Определение · № 3430/2026 · дело 2902/2026

По дело 2902 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3430 София , 25.03.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател : АНЕЛИЯ АНАНИЕВА Членове: РАДОСТИН РАДКОВ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ГАЛИНА СТОЙЧЕВА по административно дело № 2902/2026 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Клише“ ЕООД, чрез адв. И. Бойчев като процесуален представител, срещу определение № 291 от 12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2413/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповед № 18-10709/07.10.2025г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Бургас. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат се за доказани предпоставките по чл.166, ал.2 АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответниците – началникът на СГКК – гр. Бургас, "Ситамекс Гардънс" ООД, "Бул Акуа" ЕООД, "Хитрон" ЕООД, "Мартен Груп" ЕООД, Областна администрация - Бургас, Министерство на туризма и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, не вземат становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК . Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК . Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на „Клише“ ЕООД против заповед № 18-10709/07.10.2025 г., издадена от началника на СГКК – гр. Бургас, с която на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Черноморец, като се нанасят нови обекти - ПИ с идентификатори 81178.50.81; 81178.50.89; 81178.50.90; 81178.50.78; 81178.50.91; 81178.50.79; 81178.50.82; 81178.50.83; 81178.50.85; 81178.50.87; 81178.50.86; 81178.50.80; 81178.50.88 и 81178.50.84 и се заличават ПИ с идентификатори 81178.50.55; 81178.50.56; 81178.50.65; 81178.50.68; 81178.50.70 и 81178.50.77. Дружеството-жалбоподател сочи, че притежава вещни права на собственост върху ПИ с идентификатори 81178.50.65 - предмет на оспорената заповед, която предвижда заличаване му. С жалбата до съда е направено искане за спиране на допуснатото по силата чл. 53б, ал. 9 ЗКИР /ред. преди изм., обн. ДВ бр.95/2025г./, предварително изпълнение на административния акт, тъй като би могло да причини на оспорващия значителна и труднопоправима вреда поради отнемане на около 8000 кв.м. от площта от имота, застрашаване на собствеността и невъзможност да се извършват правни сделки с имота. За да остави без уважение искането за спиране, съдът приема, че не са установени предпоставките на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК – жалбоподателят не представя доказателства за евентуалните претендирани от него значителни вреди, а част от изложените съображения касаят законосъобразността на оспорения акт. Определението е правилно. Според чл. 53б, ал. 9 ЗКИР , в приложимата му редакция, обжалването на заповедите по чл. 53б, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗКИР за изменение на КККР по чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР не спира изпълнението им, освен ако съдът не постанови друго. По силата на цитираната разпоредба оспорената заповед, издадена в хипотезата на отстраняване на явна фактическа грешка по чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР , подлежи на предварително изпълнение. От това следва, че законодателят въвежда презумпция за наличието на една или повече от визираните в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки за предварително изпълнение на акта. В тази хипотеза изпълнението може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК , ако той докаже, че същото може да му причини значителна или трудно поправима вреда, само въз основа на нови доказателства. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието на условията по чл. 166, ал. 2 АПК . В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващото дружество в резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, обосноваващи основателност на искането за спиране. Изложените от жалбоподателя доводи, свързани с нарушаване правото му на собственост предвид отнемане на част от имота и за възпрепятстване на възможността за неговата продажба, правилно са приети от съда за неоснователни с оглед характера на заповедта, която е с констативно, а не с конститутивно действие. Останалите възражения в жалбата за процесуални нарушения и за отсъствие на материалноправното основание по чл.51, ал.1 т.3 ЗКИР, са относими към съществото на спора, поради което са ирелевантни за преценката относно предпоставките за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК и противно на наведените от жалбоподателя оплаквания, първостепенният съд правилно е отказал да ги обсъжда. Предвид изложеното изводът на административния съд, че не са осъществени условията за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, е законосъобразен. Определението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК , Върховният административен съд, второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 291 от 12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2413/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА секретар: Членове: /п/ РАДОСТИН РАДКОВ /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА