Решение · № 11512/2025 · дело 2263/2025

17 ноември 2025 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Решение
Номер
11512
Година на номера
2025
Дело №
2263/2025

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 2263 / 2025 РЕШЕНИЕ № 11512 София , 17.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: МАДЛЕН ПЕТРОВА ВЕСЕЛА ПАВЛОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от председателя Светлозара Анчева по административно дело № 2263/2025 г. Производството по делото е по реда на чл. 227, ал. 2 АПК. С решение № 4282/24.04.2025 г. по адм. дело № 2263/2025 . на ВАС, Първо отделение е отменено решение № 2250/19.12.2024 г. по адм. дело № 610/2024 г. по описа на Административен съд – гр. Перник, с което е отменен по жалба на „Форс 1962“ ЕООД Акт за установяване на задължение за акциз № 32 – 482836/19.07.2023 г. (АУЗ), издаден от главен инспектор при ТД "Митница София", поправен и потвърден с решение № РЗАДС – 5800 – 2020/32 – 577388 от 03.10.2023 г. на директора на посочената дирекция за установени задължения на „Форс 1962“ ЕООД – гр. Радомир, Пернишка област за акциз в размер на 9 154,34 лв. в размер на 9 154,34 лв. за 14170,800 л. гориво – тежки масла „газьол“ и на основание чл. 227, ал.1 АПК делото е внесено в съдебно заседание. Със същото решение е указано на страните по делото в 7 – дневен срок от съобщението да заявят дали у тях се намира проба от процесното гориво и ако такива има, да формулират задачи за назначаване на съдебно – техническа експертиза от вещо лице – специалист по горива. В настоящето производство „Форс 1962“ ЕООД със седалище в гр. Радомир, Пернишка област, чрез процесуалния си представител адв. Б. Методиева моли да се уважи жалбата и да се присъдят разноски по представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът директор на дирекция на ТД „Митница София“ не е изразил становище по същество. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че оспореният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Върховният административен съд, Първо отделение в производството по чл. 227, ал.2 АПК съобрази следното: Предвид указанията, дадени от настоящия съдебен състав с отменителното му решение, с молба от „Форс 1962“ ЕООД, чрез адв. Б. Методиева е заявено, че в дружеството не се съхранява проба от процесното гориво. С молба, подадена от юриск. Б. Станков – процесуален представител на директора на ТД „Митница София“ е заявено пред съда, че митницата не разполага с информация относно използването на контролните проби от процесното гориво, като макар и уклончив този отговор, същият е показателен, че митницата не представя проба от това гориво. Въпреки изявленията и на двете страни, че у тях не се намира проба от горивото, настоящият съдебен състав допусна съдебно – техническа експертиза, по която назначи за вещо лице инж. В. М. Г. от списъка на вещите лица, използван от Софийски градски съд. Въпросите към експерта се поставиха от настоящия съдебен състав, както и се допуснаха допълнителни такива от „Форс 1962“ ЕООД за установвяване дали уредът денситометър, с който е взета процесната проба при извършената на 02.03.2018 г. проверка от митническите власти на автоцистерна с рег. № [рег. номер] с превозвач „ФОРС 1962“ ЕООД, е годен за изследване вида на горивото и неговите характеристики. В изготвената съдебно – техническа експертиза, вещото лице категорично е отговорило, че с процесния уред се установява единствено плътността на горивото, като това служи като ориентировъчна информация. Според експерта денситометърът с марка Anton Paar DMA35N със сериен номер 80490425, с който е изследвана проба от процесното гориво е годен за вземане на проби за изпитване по показател плътност, както е направено по време на проверката на 02.03.2018 г., но не и за останалите показатели. За изследването на последните вещото лице е посочило в заключението си, че е необходимо да се вземат проби за лабораторен анализ чрез т. нар. пробоотборници, като начинът на вземане на пробите за такова изследване са описани в „Ръководство за вземане на проби“, утвърдено от директора на Агенция „Митници“. Подробно вещото лице е описало в експертизата начинът на вземане на пробите, като изрично е констатирало, че неправилното вземане на проби, какъвто е и процесния случай води до опорочаване на резултатите от изпитването. Според вещото лице по този начин на вземане на пробата, изследването не отразява характеристиките на горивото, което се съдържа в отделните клетки на автоцистерната с оглед посочената от експерта схема, а това води до извод за негодност на изследванията, извършени от митническите органи. Според вещото лице в конкретния случай взетите проби не са от клетките на автоцистерната, а от съдържащото се гориво в общата част на запълващото устройство, в което се съдържа дизелово гориво за извънпътна техника, което не съдържа биодизел. Изводът, който може да се направи, вследствие на експертизата е, че денситометърът не е годен за вземане на проби за изпитване на останалите показатели, по които са изпитани пробите, а само и единствено за изследване плътността на горивото. Според експерта митническите органи не са спазили посоченото Ръководство, поради което резултатите от изследването са компрометирани, вследствие на което те не показват дали превозваното гориво във всяка клетка на превозното средство съответства на изискванията за качество или не, като по този начин не установяват с точност характеристиките на горивото, а това препятства и определянето с административния акт на акциза в зависимост от различните данъчни основи, регламентирани в чл. 28 ЗАДС, на който е налице позоваване в акта. Въпреки, че според вещото лице с денситометъра се измерва плътността на горивото, то това измерване е ориентировъчно, защото в случая не е измерена плътността на средна проба от дизеловото гориво, тъй като не е взето гориво от всяка клетките на автоцистерната, съобразно представената в заключението на експерта схема. При разпита на вещото лице в съдебно заседание на 07.10.2025 г. се уточни, че средната проба се получава, като проба от горивото се вземе от люка, от клетката гориво с пробоотборник от три нива – горно, средно и долно, като общо се събират в един съд, в който се извършва хомогенизиране и след това от този съд се вземат пробите за изпитване. В съдебно – техническата експертиза е констатирано, че по – високата плътност не показва, че в горивото има биодизел, както и че съгласно приложените по делото документи установяват, че процесното гориво е произведено от „Инса Ойл“ ООД, а не извън данъчни складове и рафинерии, като по този начин се опровергава приетото в процесния АУЗ. Още един аргумент, че горивото не е сменено, както твърдят митническите власти, е посочената от вещото лице разлика между момента на разтоварване на горивото и извършването на проверката на 02.03.2018 г., която е 15 мин. и се твърди от експерта, че за това време не може да се разтовари горивото и да се смени с друго. Освен това тази констатация се потвърждава и от разпечатката на електронното устройство и то показва, че се касае за едно и също гориво, а не за подменено такова. В този смисъл неправилно е прието в АУЗ, че липсва идентичност между представените в административното производство документи и задържаното гориво при проверката на 02.03.2018 г. При положение, че според експертизата процесните проби са взети неправилно, като не е взета средна проба от клетките на автоцистерната, а от горивото, което се съдържа в общата част на запълващото устройство, в което се съдържа дизелово гориво за извънпътна техника и то не съдържа биодизел, неспазването на разпоредбите в цитираното по - горе Ръководство, е опорочило изследването на пробите, респ. на самите резултати от изпитването, тъй като то не отразява всички характеристики на горивото, които са от значение за определянето на вида му. При установяване, че процесното гориво е произведено от „Инса Ойл“ ООД, а не извън данъчни складове, то установеното задължение в производството по чл. 104 ЗАДС за проверка по установяване и събиране на акциз поради твърдения на митническия орган, че акцизът на процесното гориво не е заплатен, е незаконосъобразно. От една страна вещото лице в настоящето производство категорично е установило, че при неправилно вземане на проба при извършена на 02.03.2018 г. проверка от митнически органи при превозването на процесното гориво, изследването е било опорочено и не е установен вида на горивото, кодът по КН и съдържанието в него на биокомпонент или липсата на такъв, което е била целта и на производството пред административния орган, развило се по чл. 104 ЗАДС и завършило с оспорения АУЗ. От друга страна експертът е установил, че горивото не е произведено извън данъчен склад, а от „Инса Ойл“ ООД, за което по делото са налице достатъчно доказателства и за заплащане на горивото. При така установеното по делото, митническият орган не е следвало да определя задължение за акциз на „Форс 1962“ ЕООД и затова АУЗ следва да бъде отменен. Макар, че и настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отделение установи незаконосъобразност на АУЗ, както и първоинстанционния съд, но по мотиви, различни от тези, изложени в отмененото решение предвид, че процесният АУЗ е издаден за установено задължение за акциз на стоки, подлежащи на връщане на дружеството - жалбоподател като лице, от което същите са били иззети, както и при установяване в производството по чл. 227, ал. 2 АПК на релевантни за спора обстоятелства за вида на горивото чрез назначаването на съдебно – техническа експертиза и въз основа на доказателствата, представени в административното производство преди издаване на акта, което не е сторено от съда в отмененото му решение, то се налага отмяна поради незаконосъобразност на посочения акт. Предвид изхода на делото и изричното искане, на „Форс 1962“ ЕООД следва да се присъдят разноски в размера, посочен списъка по чл. 80 ГПК, представен по настоящето дело, а именно 3 698 лв. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ АУЗ № 32 – 482836/19.07.2023 г., издаден от главен инспектор при Териториална дирекция „Митница София“, поправен и потвърден с решение № РЗАДС – 5800 – 2020/32 – 577388 от 03.10.2023 г. на директора на посочената дирекция за установени задължения на „Форс 1962“ ЕООД – гр. Радомир, Пернишка област за акциз в размер на 9 154,34 лв. ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Форс 1962“ ЕООД – гр. Радомир, Пернишка област направените по делото разноски в размер на 3 698 лв. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

Други данни

В регистъра от
16.08.2026
Последно в регистъра
01.09.2026