Решение · № 6737/2026 · дело 409/2026

По дело 409 / 2026 Предишен акт Решение 10150 / 21.10.2025 РЕШЕНИЕ № 6737 София , 17.06.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИБИЛА СИМЕОНОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ СЛАВИНА ВЛАДОВА МАРИЯ НИКОЛОВА ЕЛКА АТАНАСОВА при секретар Анна Ковачева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Георги Георгиев по административно дело № 409/2026 г. Производство по реда на глава четиринадесета, Раздел I "Отмяна по искане на страна по делото" чл. 237- чл. 244 и чл. 249" от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по искане от "Енергопроект" АД, ЕИК831367237, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джеймс Баучер" № 51, представлявано от Н. П. С. и А. Д. М., чрез адвокат С. С. Щерева, с адрес за връчване на призовки и съобщения: [адрес], на основание чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на влязло в сила съдебно Решение № 10150/21.10.2025г. по адм. дело № 7030/2025г. на ВАС, с характер на определение. Счита същото за противоречащо на на Определение № 12910/27.11.2024г. по адм. дело № 10904/2024г. на ВАС, поради което се иска отмяната му. Поддържа, че искането е допустимо, като подадено от собственик на поземлен имот, който е оспорил решение на Столичния общински съвет, отказващо одобряване на схема за поставяне на преместваем обект на основание чл. 62, ал. 9 от ЗУТ, за което съдът приема, че е допустимо оспорването, а след това се приема, че е недопустимо. Поддържа, че съдебният акт, чиято отмяна се иска е в хипотезата на чл. 237, ал. 1 АПК-определение, преграждащо развитието на делото. За дружеството искател, решението/определението е неблагоприятно и е подадено в срок. По основателността на искането се поддържа, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК с тъждество на страните, предмета на спора и влезли в сила съдебни актове, които си противоречат. Относно правилността на съдебните актове е посочено, че настоящият отказ за одобряване на план-схема е в хипотезата на чл. 56, ал. 8 ЗУТ, който препраща към чл. 62, ал. 9 от ЗУТ, представлява индивидуален административен акт по чл. 129, ал. 1 ЗУТ, подлежащ на самостоятелно оспорване от заинтересованите лица. Поддържа, че в случаите по чл. 56, ал. 8 от ЗУТ , органът оправомощен да одобри тази план-схема е различен от издателя на разрешението за поставяне на преместваем обект, поради което производството пред този орган е отделно и самостоятелно от последващото административно производство по издаване на разрешението за поставяне по реда, определен в Наредбата на общинския съвет по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Това производство приключва с решение на общинския съвет за одобряване на план - схемата или отказ за одобряване на план - схемата, което е акт, подлежащ на съдебен контрол. С оглед изложеното се иска отмяна на Решение № 10150/21.10.2025г. по адм. дело № 7030/2025г. на ВАС като неправилно и да се върне делото на същия съд или друг състав на ВАС за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на краен съдебен акт относно правилността на първоинстанционното решение № 15629/08.05.2025г. по адм. дело № 8751/2024г. на Административен съд - София - град. Ответникът, Столичен общински съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт Петрова взема становище за неоснователност на искането, по съображения, изложени в писмен вид, че не е налице хипотезата на противоречиви съдебни актове в хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия като взе предвид искането с доводите в него, доводите на ответника, съдебните актове в хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 от АПК, искателят е страна в съдебното производство по оспорване на индивидуален административен акт, по който са постановени два съдебни акта с различно съдържание относно допустимостта на оспорването. Единият от актовете, чиято отмяна се иска като неправилен е неблагоприятен за искателя, тъй като се прегражда правото му на оспорване пред съда. Така подадено искането е допустимо но неоснователно по следните съображения: В инстанционното производство с жалба от Н. П. С. и А. Д. М., представляващи "Енергопроект" АД, ЕИК831367237, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джеймс Баучер" № 51, до Административен съд София - град са оспорили Решение № 440/номерът е 400/ по протокол № 16/25.07.2024г. на Столичен общински съвет относно одобряване на проект за схема за поставяне на преместваем обект за бързо хранене в ПИ с идентификатор 68134.901.839, м. "Лозенец"-II част, район "Лозенец", съгласно приложения проект. С него на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 69, ал. 9 от ЗУТ, във връзка с чл. 17а, ал. 6, чл. 19, ал. 3 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните информационните, монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община е постановено " Не приема доклада с предложения проект за решение". В хода на съдебното производство с Определение № 19107 от 07.10.2024г. Административен съд - София - град е оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по нея. Приел в мотивите към определението си, че издаденото решение е в процедура по чл. 56, ал. 2 ЗУТ и е междинен акт, който не подлежи на оспорване, на каквото подлежи крайния акт, какъвто решението не е. С Определение № 12910 от 27.11.2024г. по адм. дело № 10904/2024г. Върховен административен съд, тричленен състав на Второ отделение е отменил определение № 19107/07.10.2024г. по адм. дело № 8751/2024г. и върнал делото на Административен съд -София - град. Мотивите към определение в препис са: "Така постановеното определение е неправилно. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Решение № 440 по Протокол № 16 от 25.07.2024 г. на СОС, с което по същество не се одобрява проект на схема за поставяне на преместваем обект за бързо хранене в поземлен имот с идентификатор 68134.901.839, м. „Лозенец – II част“, район „Лозенец“, по заявление вх. № САГ21-АХОО-542/21.06.2021 г., подадено от „Енергопроект“ АД. Изводите на първоинстанционния съд, че това решение на СОС не е годен за обжалване акт, не се споделят от настоящата касационна инстанция. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ предвиждат, че върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти въз основа на разрешение за поставяне, за издаване на което е необходимо одобрени схема и проектна документация от главния архитект на общината, като условията и редът за издаването на разрешението за поставяне и одобряването на схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет. В съответствие с чл. 56, ал. 8 от ЗУТ в случаите когато обаче, какъвто е и процесния, доколкото искането за одобряване на схема за поставяне на преместваем обект с търговска функция касае имот на заявителя, за който не е спорно между страните, че попада в устройствена зона „Терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути“ /Тзв/, искането е свързано с поставянето на преместваемия обект в паркове и градини, то същото се извършва по реда, определен в наредбата на съответния общински съвет, но съгласно план – схема, одобрена от общинския съвет по реда на чл. 62, ал. 9 от ЗУТ. С оглед на това в случая се явява приложима нормата не на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, а тази на чл. 56, ал. 8 от ЗУТ, която по отношение на одобряването на план – схемата за поставяне на преместваем обект препраща към чл. 62, ал. 9 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 9 от ЗУТ, която е посочена и изрично като правно основание в оспореното решение, подробните устройствени планова /ПУП/ за паркове и градини се приемат с решение на общинския съвет, независимо от териториалния им обхват. Задължителна част от тези планове е план - схема за разполагане на преместваеми обекти и рекламни съоръжения, която се одобрява по реда, предвиден за подробните устройствени планове, който и ред включва и редът за оспорване на подробните устройствени планове, включително и преценката за наличие на правен интерес по чл.131 от ЗУТ. С оглед на това като задължителен елемент от ПУП за паркове и градини, одобрената план - схема по чл. 62, ал. 9 от ЗУТ, съответно отказът за одобряване на план – схема, представлява индивидуален административен акт по чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, подлежащ на самостоятелно оспорване от заинтересованите лица, определени в чл. 131 от ЗУТ, като в този смисъл е и константната практика на ВАС /виж. определение № 6570/18.05.2018 г.; определение № 8459/05.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 4457/2018 г.; определение № 5973/09.05.2018 г. на ВАС по адм. дело № 5207/2018 г.; определение № 5457/25.04.2018 г. на ВАС по адм. дело № 4433/2018 г.; определение № 5284/23.04.2018 г. на ВАС по адм. дело № 4479/2018 г. и др./. Именно и с такъв характер е оспорения пред първата съдебна инстанция административен акт, поради което съдебното производство не е лишено от предмет, както неправилно приема първоинстанционният съд. В тази връзка следва да се има предвид също така, че производството по чл. 56, ал. 8 от ЗУТ е различно от това по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ в частта относно одобряването на схемите за поставяне на преместваеми обекти, като в случаите когато тази схема следва да се одобри от главния архитект на общината и доколкото същият следва да издаде разрешението за поставяне, то безспорно одобряването на тази схема, предхождащо издаването на разрешение за поставяне на преместваемия обект или на отказа да се издаде такова разрешение, представлява междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В случаите обаче по чл. 56, ал. 8 от ЗУТ органът, оправомощен да одобри тази план – схема, е различен от издателя на разрешението за поставяне на преместваемия обект, поради и което производството пред този орган е отделно и самостоятелно от последващото административно производство по издаване на разрешението за поставяне по реда, определен в наредбата на общинския съвет по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Това производство приключва с решението на общинския съвет за одобряване на план – схемата или за отказ за одобряване на план – схемата, което е и крайният акт, подлежащ на съдебен контрол. Предвид изложеното определението следва да се отмени като неправилно, делото да се върне на Административен съд – София град за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на „Енергопроект“ АД." При продължаване на съдопроизводствените действия Административен съд- София - град е постановил Решение № 15629/08.05.2025г. по адм. дело № 8751/2024г., с което е отменил обжалваното решение на Столичен общински съвет изпратил преписката на органа за произнасяне в едномесечен срок. Това решение е предмет на касационна проверка по касационна жалба от Столичен общински съвет, в което производство Върховен административен съд, тричленен състав на второ отделение с Решение №10150 от 21.10.2025г. по адм. дело № 7030/2025г. е обезсилил Решение № 15629 от 08.05.2025г. по адм. дело № 8751/2024г. на АССГ и прекратил производството по делото. Мотивите към решението в препис са: "При извършената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав констатира, че обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. То е постановено по недопустима жалба срещу оспорено Решение № 400 по протокол № 16 от заседание на СОС, проведено на 25.07.2024 г., с което е постановен отказ за одобряване на схема за поставяне на преместваем обект, което не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 - 3 от ЗУТ и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата срещу процесното решение е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Същото е постановено в процедурата по издаване на крайния административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 56, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗУТ, който единствено съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Схемата, респ. отказът за одобряването й представлява междинен акт съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК, чието отделно оспорване е недопустимо. Това е така, защото схемата определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на преместваемия обект, но няма самостоятелно правно значение и не поражда правни последици за заявителя. За него би бил налице правен интерес от оспорването в случай, че обжалва отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваемия обект, с който административното производство приключва. Когато предмет на жалбата е само отказът за одобряване на схема, каквато е настоящата хипотеза, съдът следва да остави същата без разглеждане и да прекрати производството поради нейната недопустимост /в този смисъл е трайната практика на второ отделение на ВАС/. Като се произнася по съществото на спора, първата инстанция постановява недопустимо решение, което подлежи на обезсилване, а производството - на прекратяване съгласно чл. 221, ал. 3 от АПК." При така постановените съдебни актове се налагат следните изводи във връзка с направеното искане за отмяна: Решение № 10150 от 20.10.2025г. на Върховен административен съд, тричленен състав на второ отделение по адм. дело № 7030/2025г. има характер на определение. С него съдът се десезира от разглеждане на материално правния спор, като не се произнася по същество на заявените с жалбата материални права. По този начин не се формира и сила на присъдено нещо по тези материални права. Отмяна на неправилното влязло в сила съдебно решение може да се иска само при противоречащи си съдебни решения, не и определения и разпореждания, и то постановени по различни дела между същите страни, за същото искане и на същото основание - чл. 239, т. 4 АПК. Не е налице основание за отмяна при противоречие между влязло в сила второинстанционно определение, с което е отменено първоинстанционно прекратително определение и делото е върнато за продължаване на счетеното за допустимо съдопроизводство, и влязло в сила решение за обезсилване като недопустимо на постановеното впоследствие първоинстанционно решение. Изричното ограничаване на основанието по чл. 239, т. 4 АПК само до съдебни решения, т. е. до актове, които решават спора по същество, следва от това, че само те се ползват със сила на присъдено нещо, с каквато не се ползват процесуалните актове, включително по допустимостта на производството. Те имат само вътрешнопроцесуални правни последици, затова е възможно повторното предявяване на искане, производството по което е било веднъж прекратено, респ. прекратяването на производство, счетено преди това за допустимо. Противоречие по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК в тези случаи няма, защото допустимостта на производството се преценява към момента на предявяване на всяко отделно искане, респ. към всеки отделен момент от производството (чл. 7, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК), така, че към различните моменти комплектността на процесуалните предпоставки може да е различна. Вън от това самото определение, с което производството е счетено за допустимо, като непреграждащо развитието на делото, не подлежи на отмяна - чл. 237, ал. 1 АПК, поради което и не може да участва в колизията по чл. 239, т. 4 АПК, в която на отмяна подлежи неправилният акт (в случая евентуална негова отмяна като неправилно би оставила без процесуална основа и противоречащото му решение). В такъв буквален смисъл са мотивите към Решение № 12189 от 12.11.2008г. на ВАС по адм. дело № 9937/2008г. 5-членен състав. Предвид изложеното искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на делото на ответника се дължат разноски на основание чл. 143 АПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 102.26 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ искането на Енергопроект" АД, ЕИК831367237, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джеймс Баучер" № 51, представлявано от Н. П. С. и А. Д. М., чрез адвокат С. С. Щерева, с адрес за връчване на призовки и съобщения: [адрес], на основание чл. 239, т. 4 АПК, за отмяна на влязло в сила съдебно Решение № 10150/21.10.2025г. по адм. дело № 7030/2025г. на Върховен административен съд. ОСЪЖДА Енергопроект" АД, ЕИК831367237, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джеймс Баучер" № 51, представлявано от Н. П. С. и А. Д. М., чрез адвокат С. С. Щерева, с адрес за връчване на призовки и съобщения: [адрес], да заплати в полза на Столичен общински съвет сумата от 102.26 евро, представляваща разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и отмяна. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА Особено мнение на съдиите Сибила Симеонова и Георги Георгиев. Не сме съгласни с мнозинството от състава по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. В настоящият случай са налице две съдебни определения на Върховен административен съд, с които се правят противоположни изводи относно допусимостта на оспорването пред съда. Квалификацията на спора следва от характера на производството пред административния орган, като единият състав на съда приема, че производството е по чл. 56, ал. 8 ЗУТ, а другият състав приема, че производството е по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. В единия случай се приема, че производството е недопустимо, тъй като се обжалва междинен акт, а в другия е налице самостоятелно обжалване на одобряването или неодобряването на план -схемата за преместваем обект. Безспорно е, че когато имота е с предвиждане по ОУП или ПУП попада в зона Тзв/Терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и сервитути/, то е приложима разпоредбата на чл. 56, ал. 8 от ЗУТ, според която в паркове и градини поставянето на преместваеми обекти се извършва по ред, определен с наредбата по ал. 2, съгласно план- схема одобрена от общинския съвет по реда на чл. 69, ал. 9 от ЗУТ", решението за одобряването или отказът на който е индивидуален административен акт по чл. 129, ал. 1 от ЗУТ и подлежи на обжалване по чл. 131 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Хипотезата не уточнява как се стига до постановяването на тези различни по диспозитив съдебни актове, като употребеният израз съдебни решения е в родово значение, по аргумент от чл. 237, ал. 1 АПК, който допуска определения и разпореждания. Поради това е допустимо да са в едно съдебно производство, както е в случая на касационно производство и в условията на второ касационно производство по един и същи правен спор. Спорът е относно допустимост на оспорването, относно достъпът до съд, което е не по малко значим правен интерес за гарантиране на права в сравнение с разглеждане на материалния спор по същество със съдебен акт със сила на присъдено нещо. Ето защо, в настоящият случай, когато с едното определение, чиято отмяна се иска, се препятства достъпът до съд, то е налице правен интерес да се иска отмяната му. По изложените по горе съображения правилно е определение 12910/27.11.2024г. по адм. дело № 10904/2024г. на ВАС, тричленен състав, което допуска оспорването, а неправилно е определението, чиято отмяна се иска - Решение № 10150/20.10.2025г. на ВАС, тричленен състав по адм. дело № 7030/2025г. Последното считаме, че следва да бъде отменено на основание чл. 244 АПК и следва делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Върховен административен съд, тричленен състав за разглеждане по същество на подадената касационна жалба. Съдия Сибила Симиеонова: Съдия Георги Георгиев: