Решение · № 1428/2026 · дело 71/2026

По дело 71 / 2026 РЕШЕНИЕ № 1428 София , 10.02.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател : ТОДОР ПЕТКОВ Членове: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретар Радиана Андреева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимир Кънчев по административно дело № 71/2026 г. Производството е по реда на чл.216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Айсберг-2000“ ЕООД, ЕИК 119110732, със седалище в гр. Сливен, подадена чрез процесуален представител адв. С. Раднев. Жалбата е против решение № 1117 от 27.11.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-907/2025 г. (погрешно посочена в касационната жалба като № КЗК-436/2025 г.). С него е оставена без уважение жалбата на касатора „Айсберг-2000“ ЕООД срещу решение № D49223043 от 15.10.2025 г. на изпълнителния директор на „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен за определяне на изпълнител в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка, монтаж, пускане в експлоатация и гаранционна поддръжка на болнично оборудване за нуждите на „УМБАЛ Д-р Георги Странски" ЕАД - гр. Плевен“ в частта по Обособена позиция № 1 „Механични легла с придружаващо оборудване“. С касационната жалба са релевирани съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 ЗОП. Претендира се отмяна на обжалваното решение, отмяна на решение № D49223043 от 15.10.2025 г. на изпълнителния директор на „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ ЕАД и преписката да се върне на възложителя за продължаване на процедурата от етап повторно разглеждане на писмената обосновка, представена от участника „Айсберг-2000“ ЕООД със задължителни указания по прилагането на материалния закон. Претендират се разноски за двете инстанции, като с допълнително представено становището е направено и възражение за прекомерност на разноските на ответниците. Ответникът изпълнителният директор на „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ ЕАД, представляван от процесуален представител юрисконсулт Т. Царски, с подадена писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на КЗК следва да се потвърди. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Ответникът „Медика трейдинг“ ООД, действащ чрез процесуалните си представители адв. Т. Файтонджиев и адв. А. Тунчев, с подаден писмен отговор на касационната жалба и в съдебното заседание, счита касационната жалба за неоснователна. Моли решението на КЗК да бъде потвърдено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване на решението на КЗК, и в срока, установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по преписка №КЗК-907/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на „Айсберг-2000“ ЕООД срещу решение № D49223043 от 15.10.2025 г. на изпълнителния директор на „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен за определяне на изпълнител в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка, монтаж, пускане в експлоатация и гаранционна поддръжка на болнично оборудване за нуждите на „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен“ в частта по Обособена позиция № 1 „Механични легла с придружаващо оборудване“. С посоченото решение ответникът по касационната жалба „Медика трейдинг“ ООД е класиран на първо място и е определен за изпълнител на обществената поръчка. А касационният жалбоподател „Айсберг-2000“ ЕООД е отстранен от участие в процедурата на основание чл. 107, т. 3, предл. второ във връзка с чл. 72, ал. 3 от ЗОП – неприемане на обосновка му на предложената цена. С обжалваното решение на КЗК е оставена без уважение жалбата „Айсберг-2000“ ЕООД. За да постанови този резултат, Комисията е приела оплакванията в жалбата до нея за неоснователни. Комисията за защита на конкуренцията е приела, че жалбоподателят е законосъобразно отстранен от участие в процедурата на основание чл. 107, т. 3 във връзка с чл. 72, ал. 3 от ЗОП, поради неприемане на представената подробна писмена обосновка за начина на образуване на оферираната от участника цена. КЗК е счела, че помощният орган на възложителя е извършил мотивирана преценка на изтъкнатите от жалбоподателя ценообразуващи данни и информация в писмената му обосновка. Същевременно помощната комисия констатирала, че в представената писмена обосновка не е посочен обоснован начин за образуване на единичната цена и не били приложени доказателства към самата обосновка. Комисията е счела, че в конкретния казус преценката на помощната комисия е надлежно извършена и напълно съответстваща и релевантна към наличната фактическата обстановка, уповаваща се на съответните относими факти и обстоятелства от обосновката. Прието е, че с оглед съдържанието на представената писмена обосновка и извършения анализ на същата, както и поради липсата на приложени доказателства, оценителната комисия резонно е счела, че посочените от жалбоподателя данни и информация не обосновават предложеното по-ниско ценово предложение и се явяват недоказани. Затова КЗК е счела, че оспореното пред нея решение № D49223043 от 15.10.2025 г. е правилно и законосъобразно. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Неоснователни са оплакванията на касатора, че оценителната комисия на възложителя е действала незаконосъобразно и необосновано, като не е приела писмената му обосновка. В жалбата си касационният жалбоподател навежда доводи, че помощната комисия на възложителя не е изложила „самостоятелни, относими и адекватни“ мотиви, с които да обоснове отстраняването му от процедурата. Тези доводи са неоснователни, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗОП в правомощията на комисията по разглеждане, оценка и класиране на офертите е да предложи за отстраняване офертата на участник, когато в писмената му обосновка за оферираната от него цена или разходи не са обусловени в пълнота и обективност някои от посочените в чл. 72, ал. 2, т. 1-5 от ЗОП обективни обстоятелства. За извършването на тази преценка, комисията по чл. 103, ал. 1 от ЗОП е задължена да мотивира изводите си по отношение на изложените от съответния участник обстоятелства. Част от аналитичната дейност на помощния орган на възложителя е да посочи кои обстоятелства, изложени в обсъжданата писмена обосновка, приема за обективни и към коя законова хипотеза попадат те, като в рамките на оперативната самостоятелност на комисията е да прецени доколко предложението е реално, комплексно, целесъобразно и подкрепено с достатъчно доказателства. Преценката на комисията следва да бъде обективирана чрез излагане на определени фактически и правни основания за извършената оценка. Предвид на това експертната оценка на оценителната комисия подлежи на контрол за законосъобразност в рамките на това дали са изложени мотиви, които са адекватни и относими към обстоятелства, посочени в писмената обосновка и предмета на поръчката, дали те кореспондират с конкретните обстоятелства и изискванията на възложителя, предвидени в документацията за участие. В процесния случай видно от съдържанието на протокол № 2 от работата на оценителната комисия, тези изисквания са спазени. След като е разгледала аргументите в обосновката на „Айсберг-2000“ ЕООД оценителната комисия подробно ги е обсъдила, като е преценила, че те не попадат в никоя законова хипотеза на чл. 72, ал. 2, т. 1 до т. 5 от ЗОП и е направен извод, че изложените в писмената обосновка обстоятелства са недоказани. Последното твърдение е подкрепено от факта, че отстраненият участник не е предоставил доказателства по отношение на: (1) факта, че в посочената по-ниска цена са включени всички разходи по изпълнение на поръчката; (2) твърденията си за наличието на изключително благоприятни търговски условия спрямо него и (3) твърденията за спазване на задълженията по чл. 115 от ЗОП. В своята практика Върховният административен съд приема, че преценката на помощната комисия, както в случая е възприела и КЗК, не подлежи на контрол, защото се извършва в условията на оперативната самостоятелност на помощния орган на възложителя. Комисията за защита на конкуренцията проверява следните обстоятелства: дали е било налице условието на чл. 72, ал. 1 от ЗОП за изискване на писмена обосновка; дали комисията е извършила преценка на посочените обстоятелства в представената от участника обосновка; както и дали в преценката й е направен извода за обективност или не по смисъла на чл. 72, ал. 3 от ЗОП на тези обстоятелствата. Следователно, за да е изпълнено изискването на закона, е необходимо помощната комисия да е направила проверка върху сочените обстоятелства в писмената обосновка на този участник и извод защо тя приема или не обстоятелствата за обективни. В случая КЗК е извършила контрол дали е спазено изискването на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗОП, дали оценителната комисия е разгледала обосновката на жалбоподателя, съответно обсъдила е обективността на сочените обстоятелства и е мотивирала становището си. Затова правилно с обжалваното решение КЗК е отхвърлила като неоснователна подадената жалба. Това прави подадената жалба срещу решението на Комисията за защита на конкуренцията неоснователна. Не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция твърденията на касатора, че помощната комисия е нарушила императивната разпоредба на чл. 72, ал. 1 от ЗОП, неспазвайки възможността, регламентирана в ал. 3, да изиска уточняваща информация от „Айсберг-2000“ ЕООД. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изведеното по този повод от Комисията в обжалваното решение, че оценителната комисия има задължение да оцени получената обосновка по отношение на нейната пълнота и обективност относно обстоятелствата по чл. 72, ал. 2 от ЗОП. Съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗОП само при преценка, че е необходимо, комисията може да изиска уточняваща информация от участника във връзка с посоченото в обосновката. Допълнителната информация не е еквивалентна на самата обосновка, а я съпътства. Щом оценителната комисия не е изискала допълнителна информация, това не следва да се тълкува в смисъл, че е нарушила преценката си във връзка с писмената обосновка. Формулировката на разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗОП не сочи императивен характер, извод за което може да бъде направен от това, че законодателят е използвал съчетанието „може да изиска“. Същото дава право на избор в полза на комисията и този избор не влияе на факта дали комисията е приела, или не, представената обосновка. На последно място не може да се изрази съгласие и с твърдяното в касационната жалба за нарушение, извършено от оценителната комисия, че е могла да извърши служебна проверка по отношение на посочените обстоятелства в т. 5 и т. 6 от обосновката, но не го е направила. По тези възражения следва да бъде посочено, че помощната комисия на възложителя няма задължение по своя инициатива да търси и набавя информация, която е могла и е следвало да бъде представена от „Айсберг-2000“ ЕООД. Помощната комисия няма задължение за извършване на служебна проверка. Независимо от липсата на такова задължение, КЗК в решението си обосновано е приела, че дори да е била извършена служебна проверка по обстоятелствата в т. 5 и т. 6, резултатът от нея не би повлиял на заключението на оценителната комисия да не приеме обосновката на „Айсберг-2000“ ЕООД. Поради гореописаните съображения не са налице твърдените отменителни основания от касатора, поради което обжалваното решение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП е основателно предявеното от ответника „Медика трейдинг“ ООД искане за присъждане на направените от него разноски за адвокатски хонорар. Същите са своевременно поискани и доказани. Относно възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от страна на касационния жалбоподател, същото е неоснователно. Разноските за адвокатско възнаграждение на „Медика трейдинг“ ООД в размер на 613,20евро са под минималния размер според чл.8, ал.2, т.5 от Наредба от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който минимален размер е 1500лв. или 766,94евро. Затова разноските за адвокатско възнаграждение на „Медика трейдинг“ ООД не следва да бъдат намалявани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1117 от 27.11.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-907/2025 г. ОСЪЖДА „Айсберг-2000“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Сливен, [улица], [адрес], ЕИК 119110732, да заплати на „Медика трейдинг“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], ЕИК 115804474, сумата от 613,20 евро (шестстотин и тринадесет евро и двадесет евроцента), представляваща разноски по делото. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Айсберг-2000“ ЕООД за присъждане на разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА