Определение · № 4057/2026 · дело 2852/2026

По дело 2852 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4057 София , 14.04.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: Председател : РУМЯНА БОРИСОВА Членове: ЛЮБОМИРА МОТОВА СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ по административно дело № 2852/2026 г. Производството е по чл. 135, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от „Е-МАРКЕТИНГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [адрес], представлявано от управителя С. С., подадена чрез упълномощен адв. С. Димова от Адвокатска колегия - Варна, срещу Решение №176 от 13.02.2026 г. на Министерски съвет, в частта, в която оспорващият не е включен като одобрен кандидат в Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на МС от 2022 г., изменена и допълнена с Решения на МС № 535, 665, 856, 909, 963, и 1038 от 2022 г., № 141, 212, 323, 400, 454, 660 и 939 от 2023 г., № 297, 554 и 890 от 2024 г. е № 115 и 201 от 2025 г., съгласно Списък № 31 за отчетен период 05.03.2025 г. – 31.03.2025 г. и за отчетен период 01.04.2025 г. до 30.04.2025 г. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото, намира, че не е компетентен да разгледа като първа инстанция оспорването на срещу Решение № 176 от 13.02.2026 г. на Министерски съвет, в съответната част. Жалбата, макар и подадена срещу акт на Министерски съвет, подлежи на разглеждане от Административен съд - Варна, а не от Върховния административен съд, по следните съображения: Съгласно чл. 132, ал. 1 АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. Настоящият спор не е от изброените в чл. 132, ал. 2 АПК изключения, които подлежат на разглеждане като първа инстанция от Върховния административен съд. Действително оспореното решение е издадено от Министерски съвет, но с него не се упражняват конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Оспорването на този вид решения не е предвидено изрично в закон да се разглежда от Върховния административен съд като първа инстанция, поради което настоящият състав приема, че на основание чл. 132, ал. 1 АПК родово компетентен да се произнесе по жалбата е административен съд. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК /доп. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Следователно на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, и това са тези актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В случая оспореното решение на Министерски съвет /РМС/ е издадено във връзка с предходно РМС № 317 от 20.05.2022 г., с което е приета Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България /Програмата/, на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/EO и за въвеждане на временна закрила. Правомощията за приемане на Програмата не произтичат непосредствено от Конституцията независимо от нормата на чл. 114, определяща вида на актовете, издавани от Министерския съвет. С решение № 8 от 23 април 2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г., при тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България е прието, че Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Оспореното РМС № 176 от 13.02.2026 г. по своята същност не попада в категорията актове, с които се упражнява правомощие по ръководство и осъществяване на държавното управление, а урежда предоставянето на помощ/доплащане на помощ на лица, предоставили нощувка по Програмата, без да засяга общите правила на управление или да е пряко във връзка с правомощията по чл. 105 - 107 от Конституцията. РМС № 176 от 13.02.2026 г. г., макар да е обвързано с приетата Програма, респективно с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗУБ, не касае непосредствено предоставянето на временна закрила по чл. 1а, ал. 3 ЗУБ, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз, а финансовата компенсация на лицата по т. 3 от Програмата. По изложените съображения настоящият състав намира, че депозираната жалба не подлежи на разглеждане пред Върховния административен съд поради липса на положителна процесуална предпоставка, каквато съставлява родовата подсъдност на заявения за съдебна защита материалноправен спор, а компетентен да разгледа спора е административен съд. Съобразно правилата на местната подсъдност, регламентирани в чл. 133, ал. 1, изр. първо АПК, спорът е подсъден на Административния съд – Варна. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4, предл. второ и ал. 6 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ИЗПРАЩА адм. дело № 2852/2026 год. по описа на Върховния административен съд, образувано по жалба на „Е-МАРКЕТИНГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна на Административен съд - Варна, за разрешаване на спора. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2852/2026 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател : /п/ РУМЯНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ