Решение · № 10377/2025 · дело 1202/2025

27 октомври 2025 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
10377
Година на номера
2025
Дело №
1202/2025

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 1202 / 2025 РЕШЕНИЕ № 10377 София , 27.10.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: ДЕСИСЛАВА СТОЕВА ЯВОР КОЛЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Десислава Стоева по административно дело № 1202/2025 г. Производството е по реда на чл.176 от АПК и чл.251, ал.1 от ГПК , вр.с чл.144 от АПК. Образувано е по подадени две молби от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/- Пазарджик. С първата се отправя искане до съда да допълни своето Решение №7056/25.06.2025 г., на осн.250 ГПК, с произнасяне относно „приложението и правното значение на чл.38, ал., т.4 от Закона за биологичното разнообразие в контекста на инвестиционното предложение- предмет на отмененото решение по ОВОС, включително относно необходимостта от задълбочена преценка дали проектът не създава риск от увреждане или унищожаване на места за размножаване, почивка и струпване на защитени животински видове.“ Втората молба е с искане за „автентично тълкуване“ на осн. чл.251, ал.1 ГПК, вр. с чл.144 АПК, тъй като диспозитивът на Решение №7056/25.06.2025 г.будел неясноти относно приложимите законови процедури по ново произнасяне по преписката, като се развиват подробни съображения в това отношение. В случай, че съдът, при тълкуване на постановеното решение, приемел, че чл.99, ал.12 ЗООС не намира приложение по аналогия в хипотеза на невлязло в сила решение по ОВОС, то е налице правна необходимост от отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, съгл. чл.267 ДФЕС за тълкуване на чл.8а, параграф 6 от Директива 2011/92/ЕС. Формулираният от искателя преюдициален въпрос е следният: „Следва ли чл.8а, пар.6 от Директива 2011/92/ЕС да се тълкува в смисъл, че когато в резултат на съдебна отмяна на решение на ОВОС административното производство се възобновява и е изтекъл значителен период от време от изготвянето на доклада по ОВОС, компетентният орган е задължен да изиска нов или актуализиран доклад преди да постанови ново решение и как следва да се определи какво е „значителен период от време“ в случаите, когато законодателството на съответната държава членка не е въвело конкретен срок“. Останалите участници в производството, при редовно уведомяване, не са депозирали отговори, с изключение на „Еко- Хидро“ ООД, чрез адв. Н. Арабаджиева, които оспорват молбата за тълкуване като неоснователна, а молбата за допълване на решението като недопустима. Искането за преюдициално запитване до СЕС, според процесуалния представител на дружеството, е недопустимо, тъй като такова запитване се прави единствено в рамките на висящ процес. Настоящият съдебен състав на шесто отделение на ВАС, разглеждайки молбите от директора на РИОСВ- Пазарджик и имплементираните в тях подробни аргументи, намира следното: Допълването на съдебното решение, което намира своето правно основание и съдебноадминистративен ред за защита в чл.176 АПК, а не в чл.250 ГПК, е процесуално средство за страните и за съда, служещо за отстраняване на непълноти в съдебния акт. Непълно е решението, в диспозитива на което съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, като по този начин част от спора е останал висящ. В конкретния случай, Върховният административен съд, шесто отделение, се е произнесъл по касационната жалба на „Еко- Хидро-90“ ООД, представлявано от Г. Д., с Решение № 7056/25.06.2025 г. по адм. дело № 1202/2025 г. по описа на съда, с което е отменил Решение №4179/01.11.2024 г. по адм.д.№735/2024 г. на Административен съд- Пазарджик и вместо него е постановил друго решение, с което е отменил Решение по оценка на въздействието върху околната среда № 2-2/2021 г. на директора на РИОСВ – Пазарджик, с което не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Открит добив на строителни материали/ мрамори и доломити/ от находище „Малкото меше“ в землището на [населено място], общ. Пазарджик, обл.Пазарджик и връща на директора на РИОСВ- Пазарджик преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Молбата на директора на РИОСВ- Пазарджик за допълване на посоченото решение е входирана на 28.07.2025 г., а решението на ВАС, шесто отделение, е постановено на 25.06.2025 г., поради което искането, макар и подадено от надлежна страна е процесуално недопустимо, тъй като е извън рамките на законоустановения едномесечен срок, предвиден в чл.176, ал.1 АПК. Според приложимите субсидиарно в ГПК разпоредби за изчисляване на сроковете, срокът, който се брои на месеци, както е в настоящия случай, изтича на съответното число на последния месец /чл.60, ал.3 ГПК/. Извън това молбата е и неоснователна. Директорът на РИОСВ- Пазарджик е имал качеството на ответник в касационното производство и развитите от него доводи единствено и само в хода на съдебните прения не представляват основания по смисъла на чл.176 АПК. Съдът намира, че хипотезата на чл. 176, ал. 1 АПК не е налице, тъй като с решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд се е произнесъл изцяло по всички възражения и искания, наведени с касационната жалба на „Еко- Хидро“ ООД, с които е бил сезиран. С това предметът на касационната проверка е изчерпан и постановеното касационно решение не е непълно. Несъгласието на молителя - ответник в касационното производство, с изложените от съдебната инстанции аргументи и съображения не обосновава непълнота на съдебния акт, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК. С постановеното решение съдът се е произнесъл по целия петитум на подадената касационна жалба, включително и по релевираните възражения за процесуални нарушения, като е приел, че такива са допуснати, но поради обстоятелството, че са изяснени всички правнозначими факти в първоинстанционното съдебно производство, имащи значение за изхода на спора, то настоящият съдебен състав на ВАС е постановил решението си, правейки преценка за незаконосъобразността на акта на административния орган с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка. Твърдението на искателя, че по отношение на отделни негови съображения в съдебно заседание съдът е изложил мотиви, с които той не е съгласен, не обуславя наличие на непълно решение по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК. С настоящето искане за допълване на касационното решение по същество се цели преразглеждане и пререшаване на спора, което е недопустимо. Освен това следва да се посочи, че за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, касационната инстанция следи и служебно – чл. 218, ал. 2 АПК. По отношение на молбата за тълкуване на влязло в сила решение, съдът отбелязва, че тя не е ограничена със срок, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, установи, че тя е неоснователна. На тълкуване по реда на чл.251, ал.1 от ГПК, вр.с чл.144 АПК, подлежи само диспозитивът на съдебното решение, който се ползва със сила на пресъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със СПН, а са само иманентна част на това решение, поради което тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на решението, което се отъждествява с диспозитива му. В случая, молителят, макар и да твърди, че иска тълкуване на диспозитива на влязлото в сила решение по настоящето дело като неясно, развива съображения, касаещи ревизия на част от мотивите му по отношение приложимостта на чл.99, ал.12 Закона за опазване на околната среда, спрямо която разпоредба съдът е изложил ясни мотиви, с които обаче ответникът по касационната жалба очевидно не е съгласен. По този начин се цели подмяна на съдебното произнасяне. Тълкуване се прави на самото решение, въз основа на дадените мотиви, а не е възможност за нова преценка на правната норма, чрез друго тълкуване, което би променило тези мотиви и което всъщност би променило и волята на съда спрямо постановеното вече решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо. За пълнота на изложението съдът отбелязва, че в решението си, отнасящо се до 5- те изтекли години от изготвяне на оценка на въздействието на околната среда и реализацията на обекта е налице следната констатация: „Структуриран и наличен по делото /единствено на CD/ е депозираният Допълнен доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „Открит добив на строителни материали (мрамори и доломити) от находище „Малкото меше”, землище [населено място], община Пазарджик, област Пазарджик, като е осигурен обществен достъп до допълнените доклади за ОВОС и ОСВ и през месец май 2021 г. са проведени отново обществени обсъждания“. От това обективирано в обстоятелствената част уточнение може да се направи и прекият извод, че докладите за ОВОС и ОСВ са актуализирани и сроковете по чл.99, ал.12 ЗООС са спазени. Съдът е посочил още, че в Допълнения доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение от 2019 г. и Допълнителната оценка за съвместимост на инвестиционното предложение от 2021 г. е посочено, че експлоатацията на находище „Малкото меше” ще се осъществи на три етапа: подготвителен (строителство); експлоатация; напускане на концесионната площ (рекултивация). В допълнения доклад са подробно изследвани и анализирани по всички нормативни критерии рисковите фактори и въздействието на трите етапа върху човека и околната среда, вкл. съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на района и предотвратяването, намаляването и премахването на неблагоприятните въздействия чрез съответните мерки от страна на възложителя. Възражението на искателя, че не е изяснена фазата, от която следва да продължи производството, съдът намира за неоснователно. В решението е направен недвусмислен извод, че „с оглед очертания предмет на спора е събран доказателствен материал, който е следвало да даде отговор на въпроса дали инвестиционното предложение трябва да бъде одобрено в зависимост от извършената преценка по чл.31 ЗБР…“. Тъй като настоящият състав на Върховния административен съд е инстанция по същество по смисъла на чл. 227, ал. 1 АПК, той разполага с правомощието да приеме за установени факти по спора, които не са били обсъдени или са тълкувани превратно от първоинстанционния съд. Предвид изясняването на спора от фактическа и правна страна, включващи и обсъждането на множеството назначени експертизи, съдът е посочил недвусмислено в своя акт: “..в заключение по основния спорен въпрос, следва да се приеме за доказано в хода на процеса, че съгласно данните за динамиката на популациите на видовете розов скорец, скално врабче, турилик и белоопашат мишелов, същите ще останат жизнеспособни елементи на територията на кариерата и защитената зона и при възобновяване на дейността на находище „Малкото меше“, както и че реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до директно засягане на локалитетите на консервационно значими растителни видове и до отнемане на местообитания в защитената зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.“ Посочена е и фазата, на която се връща производството, а именно:“ преписката да се върне на органа за ново произнасяне, при което същият да посочи какво е кумулативното въздействие на ИП върху предмета и целите на опазване на защитените зони съобразно заложените в закона критерии за това, да прецени степента на въздействие на инвестиционното предложение върху защитените зони, въз основа на събраните в производството доказателства и обоснове взетото решение съобразно законоустановените критерии.“ С оглед всичко гореизложено, искането за тълкуване, като относимо към част от мотивите, а не към диспозитива на настоящето решение, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. По отношение на искането за преюдициално запитване, съдът счита, че същото е недопустимо, тъй като такова запитване се прави единствено в рамките на висящ съдебен процес, какъвто не е настоящият случай. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ искането на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите- Пазарджик за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. ОТХВЪРЛЯ молбата на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите- Пазарджик за тълкуване на влязлото в сила Решение №7056/25.06.2025 г., постановено по адм.дело №1202/2025 г. на 3-членен състав на Върховния административен съд, шесто отделение. ОТХВЪРЛЯ молбата на директора на РИОСВ- Пазарджик за допълване на влязлото в сила Решение №7056/25.06.2025 г., постановено по адм.дело №1202/2025 г. на 3-членен състав на Върховния административен съд, шесто отделение. Решението е окончателно съгласно чл.176 АПК и чл.251, ал.5 ГПК. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
04.09.2026