Решение · № 3638/2026 · дело 30/2026

По дело 30 / 2026 РЕШЕНИЕ № 3638 София , 31.03.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател : АННА ДИМИТРОВА Членове: ИЛИАНА СЛАВОВСКА ТИНКА КОСЕВА при секретар Мадлен Дукова и с участието на прокурора Пенка Богданова изслуша докладваното от съдията Тинка Косева по административно дело № 30/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощник юрк. Гъркова срещу решение № 9409 от 31.10.2025г. по адм. дело № 1191/2025г. на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо /УП/, с изх.№ 02-020-2600/2360/02.05.2025г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в което е обективиран отказ за плащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл.1 от Наредба № 4 от 30.03.2023г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По същество твърденията са, че кандидатът „Вилимпекс“ ЕООД не е доказал в административното производство, че е активен земеделски стопанин, а първоинстанционият съд е приложил неотносима за случая редакция на разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. От ответника по касация – „Вилимпекс“ ЕООД е депозиран писмен отговор, чрез адв. С. Г. - Трайкова в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Подържа, че заявлението за подпомагане е депозирано на 23.05.2023г., поради което правилно съдът приема, че приложима е редакцията на чл. 54 ЗПЗП в ДВ, бр. 102 от 2022г. в сила от 01.03.2023г. Последвалите редакции на разпоредбата, които са по-рестриктивни са неприложими за случая. Претендират се разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че „Вилимпекс“ ЕООД е земеделски производител (ЗП), регистриран в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 686630. В качеството на земеделски производител е подал заявление до Държавен фонд „Земеделие“ Разплащателна агенция с вх.№ 20013240 от 23.05.2023г., с което е заявено подпомагане за кампания 2023г. по посочените интервенции за подпомагане ОПДУ; ДП-ОПДУ; ИПК; Еко-НИП; Еко-РОК и НР2. Към заявлението са приложени Таблица за използваните парцели, Еко-схеми и за заявените площи по интервенции към 2023 и за използваните парцели през 2022г. и изискуемите декларации. За да откаже подпомагане по заявление с вх.№ 20013240 от 23.05.2023г., административният орган е приел, че „Вилимпекс“ ЕООД не отговаря на критерия за допустимост по чл.54 от ЗПЗП, тъй като не е активен земеделски стопанин. Позовавайки се на приетите по административната преписка данни от НАП и НСИ, административният орган направил извод, че кандидатът не отговарял нито едно от условията в чл.54, ал.1, т. 4 от ЗПЗП. За да отмени процесното УП съдът е приел, че административният орган е не е приложил релевантната за случая материалноправна норма. Анализирайки датата на подаване на заявление с вх.№ 20013240 от 23.05.2023г. и редакциите на чл. 54 от ЗПЗП в ДВ, бр.102 от 2022г., в сила от 01.01.2023г. и ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 1.05.2024 г., административният съд е отменил оспорания акт като постановен в нарушение на приложимите материалноправни норми и изпратил делото като преписка за ново произнасяне със задължителни указания за прилагане на закона, а именно чл. 54 от ЗПЗП в ред. ДВ, бр.102 от 2022г., в сила от 01.01.2023г. Настоящият касационен състав намира, че АС Бургас е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, проявил е процесуална активност като е събрал всички относими към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Изводите на първоинстанционният съд се споделят изцяло и касационната инстанция препраща към тях на осн чл. 221, ал. 1 от АПК. Спорът по делото е правен и е съсредоточен в приложимата редакция на чл. 54 от ЗПЗП. Административно производство е започнало с подаване на процесното заявление на 23.05.2023г. по аргумент от чл. 25 от АПК. Съгласно правилото на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗИЗ ЗПЗП (ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 1.05.2024 г.,) за кампания 2023 г. се прилагат условията за допустимост по досегашния чл. 54. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но в нарушение на процесуалните правила, което е довело и до нарушение на материалният закон. Изцяло се споделят изводите на съда, че административният орган е следвало да извърши дължимите проверки съобразно приложимият по време закон. Изводите на АС Бургас се споделят изцяло и не следва да се преповтарят, като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Видно от мотивите на УП с изх. № 02-020-2600/2360/02.05.2025г. ИД на ДФЗ, макар и да не е посочил редакцията на чл. 54 ЗПЗП, изрично е цитирал хипотезата на ал. 1, т. 4 от с.ч. При внимателен прочит обаче се установява, че административният орган е компилирал изискванията на новата редакция /ДВ, бр. 39/2024г./ на чл. 54, ал. 1, т. 4, б. „а“ и б. „б“ от ЗПЗП със старата редакция /ДВ, бр. 102/2022г./ на чл. 54, ал. 1, т. 4 б. „в“ на ЗПЗП. По този начин изложените изисквания за подпомагане не съответстват на нито една редакция на Закона. Цитираната норма, в съответствие с изискванията на чл. 4, § 5 от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския Парламент и на Съвета от 2 декември 2021г. за установяване на правила за подпомагане, въвежда задължителните условия, подлежащи на изследване, при които се определя кои земеделски стопани са активни. Същите, освен на предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗПЗП, в приложимата редакция за случая следва да отговарят и на едно от следните условия: а) основната дейност на юридическото лице – търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или б) предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или в) лицето може да докаже, че: аа) доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието, или бб) годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства. Граматическия анализ на разпоредбата налага извод, че допълнителните изисквания са в условията на алтернативност. Следователно за да се приеме, че земеделски стопанин е активен, то същият следва да докаже, че е земеделски стопанин по смисъла на чл. 3 от Регламент (ЕС) № 2021/2115; вписан в регистъра по чл. 7; не извършва нито една от дейностите по ал. 2; и е налице поне едно от условията по т. 4, цитирана по-горе. В тази насока следва да бъде и изследването на административния орган. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че АС–Бургас е постановил правилно, мотивирано и законосъобразно решение, постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи. Направено е възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора, което е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК (изм. ДВ, бр.17 от 13.02.2026г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по - нисък размер на разноските в тази му част. В случая липсва мотивирано възражение за прекомерност от насрещната страна, а бланкетно изявление за прекомерност, поради което съдът не дължи извършването на преценка, съгласно критериите по чл.36, ал.3 и ал.4 от ЗА и възражението се явява неоснователно. Ето защо на ответната страна се дължат разноски в доказан размер от 500 евро, заплатени реално съгласно договор от 05.03.2026г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9409 от 31.10.2025г. по адм. д. № 1191/2025г. на Административен съд - Бургас ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Вилимпекс“ ЕООД, ЕИК 202370484 сумата от 500 /петстотин/евро, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА