 939, 60 лева и е присъдил разноски. Въз основа на извършена проверка с обжалваната част по т.4 от писмената покана административният орган е установил, че ЗОЛ с [ЕГН] е хоспитализарано от 30.11.2023 год. до 03.12.2023 год. по КП №197 с ИЗ 22317 и от 03.12.2023 год. до 09.12.2023 год. по КП № 179 с ИЗ №22470. Констатирано е, че се касае за пациент постъпил по спешност на 30.11.2023 год. с болки в корема, с липса на флатус и дефекация, фебрилен. Дехоспитализиран е на 03.12.2023 год. в 10.44 часа. На същата дата в 21.12 часа е приет по спешност с болки в корема, фебрилитет, гадене без повръщане. Проведена е операция в 23 часа на 03.12.2023 год. - апендектомия. Проверяващите са посочили, че видно от медицинската документация още при първата хоспитализация са налице индикации за оперативно лечение, но пациентът е дехоспитализиран и още същия ден е хоспитализиран по хирургична КП. Директорът на РЗОК Бургас е приел, че е налице хипотезата на чл. 385 от НРД за МД 2023-2025 год., което налага заплащане само на хирургичната КП. Писмената покана по т.4 е обжалвана от лечебното заведение пред Административен съд София-град като с процесното решение съдът е уважил жалбата на дружеството. Въз основа на приетото за установено административният съд е направил извод, че не е налице хипотезата на чл.385 от НРД за МД 2023-2025 год. За да направи този извод съдът се е позовал на данни от административната преписка, според които дехоспитализацията на лицето по първото пролежаване е направена в условията на отказ на родителите за продължаване на лечението на пациента. Видно от епикриза към ИЗ № 22317 близките на пациента отказват болнично лечение, въпреки информацията дадена за здравословното състояние на лицето и рисковете за неговото здраве. Налице е и декларация за информиран отказ от препоръчано лечение/медицинска процедура. Съдът е направил извод, че административният орган не е взел под внимание всички факти и обстоятелства в конкретния случай и е направил грешна преценка, че е налице хипотезата на чл.385 от НРД за МД 2023-2025 год., тъй като в случая се касае за две хоспитализации, по две различни КП като и при двете е спазен ДЛА. Не е отчетено и обстоятелството, че при първата хоспитализация пациентът е напуснал лечебното заведение поради отказ от лечение, а не е дехоспитализиран по лекарско предписание. За да отмени писмената покана в обжалваната част съдът е отчел и фактът, че пациентът е опериран при повторното му пролежаване по оперативната КП, а не в периода, когато е бил на лечение по терапевтичната клинична пътека. Решението е валидно, допустимо и правилно . Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, поради което не намира основание да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК. Според разпоредбата на чл.385 от НРД за МД 2023-2025 год. при постъпване на пациент по терапевтична/диагностична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно/интервенционално лечение, на изпълнителя на БМП се заплаща само хирургичната КП. Смисълът, който е вложил законодателят в тази норма е, че ако по отношение на основното заболяване, което се лекува в хода на терапевтичната клинична пътека са извършени диагностично-терапевтични процедури и диагнозата по това основно заболяване индикира необходимост от хирургично лечение, то тогава здравната каса следва да заплати само лечението по хирургичната пътека. В подкрепа на този извод е граматическото тълкуване на нормата като законодателят е използвал думите в единствено число "доказаната диагноза" и "тази КП", което идва да покаже, че заболяването по терапевтичната и хирургичната клинична пътека следва да е едно и също. В конкретния случай действително още при първата хоспитализация са налице данни за необходимост от оперативно лечение, каквото е предложено на родителите на пациента. Въпреки обаче данните и лекарското предписание родителите са отказали оперативно лечение и пациентът е бил дехоспитализиран. Налице е отказ от лечение по смисъла на чл.90 от Закона за здравето, съгласно който пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл.87, ал.5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл.162, ал.3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност, като този отказ се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. В случая това е направено. Съгласно ал.5 на чл.90 от ЗЗ пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес. Повторната хоспитализация извършена по спешност в 21, 12 часа на 03.12.2023 год. може да се разглежда като оттегляне на отказа от лечение като при тази хоспитализация медицинските специалисти съобразно добрата медицинска практика са извършили своевременно всички медицински процедури и лицето е успешно оперирано в 23 часа на същия ден. Правилно Административен съд София-град е приел, че в случая хипотезата на чл.385 от НРД за МД 2023-2025 год. не е налице. Касае се за две различни хоспитализации като дехоспитализацията по първата не е по медицински показания, а при отказ на пациента да продължи предложеното му лечение. Не са налице материално-правните предпоставки на чл.385 от НРД за МД 2023-2025 год., тъй като оперативната интервенция на пациента е извършена при повторната му хоспитализация, а не в периода, когато е бил на лечение по терапевтичната клинична пътека, каквото е изискването на хипотезата на нормата на чл.385. Първоинстанционният съд е установил и анализирал относимите факти, които са обусловили издаването на административния акт. Съдебната проверка по чл.168 от АПК относно законосъобразността на оспорената писмена покана е извършена на всички основания по чл.146 от АПК. Съдът правилно е приел, че актът в оспорената му част е издаден в противоречие с материалния закон . По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а предвид липсата на заявено такова от ответника, разноски не му се следват. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.първо от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22662/07.11.2024 год. постановено по адм. дело № 4482/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
07.09.2026