Решение · № 11896/2025 · дело 8723/2025
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 11896
- Година на номера
- 2025
- Дело №
- 8723/2025
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 8723 / 2025 РЕШЕНИЕ № 11896 София , 25.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА Членове: ВЕСЕЛА ПАВЛОВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Маруся Николова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от съдията Полина Якимова по административно дело № 8723/2025 г. Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на „Зеда тур“ АД, ЕИК 130340853, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хан Крум“ № 12, представлявано от изпълнителния директор И. П., чрез адв. Пеков, срещу Решение № 3501/11.04.2025 г., постановено по адм. д. № 408/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за Установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ-1226/06.10.2021 г., издаден от главен експерт „Местни данъци и такси“ в Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ в цитираната община, с който в тежест на касатора са установени задължения данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за имот партиден номер 1303408530001 за периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че първостепенният съд е игнорирал липсата на мотиви в АУЗД относно начина на определяне на данъчната основа за облагане, обусловило съществено нарушение на правото на защита на задължения субект. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменен АУЗД с присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба, главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ в община Несебър, не ангажира становище в тази инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения. Страните не спорят, че по реда на чл. 14 ЗМДТ на 01.02.2011 г. от касатора е декларирано право на собственост върху недвижим имот в гр. Несебър, кк Слънчев бряг, зона Изток, представляващ хотел „Амфибия“. Открита е партида с 1303408530001, въз основа на данните в декларацията за характеристиките на имота е изчислена данъчната му оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, послужила и като основа за изчисляване на задължението и за такса битови отпадъци съгласно промилите, посочени в решенията на Общински съвет Несебър за определяне на размера на таксата за битови отпадъци за всяка отделна година съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. Констатирано е, че за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2020 г. по партидата на акционерното дружество не е внесено задължението за ДНИ. Съобразно данните за характеристиките на имота е декларирана отчетна стойност в размер на 232 196 лв. и е определена данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ. Механизмът, по който са формирани задълженията за ДНИ, е даден на стр. 3, стр. 4 и стр. 5 от административния акт. Общо за периодите 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са установени задължения в размер на 45690,49 лв. главница и 13807,62 лв. Според първоинстанционното решение в АУЗД е посочена основата за облагане и ставката – в промили, които са нормативно определени с приложенията към ЗМДТ. Подробни мотиви относно задълженията на търговското дружество за данък върху недвижимите имоти за спорните периоди относно основата за облагане, начина на определяне на данъчната основа на имота и начина на формирането й, ставката в промили за изчисляване на данъка и размера на отделните коефициенти, се съдържат в представената в хода на съдебното производство обяснителна записка от административния орган, изготвена след издаването на административния акт. Административен съд Бургас заключава, че като краен резултат размерът на данъчната оценка е определен законосъобразно от административния орган. Решението е неправилно. Спорът между страните касае основата за облагане с данък върху недвижимите имоти и се свежда в преценка съответства ли начинът на определяне на данъчната оценка на недвижимия имот на Приложение 2 от ЗМДТ. Основа за облагане с цитирания местен данък е данъчната оценка на недвижимите имоти (чл. 19, ал. 1 ЗМДТ). По силата на чл. 21, ал. 1 данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2. Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот – чл. 22 ЗМДТ. Чл. 23 ЗМДТ предвижда, че данъкът се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или негов представител. В разглеждания случай обектът на облагане представлява сграда – хотел, което обуславя приложимост на чл. 4 от Приложение 2 на ЗМДТ, предвиждащ, че данъчната оценка на сгради се определя въз основа на на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площ по посочена формула. По силата на чл. 5 от приложението базисната данъчна стойност се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта, конструкциите на сградите са посочени в таблица 1. Член 6 регламентира определянето на коефициента за местоположение, чл. 7 - определянето на коефициента за инфраструктура, член 8 - коефициента за индивидуални характеристики, чл. 9 - коефициента за височина, член 10 - този за овехтяване. Съдържанието на АУЗД препятства преценката дали данъчната оценка е определена при съобразяване на изискванията по цитираните разпоредби от Приложение 2 от ЗМДТ. За всяка от спорните години е посочена данъчна оценка в определен размер без да е ясно какви са заложените от органа параметри по всяка от цитираните разпоредби. Обяснителната записка относно начина, по който е изчислена данъчната оценка за определяне на данък върху недвижимите имоти на дружеството, озаглавена „Обяснителна записка относно АУЗД № 1226/06.10.2021 г….“, в обем от 22 страници, е съставена на 06.06.2022 г. и е представена в производството пред първоинстанционния съд. Изготвянето на обяснителната записка след приключването на производство по издаване на административния акт не изпълнява изискването за мотивиране на акта. Действително, съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК, мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Достатъчно е в този случай органът-издател на акта да е извършил позоваване на този предхождащ акта документ. В спорния АУЗД такова позоваване липсва. Не е налице и другата хипотеза на мотивиране на акта в документ извън оспорения – излагането на мотиви в допълнителен документ, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Такива според цитираното ТР са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт, както и когато мотивите са изложени в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната се изпраща за разглеждане на по-горестоящия административен орган. Възможността за последващо мотивиране на акта касае единствено случаите на евентуалното му обжалване по административен ред, но не и тези на съдебното му оспорване. Според разрешенията, дадени с цитираното ТР, допълнително изложените мотиви следва да бъдат своевременно доведени до знанието на адресата, за да може той адекватно и пълноценно да организира и проведе защитата си срещу оспорения административен акт. Недопустимо е допълване на мотивите към акта или излагането на такива за първи път в документ, представен едва в хода на образуваното съдебно производство по жалба за незаконосъобразност на въпросния административен акт и след неговото приключване. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да се отмени като неправилно, като бъде постановена отмяна на АУЗД. На основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК преписката следва да се върне на компетентния служител от общинската администрация на Община Несебър за определяне на задълженията за ДНИ за периода 2016 г. – 2020 г., по отношение на притежавания от касатора недвижим имот, находящ се в гр. Несебър, кк Слънчев бряг, представляващ хотел Амфибия, в съответствие с Приложение 2 от ЗМДТ. От касатора е поискано присъждане на разноски, каквито от дружеството са направени в размер на 476 лв. за заплащане на държавна такса за настоящето производство. Воден от изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 3 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 3501/11.04.2025 г., постановено по адм. д. № 408/2022 г. по описа на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА ОТМЕНЯ акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-1226/06.10.2021 г., издаден от главен експерт „Местни данъци и такси“ в община Несебър. ВРЪЩА преписката на главен експерт „Местни данъци и такси“ в община Несебър за издаване на акт за установяване на задължения по декларация съобразен с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение. ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на „Зеда тур“ АД, ЕИК 130340853, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хан Крум“ № 12, представлявано от изпълнителния директор И. П., сумата 476 лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 31.08.2026