Решение · № 11066/2025 · дело 6754/2025

По дело 6754 / 2025 РЕШЕНИЕ № 11066 София , 06.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от председателя Светлозара Анчева по административно дело № 6754/2025 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Теди 2110“ ЕООД – гр. Сливница, Софийска област срещу решение № 288/28.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1400/2024 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р – 22002323007132 – 091 – 001/10.07.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1320/30.09.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП за установени допълнителни задължения за ДДС за месец юли 2021 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 45 480,87 лв. и лихви - 15 371,82 лв. по 4 бр. фактури, издадени от „БМ Лизинг“ АД. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, тъй като дейността на дружеството е товарен транспорт на инертни материали по време на ревизията е твърдял и е декларирал пред ревизиращите органи, че МПС „Мерцедес S400d“ с рег. № [рег. номер] се използва за последващи облагаеми доставки – отдаване под наем, като още по време на ревизията са представени всички доказателства. В тази връзка според касационния жалбоподател по делото е установено, че дружеството извършва транспортна дейност. Не споделя изводите на съда, направени въз основа на констатациите на ревизионния акт, че договорът за наем с управителя на „Изи Кар 2012“ ЕООД е фиктивен, поради което в счетоводството на посоченото дружество липсва счетоводно отразяване на тази доставка на услуга. Пояснява, че автомобилът е нает за лично ползване на управителя на „Изи Кар 2012“ ЕООД, а не във връзка с дейността на дружеството, поради което не са осчетоводявани извършените разходи за консумативи. Според касационния жалбоподател ревизионният акт е издаден при липса на некомпетентност на органа, възложил ревизията, като са развити подробни съображения за това и за приложението на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП. В тази връзка е цитирана съдебна практика на ВАС по приложението на посочените разпоредби. Подробни съображения, обосноваващи сочените оплаквания, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение, както и претендира присъждане на направените по делото разноски общо в размер на 6 050 лв. за първата съдебна инстанция, както и сторените разноски в касационното производство. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, чрез юриск. И. Кирова, я оспорва с искане касационната жалба да се отхвърли като неоснователна и недоказана, а решението да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 518,22 лв., посочено в представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, а първоинстанционното решение счита за правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Теди 2110“ ЕООД срещу посочения по – горе ревизионен акт. По възражението на „Теди 2110“ ЕООД, че ревизионният акт е нищожен поради липса на компетентност на органа, възложил ревизията, съдът е приел за неоснователно. Според съда със заповед № Р – 22002323007132 – 020 – 001/04.12.2023 г. Т. К. е възложил ревизията, която заповед е връчена електронно на 07.12.2023 г. По оплакването, че ревизионният акт е нищожен поради липса на компетентност на органа, възложил ревизията, съдът е приел за неоснователно. Посочено е в обжалваното решение, че по делото са налице доказателства, че органът, възложил ревизията е Т. К. началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив – заповед № Р – 22002323007132 – 020 – 001/04.12.2023 г., която е връчена на „Теди 2110“ ЕООД на електронната му поща на 07.12.2023 г., както и с последващи ЗИЗВР е удължен срока на ревизията и е разширен обхвата на задълженията по ЗДДС за месец юли 2021 г. Според съда възложителят на ревизията е упълномощен със заповеди № З – ЦУ – 2303/06.11.2023 т. и № З – ЦУ – 2516/04.12.2023 г. на заместник изпълнителния директор на НАП и заповед № РД – 01 – 1019/06.11.2023 г. на директора на ТД на НАП – София. Съдът за да прецени, че актът не е нищожен, се е позовал на разпоредбите на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК. Изводът на съда е, че ревизионният акт е валиден, издаден е от оправомощени органи по приходите и в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал.2 ДОПК. Изложени са мотиви от съда, че при действието на чл. 12, ал. 6 ДОПК в правомощията на изпълнителния директор на НАП или на негов заместник, комуто е делегирал правомощия за определяне на органите по приходите с компетентност на цялата страна. Първостепенният съд е обсъдил и разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК, като в тази връзка е отбелязъл, че е издадена заповед, посочена по – горе от компетентния териториален директор. Относно обосноваването на необходимостта ревизията да се възложи и извърши от друг орган по приходите, а не от компетентната по чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК дирекция, съдът е приел, че това не е дължимо, тъй като се касаело за вътрешнослужебен акт. В тази връзка са посочени решения по адм. дела № 6124/2023 г., № 5013/2023 г., № 6276/2023 г., № 7069/2023 г. и № 519/2024 г. на ВАС. Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата срещу цитирания по – горе ревизионен акт е приел, че той е материално законосъобразен. За да обоснове този извод, съдът е установил, че правилно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит по процесните доставки, издадени от „БМ Лизинг“ АД през месец юли 2021 г. с оглед придобитият лек автомобил „Мерцедес“. Посочено е в обжалваното решение, че автомобилът отговаря на това понятие съгласно § 1, 18 от ДР на ЗДДС, но за него не се признава данъчен кредит поради липсата на предвидените в чл. 70, ал. 2, т. 4 и 5 ЗДДС изключения. Съдът се е позовал на чл. 70, ал.1 ЗДДС, в която са въведени ограничения за упражняване на правото на данъчен кредит, именно: когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето; когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил, а процесният автомобил е лек; или стоките, или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети или леки автомобили. За посочените изключения съдът е приел, че те се отнасят в случаите, когато превозните средства се използват единствено за отдаване под наем или основната дейност на получателя по доставките към момента на получаването им е транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства. Във връзка с посочените правни норми първостепенният съд не е възприел твърденията на жалбоподателя, че дейността на дружеството е товарен транспорт на инертни материали, както и че следва да са изпълнят предпоставките по чл. 69, ал.1 ЗДДС, а именно стоката или услугата да се използва за облагаеми доставки. Именно тази предпоставка на закона според съда не е изпълнена. Твърдението на жалбоподателя, че автомобилът е използван за дейността на дружеството, за да демонстрира „състоятелност, сигурност, предвидимост и платежоспособност“ пред клиентите си, съдът не го е възприел за достоверно. Според съда при контролните производства, както и в съдебното производство не са представени доказателства за ползването на превозното средство в дейността на „Теди 2110“ ЕООД – пътни книжки, пътни листове за автомобила, фактури за покупка на гориво и смазочни материали, документи за платен паркинг и др. отчетени разходи във връзка с тях. Съдът е изложил мотиви, че жалбоподателят не е представил документи, удостоверяващи ползването на автомобила при сключване на сделки – договори с клиенти, извършени разходи за срещи с потенциални клиенти и др. За правилни съдът е възприел изводите на органите по приходите за законовото изискване на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, че не се приспада данъчен кредит за лек автомобил, използван според жалбоподателя единствено за отдаване под наем. Представените договор за наем и приемателно – предавателен протокол от 02.08.2021 г. според съда не доказват отдаването под наем на същия автомобил, тъй като нито в счетоводството на „Теди 2110“ ЕООД, нито при „Изи Кар 2012“ ЕООД, посочен в договора като наемател не са отчетени издадени фактури във връзка с този договор или други документи, свързани с отдаване под наем на процесния автомобил. Съдът не е възприел за истински обясненията, че поради двугодишен спор между двете дружества и воденето на преговори, фактури не били издавани, поради което съдът е приел, че не е доказано отдаването под наем на процесния автомобил и не е признал правото на данъчен кредит чл. 70, ал.1, т. 4 и 5 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. Относно оплакването за нищожност на ревизионния акт поради некомпетентност на издателя на ЗВР съдът обстойно е обсъдил доказателствата по делото по приложението на чл. 12, ал. 6 във връзка с чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК, както и съдебна практика на ВАС в смисъла, в който е обжалваното решение към момента на постановяването му. Следва предвид изложеното от съда, че ревизионният акт не е нищожен, следва да се добави в тази връзка, че с тълк. решение № 3/26.06.2025 г. по тълк. дело № 2/2024. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (ВАС) не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите – служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. В тази връзка съдът правилно е обсъдил събраните по делото доказателства, установяващи, че ревизионният акт не е нищожен и затова съдът е постановил решение по съществото на спора по материалната законосъобразност на акта. По съществото на спора. Няма спор по делото, че ревизираният субект е придобил от „Аутотрейд Каррера“ ЕООД лек автомобил, марка „Мерцедес“ с фактура № 0…0101/21.07.2021 г., както и че по тази фактура „Теди 2110“ ЕООД е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 44 821,10 лв. за данъчен период на месец септември 2021 г. Пак на дата 21.07.2021 г. с договор същият автомобил „Теди 2110“ ЕООД е продал на „БМ Лизинг“ АД с изрична клауза, че се закупува по поръчка на касатора, а с договор за финансов лизинг № 20210703/21.07.2021 г. .лизингодателят "БМ Лизинг" АД е предоставил същият автомобил на лизингодателя "Теди 2110" ЕООД, като са издадени 4 бр. фактури за такса по лизинговия договор, първоначална вноска, такса служебни разходи и за самия лизингов автомобил. Налице са и приемателно – предавателни протоколи за взаимно предаване на автомобила първоначално от „Аутотрейд Каррера“ ЕООД на „БМ Лизинг“ АД (автомобилът е закупен от „БМ Лизинг“ АД по поръчка на „Теди 2110“ ЕООД) и от „БМ Лизинг“ АД на ревизираното дружество. И приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че съгласно чл. 70, ал.1, т. 4 ЗДДС се касае за лек автомобил, по който не се признава правото на данъчен кредит, въпреки че са изпълнени условията на чл. 69 ЗДДС. С оглед твърденията на касационния жалбоподател, в хода на ревизията е представен договор за наем на превозното средство от 02.08.2021 г. с Н. Д. – наемател и затова според него правилно е упражнил правото на данъчен кредит при изключенията, предвидени по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Твърди се от касатора, че от приемането на автомобила до отдаването му под наем, той не е ползван от дружеството. Ревизиращите органи правилно са установили след справки в Агенция „Пътна инфраструктура“, че автомобилът се е движил в страната, като в таблична форма в ревизионния доклад са посочени датите и часовете на движение на автомобила. Установено е също в хода на ревизията, че от 21.07.2021 г. процесният автомобил е преминал технически преглед и от изпратения отговор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, се установява, че автомобилът се е движил и се е управлявал от С. Г. – съпруг на управителя на ревизирания субект – Ц. Г.. Ревизираните органи са установили също така, че договорът за наем не е действителен при установеното обстоятелство, а и липсват счетоводни отразявания за него от касационния жалбоподател, нито такива са отчитани и в счетоводството на „Изи Кар 2012“ ЕООД. Правилно съдът не е възприел за достоверни писмените обяснения на ревизирания субект, че счетоводно наемните правоотношения не били отразени нито при наемодателя, нито при наемателя, тъй като те имали обтегнати отношения и са водели преговори около две години с „БМ Лизинг“ АД. Правилно приходните органи не са взели предвид твърденията на ревизираното дружество, че автомобилът е катастрофирал по време, когато е бил отдаден под наем. От една страна касаторът е обяснил на ревизиращите органи, а и от представения наемен договор от 02.08.2021 г. се сочи, че наемател е „Изи Кар 2012“ ЕООД, а от друга страна има твърдения от дружеството, че е предоставен под наем лично на управителя на „Изи Кар 2012“ ЕООД, а не на самото дружество, което е в противоречие с договора за наем. Крайният извод на първостепенния съд, че автомобилът не е ползван за бъдещи облагаеми доставки и като се има предвид, че той придобит като лек автомобил, налице е основанието на чл. 70, ал.1, т. 4 ЗДДС, който изключва правото на приспадане на данъчен кредит дори да са спазени изискванията на чл. 69 ЗДДС. Няма данни по делото автомобилът да е използван от посочения в договора за наем наемател, нито лично от неговия управител, каквито обяснения впоследствие е дало ревизираното лице, нито е използван за последващи облагаеми доставки, каквито твърдения има от касационния жалбоподател, поради което не са налице и предпоставките за законосъобразно упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС. Не е доказано и наличието на условието по чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗДДС, че автомобилът е използван за дейността на дружеството, каквито твърдения има от ревизираното дружество. Освен това обосновано ревизиращите органи, а впоследствие и съда са установили, че съгласно договора за лизинг с „БМ Лизинг“ АД в срока на този договор „Теди 2110“ ЕООД не е имал прав,о да отдава лизинговия автомобил на трето лице. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно като краен резултат предвид доразвитите мотиви за този правен резултат от настоящия съд, поради което не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. И. Кирова, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., а не поисканите 5 518,22 лв., като се има предвид, че с първоинстанционното решение съдът е присъдил на агенция 5 518 лв., както и че не следва с оглед характера на касационното производство и обема на процесуална защита в това производство да се присъжда същата сума, каквато е определена от първостепенния съд. Следва при присъждане на това възнаграждение съдът да вземе предвид чл. 161, ал. 2 ДОПК и приетото в решение С – 438/22 на СЕС. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 288/28.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1400/2024 г. по описа на Административен съд София – област. ОСЪЖДА „Теди 2110“ ЕООД – гр. София да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА