Решение · № 10186/2025 · дело 6991/2025

По дело 6991 / 2025 РЕШЕНИЕ № 10186 София , 22.10.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА МАРИЯ ТОДОРОВА при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията Мария Тодорова по административно дело № 6991/2025 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП и от „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД, подадена чрез адв. Сиракова срещу Решение №4463/23.04.2025г., постановено по адм. дело №102/2024г. по описа на Административен съд – Варна. Предмет на разглеждане в обжалваното от „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД решение на първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-03000323001494-091-001/29.09.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден изцяло с Решение № 270/21.12.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна. С ревизионният акт по отношение на „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД са установени данъчни задължения за корпоративен данък за 2019г. в размер на 9 731.05 лева и лихви в размер на 3 352.18 лева, както и задължения по ЗДДС за периода м.06.2019г.-м.12.2019г. в размер на общо 18 058.44 лева и лихви за забава в размер на 7 073.57 лева. С решението съдебният състав на Административен съд - Варна е отменил Ревизионен акт № Р-03000323001494-091-001/29.09.2023г., потвърден с Решение № 270/21.12.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, в частта, с която на „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п. 2019г. в размер над 7 710.53 лева до 9 731.05 лева главница и над 2 656.14 лева до 3 352.18 лева лихви и задължения за ДДС по ЗДДС за д.п. от м. 06.2019г. до м.11.2019г. в размер на 301.70 лева главница и 127.96 лева лихви и за д.п. м.12.2019г. в размер на 16.64 лева главница и 6.51 лева лихви. В останала част, в която с ревизионния акт спрямо „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д.п. м.12.2019г. в размер над 16.64 лева до 17 756.74 лева главница и над 6.51 лева до 6 945.61 лева лихви и за корпоративен данък по ЗКПО за д.п. 2019г. в размер на 7 710.53 лева главница и 2 656.14 лева лихви, жалбата на дружеството била отхвърлена. Директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща ревизионния акт. В касационната жалба са наведени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради неправилна преценка на доказателствата по делото, водеща до нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на съда, с който се кредитира изцяло заключението по допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза относно ползваните за ревизирания период от дружеството автомобили, касателно извършените разходи за гориво и съответните амортизации. Твърди се, че погрешно съдът е приложил Закона счетоводството и ЗКПО и се е съгласил с действията на ревизираното дружество по намаляване на годишния финансов резултат с начислените амортизации, включително и за двете МПС-та. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от другия касатор размер на адвокатското възнаграждение. „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения ревизионен акт. С касационната жалба се навеждат доводи на първо място за погрешен извод на първоинстанционния съд за приложение на особения за провеждане на ревизионното производство ред на чл.122 от ДОПК. Твърди се и неправилност на съдебното решение в оспорената му част поради несъобразяване на момента, в който е налице настъпило данъчно събитие, като според касатора това следва да е издаден АКТ 15 /протокол образец 15/, към който момент може да се приеме, че изпълнението на работата е приключило. Не било зачетено и влязлото в сила съдебно решение по т.д.№96/2020г. на Добричкия окръжен съд. Сочи се и неправилна оценка и анализ на доказателствата по делото, извършена от съдебния състав на Административен съд - Варна. Излагат се подробни мотиви в подкрепа на сочените пороци на обжалваното решение в отхвърлителната му част. Всичко това сочи на разписаните от законодателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Варна в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени ревизионния акт в цялост. Претендират се направените разноски. Директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна поддържа касационната жалба в представени по делото писмени бележки, в които оспорва жалбата на „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД. „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД поддържа подадената касационна жалба и оспорва жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна в представени писмен отговор и становище, както и в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни и следва да бъде отхвърлени. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество – касационната жалба на Директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна е неоснователна, а на „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД – основателна. С Ревизионен акт № Р-03000323001494-091-001/29.09.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна по отношение на „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД са установени следните задължения: корпоративен данък за 2019г. в размер на 9 731.05 лева и лихви в размер на 3 352.18 лева, както и задължения по ЗДДС за периода м.06.2019г.-м.12.2019г. в размер на общо 18 058.44 лева и лихви за забава в размер на 7 073.57 лева. Ревизионният акт е обжалван пред директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, който с Решение № 270/21.12.2023г. го е потвърдил изцяло. Относно допълнително установените в хода на извършената ревизия задължения на „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД по ЗКПО за 2019г. и по ЗДДС за данъчен период м.12.2019г., Административен съд - Варна е приел следното: С договор за строителство от 19.06.2019г. сключен между „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД, в качеството си на изпълнител и физическото лице М. С. - възложител, били уговорени строително-монтажни работи /СМР/ на обект „жилищна сграда“ в ПИ 904.558 по ПУП-ПЗ на Община Добрич. Уговорени били стойността на договора - съгласно Приложение № 1 към него, а количествата в това приложение са ориентировъчни. Извършените СМР ще се доказвали чрез двустранно подписан Протокол обр. 19. Уточнено било, че плащането ще се извършва съгласно Приложение № 2, също част от договора. На 18.12.2019г. бил издаден Акт за приемане на конструкцията, обр.14, свързан със строежа на жилищната сграда, предмет на описания по-горе договор. Между ревизираното дружество и възложителя М. С. били водени редица съдебни дела, във връзка с претенции относно извършената работа и по повод неуредени финансови взаимоотношения между страните по цитирания договор за СМР услуги. В приложение № 2 към договора били описани пет етапа на завършване, които са на обща стойност 136 468.70 лева. А относно тяхното заплащане били договорени два начина, описани в две колони . Едната на стойност 30 028.10 лева и другата на стойност 106 440.60 лева. За периода 20.06.2019г. - 20.10.2019г., „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД издало общо 5 бр. фактури към М. С. на обща стойност 30 028.09 лева с вкл. ДДС, а по банкова сметка на дружеството постъпили суми за 4 бр. от фактурите в размер на 25 734.35 лева. Фактурата от 25.10.2019г. на стойност 4 293.74 лева не била заплатена от възложителя. В оспорения пред Административен съд - Варна ревизионен акт органите по приходи били приели, че към края на ревизирания период - 31.12.2019г. строежът на сградата е завършен на етап „груб строеж“, поради което към тази дата дружеството е следвало да отчете приход във връзка с предоставените СМР услуги. Според тях реалната стойност на извършените СМР услуги е в размер на 136 468.70 лева, договорена в Приложение № 2 към договора, от които ревизираното дружество било издало фактури на стойност 30 028.09 лева. Така изводът на ревизиращия екип е, че дружеството не е отчело като приход остатъкът от договорената сума в размер на 106 440.61 лева. Според данъчните служители това са обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи и основата за облагане с корпоративен данък за 2019г. и ДДС за периода м.06.2019г. - м.12.2019г. е определена по реда на чл. 122 - 124а от ДОПК. Данъчната основа за 2019г. е увеличена с размера на неотчетените приходи от СМР услуги в размер на 88 700.50 лева и за периода м.12.2019г. допълнително е начислен ДДС в размер на 17 740.10 лева, като размерът бил определен при съобразяване с разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата против ревизионния акт в тази му част съдът е приел, че задълженията по ЗКПО за 2019г. и по ЗДДС за данъчен период м.12.2019г. произтичащи от извършени СМР услуги, за които в дружеството не е признат приход и не е начислен ДДС са правилно установени. Приел е, че дружеството жалбоподател е извършило СМР услугите по договор от 19.06.2019г. и за процесния обект е издаден на 18.12.2019г. Акт за приемане на конструкцията обр.14, което установява, че услугата е извършена в съответствие на проекта. Поради това е направен извод, че обекта е завършен на етап „груб строеж“ и към датата на съставяне на акт обр.14 е налице данъчно събитие по смисъла на чл.25 ал.6 от ЗДДС, съответно налице е задължение за дружеството да признае приход във връзка с тези услуги по смисъла на СС 18 „Приходи“ и да ги отчете в счетоводството си. Позовал се е на чл.26 ал.1 т.4 от ЗСч, съгласно който предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването – ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Поради това съдът е приел, че в момента, в който е издаден акт обр.14 - 18.12.2019г. за завършване на строежа на етап „груб строеж“ за дружеството е възникнало задължението да признае приходи от извършените СМР и да издаде фактура с начислен ДДС. И с оглед на това, че жалбоподателят не е издал фактури за извършените от него СМР в пълния им размер, са налице данни за укрити приходи по чл.122 ал.1 т.2 от ЗКПО. За да уважи жалбата и отмени в едната му част РА № Р-03000323001494-091-001/29.09.2023г. относно допълнително установените задължения на дружеството по ЗКПО за 2019г. и по ЗДДС за данъчни периоди от м.06.2019г. до м.12.2019г., произтичащи от документално необосновани разходи за покупка на горива и относно допълнително установени задължения по ЗКПО за 2019г., във връзка с документално необосновани разходи за амортизации, съдът анализирал относимите разпоредби на чл.3 ал.3 от Закона за счетоводството /ЗСч/ и чл.10 ал.1 и чл.26, т.2 от ЗКПО. Позовал се е на приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, от която е установено, че осчетоводеното гориво е изписано за три автомобила; съставени са пътни документи в това число пътни книжки и отчети за разходвано гориво; посочените маршрути и отразените изминати километри в пътните книжки съвпадат с местата на изпълняваните обекти от дружеството през 2019г.; процесните фактури за горива са вписани в дневниците за покупки на дружеството и са включени в подадените СД по ЗДДС за данъчните периоди от 2019г., като дължимия по СД по ЗДДС данък е внесен в бюджета. Въз основа на това е достигнал до извода, че отчетения разход за гориво е действително извършен, свързан е пряко с дейността на дружеството и следва да бъде признат за данъчни цели в периода, за който се отнася. С оглед на горните констатации и изводи съдът е приел и, че при наличие на извършвана в ревизираните периоди стопанска дейност с използваните от дружеството МПС, то транспортния разход и разходите за амортизация като съпътстващи изпълнението на стопанските дийности е следвало да бъдат признати от ревизиращите органи. Решението на административния съд e частично неправилно. Първият спорен въпрос в настоящия случай се свежда до това възникнало ли е в случая за „Тракия Строй Инвест“ ЕООД основание да отчете приходи във връзка с извършени от него СМР, респективно задължение на начисли ДДС. Процесният договор за строителство между ревизираното лице като изпълнител и М. С. като възложител е сключен на 19.06.2019г. на обект „жилищна сграда“ в ПИ 904.558 по ПУП-ПЗ на Община Добрич. С анекс от 30.08.2019г. са договорени допълнителни СМР на обекта, като според съдържанието на договора и анекса, строителните работи не се ограничават до изграждане на обекта на етап "груб строеж". Според договора, извършените СМР ще се доказват чрез двустранно подписан Протокол обр. 19. Установено е по делото, че за договорените СМР между страните по договора не са подписани двустранни протоколи обр. 19. Издаден е единствено Акт обр. 14, с който е приета конструкцията на сградата. Други книжа не са издавани. С оглед събраните по делото доказателства, необосновано първоинстанционният съд приел, че е доказано извършването от страна на ревизираното лице на облагаеми доставки на строителни услуги по сключения договор и е настъпило данъчно събитие. По смисъла на § 5, т. 46 от ЗУТ, "груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. Съставянето на Акт 14 за приемане на конструкция /съгл. Наредба № 3/31.07.2003г за съставяне на актове и протоколи по време на строителството/ не може да се приеме за данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал.1 от ЗДДС тъй като това не е датата, на която услугата по горепосочения договор е извършена. Както се посочи по-горе, процесния договор за строителство не е ограничен единствено до строителство на сградата до етап груб строеж, поради което релевантното обстоятелство за настъпване на данъчното събитие е реалното и цялостно изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора за строителство, което в случая не е установено от събраните в хода на ревизията доказателства. Като се има предвид безспорната липса на приемане на СМР с протоколи окт. обр.19 от страна на възложителя и липсата на акт 15 (удостоверяващ, строежът е изпълнен съобразно инвестиционния проект, заверената документация, изискванията на действащата нормативна уредба и условията на договора, сключен между възложителя и строителя), необосновано първоинстанционният съд е приел, че през м.12.2019г. е настъпило данъчно събитие по облагаеми доставки на услуги, за да се установят процесните задължения. Предвид изложеното, първоинстанционното решение е постановено при посочените пороци по чл. 209, т. 3 АПК, които налагат отмяната му и постановяване на ново по същество, с което по жалба на дружеството ревизионният акт бъде отменен в посочената част. В останалата част, решението на административния съд е правилно. Правилно съдът е отменил ревизионния акт в частта относно допълнително установени задължения на дружеството по ЗКПО за 2019г. и по ЗДДС за данъчни периоди от м.06.2019г. до м.12.2019г., произтичащи от документално необосновани разходи за покупка на горива и относно допълнително установени задължения по ЗКПО за 2019г., във връзка с документално необосновани разходи за амортизации. В обхвата на чл. 26, т. 1 ЗКПО са разходите, които не са присъщи за стопанската дейност или потенциално не биха създали приход от занятието на данъчно задълженото лице - за материали, услуги и стоки, чието предназначение е за лични цели и/или актив, който не се ползва в дейността, вкл. се ползва от съдружник, собственик, управител или негови близки. За да се признае счетоводен разход за данъчни цели, извършването му следва да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на ревизирания. В негова тежест е да установи, че осчетоводените разходи по спорните фактури се отнасят за извършваната от него стопанска дейност. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКПО регламентира признаването на годишните данъчни амортизации, при определянето на данъчния финансов резултат. Фактическото основание за непризнаване на отчетените разходи за амортизации в конкретния случай е неизползването на активите в икономическата дейност на ревизираното лице. Правилно от приетите в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства съдът е приел, че са налице основанията по чл. 26, т. 1 ЗКПО и чл. 54, ал. 1 ЗКПО за признаване за данъчни цели на процесните разходи, както и на данъчни амортизации за посочените активи. Като се имат предвид мотивите на съда, към които настоящия състав препраща, следва да се приеме, че правилно съдът е отрекъл приетото в ревизионния акт основание за непризнаване на данъчен кредит по фактури за стоки и услуги свързани с горните активи. По изложените съображения, решението на административния съд в частта му, с която е отхвърлена жалбата на „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД против ревизионния акт следва да се отмени, като се постанови отмяната му в тази част. Решението следва да се отмени и в частта, с която в полза на Национална агенция по приходите са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 399.76 лв. В останалата част решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, Националната агенция по приходите следва да се осъди да заплати на „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД разноски за първата съдебна инстанция в размер на 4 748.56 лева, представляващи разликата между присъдената с първоинстанционното сума в размер на 429.44 лева и претендираните съгласно представения списък на разноските 5 178 лева. Основателна е и претенцията за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 4 240.37 лева. За неоснователно съдът приема възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Същите съответстват на фактическата и правна сложност на делото и на обема на оказаната правна защита. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение №4463/23.04.2025г., постановено по адм. дело №102/2024г. по описа на Административен съд – Варна в частта му, с която е отхвърлена жалбата на „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-03000323001494-091-001/29.09.2023г., потвърден с Решение № 270/21.12.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, в частта с която по отношение на „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д.п. м.12.2019г. в размер над 16.64 лева до 17 756.74 лева главница и над 6.51 лева до 6 945.61 лева лихви и за корпоративен данък по ЗКПО за д.п. 2019г. в размер на 7 710.53 лева главница и 2 656.14 лева лихви, като и в частта , с която „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД е осъдено да заплати на Национална агенция по приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3399.76 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000323001494-091-001/29.09.2023г., потвърден с Решение № 270/21.12.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна в частта, с която по отношение на „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д.п. м.12.2019г. в размер над 16.64 лева до 17 756.74 лева главница и над 6.51 лева до 6 945.61 лева лихви и за корпоративен данък по ЗКПО за д.п. 2019г. в размер на 7 710.53 лева главница и 2 656.14 лева лихви. ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4463/23.04.2025г., постановено по адм. дело №102/2024г. по описа на Административен съд – Варна в останалата част. ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „ТРАКИЯ СТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 148105552 сумата от 8 988.93 лева (осем хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ секретар: Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА