Определение · № 2146/2026 · дело 1949/2026

По дело 1949 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2146 София , 24.02.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : ТАТЯНА ХИНОВА Членове: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ТАТЯНА ХИНОВА по административно дело № 1949/2026 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена „Мост Енерджи“ АД срещу определение № 99 от 29.01.2026г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-75/2026г. С частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение. Постъпило е писмено възражение от ответника по частната жалба „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, с което се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и е заявено искане за оставяне в сила на обжалваното определение. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за претендирани от частния жалбоподател разноски за адвокатски хонорар. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.216а, ал.1 от ЗОП и от страна, за която определението е неблагоприятно, поради което разглеждането на частната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване на решение за откриване на възлагателна процедура с предмет „Доставка на активна електрическа енергия и избор на координатор на балансираща група за трафични и нетрафични нужди на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и „Холдинг БДЖ“ ЕАД за срок от три години“. Решението е оспорено в частта по обособена позиция №1. КЗК е оставила без уважение искането, като на първо място приема, че жалбоподателят, който претендира пред КЗК налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата. Според КЗК жалбоподателят не е изложил достатъчно мотиви и не е представил доказателства, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по специално тези на „Мост Енерджи“ АД ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. По отношение на изложените доводи за допуснати нарушения при откриване на възлагателната процедура, КЗК приема, че те не са относими към разглежданото акцесорно производство. КЗК е извършила необходимата преценка по чл.204, ал.2 от ЗОП и приема, че в случая възможните последици от налагането на временната мярка би оказало негативно въздействие върху възложителя и обществото като цяло, като този извод е мотивиран с предмета на поръчката. Отчитайки баланса между интересите на страните, КЗК приема, че спирането на процедурата би накърнило, както интересите на възложителя, така и интересите на широк кръг лица, поради което искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка, следва да се остави без уважение. С тези фактически и правни основания КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" е неоснователно и го е оставила без уважение. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от ЗОП жалбата срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискано налагане на временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 от ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В чл. 204, ал. 3 от закона е предвидено, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото като цяло, предвид специфичния й предмет. ВАС споделя като законосъобразен извода на Комисията, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането на процедурата могат да възникнат по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане. Както в жалбата пред КЗК, така и в настоящата частна жалба пред ВАС, са развити идентични доводи, че с налагането на временна мярка "спиране на процедурата" ще се обезпечи законосъобразното провеждане на обществената поръчка, вкл. по отношение на законосъобразното разходване на публичните средства, целта и принципите на ЗОП. Тези аргументи на жалбоподателя са несъстоятелни и са в противоречие, както с целта на уредената в закона възможност за искане налагане на временна мярка "спиране на процедурата", съответно на тълкуването и прилагането на чл. 204, ал. 2 и 3 от ЗОП, така и спрямо произнасянето на КЗК по същество по жалбата, с която е сезирана, което обосновава и необходимостта от мотивиране и доказване, че отрицателните последици от спирането на процедурата няма да превишат ползата от нейното налагане. По тази причина искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" не следва да бъде отправяно бланкетно и обосновавано единствено с твърденията по същество относно законосъобразност на оспорения акт/действие на възложителя и по които се дължи произнасяне от КЗК в основното производство, както и с оглед целта и принципите на закона, за които дължи съблюдаване в цялата възлагателна процедура. По възраженията, свързани с пороци на обжалваното решение на възложителя, КЗК ще се произнесе с решението по същество, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 от ЗОП. Недопустимо e преценката на възможните последици от налагането на временната мярка да е обусловена от преценката за законосъобразност на процедурата. Противното разбиране обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 от ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Трайна е практиката на ВАС, четвърто отделение, че законосъобразността на обжалвано решение, действие или бездействие на възложителя е преценка по същество на оспорването и подобни оплаквания е неоснователно да служат като основание за налагане на временна мярка. Според настоящия състав при преценката на възможните последици от неналагането на временна мярка не се формира извод за увреждане на интереси на този начален етап на възлагателната процедура, след който предстоят поредица от действия и издаване на актове на възложителя по същата процедура, всички от които са нормативно уредени в достатъчно ясни и определени срокове. Конкретно, интересите на жалбоподателя няма да бъдат увредени предвид законодателното разрешение, че и при продължаване на процедурата, самата жалба срещу решението за определяне на изпълнителя спира процедурата за възлагане на обществената поръчка до окончателното решаване на спора - чл. 203, ал. 4 от ЗОП. Допълнителна гаранция за защита интересите на жалбоподателя, както впрочем и на други потенциални участници във възлагателната процедура, е забраната, предвидена в чл. 112, ал. 8 от ЗОП, възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, която КЗК също е съобразила. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно и обосновано е оставено без уважение от КЗК с оспорения пред ВАС акт, поради което обжалваното определение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във връзка с чл.236 и във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 99 от 29.01.2026г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-75/2026г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ ТАТЯНА ХИНОВА секретар: Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА