Решение · № 13434/2025 · дело 9884/2025

По дело 9884 / 2025 РЕШЕНИЕ № 13434 София , 30.12.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на втори декември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА МАДЛЕН ПЕТРОВА при секретар Анна Ковачева и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от председателя Светлозара Анчева по административно дело № 9884/2025 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Т. 2021“ ЕООД – [населено място], Община Троян, Област Ловеч, чрез процесуалния си представител адв. К. Добрева срещу решение № 1287/06.08.2025 г., постановено по адм. дело № 235/2025 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12338/01.04.2025 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП „запечатване на търговски обект – смесен магазин, находящ се в [населено място] и забрана за достъп до него в срок от 10 дни“, издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС поради неиздаване на фискална касова бележка при заплащане с дебитна карта чрез наличното в обекта ПОС – терминално устройство в размер на 36,56 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. В касационната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е нарушил задължението си по чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 171, ал. 5 АПК, като съдът е приел за установени обстоятелства без липсата на необходимите специални знания и без да положи усилия да осигури изясняването на обективната истина чрез назначаване на съдебно – техническа експертиза, след като не разполага с необходимите технически знания, за да преценява приложените доказателства. Според касатора с определение № 920/05.06.2025г. съдът е дал формални указания за разпределение на доказателствената тежест, поради което определението е в разрез с принципите и стандартите, заложени в чл. 9, ал. 3 и 4 АПК. За представените писмени доказателства, с които касационният жалбоподател е разполагал към момента на подаване на жалбата и за които е считал, че инкорпорират релевантните за делото факти – законосъобразно регистриране на продажбите и въвеждане на СУПТО в търговския обект, подробно в касационната жалба се съдържат доводи за конкретния фискален апарат в търговския обект на дружеството и отново се сочи, че съдът е следвало да даде конкретни указания или да назначи съдебно – техническа експертиза за изясняване на спорните обстоятелства. Сочи се и, че на касационния жалбоподател е бил съставен АУАН № F813126/06.03.2025 г., въз основа на който е издадено и Наказателно постановление № 821431 – F813126/01.04.2025 г., като е заявено в съдебно заседание пред първостепенния съд, че наказателното постановление е обжалвано и наличието на нарушение не е установено с влязъл в сила акт. Като допуснато нарушение от съда касационният жалбоподател твърди, че съдът е следвало да спре производството на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и това е бил единственият законосъобразен начин да се установи и релевантното обстоятелство по делото – има ли нарушение, което е причина за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ). От касационния жалбоподател се твърди и за необоснованост на обжалваното решение предвид, че съдът поради липсата на усилия за изясняване на релевантните факти по делото, неминуемо са довели до неправилни правни изводи и мотивите на съда противоречат на фактическото положение, като не са подкрепени с доказателствени факти. Относно нарушението от съда на материалния закон, в касационната жалба се изтъква, че ПАМ се налага при наличие на нарушение на финансовата дисциплина, а в случая нямало нарушение. От приложените банкови извлечения касаторът твърди, че са налични успешни транзакции на ПОС в обекта на 30.11.2024 г. и няма продажба с дебитна/кредитна карта на стойност 28,37 лв., нито на 01.12.2024 г. на стойност 8,19 лв. Сочи се, че на 01.12.2024 г. в 08,23 часа е отразена транзакция с дебитна/кредитна карта на стойност 36,56 лв., която отговаря на двете покупки с една и съща карта. Това според касатора показва, че продажбите са регистрирани и са издадени фискални бонове, поради което изводът е, че не е налице продажба на стойност 36,56 лв., а двете описани и регистрирани продажби, транзакциите на които са отразени заедно в системата на банката. С твърдение за липса на нарушение, касационният жалбоподател моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и да се отмени като незаконосъобразна заповедта за ПАМ. В условията на поредност касационният жалбоподател иска ако съдът прецени, че са налице условията на чл. 222, ал. 2 АПК, делото да се върне на Административен съд – Ловеч за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се и присъждане на направените за двете инстанции разноски. С касационната жалба са представени писмени доказателства за твърдените касационни основания. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. К. Добрева Ответникът по касация началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юриск. А. Ангелов в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва, а обжалваното решение иска да се потвърди. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита подадената касационна жалба за основателна, а обжалваното решение за неправилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу заповедта за ПАМ, наложена на „Т. 2021“ ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че тя е издадена от компетентен орган съдържа всички реквизити по чл. 59, а 2 АПК, описанието на извършеното нарушение е относимо към фактическия състав на мярката по чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС във връзка с чл. 25, ал.1, т.1 във връзка с чл. 3, ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл. 118, ал. и 4 и ал.4, т. 4 ЗДДС при упражнено правомощие по чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС запечатване на обекта и по чл. 187, ал.1 ЗДДС за забрана за достъп до съответния обект. Според съда в оспорената заповед е определен срок от 10 дни съгласно законоустановеният срок по чл. 186, ал.1 ЗДДС, който е до 30 дни. Съдът е посочил в решението си, че безспорно е установено извършеното на 01.12.2024 г. в 08:28:23 часа плащане в размер на 36,56 лв. чрез ПОС – терминално устройство чрез дебитна/кредитна карта, не е издадена и фискална касова бележка. Съдът е приел и, че видно от данните от документ за продажба от ФУ с FORID: 4745624 за периода от 01.01.2024 г. от 00:01:00 часа до 19.12.2024 г. 23:59:00 часа, на дата 01.12.2024 г. в 08:28:35 часа е издаден фискален касов бон № 24197 за 8,19 лева, който се потвърждава от представеното по делото копие, а от банковата разпечатка за успешните транзакции за периода 01.12. – 20.12.2024 г. от дружеството на 01.12.2024 г., е установено, че в 08:28:23 часа е извършено плащане с банкова карта № 414653***6785 чрез наличното в търговския обект ПОС – терминално устройство за сумата от 36,56 лв., като не е издадена за това плащане касова бележка. Съдът е приел, че от доказателствата е установено извършеното нарушение и не е споделил наведените с жалбата и в хода по същество възражения, че не е извършено нарушение, тъй като сумата от 36,56 лв. е сбор от две покупки, осъществена със същата банкова карта и които са отразени в банковия масив заедно. Твърденията на жалбоподателя, че първата покупка е осъществена на 30.11.2024 г. в 09:40:33 часа на стойност 28,37 лв., а втората е от 01.12.2024 г., извършена в 08:28:35 часа на стойност 8,19 лв., не са възприети от съда. За целта съдът е посочил, че оспорващата страна е ангажирала като доказателство служебен бон, като действително общата сума по него плюс тази от фискалния бон № 24197 прави сумата от 36,56 лв. Сам по себе си този факт според съда не доказва тезата на жалбоподателя за това, че не е извършено нарушение. По отношение на представения служебен бон съдът е приел, че не става ясно от коя дата е покупката, тъй като има само час на издаването му в 09:40:33 часа. Посочено е от съда, че по - важно в случая е, че със служебен бон не се установява издаването на фискална касова бележка от фискално устройство, каквото е императивното изискване на чл. 25, ал.1, т 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС и това произтича от правната и счетоводна природа на двата документа. В решението е отделено място и за разглеждане на фискалната касова бележка като първичен счетоводен документ, а служебният бон е прието в решението, че няма счетоводна стойност, а е само информационен бон и единственото му предназначение е да се използва за служебни цели на търговеца, както и има характер на клиентска (служебна) сметка, наречена още информативна или междинна сметка и се издава между отделните поръчвания на стока или услуга, като чрез нея клиентът се информира за натрупаното до момента задължение. При така изложеното съдът е приел, че оспорващият не е доказал тезата си, че не е извършено нарушение, поради което е приел за доказано от административния орган, че такова е извършено на посочената дата и за посочената сума По отношение на срока на запечатването на обекта, съдът е изложил мотиви, че законовият срок е до 30 дни, а процесния срок е определен под средния размер, а именно 10 дни. Съдът не е възприел и наведеното от жалбоподателя възражение, че е следвало да се приложи привилигированата разпоредба на чл. 186а ЗДДС, тъй като не са налице всички предпоставки в нея Съдът е посочил, че тези предпоставки са: първо - нарушението да е за първи път, второ - лицето да е въвело и ползва софтуер за управление на продажбите и трето - този софтуер да е включен в списъка по чл. 118, ал. 16 ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба съдът е приел, че наистина нарушението е първо и това е посочено и в издаденото на търговеца наказателно постановление, но няма данни наличното в търговския обект фискално устройство да е било свързано със софтуерно управление на продажбите в търговския обект (СУПТО). Крайният извод на съда е, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед за ПАМ, е законосъобразно издадена. Обжалваното решение е неправилно постановено. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за ПАМ, оспорена от „Т. 2021“ ЕООД е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при наличие на реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Неправилно обаче в обжалваното решение е приетото от съда, че оспорената заповед е материално законосъобразна. Съдът е приел, че административният орган е установил нарушение при покупка с дебитна карта от ПОС – терминално устройство в търговския обект, за която не е издаден фискален касов бон. От данните по делото, вкл. извлечението от данните на ПОС - терминалното устройство в смесения магазин на касационния жалбоподател, в посоченият час 08:28 за извършено плащане с дебитна карта е отчетена само сума от 8,19 лв., като липсва отчетена сума за покупка с карта от 36,56 лв. в същия час.Тази сума е посочена единствено в представеното банково извлечение, което не доказва успешно тезата на административния орган. В производството пред първостепенния съд жалбоподателят е представил фискален бон за сумата от 8,19 лв., отчетена от ПОС - терминалното устройство на 01.12.2024 г., като покупка чрез дебитна карта № 411653***6785, както и фискален бон за осъществена покупка на 30.11.2024 г. за сумата от 28,37 лв., която сумарно с предходната дава общ резултат от 36,56 лв. Именно тази обща сума е посочена в банковото извлечение, но това не е доказателство, че и двете покупки са извършени на 01.12.2024 г., както неправилно е приел административният орган, а впоследствие и първостепенния съд. Следователно за част от посочената обща сума, а именно за 28,37 лв. няма доказателства по делото, които да са в подкрепа на тезата, приета от административния орган. Развитите мотиви на съда за естеството на служебния бон не са относими, а само хипотетични, защото те се опровергават от представения с касационната жалба фискален бон за сумата от 28,37 лв., която заедно с фискалния бон за 8,19 лв. сумарно сочат на общата сума от 36,56 лв. Наред с изложеното следва да се посочи, че процесната заповед е незаконосъобразна и по отношение на определения в нея срок по чл. 186, ал.1 ЗДДС, а именно 10 дни. Неправилно съдът не установил липсата на мотиви относно срока в процесната заповед. Няма спор, че определянето на срока по чл. 186, ал.1 ЗДДС е в оперативната самостоятелност на административния орган, но в същото време това не означава, че за него не следва да се излагат мотиви и в този смисъл е константната и непротиворечива практика на ВАС. За този срок в оспорената заповед са обективирани общи и бланкетни мотиви за извършеното нарушение което, както вече се посочи е безспорно установено по делото, поради което тази липса на мотивиране от органа за определянето в процесната заповед на срока на мярката, препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения 10 -дневен срок и съответствието му с целта на закона. Посочването само от съда, че срокът е правилно определен, тъй като е под средния по чл. 186, ал.1 ЗДДС, е неправилен. В заповедта за ПАМ липсват данни за извършен анализ по отношение на предлагания в обекта асортимент, потребността на предлаганите стоки, средно - дневния оборот на търговски обект, както и начина на организиране на търговската дейност или факти, като всички те са относими към определянето на срока. Обосноваването на срока с мотивите за самото нарушение, води до незаконосъобразност на оспорения акт само на това основание. Освен това в заповедта за ПАМ липсват каквито и да било данни за местонахождението на обекта, клиентопотока и тяхната относимост към продължителността на определения срок. В конкретния случай не става ясно как е формирана волята на издателя на акта да определи срока на мярката около средния предвиден от законодателя в чл. 186, ал. 1 ЗДДС, като не се установява кои обстоятелства са приети за значими и каква е тяхната тежест. Съдът неправилно не е приел, че това са нарушения от административния орган, които са довели и до неправилност на обжалваното решение. Наличието на извършено нарушение е недостатъчно, за да се приеме законосъобразност на индивидуалния административен акт, поради което липсата на мотиви за срока на наложената ПАМ, неправилно не е обусловило съдът да приеме, че заповедта е незаконосъобразна и на това основание. Относно издаденото наказателно постановление за същото нарушение, наистина в решението по дело С – 97/21 на Съда на Европейския съюз изрично е прието, че не се допуска национална правна уредба, която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и при провеждане на две самостоятелни съдебни производства пред различни съдилища, се налагат имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект. В процесния случай няма спор, че е издадено наказателно постановление на търговеца за същото нарушение, за което е и издадена заповедта за ПАМ, но няма данни, че то е влязло в сила, поради което цитираното решение на СЕС е неотносимо за случая. Останалите оплаквания в касационната жалба за инсталиране на СУПТО в търговския обект, не следват да се разглеждат от настоящата инстанция, тъй като те са относими към прилагане на привилигированата разпоредба на чл. 186а ЗДДС, а установеното по - горе в мотивите на настоящето решение, административният орган не е доказал по безспорен начин извършването на нарушение. Като е приел, че заповедта за ПАМ е законосъобразна, съдът неправилно е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, поради което решението му като неправилно подлежи на отмяна – чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна процесната заповед за ПАМ. Предвид изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените по делото разноски в размер общо на 1 420 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ изцяло решение № 1287/06.08.2025 г., постановено по адм. дело № 235/2025 г. по описа на Административен съд – Ловеч и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12338/01.04.2025 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП „запечатване на търговски обект – смесен магазин, находящ се в [населено място] и забрана за достъп до него за 10 дни на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС“. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Т. 2021“ ЕООД – [населено място], Община Троян, Област Ловеч направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 1 420 лв. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА