Решение · № 10477/2025 · дело 5265/2025

По дело 5265 / 2025 РЕШЕНИЕ № 10477 София , 28.10.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : ЕМИЛИЯ МИТКОВА Членове: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Пенка Богданова изслуша докладваното от председателя Емилия Миткова по административно дело № 5265/2025 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. М. в качеството му на ЕТ "Г. М.", подадена чрез адв. Н. Кавракирова, срещу решение № 2998/28.03.2025 г., на Административен съд – Пловдив (АС), постановено по адм. дело № 418/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 95 от 23.11.2023г., издаден от директор на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“, гр. Пловдив, при Министерството на околната среда и водите (МОСВ), в частите му, с които на Г. Н. М. в качеството му на ЕТ "Г. М." е установена такса за водовземане от подземни води по Разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения № 31590627 от 13.09.2012г., издадено от директор на Басейнова дирекция за управление на водите “Източнобеломорски район“, както следва: за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер на 1 050,67 лв. и законни лихви върху посочената сума до 23.11.2023г. в размер на 529,23 лв.; за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 1 242,67 лв. и законни лихви върху посочената сума до 23.11.2023г. в размер на 499,93 лв.; за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 1 242,67 лв. и законни лихви върху посочената сума до 23.11.2023г. в размер на 373,58 лв.; за периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г. в размер на 1 440,00 лв. и законни лихви върху посочената сума до 23.11.2023г. в размер на 286,90 лв.; за периода 01.01.2022г. – 13.09.2022г. в размер на 1 006,22 лв. и законни лихви върху посочената сума до 23.11.2023г. в размер на 96,62 лв. Наред с това, разноските са възложени в тежест на едноличния търговец. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че в обжалвания АУПДВ определените такси за водовземане не са изчислени на база реално иззетите количества вода от съответния водоизточник, което е в нарушение на чл. 194, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ). Поддържа становище за неправилност на извода на първоинстанционния съд, според който правилно е приложен корекционен коефициент. Посочва, че нормата на чл. 11, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се прилага за случаите на самостоятелно водоснабдяване (чрез собствени водовземни съоръжения). Твърди, че даденото му разрешение е за водовземане, а не за водоснабдяване. Оспорва възприетото от първостепенния съд, че давността по отношение на задълженията за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. е прекъсната. Счита, че давностният срок за тези задължения е изтекъл на 01.01.2025г. Иска отмяна на оспореното решение и произнасяне с решение за отмяна на процесния АУПДВ. Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив, чрез процесуален представител, представя писмено становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството е във фаза на втора касация. При предходното разглеждане на делото, касационният състав с Решение № 1686 от 20.02.2025 г. по адм. д. № 9574/2024 г. по описа на ВАС, Първо отделение, е отменил решение № 5280 от 12.06.2024 г. по адм. дело № 140/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която е отменен АУПДВ № 95 от 23.11.2023 г., издаден от директора на БДИБР – гр. Пловдив, с който спрямо ЕТ „Г. М.“е установено публично държавно вземане – такса за правото на водовземане от подземни води по разрешително № 31590627 от 13.09.2012 г., издадено от директора на БДИБР за периода от 01.01.2018 г. до 13.09.2022 г. в размер на главница 5 982,23 лева и лихви в размер на 1 786,26 лева и преписката е върната за издаване на нов АУПДВ, както и в частта, в която Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ Пловдив е осъдена да заплати в полза на ЕТ „Г. М.“ ЕИК 115347748 разноски за горницата над 600 лева до присъдения размер от 1568 лева и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е АУПДВ № 95 от 23.11.2023г., издаден от директор на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“, гр. Пловдив, при МОСВ, в частите му, с които на Г. Н. М. в качеството му на ЕТ "Г. М." е установена такса за водовземане от подземни води по Разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения № 31590627 от 13.09.2012г., издадено от директор на Басейнова дирекция за управление на водите “Източнобеломорски район“, както следва: за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер на 1 050,67 лв. и законни лихви върху посочената сума до 23.11.2023г. в размер на 529,23 лв.; за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 1 242,67 лв. и законни лихви върху посочената сума до 23.11.2023г. в размер на 499,93 лв.; за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 1 242,67 лв. и законни лихви върху посочената сума до 23.11.2023г. в размер на 373,58 лв.; за периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г. в размер на 1 440,00 лв. и законни лихви върху посочената сума до 23.11.2023г. в размер на 286,90 лв.; за периода 01.01.2022г. – 13.09.2022г. в размер на 1 006,22 лв. и законни лихви върху посочената сума до 23.11.2023г. в размер на 96,62 лв. За да се произнесе с оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. При преценката за правилно приложение на материалния закон, съдът приел, че актът е издаден в съответствие с чл. 195б, ал. 2 ЗВ. Административният орган правилно е определил дължимата такса за процесния период 01.01.2018г. – 13.09.2022г. съгласно действащата за Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС № 383/29.12.2016 г./ (Тарифата). Подробно и в систематичен вид съдът е посочил и анализирал приложимите разпоредби от ЗВ, като е приел, че между страните не са спорни обстоятелствата, че Г. Н. М. в качеството му на ЕТ "Г. М." не е декларирал дължимата такса за водовземане за 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. в срок до 31 януари на следващите години, съгласно чл.194б, ал.1 от ЗВ; че не е внесена такса за водовземане по издаденото му Разрешително №31590627 от 13.09.2012г. за посочените години в срок до 15 февруари на следващата година, съгласно чл.194б, ал.2 от ЗВ; както и че на ползвания от ЕТ тръбен кладенец (ТК) за водовземане е монтиран водомер, чийто циферблат не позволява реалното отчитане на отнетите количества вода. Административният съд е достигнал до извод, че размерите на дължимите такси за водовземане за 2018г., 2019г., 2020г., 2021г., както и за периода от 01.01.2022г. до 13.09.2022г. са правилно и законосъобразно определени по формулата в чл.11, ал.1 от Тарифата. Във връзка с възражението на едноличния търговец за изтекла погасителна давност съдът е приел, че таксата за водовземане за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. е следвало да бъде внесена до 15.02.2019г. Считано от 01.01.2020г. 5-годишната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК спрямо таксата за водовземане за 2018г. изтича на 31.12.2024г. (или на 01.01.2025г. по правилото на чл. 22, ал. 3 от ДОПК), но пък процесният АУПДВ е издаден на 22.11.2023г., с което давността е прекъсната. С оглед на това съдът е достигнал до извод за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност на задължението за такса за водовземане за 2018г. При това положение, първостепенният съд е намерил, че оспореният АУПДВ се явява издаден при наличието на фактическо основание за целта - установено вземане за такса за водовземане, която не е заплатена в размера и в срока, установени от нормите на ЗВ и на приложимата в случая Тарифа, и съответно без противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 6 от ЗВ предвиждат, че за правото на използване на водите се дължи такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с Тарифа на Министерския съвет. Както правилно е приел първоинстанционният съд, за дължимата годишна такса за водовземане за 2018г., 2019г., 2020г., 2021г., както и за периода от 01.01.2022г. до 13.09.2022г. е приложима Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в относимите редакции към всеки период. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Следва да се споделят изводите на съда, че публичното задължение за водовземане е законосъобразно определено, както по основание така и по размер от страна на административния орган, издал АУПДВ. Според действащата редакция на Тарифата, таксата за водовземане от подземни води по чл. 11, които използва жалбоподателят, се определя по формулата Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса в лв., Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 - в лв./куб. м., а W - размерът на отнетия годишен воден обем в куб. м. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Тарифата сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление, съгласно наредбата по чл. 117а от ЗВ. В чл. 7, ал. 1 от Тарифата (идентичен с чл. 194а, ал. 1 от ЗВ) е посочено, че отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва чрез отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. В ал. 2 на същата разпоредба от Тарифата е посочено, че в случаите на повреда на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане или за замърсяване се вземат разрешените в разрешителното за водовземане или за заустване, или за отвеждане количества. По делото се установява и не се оспорва от касационния жалбоподател, че на 30.05.2023г. е съставен Констативен протокол №ПВ2-122 (лист 34, дело №140/2024г.) от експерти в Дирекция „Контрол“ при БДИБР, в който са отразени резултатите от извършена на място проверка в “Торохранилище към ферма за месодайни крави“, землище на с. Старосел, община Хисаря, област Пловдив. Проверката е извършена във връзка с Разрешително №31590627 от 13.09.2012г., с краен срок 13.09.2022г. В рамките на проверката е прието за установено, че на мястото е оборудвано един брой водовземно съоръжение – ТК. Констатирано е, че устието на ТК е поместено в подземна шахта, с приблизителни размери 2/2/2м, затваряща се с метални капаци; експлоатационната колона на ТК е изградена от PVC тръба с ϕ 125 мм. ТК е оборудван с потопяема помпа, която към момента на проверката не е работила. На нагнетателния тръбопровод е монтиран водомер с фабр. № 874030, „Беласица“, М-14, запазена оловна пломба с печат на БД/МОСВ. Посочено е, че циферблатът на водомера е силно замърсен и показанието не може да бъде отчетено. Тетрадката дневник за отчет на показанията на водомера не е налична на обекта. Настоящата инстанция намира за правилно установени от първоинстанцияонния съд и неоспорени от страните фактите, че Г. Н. М. в качеството му на ЕТ "Г. М." не е декларирал дължимата такса за водовземане за 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. в срок до 31 януари на следващите години, съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ. Не е внесена такса за водовземане по издаденото му Разрешително №31590627 от 13.09.2012г. за посочените години в срок до 15 февруари на следващата година, съгласно чл. 194б, ал. 2 от ЗВ. С оглед на така установените факти по делото, неоспорени от касатора, настоящият състав приема, че правилно е изчислена таксата за водовземане при установената неизправност на измервателното устройство като са взети разрешените в разрешителното за водовземане количества, съгласно чл. 7, ал. 2 от Тарифата. В тази връзка следва да се посочи, че оплакването на касатора, че дължимите такси не са изчислени на база реално иззетите количества е неотносимо спрямо приложимите разпоредби. Формулата, по която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, както и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11, ал. 1 от Тарифата, а единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води, е посочен в таблицата по чл. 12, ал. 2, т. 9 от Тарифата. В т. 9 на цитираната разпоредба изрично пише, че се касае за „Водоснабдяване за други цели“. Видно от Разрешително № 31590627 от 13.09.2012г. (л. 41 и сл. от адм.д. № 140/2024г.) посочените цели за водоснабдяването са „всички други цели“, с оглед на което формулата за изчисляване на дължимата такса за водовземане е правилно определена от административния орган. Несъстоятелни са оплакванията на едноличния търговец, че неправилно е приложен корекционен коефициент. Сам касационният жалбоподател посочва, че съгласно чл. 11, ал. 2 от Тарифата при самостоятелно водоснабдяване (чрез собствени водовземни съоръжения) таксата за водовземане по ал. 1 се умножава с корекционен коефициент К1 = 1,001. Неоснователно е оплакването, че разрешението е за водовземане, а не за водоснабдяване. Легална дефиниция на понятието водовземане се намира в § 1, т. 7 от ЗВ, където е посочено, че "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. При анализ на тази дефиниция се достига до извод, че водовземането обхваща и водоснабдяването. В подкрепа на този извод е и фактът, че в чл. 12, ал. 2 от Тарифата е посочено, че „Единичният размер на таксата за водовземане от подземни води се определя съгласно следната таблица:“, а в т. 9 от същата е посочено „Водоснабдяване за други цели“, в която хипотеза попада и жалбоподателят. От Разрешително № 31590627 от 13.09.2012г. (л. 41 и сл. от адм.д. № 140/2024г.) се установява, че производството по издаване на разрешителното е започнало по заявление вх. № ПВ-166/10.07.2012г., подадено от Г. Н. М. в качеството му на ЕТ "Г. М." за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения и приложени към него необходими документи и проект за изграждане. По отношение на водовземното съоръжение е посочено, че ТК се проектира с дълбочина до 40 м., т.е. към момента на издаване на разрешителното не е бил изграден, а самото разрешително е издадено въз основа на проект, представен от самия едноличен търговец. Относно срокът на действие на разрешителното е отбелязано, че крайният срок е 2 години от датата на влизане в сила на разрешителното за изграждане на съоръжението и до 13.09.2022г. - срока на разрешителното за водовземане. С оглед на това и при липса на други доказателства по делото ТК, намиращ се в имота, стопанисван от касационния жалбоподател, във връзка, с който е издадено разрешителното за водоползване, да е изграден, да е собственост или да е ползван от друго лице, то неоснователно се явява оплакването в жалбата, че не е налице собствено водовземно съоръжение по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Тарифата. По направено възражение за изтекла давност за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. решаващият съд отново подробно се е произнесъл, като правилно е приложил закона, тълкувайки нормите на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от АПК. На основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК е обосновал правилния извод, че петгодишната давност за задълженията на едноличния търговец за такса за водовземане за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. не е изтекла, тъй като е била прекъсната с издаването на АУПДВ, с който тези задължения са установени на 22.11.2023г. В тази връзка се явяват неоснователни оплакванията в касационната жалба, че не са налице основания за спиране или прекъсване на погасителната давност. С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал визираните в касационната жалба нарушения. Правилно е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби на ЗВ и е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Въпреки изхода на делото, на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като такива не са поискани. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2998/28.03.2025 г., на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 418/2025 г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА секретар: Членове: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА