Решение · № 822/2026 · дело 10866/2025

По дело 10866 / 2025 РЕШЕНИЕ № 822 София , 27.01.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ Членове: СТАНИМИР ХРИСТОВ ПОЛИНА БОГДАНОВА при секретар Антоанета Иванова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от председателя Георги Чолаков по административно дело № 10866/2025 г. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 год. – 2020 год. (РУО на ОПИК), чрез представител по пълномощие Б. Менцел, против решение № 3468 от 28 юли 2025 год., постановено по адм. дело № 97/2025 год. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на така заявеното твърдение, на първо място е посочено, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, незаконосъобразни и несъответстващи с доказателствения материал по делото. Позовавайки се на оспорения административен акт, счита за безспорно доказано наличието на нередност. Излага доводи, че доколкото бенефициерът, по две от процедурите, не е осигурил поне две съпоставими оферти, то е извършил разходи без да е гарантирал, че същите се извършват при най – доброто съотношение качество – цена, с което не е спазил принципа на добро финансово управление и в частност – принципа на икономичност. Счита за неправилен и извода на съда, че административният орган е следвало да събере и приложи доказателства, че активите биха могли да бъдат доставени на по – добра цена, доколкото липсата на втора оферта е достатъчна за да обоснове нарушението в настоящата хипотеза. Намира, че доколкото една от представените оферти не отговаря на прогнозната стойност, то не е следвало да бъде разглеждана, като валидна и съпоставима и да участва в избора на една измежду две съпоставими оферти. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба – „Климатет 2014“ ЕООД, представляван от управителя С. В. К., чрез представител по пълномощие – адв. Т. Исьова от Софийска адвокатска колегия, в съдебна зала и в представено писмено становище оспорва касационната жалба. Развива доводи за неоснователност на касационната жалба като счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на „Климатет 2014“ ЕООД решение № РД-02-16-81 от 16 февруари 2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 год. – 2020 год., за определяне на финансова корекция в размер на 5 317 лв., представляващи 5% върху поисканите за възстановяване разходи на обща стойност 106 340 лв. без ДДС по АДПБФП № BG16RFOP002-6.002-0654-C01 за нарушение на чл. 3.8.1 от ДБФП, чл. 1.2 от общите условия, т. 1 от Условията за изпълнение на проекти, чл. 4, § 8от Регламент (ЕС) № 1303/2013, което представлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ), поради нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие чл. 33 от Регламент (ЕС) № 2018/1046 и по-конкретно на принципа за икономичност, квалифицирано като нередност по т. 2 от приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата за посочване на нередности). За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че дружеството ответник в настоящото производство - „Климатет 2014“ ЕООД е бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-6.002-0654-C01, за изпълнение на проект „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ на обща стойност 202 046 лв. На 31 януари 2024 год., във връзка с регистриран сигнал за нередност, по повод извършен одит на операциите в ОПИК от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, бенефициерът бил уведомен за констатациите, съдържащи се в сигнала, становището на управляващия орган за извършени нарушения, осъществяващи състава на нередност, за които се предвижда определяне на финансова корекция по договора за възлагане на обществена поръчка, както и конкретния размер на финансовата корекция. При извършената проверка било констатирано, че : при проверка на изпълнител с 2 оферти с предмет „Доставка и монтаж на прозрачни ограждащи конструкции, прозорци и врати“ и определена съгласно бюджет стойност на процедурата в размер на 24 210 лв., били разгледани получените две оферти на класирания на първо място и избран за изпълнител ЕТ „Пенч-Д. Пенчев“ с цена 24 100 лв. и втората оферта, подадена от „Алупласт“ ЕООД, с предложена цена 26 980 лв.; при проверка на избор на изпълнител с две оферти с предмет „Доставка и монтаж на топлоизолационни системи от сандвич панели за външни стени и покриви“ и определена съгласно бюджета стойност на процедурата в размер на 210 250 лв., били разгледани получените две оферти на класирания на първо място и избран за изпълнител „ДИТ КЛИМА“ ЕООД с цена 210 250 лв. и втората оферта на „КИШ“ ЕООД с предложена цена 226 400 лв. Прието било, че в приложение 18.2 „Заявени активи съобразно списъка на допустимите категории активи“ управляващият орган е посочил заявените активи и максималните стойности на офертите, като прагът по първата доставка бил 24 210 лв. без ДДС, а за втората – 210 250 лв. без ДДС. Прието било, че и по двете доставки вторите оферти са над допустимите по приложение 18.2 стойности, като не е следвало да бъдат разглеждани от бенефициера като валидни и съпоставими оферти. Изложеното е обосновало извод, че е налице нарушение на чл. 3.8.1 от ДБФП, чл. 1.2 от общите условия, т. 1 от Условията за изпълнение на проекти, чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и чл. 33 от Регламент (ЕС) № 2018/1046, което представлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ - поради нарушаване на принципите за добро финансово управление и по-конкретно на принципа за икономичност и нередност по т. 2 от приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ. Направен бил извод, че бенефициерът не е спазил изискванията на УО на ОПИК, но е възложил доставката на активите в рамките на определената максимална допустима стойност, с което не били засегнати всички аспекти на проявление на принципа на добро финансово управление, поради което е определил 5% финансова корекция върху възстановените на бенефициера разходи в размер на общо на 106 340 лв. На основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, на бенефициера била дадена възможност в двуседмичен срок да представи коментари и бележки, както и доказателства, с които да мотивира възражение срещу определянето на финансова корекция или срещу нейния размер. По повод предоставената възможност, бенефициерът „Климатет 2014“ ЕООД е депозирал възражение, в което са оспорени констатациите на УО, като е заявено, че не е налице извършено нарушение, поради което липсва основание за определяне на финансова корекция. Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РУО е постановил оспореното пред първоинстанционния съд решение, с което е определил финансова корекция в размер 5 317 лв., представляващи 5% върху поисканите за възстановяване разходи на обща стойност 106 340 лв. без ДДС по АДПБФП № BG16RFOP002-6.002-0654-C01 за нарушение на чл. 3.8.1 от ДБФП, чл. 1.2 от общите условия, т. 1 от Условията за изпълнение на проекти, чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, което представлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ), поради нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие чл. 33 от Регламент (ЕС) № 2018/1046 и по-конкретно на принципа за икономичност, квалифицирано като нередност по т. 2 от приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, в т.ч. и при наличие на изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически и правни основания за издаването му. След анализ на приложимите материалноправни разпоредби, съдът е приел, че в случая принципът на икономичност не следва да бъде считан като неспазен, доколкото бенефициерът е избрал офертите, които отговарят на заложения разход за съответната доставка по проекта. Обосновал е, че в случая в административния акт не сочи, че е установено неикономично разходване на средствата, нито се твърди или доказва, че е било възможно същите активи, предмет на офертите, да бъдат доставени на по-добра цена. Приел е, че за да бъдат съпоставими офертите, е необходимо същите да отговарят на минималните технически и функционални изисквания към активите, което в случая не е спорно, тъй като органът не твърди подобно несъответствие на някоя от тях. Обосновал е, че доколкото в Условия за допустимост на разходите е предвидено изискване финансирането да „не надхвърля максималния праг, а не самия актив като стойност да не надхвърля този праг, то е допустимо дори самата доставка, а не само оферта за такава, да е на по-висока стойност, като разликата остава за сметка на бенефициера. Позовавайки се на Ръководството е обосновавал извод, че в случая бенефициерът не е бил задължен да прекрати процедурата при наличието на две оферти, при която едната надхвърля „прогнозната“ стойност, което не представлявало абсолютна пречка за продължаване на процедурата и възлагане на изпълнението й. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт. Решението на съда е законосъобразно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма с посочване на фактически и правни основния за издаването му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да го преповтаря. В случая касаторът излага съображения за липса на мотиви от първоинстанционния съд за взетото решение. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които посочва становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Видно от обжалваното решение, неговото съдържание съответства напълно на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Мотивите на страните са обсъдени в достатъчна степен и е направен извод съобразно тяхната основателност – съдът е приел изводите на административния орган за наличие на извършено нарушение като неправилен, поради което е обосновал, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. Фактът, че са възприети за основателни и доказани доводите на жалбоподателя, сам по себе си не представлява нарушение на процесуално правило. Верността на изводите на съда въз основа на така възприетите доводи има отношение към материалната законосъобразност на акта му и обосноваността на съдебното решение, но не и към спазването на процесуалните правила. Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира доводите на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила за неоснователни. В настоящия случай, в оспореното решение РУО на ОПИК е приел като основание за определяне финансова корекция наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Съгласно посочената разпоредба финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. От съдържанието на препращащата разпоредба на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 се установява, че Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, § 1 и чл. 61 от Финансовия регламент. Визираният нормативен документ е Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г., съгласно чл. 33, параграф 1 от който, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. В конкретния случай административният орган е приел, че едната от двете постъпили оферти надхвърля определения финансов праг съгласно Условията за изпълнение, което я прави недопустима и в случая изборът е извършен при наличие на една единствена валидна оферта. В тази връзка, за да обоснове извод за наличие на нередност РУО на ОПИК приема, че е нарушен принципът на икономичност, доколкото от бенефициера не са представени две съпоставими оферти. Заключил е, че като не е осигурил две съпоставими оферти, бенефициерът, е извършил разход финансиран с безвъзмездни средства от ОПИК, без да е гарантирал, че същият се извършва при най-доброто съотношение качество-цена, с което не е спазен принципът на добро финансово управление и в частност принципът на икономичност. Според органа с посоченото, не бил спазен и подхода, указан от РУО при закупуване на активи, без провеждане на процедура за избор на изпълнител. Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че не е налице законово изискване или такова заложено в договора и приложенията към него, вкл. Условията по процедурата, че прогнозната стойност е максимално допустимата такава, за която да се подават оферти от кандидат-изпълнителите. Въведеното изискване е единствено финансирането да „не надхвърля максималния праг - 50% от него“, а не самата услуга, като стойност, да не надхвърля този праг. От събраните доказателства по делото, се установява, че противно на приетото от административния орган, в хода на процедурата за избор на изпълнител по двете доставки, са събрани общо по две оферти, което обстоятелство обосновава извода, че от страна на бенефициера е изпълнено условието за осигуряване на поне две съпоставими оферти. Следва да се отбележи, че за да бъдат "съпоставими" офертите, е необходимо същите да отговарят на минималните технически и функционални изисквания към активите. В настоящият случай, органът не твърди подобно несъответствие на някоя от тях. Доколкото липсва нормативно основание да се приеме, че „съпоставими“ означава оферти с една и съща цена или такива съставляват оферти, които отговарят на прогнозната цена, то правилен се явява и извода първоинстанционния съд, че е изпълнено условието за наличие на две съпоставими оферти. В подкрепа на изложеното е и липсата в Условията по процедурата на забрана офертите да надхвърлят прогнозната стойност и това да е основание за прекратяване на процедурата, за събиране на нови оферти или прекратяване на самия договор за финансиране. Както правилно е посочено в мотивите на първоинстанционния съд, в Ръководство за изпълнение на договори за безвъзмездна финансова помощ по ОПИК, са предвидени правила за определяне на процедура чрез публична покана, каквато настоящата не е, но дори и при тази "по-тежка" процедура в т. 4. 4. "Прекратяване на процедурата за определяне на изпълнител" е предвидено, че това се прави само ако "всички оферти надвишават финансовия ресурс, който бенефициентът може да осигури". Наличието на две оферти, при която едната надхвърля "прогнозната" стойност, не е абсолютна пречка за продължаване на процедурата и възлагане на изпълнението й. Както правилно приема и първоинстанционният съд, в случая се твърди, че не е спазен принципът на икономичност, като не е подбрана офертата с най-добра цена, но по делото административният орган нито е доказал, нито твърди, че е налице по-добра цена на конкретните доставени активи от тази, на която бенефициерът ги е придобил. Само въз основа на факта, че бенефициера е събрал две оферти, като едната надхвърля прогнозната стойност, не може да се прави извод за наличието на нарушение. Предвид изложеното, при липсата на нарушение на сочената от органа разпоредба, не е налице обективен елемент от състава на нередността, която е основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, поради което и не е необходимо обсъждане налице ли е вреда или потенциалната възможност за нейното настъпване, както и дадената от органа правна квалификация на нередността по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направено от ответника искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди Министерството на иновациите и растежа – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, да заплати на ответника направените по делото разноски. Същите са в размер на 850,00 лв., равняващи се на 434,60 евро (съгл. чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото) представляващи платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и доказателства към него. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3468 от 28 юли 2025 год. постановено по адм. дело 97/2025 год. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. ОСЪЖДА Министерството на иновациите и растежа, с адрес гр. София, ул. "Княз Александър I" № 12, да заплати на „Климатет 2014“ ЕООД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Пазарджик, [улица], [адрес] разноски по делото в размер на 434,60 евро (четиристотин тридесет и четири евро и шестдесет цента). РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА