Решение · № 1330/2026 · дело 5987/2025

По дело 5987 / 2025 РЕШЕНИЕ № 1330 София , 06.02.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател : СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: АГЛИКА АДАМОВА ЧАВДАР ДИМИТРОВ при секретар Свилена Маринова и с участието на прокурора Нели Славова изслуша докладваното от председателя Светлана Борисова по административно дело № 5987/2025 г. Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационни жалби от "Виндферм Балчик 1" ЕООД, "Виндферм Балчик 2" ЕООД, "Виндферм Балчик 4" ЕООД, "Уиндкрафт Симонсфелд БГ" ЕООД срещу решение № 3046/30.01.2025 г. по адм.д. № 1989/2022 г. на АССГ. Твърдят, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и искат решението да бъде отменено. Възразяват, че съдът не е преценил противоречието на Решение № Ц-2 с Решение на Народното събрание за справяне с ценовата криза на електроенергията, прието на 15.12.2021 г., обн. ДВ бр. № 108/17.12.2021 г. В съдебно заседание се представляват от адвокат Х. Христов, който моли да бъде отменено обжалваното решение на АССГ и да бъдат уважени подадените жалби. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт Хиков. Моли да се оставят без уважение касационните жалби като неоснователни и недоказани и да се потвърди изцяло първоинстанционното решение като законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и обосновано. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли в полза на КЕВР да се присъдят разноски по делото в размер на четири юрисконсултски възнаграждения, с оглед правната и фактическа сложност на делото и подадените четири касационни жалби. Ответникът - Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ - редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище, че касационните жалби са допустими и по същество са неоснователни. Производството по делото е образувано по жалби на "Виндферм Балчик 1" ЕООД, "Виндферм Балчик 2" ЕООД, "Виндферм Балчик 4" ЕООД, "Уиндкрафт Симонсфелд БГ" ЕООД срещу Решение № Ц-2/01.01.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта по т. 1.6 касаеща ВтЕЦ , работещи до 2250 часа и по т. 1.7 касаеща ВтЕЦ , работещи над 2250 часа, с което считано от 01.01.2022 г., се изменя Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР в частта по т. XIX и се изменят определените премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW. С обжалвания съдебен акт съдът е отхвърлил жалбите на "Виндферм Балчик 1" ЕООД, "Виндферм Балчик 2" ЕООД, "Виндферм Балчик 4" ЕООД, "Уиндкрафт Симонсфелд БГ" ЕООД. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира обжалваното решение за недопустимо. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което в частта по т. 1.6, касаеща ВтЕЦ , работещи до 2250 часа и по т. 1.7 касаеща ВтЕЦ , работещи над 2250 часа, с което считано от 01.01.2022 г., се изменя Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР в частта по т. XIX и се изменят определените премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW. Подлежащите на оспорване административни актове подлежат на съдебен контрол в различни по вид съдебни производства според вида и естеството на акта, неговия автор, адресати и трети засегнати лица. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че се касае за индивидуален административен акт, като е извел този извод от обстоятелството, че оспорващата страна има личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. България гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Правният интерес от обжалване не само на индивидуалните, но и на общите и нормативните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които тези актове имат действие. Т.е. необосновано е от наличието единствено на непосредствен личен интерес да се съди за характера на оспорения акт. Съществен белег за определяне характера на административния акт и съответно за провеждане на надлежно съдебно производство по контрол на неговата валидност и законосъобразност се явява също броят и вида на адресатите, респ. на всички засегнати от действието му лица. В константната си практика ВАС приема, че обжалването на административни актове, с които се създават права и непосредствено се засягат права и законни интереси на неопределен, но определяем кръг правни субекти, особено когато същите пораждат еднократно или ограничено във времето действие, следва да се считат за общи административни актове. Този въпрос изрично е бил разгледан от Върховния административен съд в мотивите Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2024 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2022 г., параграф последен, където изрично е посочено, че в зависимост от конкретното съдържание на актовете по чл. 316, ал. 1, вр. ал. 4 от Закона за енергетиката, те могат да бъдат квалифицирани като индивидуални или общи. В тази връзка след анализ на съдържанието на процесното решение в оспорената част, съдът намира, че предметът на изменението засяга по еднакъв начин размера на премиите на всички производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW. Характера на конкретния акт се извежда от неговото съдържание и ефект. При преценка на конкретното съдържание съдът намира, че то например се различава от това по чл. 36а ЗЕ. В последната норма индивидуалния характер на акта на КЕВР законодателят извежда от това, че Комисията утвърждава като пределни цените по чл. 36а, ал. 1 КЕВР на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт. Т.е. става ясно, че макар решението да е едно общо, в него се определят индивидуални пределни цени за всеки лицензиант, каквато не е ситуацията по настоящия казус. Тук предмет на решението е определянето на общовалидни цени или премии. Аргумент в полза на този извод е и съдържанието на разпоредбата на чл. 31б, ал. 4 ЗЕ, според което решението поражда действие от деня на приемането му от комисията, изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 180, ал. 1 АПК, според която оспорването не спира изпълнението на Общия административен акт. В заключение може да бъде обобщено, че производители на електрическа енергия от ВЕИ, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 кW и над 500 кW продават енергията на свободни цени при организиран борсов пазар, а не по регулирани цени. По отношение на тях КЕВР определя единствено размера на изплащаната им премия, която представлява компенсация за преустановеното изкупуване по преференциални цени на произведената енергия. При изчисляване размера на премията се отчитат вече определените на разглежданите дружества преференциални цени за предходни периоди и определеното им нетно специфично производство с влезли в сила актове на КЕВР. Отчитането на прогнозна пазарна цена на електрическата енергия се осъществява не за целите на регулирания пазар, а само с оглед определяне размера на премиите. Действително, за общите административни актове Административнопроцесуалният кодекс също предвижда генерална клауза за обжалваемост - чл. 179 и сл. от АПК. Тези норми обаче, уреждат особени правила за провеждане на производството по оспорване на общите административни актове, съгласно разпоредбата на чл. 182а АПК съдът разглежда делото в състав от трима съдии. Разпоредбата на чл.181 предвижда и особен ред за съобщаване на оспорването с оглед предоставяне на възможност за участие като заинтересовани страни и на други засегнати от оспорения акт или от самото му оспорване лица. По тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение е недопустимо като постановено след проведено ненадлежно съдебно производство. Вместо по реда на чл. 179 и сл. АПК съдебният състав е разгледал спора по реда на чл. 145 АПК за оспорване на индивидуални административни актове, с което е допуснал и съществено процесуално нарушение, което обстоятелство се явява основание за ново разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния съд. При този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По претенцията за разноски, сторени до момента следва да се произнесе АССГ при повторното разглеждане на делото, според изхода на съдебния спор. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 3046/30.01.2025 г. по адм.д. № 1989/2022 г. на АССГ. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от тричленен състав на същия съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ