Разпореждане · № 2854/2026 · дело 2481/2026

По дело 2481 / 2026 РАЗПОРЕЖДАНЕ № 2854 София , 16.03.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: Съдия : ВАНЯ АНЧЕВА сложи за разглеждане административно дело № 2481 по описа за 2026 година Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Постъпила е жалба с вх. № 476/08.01.2026 г., подадена от Л. Пуйкова в качеството на управител на "Тор ЛП" ЕООД, ЕИК 117683669, чрез адв. К. Цирков, срещу Решение № РД-02-14-2727/15.12.2025 на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на регионите" 2021 - 2027 г., с което се прекратява производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидата "Тор ЛП" ЕООД за проектно предложение BG16FFPR003-4.004-1219 "Адаптиране на "Тор ЛП" ЕООД към икономическия преход, чрез растеж и иновации". При извършената проверка на редовността на подадената жалба констатирах, че същата не отговаря на изискванията за форма и приложения съгласно чл. 150, ал. 1, т. 2 и чл. 151, т. 2 и т. 3 АПК: 1) Непрецизно е изписана титулната част на жалбата, което поражда съмнение кой е действителният й подател – Л. Пуйкова в качеството й на управител на "Тор ЛП" ЕООД или участвалото като страна в административното производство дружество - "Тор ЛП" ЕООД. Управителят на дружеството, който е негов законен представител и самото търговско дружество имат самостоятелна правосубектност; 2) Към жалбата е приложено пълномощно, с което е учреден представителен мандат на адв. К. Циркова по отношение на управителя "Тор ЛП" ЕООД, а валидността на извършените от адв. К. Цирков процесуални действия е обусловена от установяването на представителната му власт по отношение на жалбоподателя – страна в административното производство; 3) Не са представени доказателства, че е платена дължимата по силата на чл. 27, ал. 6 ЗУСЕФСУ, държавна такса за образуване на съдебно производство по оспорване на описания индивидуален административен акт. Същата е пропорционална и се определя като 0.8 на сто върху материалния интерес, който в конкретната хипотеза се формира от стойността на поисканото от жалбоподателя финансиране – 500 000,00 лева. При съобразяване на регламентирания в чл. 27, ал. 6, изр. първо ЗУСЕФСУ подход за изчисляване на държавната такса, сумата на дължимото плащане за образуване на съдебното производство е в размер на 869,20 евро (евровата равностойност на 1700,00 лева). На основание чл. 158, ал. 1 АПК, с разпореждане от 12.01.2026 г. жалбата е оставена без движение с указание в 7-дневен срок от уведомяването жалбоподателят да отстрани констатираните нередовности, с изрично предупреждение, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане. Съобщение за разпореждането на съда е редовно връчено на адресата му на 16.02.2026 г. (л. 99 от делото). В определения преклузивен срок за отстраняване на нередовността на жалбата, както и понастоящем указанията на съда не са изпълнени. С оглед гореизложеното намирам, че е налице абсолютна процесуална пречка за развитие на съдебното производство, предвид неизпълнение на дадените задължителни указания в законоустановения преклузивен срок. Съобразяването на сезиращия съда акт с изискванията на чл. 150, ал. 1 АПК и наличието на приложенията по чл. 151 АПК е условие за редовност на оспорването, чието неудовлетворяване се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор. Неизпълнението на дадените от съда задължителни указания за привеждане на жалбата в съответствие с дължимото, законът санкционира с неблагоприятни за адресата им процесуални последици, отричайки допустимостта на търсената съдебна защита. Отсъствието на редовно сезиране на съда по хипотеза изключва учредяването на валидно процесуално правоотношение по жалбата и разглеждането на спора по същество. Предвид неотстраняването на пропуските в сезиращия акт, е налице ненадлежно упражнено право на съдебно оспорване, обуславящо недопустимост на съдебното производство. Водим от горното и на основание чл. 158, ал. 3 АПК, председателят на Седмо отделение на Върховния административен съд на Република България Р А З П О Р Е Д И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 476/08.01.2026 г., подадена от "Тор ЛП" ЕООД, ЕИК 117683669, чрез адв. К. Цирков срещу Решение № РД-02-14-2727/15.12.2025 на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на регионите" 2021 - 2027 г., с което се прекратява производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидата "Тор ЛП" ЕООД за проектно предложение BG16FFPR003-4.004-1219 "Адаптиране на "Тор ЛП" ЕООД към икономическия преход, чрез растеж и иновации". ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2481/2026 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение. Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. Съдия :