Решение · № 2513/2026 · дело 782/2026

По дело 782 / 2026 РЕШЕНИЕ № 2513 София , 09.03.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател : ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА МАРИЯ ТОДОРОВА при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от председателя Димитър Първанов по административно дело № 782/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- гр.София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Калоферова, против Решение 39636 от 27.11.2025г., постановено по дело № 11037/2025г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22221921005615-091-001/08.08.2022г. издаден от органите по приходите, потвърден с Решение № 277 от 06.03.2023г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, в частта с която по отношение на „ Терра Системс“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит и е установено задължение в размер на 11 877,21лв. – главница и 1501,17 –лихва по ЗДДС за отделни данъчни периоди, а именно – от м.07.2020г. до м.09.2020г., за м.03.2021г.,м.04.2021г, м.06.2021г. и м.07.2021г. Касаторът инвокира оплаквания, че решението на АССГ е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че в полза на ревизираното дружество е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по получените доставки, съобразно тяхната реализация и документиране. Твърди се неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, основно свързани с това, че административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява реалност на доставките на процесните доставчици. Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- „Терра Системс“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Черногорски, оспорва основателността на касационната жалба в писмено становище и претендира присъждане на сторените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Делото е във фаза на втора касация. С Решение № 9889 от 16.10.2025г., постановено по дело № 4342/2024г. по описа на ВАС, е отменено Решение № 1617/12.03.2024 г., постановено по адм. дело № 4583/2023 по описа на АССГ делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение (ТР) № 3 от 26.06.2025 г. по тълк. дело № 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, като е счел, че оспореният ревизионен акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т.2 и е указал на решаващия състав да изложи мотиве по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на РА № Р-22221921005615-091-001/08.08.2022г. издаден от В. Т. Димитрова –орган възложил ревизията и Е. Л. Петров –ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 277 от 06.03.2023г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, в частта с която по отношение на „Терра Системс“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит и е установено задължение в размер на 11 877,21лв. – главница и 1501,17 –лихва по ЗДДС за отделни данъчни периоди, а именно – от м.07.2020г. до м.09.2020г., за м.03.2021г.,м.04.2021г., м.06.2021г. и м.07.2021г. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: В хода на ревизионното производство е установено, че основният предмет на дейност на задълженото лице през ревизираните периоди е извършване на дейности в областта на техническите системи за сигурност. Констатирано е, че за обследваните периоди от м. 07.2020г. до м. 09.2020г., м.03.2021г., м.04.2021г., м.06.2021г. и м.07.2021г., „Терра Системс“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит спорните фактури в общ размер на 11 877,21 лв., а именно: 1/ в размер на 1 505,21 лв., за данъчен период м.07.2020г., по фактури, издадени от „ЕВРО БЕТА КОМ“ ЕООД с предмет на доставка „електроуслуги“; 2/ в размер на 1 451,60 лв., за данъчни периоди м.08.2020г. и м.09.2020г., по фактури, издадени от „БИ ТИ ЕВРО КОМЕРС“ ЕООД с предмет на доставка „покупка на електроуслуги“;3/ в размер на 3 909,20 лв., за данъчни периоди м.03.2021г. и м.06.2021г., по фактури, издадени от „СМАРТ БИЛД ТРУП 1“ ЕООД с предмет „Покупка на електроуслуги“; 4/ в размер на 2 051,00 лв., за данъчни периоди м.03.2021г. и м.07.2021г. по фактури, издадени от „ЛЕГЕ ИНВЕСТ 2020“ ЕООД с предмет „покупка на външни услуги“; 5/ в размер на 2 960,20 лв.. за данъчен период м.04.2021г. по фактури, издадена от „ОМЕГА АКТИВ“ ЕООД с предмет „електроуслуги“. След анализ на представените към горепосочените фактури относими доказателства и резултатите на извършените насрещни проверки на преките доставчици, органите по приходите са приели, че те не установяват реалното извършване на спорните доставки с оглед липсата на доказателства за техническа обезпеченост на издателите им и за произхода на съответните стоки. Според приходната адмиистрация не е установена реалността на извършените продажби, предвид липса на доказателства за това: има ли сключени договори, споразумения и анекси за доставките, кредитни и дебитни известия, предмета на доставка, документи, удостоверяващи извършено разплащане по доставката /банкови и/или касови документи/ за периода на плащане по спорните фактури, липсват и хронология на сметки 501 и/или 503, документи, удостоверяващи осчетоводяването на фактурите; липсва и хронология на счетоводните записвания по материалните и разходните счетоводни сметки, отразяващи доставките, движението па продадена стока извършваната дейност от дружеството и точните адреси на обектите които стопанисват и др. Ревизиращият екип е счел, че ревизираното дружество е знаело, че участва в привидни доставки и само се е поставило в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителни такива. От тук е прието, че не е доказано извършването на доставка на стоки/услуги по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и основание за издаването на процесните фактури и за начисляването на данък по тях, основание по чл.70 ал.5 ЗДДС. Съгласно заключението на вещото лице по проведената съдено счетоводна експертиза /ССчЕ/, ценено от решаващия състав като обективно и компетентно дадено, спорните фактури са надлежно осчетоводени, като в табличен вид са представени взетите счетоводни операции. Ескпертът е систематизирал всички относими към съответните доставки писмени доказателства, като е уточнил, че счетоводството на ревизираното дружество е водено аналитично по начин, който позволява да се проследят последващите облагаеми доставки с получените стоки и услуги. При така събраните доказателства първостепенният съд е формирал следните изводиизводи: 1/ счел е, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, подписан валидно с квалифицирани електронни подписи; 2/ относно материалната законосъобразност на обжалвания акт е приел, че съвкупната преценка на доказателствата, събрани в хода на ревизията, както и на тези събрани в хода на съдебното производство, приетата по дело съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че всички фактури и съпровождащи документи относно спорните доставки се съхраняват от ревизираното лице и са надлежно счетоводно отразени в неговото счетоводство, по част от тях са налични последващи доставки, а за всички фактури са налице и доказателства за плащане; 3/цената по договорите и издадените фактури е платена, поради което следва да се приеме, че с осъществяването на дължимата престация е налице дължимо плащане на законно основание по издадените фактури от „ЕВРО БЕТА КОМ“ ЕООД, „БИ ТИ ЕВРО КОМЕРС“ ЕООД, „ЛЕГЕ ИНВЕСТ 2020“ ЕООД, „СМАРТ БИЛД ГРУП 1“ ЕООД, „ОМЕГА АКТИВ“ ЕООД. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно АССГ е формирал извод, че по отношение на доставките от „ЕВРО БЕТА КОМ“ ЕООД, „БИ ТИ ЕВРО КОМЕРС“ ЕООД, „СМАРТ БИЛД ГРУП 1“ ЕООД, „ЛЕГЕ ИНВЕСТ 2020“ ЕООД и „ОМЕГА АКТИВ“ ЕООД са ангажирани договори, актове образец №19 за приемане на извършените строително-монтажни и инсталационни работи, приемо-предавателни протоколи, както и счетоводни записвания, удостоверяващи отразяването на разходите и плащанията. В относимите случаи е доказано и използването на получените доставки за изпълнение на последващи договори с трети лица, включително чрез издадени фактури и актове за приемане на извършените етапи от строителството. Протоколите, които са ангажирани към процесните фактури индивидуализират какъв вид, по количество и стойност са извършените услуги. На следващо място, движението на парични средства е осъществено на валидно правно основание – като заплащане на договорената цена по реално извършени доставки, като плащанията са надлежно осчетоводени и кореспондират с договорните отношения между страните. С оглед изпълнението на насрещните престации и доказаното плащане, следва да се приеме, че доставките са реално осъществени, а правото на приспадане на данъчен кредит е възникнало и упражнено законосъобразно. В подкрепа на изложеното е и заключението на вещото лице по ССчЕ, съгласно което е установено, че процесните фактури са осчетоводени по сметка 501 при ревизираното лице, включени са в дневниците за покупки/продажби и в СД по ЗДДС, както и че са налице разплащания по фактурите. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на фактурираната облагаемата доставка. В своята практика СЕС последователно разграничава формалните и материалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. За пореден път в Решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 Съдът припомня, че "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W №siewicz, C-280/10, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., те, PPUH Stehcemp, C-277/14). Наред с това подчертава, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са изпълнени материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима й информация, за да установи последните. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че между страните са безспорни формалните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Верни са изводите и относно получаването на стоки и услуги от посочения вид от ревизираното лице и последващото им използване за целите на неговата независима икономическа дейност. Спорът е за материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит, а разрешаването му е обусловено от отговора на въпроса дали доставките са осъществени именно от издателите на горепосочените фактури. Поледователно е разбирането на ВАС, че сами по себе си нередности при доставчиците не могат да се противопоставят на получателя и да са самостоятелно основание за отричане на правото на приспадане на данъчен кредит. Това разбиране е в унисон с разясненията, дадени с т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, според които "когато доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган". СЕС подчертава още, че "не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчно задълженото лице право да приспадне на данъчен кредит за предоставените му стоки или услуги, поради това, че издателят на фактурите или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, разходите за услугата в счетоводната им документация са неоправдани или в някои документи липсват подписи на посочените като доставчици лица, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или цел злоупотреба. /С-80/11 и С-142-11/. При така очертаните параметри на дължимата преценка, изводът за реалното извършване на спорните доставки е обусловен от съвкупния анализ на събраните относими доказателства, ценени и като източник на обективни данни за евентуална злоупотреба. В тази връзка, по отношение на възражението на органите по приходите, че „ТЕРРА СИСТЕМС“ ЕООД е декларирало доставки от дружества, дерегистрирани по ЗДДС, неоткрити на адрес за кореспонденция и с установени данъчни задължения, следва да се приеме, че тези твърдения не обосновават сами по себе си извод за нереалност на процесните доставки. От приетата съдебно-счетоводна експертиза се констатира, че ревизии и съответно установени публични задължения са налице само за част от посочените дружества. Дори да се приеме, че определени контрагенти имат рисков данъчен профил или са дерегистрирани по инициатива на приходната администрация, това обстоятелство не води автоматично до извод за фиктивност на всички извършени от тях доставки. При липса на конкретни доказателства, опровергаващи реалното осъществяване на процесните доставки, не може да се формира извод, че същите са привидни единствено въз основа на данъчния статус или поведението на доставчиците. Необосновано е възражението на приходната администрация за нереално изпълнение на процесните доставки от прекия доставчик, обоснован с аргументи за липсата на доказателства за кадрова обезпеченост на изпълнителите по процесните доставки. Следва да се посочи, че обезпечеността на доставчиците не е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и в този смисъл е постоянната практика на СЕС, в т. ч. решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в редица решения на ВАС. Съгласно тази практика, липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Не са налице доказателства за наличие на знание у получателя за данъчна измама и от неговите доставчици, такава не е установена и от приходните органи. Приходната администрация не оспорва извършването на фактурираните доставки, а твърди, че липсват доказателства / кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците за извършването на услугите. Но липсват конкретни обективни факти и твърдения, обусловили извода на данъчните органи, че са създадени изскуствени условия за претендиране на правото на данъчен кредит от получателя на доставката. Предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалните и процесуалните изисквания или предпоставки, които обуславят това право, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., по дело C-80/11 и C-142/11, т. 37 и 38, от 3 октомври 2019 г., C-329/18, т. 27 и от 16 октомври 2019 г.). Материалноправните изисквания, които обуславят упражняването на правото на приспадане, са изпълнени само ако доставката на стоки или услуги, за която се отнасят фактурите, е действително извършена. Въпреки това обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите услуги и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решение от 6 септември 2012 г., Tоth, C-324/11). В обощение обосновано административният съд е обсъдил всички събрани доказателства и в резултат на техния анализ поотделно и в съвкупност е достигнал до правилен извод, че съобразно тях като кореспондиращи помежду се установява реално извършване на фактурираните доставки от „ЕВРО БЕТА КОМ“ ЕООД, „БИ ТИ ЕВРО КОМЕРС“ ЕООД, „СМАРТ БИЛД ГРУП 1“ ЕООД, „ЛЕГЕ ИНВЕСТ 2020“ ЕООД и „ОМЕГА АКТИВ“ ЕООД. Изложените мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. Въпреки изхода от спора на ответника по касация не се следват разноски за настоящата касационна инстанция, тъй като такива не са сторени и липсва претенция в обратен смисъл. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение 39636 от 27.11.2025г., постановено по дело № 11037/2025г. по описа на Административен съд-София-град. Решението е окончателно Вярно с оригинала, Председател : /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ секретар: Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА