Решение · № 10619/2025 · дело 5473/2025

По дело 5473 / 2025 РЕШЕНИЕ № 10619 София , 29.10.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : РУМЯНА БОРИСОВА Членове: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар Станка Ташкова и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Румяна Борисова по административно дело № 5473/2025 г. Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на П. Х. Г., [ЕГН], чрез процесуален представител – адв. К. Москов, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 7656/06.03.2025 г., постановено по административно дело № 7225/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Според молителката е налице основание по чл. 239, т. 5 АПК - лишаване от възможността за ефективна защита по делото. Развити са подробни доводи в подкрепа на твърдението, сред които се твърди и че посоченото решение е нищожно, и се претендират разноски. Ответникът, също и жалбоподател по атакуваното решение – Д. А. Г., чрез процесуален представител адв. К. Москов в съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа искането за отмяна. Ответникът „Димона – Д.Г.“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Лазаров, счита, че следва да бъде отхвърлено искането за отмяна на решението на Административен съд – София-град, тъй като молителката е имала възможност да защити правата си. Ответникът – кметът на Столична община, действащ чрез процесуален представител юрк. Р. Иванова, намира искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение за неоснователно, споделяйки, че не са налице посочените за това основания, и поддържайки, че на П. Г. е била осигурена възможност за участие в производството пред административния съд. Като прецени доводите на страните и данните по делото, настоящият състав на четвърто отделение на Върховния административен съд намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: С атакуваното решение № 7656/06.03.2025 г., постановено по административно дело № 7225/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, е изменена заповед № СОА24-РД40-4/26.01.2024г. на кмета на Столична община в частта относно размера на определеното обезщетение за отчужден имот, като същият е увеличен спрямо жалбоподателя Д. А. Г.. С процесната заповед се отчуждава поземлен имот с идентификатор 68134.505.4675 (незастроен), с площ от 912 кв. м по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, във връзка с реализацията на обект: "Разширение на [улица]. Отчуждаваният ПИ попада в улична регулация от о. т. 71 до о. т. 66а и в УПИ II - За озеленяване и електропроводи, кв. 7, м. НПЗ "Военна рампа - изток", район "Сердика", съгласно действащ регулационен план на м. НПЗ "Военна рампа - изток" 1 и 2 част, одобрен със Заповед № РД-09-50-213/22.04.1998 г. на Главния архитект на София, потвърдена с Решение № 85 по Протокол № 56/ 06.08.2003 г. на СОС и ПУП - ИПРЗ и ИПУР, одобрен със Заповед № РА50-169/09.03.2020 г. на Главен архитект на Столична община, предвиждащи изграждане на обект - публична общинска собственост. В горепосочената заповед е отбелязано, че имотът е собственост на жалбоподателя, П. Х. Г. и "Димона – Д. Г.“ ЕООД, разпределени съответно по 1/3 ид. ч. за всеки от тях. Определена е сума на парично обезщетение в общ размер на 107 807,52 лв., разпределена по 35 935,84 лв. за всеки от посочените собственици. Съобразено е, че с оглед на разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗОС административният орган правилно е определил дяловете на съсобствениците. Независимо договора за доброволна делба между тях от 9.12.2016 г., вписан в Службата по вписванията на 9.12.2016 г., е установено, че спрямо „Димона – Д. Г.“ ЕООД има вписана възбрана върху имота, с вх. рег. № 17092/30.03.2016г., наложена с постановление с изх. № С160022-022-0002651/29.03.2016г. на публичен изпълнител при ТД НАП – София. Освен Д. А. Г. жалба срещу заповед № СОА24-РД40-4/26.01.2024г. на кмета на Столична община е подала и П. Х. Г.. Последната обаче е атакувала административния акт след срока, установен в чл. 149, ал. 1 АПК. Поради това, жалбата й е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК с определение № 12762/24.07.2024 г. в частта му по т. І, в която част то е влязло в сила на 22.11.2024 г. Следователно, на тази дата процесната заповед е влязла в сила в частта, с която на П. Х. Г. е определен дял една трета от обезщетението, в размер на 35 935,84 лв. Аналогично, поради необжалване в законоустановения за това срок от третия адресат на акта – „Димона – Д. Г.“ ЕООД, заповедта е влязла в сила и в частта, с която на дружеството е определен размер на обезщетението 35 935,84 лв. Искането в настоящото производство за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Административен съд – София-град е с посочено правно основание чл. 239, т. 5 АПК – страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. В рамките на искането е наведено и оплакване за нищожност на решението на административния съд. Последното обаче се явява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 1 от АПК, поради което е неотносимо към предмета на настоящото производство по чл. 237 и сл. от АПК. По отношение на твърдението, че П. Х. Г. е била лишена от възможността за ефективна защита по делото, настоящият състав на Върховния административен съд не може да изрази съгласие. В текста на чл. 239, т. 5 от АПК изрично и конкретно е посочено, че може да се иска отмяна само ако страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Съдебната практика посочва като примери за подобно възпрепятстване нарушаването на съдопроизводствените правила във връзка с призоваването, както и нарушения при процесуалното представителство . В настоящото производство никое от гореизброените обстоятелства не се посочва от искателя. Напротив, П. Х. Г. е имала възможност да участва в производството. Тази възможност личи от нейното надлежно уведомяване за хода на делото, респективно призоваването й, както и от подаването на жалба срещу неблагоприятния административен акт. Просрочването на жалбата не следва да означава, че лицето генерално е лишено от право на защита. С оглед на гореизложеното искането е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора искането на молителя за присъждане на разноски следва като неоснователно да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 7656/06.03.2025 г., постановено по административно дело № 7225/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ РУМЯНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ