Решение · № 12353/2025 · дело 6890/2025

По дело 6890 / 2025 РЕШЕНИЕ № 12353 София , 02.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : АНЕЛИЯ АНАНИЕВА Членове: РАДОСТИН РАДКОВ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА при секретар Антоанета Стоилова и с участието на прокурора Даниела Машева изслуша докладваното от председателя Анелия Ананиева по административно дело № 6890/2025 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, подадени от: 1. "Билд Топ Лукс" ООД, 2. Кмета на Столична община и главния архитект на Столична община, 3. "Бокал Проект" ЕООД, чрез процесуалните им представители, против решение № 6195 от 21.02.2025 г., постановено по адм. дело № 4925/2024 г. по описа на Административен съд София - град в частта му, с която е отменена заповед № САГ24-РА53-273/19.04.2024 г. на главния архитект на Столична община. В касационните жалби се излагат доводи на първо място за недопустимост на решението в обжалваната част като постановено по недопустими оспорвания, тъй като подалите ги „Естера 2018“ ЕАД, С. С. А., Г. Д. Г. и В. Т. Д. не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. На второ място касаторите твърдят, че съдебният акт в обжалваната част е неправилен поради противоречието му с материални закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват извода на съда за допуснати съществени нарушения на установената процедура при одобряване на ПУП – ПРЗ поради неиздаването на заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, както и за това, че същият противоречи на чл. 135а ЗУТ. Касаторите правят искане за обезсилване на решението в обжалваната част, а при условията на евентуалност – за отмяната му като неправилно и вместо него постановяване на друго, с което жалбите срещу заповедта да се отхвърлят като неоснователни. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационният жалбоподател "Билд Топ Лукс" ООД, чрез пълномощника си, в писмен отговор не оспорва втората касационна жалба и излага съображения за нейната основателност. Касационният жалбоподател "Бокал Проект" ЕООД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за основателност на подадената от първия касатор жалба. Ответникът – "Бокал Инженеринг 1" ООД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор взема становище за основателност на първата и третата касационни жалби. Ответникът - кметът на район "Триадица" - Столична община, чрез пълномощника си в съдебно заседание счита касационните жалби за неоснователни. Ответниците - С. С. А. и "Естера 2018" ЕАД, чрез процесуалните си представители, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Ответниците - Г. Д. Г., В. Т. Д., А. Й. С., М. Т. С., Б. М. С. и М. М. С., последният действащ чрез законния си представител М. С., не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на решението в обжалваната част. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред административния съд е заповед № САГ24-РА53-273/19.04.2024 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП), както следва: 1. Изменение на план за регулация (ПР) на УПИ V-781, 2500 „за обществено обслужване и офиси“ и свързаното с това изменение на плана за регулация на УПИ VІІ-2152, кв. 128 м. „Кръстова вада“ и м. „Южен парк ІV“, район „Триадица“ СО и 2. Изменение на план за застрояване (ПЗ) на нов УПИ V-781, 2500 „за обществено обслужване и офиси“, кв. 128 съгласно приложения проект и без допускане на намалени отстояния към съседни имоти и сгради, вкл. през улица. С постановеното по делото решение са оставени без разглеждане жалбите на С. Ю. Д., Б. К. Д., Н. Е. К. и В. В. В. поради непредставяне на доказателства, обуславящи правен интерес от оспорване, като производството в тази част е прекратено, а по допустимите оспорвания заповедта е отменена и делото като преписка е върнато на главния архитект на Столична община за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебния акт. Решението в прекратителната му част не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени оспорената заповед, съдът приема, че е сезиран с допустима жалба на „Естера 2018“ ЕАД, С. С. А., Г. Д. Г. и В. Т. Д., тъй като дружеството е собственик на УПИ III-779, 780 „за многофункционална сграда“, кв. 128, м. „Кръстова вада“, а физическите лица притежават самостоятелни обекти в сграда, построена в УПИ VI-1729, кв. 1007, които са съседни на имота, предмет на оспорената заповед, поради което за тях е налице правен интерес от оспорване на одобреното изменение като непосредствено засегнати от него по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Излага съображения, че непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота, предмет на плана. Като се позовава на заключенията на съдебно-техническите експертизи – основна и допълнителна, достига до извод за наличие на промяна на отреждането в новообразувания УПИ V-781, 2500, кв.128. Според съда УПИ V-1744 е бил с отреждане „жилищно застрояване“ преди издаване на оспорения акт, тъй като не попада в обхвата на заповед № РД -09-50-1120/21.12.2012 г. на главния архитект на София за изменение на план за регулация и застрояване на УПИ І, ІІ, ІІІ, ІV и VІ, в чиято графична част е показано със зелен цвят промяна на отреждането и на УПИ V-1744 „за обществено обслужване и офиси“, но същият не фигурира в текстовата част на акта. Посочва, че в констативната част на заповедта е описано, че изменението на плана не се одобрява за УПИ V-1744, кв. 128, като същото е видно и от последващо одобрение на изменението на съседен имот УПИ ІV „За озеленяване и трафопост“, кв. 80, в който план УПИ V-1744 е отразен със син цвят, без да е изписано отреждане. При тези данни приема, че действителното действащо отреждане на УПИ V-1744, кв.128 следва да е предвиденото с решение № 13 по протокол № 18/13.11.2000 г. на СОС, което е ниско жилищно застрояване и съответства на извадките от КККР по отношение на ПИ с идентификатор 68134.1007.781, идентичен с процедираното УПИ V-1744. Аналогични съображения са изложени от съда и по отношение на ПИ 68134.1007.2500, който се придава към новообразувания УПИ. Приема за установено, че същият е бил част от УПИ VІІ-2152, който също се изменя вследствие от процесната заповед, като ПИ с идентификатор 68134.1007.2500, придаващ се към новообразувания имот, се преотрежда, поради което е налице предвидено конкретно застрояване за първи път. В тази връзка приема, че промяната на предназначението на имотите е дефинирана в § 5, т. 41 ДР ЗУТ, като промяна на ползване от един начин в друг съгласно съответните кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и нормативните актове по прилагането му. Посочва, че таблицата на приложение № 3 към чл. 13, ал. 2 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри съдържа класификатора за начина на трайно ползване на поземлените имоти, като са налице различни кодове, вкл. по отношение на етажността на застрояването: за „ниско жилищно застрояване“ е предвиден код 100, за „високо жилищно застрояване“ е предвиден код 1030, а за „комплексно застрояване“ е предвиден код 3120, 3130. От това прави извод, че дори и само промяната в характера на застрояване за новообразувания УПИ – от нискоетажно във високоетажно води до извод за промяна на предназначението на новообразувания имот. Въз основа на този извод достига до заключение за основателност на оспорването дори и само на това основание. Приема, че органът неправилно процедира преписката по реда на чл. 135а ЗУТ, без да уведомява други и различни лица, освен собствениците на обхванатите от плана имоти, както и че не следва да издава заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава исканото изменение и която подлежи на самостоятелен и отделен контрол за законосъобразност. Посочва, че това накърнява правото на участие на засегнати в производството лица, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до противоречие на заповедта с материалния закон. Излага съображения, че съгласуването на проекта от кмета на район „Триадица“ в качеството му на упражняващ правото на собственост на Столична община в имот с идентификатор 68134.1007.2152, който попада в УПИ VІІ-2152, предмет на оспорената заповед, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 135а ЗУТ, тъй като нормата предписва всички собственици на имоти, включени в разработката, да са подали заявление, което не е еднозначно със съгласие. Споделя и тезата на оспорващия „Естера 2018“ ЕАД, че планът за застрояване на УПИ ІІІ-779,780 – негова собственост не е надлежно отразен в скицата, върху която е разработен проектът, тъй като не са отразени предвидените нискоетажни сгради съгласно виза за проектиране, което представлява несъответствие с действителното фактическо положение и би се отразило на фаза инвестиционно проектиране. По тези съображения отменя оспорената заповед и връща преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението в отменителната му част е недопустимо. С оспорената пред съда заповед са одобрени, както следва: 1. Изменение на ПР на УПИ V-781, 2500 „за обществено обслужване и офиси“ и свързаното с това изменение на плана за регулация на УПИ VІІ-2152, кв. 128 м. „Кръстова вада“ и м. „Южен парк ІV“, район „Триадица“ СО и 2. Изменение на ПЗ на нов УПИ V-781, 2500 „за обществено обслужване и офиси“, кв. 128 съгласно приложения проект. Изменението на ПУП е процедирано и одобрено в хипотезата на чл. 135а ЗУТ, съгласно ал. 1 на който заповед по чл. 135 не се издава в случаите, когато при изменение на влезли в сила подробни устройствени планове заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се иска изменението. С ПР се предвижда изменение на действащия ПУП по отношение на УПИ V-1744 „за обществено обслужване и офиси“, към който се присъединява ПИ с идентификатор 68134.1007.2500 - частна собственост, част от УПИ VІІ-2152, с цел създаването на нов съсобствен УПИ V-781, 2500 „за обществено обслужване и офиси“, при условията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, по имотните граници на ПИ с идентификатори 68134.1007.781 и 68134.1007.2500, както и остатъчен УПИ VІІ-2152. С одобреното изменение на ПЗ в новия УПИ е предвидено изграждане на високо като характер застрояване с преходи в етажността и свободно като начин на застрояване на нежилищна сграда за обществено обслужване с височина до 49.80 метра (Г+М+4оф+9). В оспорената заповед е посочено, че конкретното предназначение на имота „за обществено обслужване и офиси“ се запазва, както и че новопредвиденото в същия застрояване съответства на ОУП – зона „СмФ“. От доказателствата се установява, че жалбоподателите в първата инстанция и настоящи ответници „Естера 2018“ ЕАД, С. С. А., Г. Д. Г. и В. Т. Д. притежават вещни права, както следва: дружеството в УПИ III-779, 780 „за многофункционална сграда“, кв. 128, м. „Кръстова вада“, а физическите лица - в УПИ VI-1729, кв. 1007, които са съседни на УПИ V-1744, предмет на заповедта. Разпоредбата на чл. 131 ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу актове за одобряване на ПУП и техните изменения. Първият спорен по делото въпрос е дали жалбоподателите в първоинстанционното производство имат такова качество, като съдът приема, че притежават право на жалба, позовавайки се на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, вкл. и на промяната в характера на застрояване – от нискоетажно във високоетажно, което според него води до промяна на предназначението на новообразувания имот. Нормата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ предвижда, че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. Настоящият състав приема, че в конкретния случай тази хипотеза не е налице. Неправилно съдът се позовава на понятието за промяна на предназначението на имотите, дадено в § 5, т. 41 ДР ЗУТ. Според тази разпоредба „промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно ЗКИР и нормативните актове за неговото прилагане. Видно от цитирания текст същият касае обекти или части от обекти, а съобразно § 5, т. 39 ДР ЗУТ "обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Следователно, т. 41 на § 5 дава легално определение за промяната на предназначението на обектите, т. е. на строежите - самостоятелни или реални части от тях, чието предназначение се определя съобразно кодовете по ЗКИР, но не и на поземлените имоти. Следва да се посочи в тази връзка и че приложение № 2 към чл. 13, ал. 2 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 2016 г. определя класификатора за начина на трайно предназначение на териториите и съответните кодове, т.е. не касае конкретните имоти, а приложение № 3 към чл. 14, ал. 4 определя начина на трайно ползване на имотите, което се определя от фактическия начин на ползването им и би имало значение при определяне на предназначението на имотите за територии без устройствени планове, но не и за територии, за които има ПУП, както е в случая. Предвид изложеното нормите на § 5, т. 41 ДР ЗУТ и тези по ЗКИР, на които се позовава съдът, са неприложими при определяне на това дали е налице промяна на предназначението на процесния имот. Разпоредбата на чл. 8 ЗУТ разписва конкретното предназначение на имотите в различните видове територии – урбанизирани, земеделски, горски, с особена защита и др. Съобразно чл. 8, т. 1 ЗУТ, която е относимата, тъй като имотите, предмет на разработката са в урбанизирана територия, конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. С Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони са конкретизирани различните видове предназначение на териториите и имотите. Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от същата съдържа изброяване на предназначението на териториите и поземлените имоти по ал. 3, което по т. 5. може да бъде за обществено обслужване. Според чл. 4, ал. 7 от посочения подзаконов нормативен акт с подробните устройствени планове се определя конкретното предназначение за всеки отделен поземлен имот съгласно чл. 8 ЗУТ. По делото се спори относно това налице ли е промяна в предназначението на УПИ V-1744, кв. 128, от който се образува нов УПИ V-781, 2500, спрямо действащия за него ПУП. Според вещото лице арх. Бошнакова предназначението на УПИ V-1744 по действащия план е „за обществено обслужване и офиси“. Това предназначение попада в обхвата на чл. 8, т. 1 ЗУТ във вр. с чл. 4, ал. 6, т. 5 и ал. 7 от Наредба № 7/22.12.2003 г. Неправилно съдът приема, че действащият по отношение на този УПИ е Частичен застроителен и регулационен план за м. „Кръстова вада“, кв.128, одобрен с решение № 13 по протокол № 18/13.11.2000 г. на СОС, съгласно който УПИ V-1744 е отреден за жилищно строителство с две сгради на три етажа и ниска магазинна част. От съда не е съобразено, че с решение № 495 по протокол № 66/24.07.2014 г. на СОС е одобрен проект за изменение на план за регулация по о.т. 107 – о.т. 535 – о.т. 702 – о.т.180 – о.т.61а; о.т. 61 – о.т. 62- о.т. 65 – о.т. 63а – о.т. 65а; о. т. 65- о.т. 365- о.т.221 – о.т. 384 – о.т. 521 – о.т. 15 на местността „Кръстова вада“ за създаване на нови улици, с което е отпаднала предвидената улица от о.т. 541- 107г - о.т. 544, като е посочено, че изменението на плана за улична регулация води до изменение на прилежащите УПИ, вкл. УПИ V-1744, а в графичната му част това УПИ е отразено с предназначение „за обществено обслужване и офиси“. Посоченото решение на СОС е последното, което засяга процесния УПИ. Същото е стабилен административен акт, който е влязъл в сила. То не е обсъдено от съда, а е коментирано предходното изменение на ПУП - ПРЗ, одобрено със заповед от 21.12.2012 г. на главния архитект на София, което не е действащото. Констатираното от вещото лице арх. Владимиров несъответствие между текстовата и графичната част на действащия план от 2014 г., доколкото в самото решение на СОС не се съдържа изрично формирано волеизявление на органа относно предназначението на УПИ V-1744, не обуславя еднозначен извод, че този имот е запазил предназначението си по ПУП, одобрен през 2000 г. Макар текстовата част да е относима към промяната в регулационните граници на имота, то следва да се съобрази и графичната част на действащия план, в която УПИ V-1744 фигурира с предназначение „за обществено обслужване и офиси“. Това предназначение се запазва с оспорената пред административния съд заповед. Косвен съдебен контрол по отношение на влязъл в сила план, независимо от допуснати пороци в неговата форма, не може да се извършва в настоящото производство. Като приема заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза, че текстовата част на действащия ПУП касае изменението на плана за улична регулация, т.е. е по отношение само на регулационните линии на засегнатите имоти, вкл. и процесния, а не и по отношение на отреждането им, съдът извършва недопустим съдебен контрол спрямо влязъл в сила ПУП. При тези данни настоящият състав приема, че действащият за този УПИ план е одобрен с решение № 495 по протокол № 66/24.07.2014 г. на СОС, с който наред с промяната на регулационните му граници видно от графичната част същият е с отразено предназначение „за обществено обслужване и офиси“. Следователно, неговото предназначение с оспорената заповед се запазва, поради което не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ, при която собствениците на съседните имоти, респ. носителите на ограничени вещни права в тях, се явяват заинтересовани лица да оспорят одобреното изменение на регулационния план. Правен интерес за оспорване не може да се изведе и от факта, че към УПИ V-1744 се присъединява ПИ с идентификатор 68134.1007.2500, част от УПИ VІІ-2152. От съда не е съобразено, че съседните УПИ III-779, 780 и УПИ VI-1729, в които оспорващите пред първата инстанция притежават вещни права нямат обща регулационна граница с УПИ VІІ-2152, нито с имот 68134.1007.2500, който в резултат на доброволната регулация по реда на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, се включва в обхвата на новообразувания УПИ. Противно на приетото от съда и доколкото този имот не тангира с имотите на оспорващите, то те не попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Следва да се има предвид, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като не е предвидено свързано застрояване между имотите, включени в обхвата на плана и съседните имоти. Промяната в застрояването от нискоетажно свободно във високоетажно, каквато в случая се предвижда по отношение на новосъздадения УПИ, отпада като хипотеза на заинтересованост с изменението на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, ДВ, бр. 16 от 2021 г. В тази връзка изводът на съда, че промяната в застрояването води и до промяна в предназначението на имота не почива на закона. Оспорващите пред първата инстанция биха имали правен интерес от оспорване на застроителния план в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, когато се допускат намалени отстояния. В случая видно от заключенията на вещите лица спрямо регулационните граници на УПИ III-779,780 и УПИ VI-1729 и застрояването в тях намалени отстояния не се констатират, поради което не е налице и това основание, за да се приеме, че жалбоподателите пред административния съд и настоящи ответници попадат в кръга на заинтересованите лица да оспорят одобрения за новообразувания УПИ V-781, 2500 застроителен план. Не е налице и основанието по чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ, тъй като с предвиденото застрояване не се въвеждат сервитути или други ограничения в режима на застрояване и ползване на съседните УПИ III-779,780 и УПИ VI-1729. Предвид изложеното с оспорения ПУП предназначението на имота, предмет на разработката не е променено, не е предвидено свързано застрояване, не се допускат намалени отстояния спрямо съседните имоти и не се налагат ограничения в ползването им. Следователно, техните собственици и носители на ограничени вещни права, каквито са жалбоподателите в първоинстанционното производство, не са непосредствено засегнати от предвижданията му и съответно не са легитимирани да го оспорят. От това следва, че подадените оспорвания са били недопустими, поради което е следвало да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Като достига до обратен извод, разглежда жалбите и се произнася със съдебен акт по същество, първоинстанционният съд постановява обжалваното решение в противоречие със закона. Същото като недопустимо в частта, в която оспорената заповед е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне като последица от отмяната, както и в частта на присъдените разноски, следва да бъде обезсилено съгласно чл. 221, ал. 3 АПК, а производството по делото – прекратено. С оглед изхода на спора на касаторите „Билд топ лукс“ ООД, кмета на Столична община, главния архитект на Столична община и „Бокал проект“ ЕООД се дължат направените по делото разноски. В полза на Столична община за тази инстанция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения, претендирани от „Билд топ лукс“ ООД, е основателно. По отношение на този касатор следва да бъде уважено искането за разноски, като в негова полза се присъди сума в общ размер на 5 670 лева, от които заплатен депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева, внесена държавна такса за касационното обжалване в размер на 370 лева и адвокатски възнаграждения за двете инстанции в размер на 5000 лева (по 2500 лева за всяко производство). Искането за присъждането им в пълния претендиран размер от 10 561,50 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.09.2024 г., доказателства за извършването им и списък по чл. 80 ГПК е неоснователно, поради което адвокатските възнаграждения следва да бъдат намалени при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на пълномощника на страната. По отношение на касатора „Бокал проект“ ЕООД е основателно искането за присъждане на разноски в размер на 370 лева за заплатената от дружеството държавна такса, а по отношение на претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 280 лева, за което е представен договор за правна помощ и съдействие и фактура, съдът намира, че същото не е прекомерно, поради което не са налице условията за редуцирането му. Разноските следва да се възложат в тежест на оспорващите пред първата инстанция и настоящи ответници „Естера 2018“ ЕАД, С. С. А., Г. Д. Г. и В. Т. Д.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 6195 от 21.02.2025 г., постановено по адм. дело № 4925/2024 г. по описа на Административен съд София - град в частта, с която е отменена заповед № САГ24-РА53-273/19.04.2024 г. на главния архитект на Столична община и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, както и в частта на присъдените в полза на „Естера 2018“ ЕАД, С. С. А., Г. Д. Г. и В. Т. Д. разноски. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА „Естера 2018“ ЕАД, С. С. А., Г. Д. Г. и В. Т. Д. да заплатят на Столична община направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. ОСЪЖДА „Естера 2018“ ЕАД, С. С. А., Г. Д. Г. и В. Т. Д. да заплатят на „Билд топ лукс“ ООД направените по делото разноски в размер на 5 670 (пет хиляди шестстотин и седемдесет) лева. ОСЪЖДА „Естера 2018“ ЕАД, С. С. А., Г. Д. Г. и В. Т. Д. да заплатят на „Бокал проект“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 2 650 (две хиляди шестстотин и петдесет) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА секретар: Членове: /п/ РАДОСТИН РАДКОВ /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА