Решение · № 12305/2025 · дело 6418/2025
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 12305
- Година на номера
- 2025
- Дело №
- 6418/2025
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 6418 / 2025 РЕШЕНИЕ № 12305 София , 02.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : ЕМИЛИЯ МИТКОВА Членове: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА МИЛЕНА ЗЛАТКОВА при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от председателя Емилия Миткова по административно дело № 6418/2025 г. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД, подадена чрез адв. Наумов, срещу решение № 5676 от 19.02.2025 г. по адм. дело № 4592/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № П-22221023003577-091-001/01.11.2023г. (погрешно посочен в решението на първоинстанционния съд РА № П-222210232231877/29.11.2023г.), издаден от П. Горанчева като орган, възложил ревизията и Ц. Русева, ръководител на ревизията, органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – София, поправен с РА № П-22221023223424-003-001/29.11.2023г., издаден от същите органи, потвърден в оспорената част с решение № 216 от 16.02.2024г. г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на НАП и „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД е осъдено да заплати на НАП сумата в размер на 875 лв., разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че от представените по делото доказателства се установява, че спорните доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от двамата доставчика, са реални. По делото не е било спорно, че фактурите са издадени от доставчиците на ревизираното лице, в тях се съдържа достатъчно информация за вида на стопанската операция, посочени са авточастите, единичната им цена, общата им цена и размера на данъка, поради което същите могат да се идентифицират. Допълнителен аргумент за реалност на доставките, според касатора е и обстоятелството, че органите по приходите са установили, че ревизираното лице е извършило последващи доставки на спорните авточасти, които не са били оспорени. Твърди, че при липса на данни, основаващи наличие на данъчна измама, отказът на право на приспадане на данъчен кредит е неправилен и незаконосъобразен. Иска решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде отменен ревизионния акт. Претендира разноски по делото. Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП” – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ненчовска, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК в размер на 847,60 лева. Върховната касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК и като съобрази становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. С оспорения пред АССГ ревизионен акт, поради формиран извод за липса на реални доставки, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец 05.2023г. в общ размер на 3455,38 лв. по 4 фактури, с предмет на доставка „ТРД на стоки 04 2023“ и „авточасти и консумативи“, издадени от „СЪЛЮШЪНС 2022“ ЕООД и в общ размер на 2020,53 лв. по 3 фактури, с предмет на доставка „авточасти и аксесоари“, издадени от „П. ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙД“ ЕООД. Първоинстанционният съд е изложил мотиви за установените от него факти за всеки от доставчиците. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Ревизираното лице не е доказало наличието на материалноправните предпоставки за упражняването на правото на данъчен кредит, първата от които е доставките да са извършени реално. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, и въз основа на тях е направил извод, че доставките, фактурирани от „СЪЛЮШЪНС 2022“ ЕООД и „П. ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙД“ ЕООД, за данъчни периоди м. 05.2023 г. не са били реално осъществени. Съдът е обсъдил наличните договори между доставчиците и ревизираното лице. Решаващият състав е взел предвид, че не са представени никакви доказателства за изпълнение на доставките. Административният съд е коментирал стоковите разписки към спорните фактури, издадени от „П. ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙД“ ЕООД, като е констатирал, че по съдържание дублират съответната фактура относно описанието на стоките, количество и стойност, начислен ДДС, плащането, като съдържат печати на двете дружества, видимо еднакви подписи за получил и предал стоката, но без обозначение на авторството. Посочил е, че в стоковите разписки не се съдържа материалноотговорно лице за „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД, а за доставчика „П. ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙД“ ЕООД е посочено името на неговия управител. Съдът е достигнал до извода, че дори и да се приеме, че подписът и името на доставчика е на управителя на дружеството – П. Д., то от идентичността на подписите за получил и предал и липсата на връзка между представителя на доставчика с „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД се изключва предаването и приемането на стоките от П. Д. и за двете дружества. Органите по приходите не са установили такава връзка, няма и твърдения и доказателства представени в хода на съдебното производство. Административният съд е изложил също, че материалноотговорно лице за „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД по фактурите от „П. ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙД“ ЕООД не е посочено и в самите фактури. Въз основа на това е достигнал до извод, че няма обективни данни за лице, което фактически е приело стоките от „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД по фактурите от „П. ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙД“ ЕООД. Съдът е аргументирал, че документалното оформяне на доставките не позволява установяването при проверката на обективни данни за действителното осъществяване на данъчното събитие – предаването на стоките по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и така придобиване на правото върху същите от ревизираното лице да се разпорежда със същите като собственик. Съдът е извел, че без доказване на посоченото обстоятелство не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Първостепенният съд е установил, че идентично стоковите разписки по трите фактури от „СЪЛЮШЪНС 2022“ ЕООД, с предмет доставка на стоки, дублират по съдържание фактурите относно описанието на стоките, количество и стойност, начислен ДДС, плащането, като съдържат печати на двете дружества, подпис само за предал стоката без обозначение на авторството, не съдържат подпис за получил стоката. Съдът е констатирал, че материалноотговорно лице за „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД по фактурите и стоковите разписки е С. Д., но същият не е подписал за приел стоковите разписки. Материално отговорно лице за „СЪЛЮШЪНС 2022“ ЕООД е Г. Д., като съдът е посочил, че подписите за всички стокови разписки, в това число и по тези от предходния доставчик, са еднакви. По отношение на четвъртата фактура от „СЪЛЮШЪНС 2022“ ЕООД към ревизираното лице, с предмет „ТРД на стоки 04.2023 [улица]“, на стойност 375 лв. и ДДС – 75 лв., административният съд е приел, че е с неясен предмет. Съдът е констатирал, че стойността не съответства на договора за влог от 01.02.2022г., между същите страни, която е в размер на 300 лв. без ДДС. АССГ е посочил, че тази фактура не съдържа данни за възникнало данъчно събитие, които могат да бъдат проверени и не съответства на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС за съдържанието ѝ, поради което и не съставлява документ, въз основа на който е допустимо да бъде упражнено право на приспадане на данъка по чл. 71 от ЗДДС. Съдът е съобразил всичко това в контекста на безспорното обстоятелство за свързаност на ревизираното дружество с дружествата – доставчици. В обобщение е достигнал до крайния извод, че оспореният РА е законосъобразен, поради което е отхвърлил предявената срещу него жалба. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. На ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по 7 фактури, издадени от „СЪЛЮШЪНС 2022“ ЕООД и „П. ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙД“ ЕООД, за данъчен период месец 05.2023г. По време на ревизията освен фактурите, по които е отказано приспадане на платения данък към част от тях са представени договори, складови разписки, а по всички счетоводни документи и доказателства, че плащанията са осъществени. От представените доказателства се установява, че доставките на стоки и услуги са оформени документално и са отразени в счетоводството на дружеството-получател. Предметът на спорните доставки е посочен в процесните фактури по вид, количество, единична цена и обща цена. Реалното извършване на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е материално-правно изискване за съществуване на правото на приспадане на платения данък при получаване на доставката. Т.е. правото на приспадане на данъчен кредит е в зависимост от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това разбиране е застъпено в мотивите на Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, според които „Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка“. Вярно е поддържаното от кастора твърдение, че евентуалната липса на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците не следва да се вменява в тежест на ревизираното лице, при положение, че то е добросъвестно и от приходните органи не е доказано, че е участвало в данъчна измама. В случая обаче не това е бил главния мотив на първоинстанционния съд, за да потвърди отказа на правото на приспадане. Главните подлежащи на установяване факти с правно значение са предаването на стоките и получване на резултата от извършване на услугите. Тежестта за доказване на тези факти е на ревизираното лице, за което възникват благоприятните последици, свързани с упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно точка 37 от Решението по дело С-78/12 на СЕС лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като в тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното ѝ отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, като от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. На ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 2020,53 лева за данъчен период месец 05.2023г. по фактури №№ 2200000048 от 12.05.2023г. (л. 235, т. 4/4 от първоинстанционното дело), 2200000049 от 18.05.2023г. (л. 242, т. 4/4 от първоинстанционното дело) и 2200000050 от 27.05.2025г. (л. 248, т. 4/4 от първоинстанционното дело), издадени от доставчика „П. ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙД“ ЕООД, с предмет различни по вид консумативи за автомобили. Към всяка от фактурите е приложена стокова разписка (съответно л. 238 и сл., л. 244 и сл и л. 250 от т. 4/4 от първоинстанционното дело), която е двустранно подписана. Констатира се, че фактурите са издадени в изпълнение на Договор за покупко-продажба на стоки от 29.04.2021г. (л. 131 от т. 2/4 от първоинстанционното дело). Разплащането с доставчика „П. ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙД“ ЕООД е осъществено по банков път, факт потвърден от съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда и неоспорена от страните. По данни от представените счетоводни регистри, стоков поток и фактури към клиенти вещото лице е установило, че получените стоки от доставчика „П. ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙД“ ЕООД са предмет на последваща реализация ВОД от „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД към ODOTEK LTD – Гърция. Вещото лице е посочило, че от представените документи се установява, че транспорта на стоките е за сметка на „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД с товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № [рег. номер], собственост на същия. От така установеното по делото се оборват изводите на приходните органи, че е налице измама от страна на „П. ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙД“ ЕООД и „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД. Установено чрез представените по делото двустранно подписани стокови разписки е предаването на стоките по вид, количество и стойност. Не е оспорена от приходните органи последващата реализация на стоките с ВОД. Не са налице твърдения, че лицето е разполагало с други стоки от същия вид за реализация на ВОД. Фактът, че фактурираните стоки, посочени в обжалваните фактури, са предмет на ВОД, се потвърждава от съдебно-счетоводната експертиза, която посочва, че движението на стоките може да се проследи в аналитичните справки, стоковия поток за м. 05.2023г., съдържащ информация за изписани стоки на клиент ODOTEK LTD – Гърция. Тези изводи не се оборват от факта, че „П. ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙД“ ЕООД и „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД са свързани лица – към м. 05.2023г. управител и на двете дружества е С. П. Д.. Няма забрана за извършване на сделки между свързани лица. С оглед представените фактури, стоковите разписки (в които е описана стоката по вид, количество и цена и които са двустранно подписани), аналитичните регистри на дружеството и стоковия поток, за месец 05.2025г., от който е видно, че същите стоки са предмет на последваш ВОД, и фактът, че данъчните органи не са оспорили истинността на ВОД, се достига до извод, че доставките са реално осъществени. С изложеното касационната жалба на „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД се явява основателна в частта, с която е оспорено процесното решение, с което е оставен в сила РА, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит на „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД в общ размер на 2020,53 лева за данъчен период месец 05.2023г. по фактури №№ 2200000048 от 12.05.2023г., 2200000049 от 18.05.2023г. и 2200000050 от 27.05.2025г., издадени от доставчика „П. ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙД“ ЕООД. Правилно и законосъобразно е заключението на съда по отношение на фактура № 1000000130/02.05.2023г., издадена от „СЪЛЮШЪНС 2022“ ЕООД към ревизираното лице, с предмет „ТРД на стоки 04.2023 [улица]“, на стойност 375,00 лв. и ДДС 75 лв. Настоящият касационен състав намира за правилен извода на административния съд, че фактурата е с неясен предмет. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставките, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В свое Решение от 8.05.2013 г. СЕС по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По аргумент на по-силното основание, след като към фактурата не са представени никакви документи, то не е налице и конкретизация на престацията, то това обосновава законосъобразния отказ на данъчните органи на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. По отношение на фактури №№ 7000000068 от 06.05.2023г. (л. 276 от т. 4/4 от първоинстанционното дело), 7000000069 от 10.05.2023г. (л. 282 от т. 4/4 от първоинстанционното дело) и 7000000070 от 27.05.2023г. (л. 287 от т. 4/4 от първоинстанционното дело), издадени от „СЪЛЮШЪНС 2022“ ЕООД касационната инстанция намира, че не са налице доказателства за реалност на доставката. В представени към фактурите стокови разписки не е налице подпис на лице получило стоката от страна на „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД. Ревизираното лице е представило издадените фактури, но по тези фактури не са налице договори, не е установило по какъв начин и как са му предадени стоките, не е представило доказателства за осъществения транспорт. Неоснователно е оплакването на касатора, че доколкото органите по приходите са установили, че ревизираното лице е извършило последващи доставки с процесния предмет, така са признали реалността на процесните доставки. Съдебно – счетоводната експертиза не е категорична по отношение на придобиването и последващата реализация на стоките, тъй като посочва, че счетоводната документация във връзка с тези доставки е много обемна. Доколкото става дума за родовоопределени стоки, извършването на последващи доставки не може да е решаващо за реалността на процесните доставки, при положение, че същите нe се установяват категорично от аналитичните сметки на дружеството и стоковия поток за месец 05.2025г., подобно на другия доставчик „П. ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙД“ ЕООД. Предметът на дейност на ревизираното лице е бил търговия на едро с резервни части и консумативи за автомобили, като не е било спорно, че резервни части са закупувани от други доставчици и поради това не може да се направи извод, че именно стоките, предмет на процесните фактури, издадени от „СЪЛЮШЪНС 2022“ ЕООД, са били предмет на последваща реализация. В конкретния случай решаващият съдебен състав е извършил анализ на приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, като е направил обосновани изводи за липса на реално осъществени доставки. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, в частта, с която е оставен в сила РА по отношение на отказаното право на данъчен кредит на „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД в общ размер на 3455,38 лева по фактури №№ 7000000068 от 06.05.2023г., 7000000069 от 10.05.2023г., 7000000070 от 27.05.2023г. и 1000000130/02.05.2023г., издадени от „СЪЛЮШЪНС 2022“ ЕООД и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед на така установеното обжалваното решение следва да се отмени и в частта на разноските. С оглед крайния изход на делото, в полза на „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски за двете съдебни инстанции съразмерно уважената част на жалбата в размер на 1517,71 лева. На ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски за двете съдебни инстанции съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 635,15 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 5676 от 19.02.2025 г. по адм. дело № 4592/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД против ревизионен акт № П-22221023003577-091-001/01.11.2023г. (погрешно посочен в решението на първоинстанционния съд РА № П-222210232231877/29.11.2023г.), издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, поправен с РА № П-22221023223424-003-001/29.11.2023г., издаден от същите органи, потвърден в оспорената част с решение № 216 от 16.02.2024г. г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит на „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД в общ размер на 2020,53 лева за данъчен период месец 05.2023г. по фактури №№ 2200000048 от 12.05.2023г., 2200000049 от 18.05.2023г. и 2200000050 от 27.05.2025г., издадени от доставчика „П. ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙД“ ЕООД, както и в частта, с която „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 875 лева за разноски. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД ревизионен акт № П-22221023003577-091-001/01.11.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, поправен с РА № П-22221023223424-003-001/29.11.2023г., издаден от същите органи, потвърден в оспорената част с решение № 216 от 16.02.2024г. г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит на „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД в общ размер на 2020,53 лева за данъчен период месец 05.2023г. по фактури №№ 2200000048 от 12.05.2023г., 2200000049 от 18.05.2023г. и 2200000050 от 27.05.2025г., издадени от доставчика „П. ДЖЕНЕРАЛ ТРЕЙД“ ЕООД. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5676 от 19.02.2025 г. по адм. дело № 4592/2024 г. по описа на Административен съд София-град в останалата част. ОСЪЖДА „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД, ЕИК 206231877, да заплати на Национална агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 635,15 лева. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ПАН АУТО ЛАЙН“ ЕООД, ЕИК 206231877, разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1517,71 лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА секретар: Членове: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
Други данни
- В регистъра от
- 16.08.2026
- Последно в регистъра
- 30.08.2026