Решение · № 11456/2025 · дело 7779/2025

14 ноември 2025 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
11456
Година на номера
2025
Дело №
7779/2025

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 7779 / 2025 РЕШЕНИЕ № 11456 София , 14.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: ХРИСТО КОЙЧЕВ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Виржиния Димитрова изслуша докладваното от съдията Александър Митрев по административно дело № 7779/2025 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Борса имоти" ООД срещу решение № 1027/16.06.2025 г., постановено по адм. дело № 7/2025 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата на „БОРСА ИМОТИ“ ООД, ЕИК 106576598 със седалище и адрес на управление: гр.Враца, [улица], представлявано от управителя М. Тошкова, срещу Ревизионен акт № Р-04000623007288-091-001/24.09.2024г., потвърден с Решение №132/09.12.2024г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема предявената жалба за неоснователна, а административният акт за законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Административният съд е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано — пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗКПО „Приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37“. На свой ред, чл. 37 ал. 1 т.1. от ЗКПО гласи: „Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;“ Съгласно чл. 15 ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Но в случая именно третирайки дружествата, чиито вземания се отписват, като несвързани се налагат действията по отписване на вземанията на ревизираното лице. Същевременно такива действия са извършени и в дружествата контрагенти и съответно техния финансов резултат е нараствал и те са платили корпоратвния данък за това. В случая изводът на органите по приходите на практика води до начисляване на корпоративен данък за едни и същи суми. Неоснователно органът по приходите е приел и че вземанията, отписани през 2017- 2019 г. не са били изискуеми към момента на отписване, като неправилно тълкува приложените по преписката договори за заем и анексите към тях. Договорите за заем са реални и реално получените суми са изискуеми в определения при предаването им срок. Следва да се споделят доводите на касатора, че удължаването на срока на договор за заем (рамково споразумение) с анекс не променя падежа на задължението за връщане на всяка конкретна заемна сума, освен ако това не е упоменато изрично, с уточняване на сумите. То задава рамката при която ще се отпускат заемни средства но не променя падежа на вече отпуснатите такива. Падежа на всеки реален заем е 24 месеца след сключването на конкретния договор - получаването му от заемателя. Затова е неправилен извода на ревизиращия орган, че е към момента на описванията отписаните вземания не са били изискуеми. Действително, разменяни потвърждения на салда между търговски дружества не представляват признание на конкретни задължения, които прекъсват давността. За да е налице признание на вземане, волеизявлението на длъжника следва да е направено в рамките на давностния срок и да се отнася еднозначно до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които то произтича - съответен договор, счетоводен документ и пр. Необходимо е при признанието недвусмислено да е конкретизиран съответният дълг, за който се прави изявлението за дължимост. В отношенията между търговци, когато съществуват непогасени задължения към момента на годишното приключване на финансовата година, е прието за целите на счетоводството, с оглед на неговата прецизност и точност, да се разменят писма за потвърждаване на счетоводни салда. Потвърждаването на размера на сумата, посочена в тях, чрез подписването им, не представлява признание на конкретно вземане и не следва да се тълкува като такова. Това е така, защото сами по себе си тези писма не съдържат изрично волеизявление на длъжника, което да се отнася еднозначно до съществуването на конкретно задължение, породено и отнасящо се до конкретен договор за заем. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в общ размер на 13 272, 60 лева и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. То отговаря на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1027/16.06.2025 г., постановено по адм. дело № 7/2025 г. по описа на Административен съд - Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000623007288-091-001/24.09.2024г., потвърден с Решение №132/09.12.2024г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Велико Търново при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „БОРСА ИМОТИ“ ООД, ЕИК 106576598 сумата от 13 272, 60 лв., разноски за две инстанции. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
01.09.2026