Определение · № 5566/2026 · дело 5060/2026

По дело 5060 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5566 София , 22.05.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател : АНЕЛИЯ АНАНИЕВА Членове: РАДОСТИН РАДКОВ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ГАЛИНА СТОЙЧЕВА по административно дело № 5060/2026 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК във връзка с чл. 217, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) . Образувано е по частна жалба на „Слънчев бряг“ АД, чрез изпълнителния директор С. Енилова, приподписана от адв. М. Събева, против определение № 3126 от 08.04.2026 г. по адм. дело № 788/2026 г. на Административен съд - Бургас. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че с предварителното изпълнение на заповедта с правно основание чл. 195, ал.6, т.1 ЗУТ, на дружеството ще бъдат причинени значителни вреди, включващи стойността на строежа и разходите за премахването му, както и непоправими вреди от невъзможността за възстановяване на обекта, които не могат да бъдат компенсирани чрез обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Твърди се, че изпълнението би обезсмислило обжалваното на заповедта и би възпрепятствало процеса на доказване. Отрича се наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК. Прави се искане за отмяна на определението и за произнасяне със съдебен акт за спиране на изпълнението на оспорената заповед. Ответникът – заместник кметът „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър, представя писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата и за правилност на определението. Върховният административен съд, второ отделение, счита частната жалба за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК . Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното определение, административният съд е отхвърлил искането на „Слънчев бряг“ АД за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 556/27.03.2026 г. на заместник - кметът „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър, с която на основание чл. 195, ал.6, т.1 ЗУТ е наредено на дружеството да премахне строеж „Покрита тераса“, находящ се в ПИ с идентификатор 51500.506.705 по КККР на гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг-запад“, който е опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване и не може да се поправи и заздрави. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че издадената заповед е с правно основание чл. 195, ал.6, т.1 ЗУТ и съгласно разпоредбата на чл.217, ал.1, т. 9 ЗУТ, оспорването ѝ по съдебен ред не спира нейното изпълнение. Сочи се, че в случая е приложима нормата на чл.166, ал.4 вр. с ал.2 АПК, съгласно която съдът може да спре предварителното изпълнение, което е по силата на закона и при което наличието на основанията по чл.60, ал.1 АПК се презумират, ако жалбоподателят представи доказателства за значителни или трудно поправими вреди, каквито по делото не са приложени. Обосновани са изводи, че евентуалните имуществени вреди, които жалбоподателят е посочил, не са конкретизирани по размер, а и по принцип са поправими по реда на обезщетяването при евентуална отмяна на заповедта. Преценени като неотносими към предпоставките по чл.166 АПК, са наведените доводи за възможността за поправяне и заздравяване на строежа, както и за затрудненията на процеса на доказване в резултат на изпълнението на оспорения акт. Прието е, че засягането на частния интерес на оспорващото дружество не е съизмерим със защитения обществен интерес, който в случая е свързан с охраната на живота и здравето на гражданите. Оспореното определение е правилно. Обосновани от доказателствата и съответни на приложимия закон, са решаващите изводи на съда за отсъствие на предпоставките по чл. 166, ал.4 вр. с ал.2 АПК. Процесната заповед, с правно основание чл.195, ал.6, т.1 ЗУТ, подлежи на предварително изпълнение, което следва от разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ. В тази хипотеза не е необходимо да се обосновава от страна на органа наличието на материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. Основанията по чл.60, ал.1 АПК се презумират от законодателя, а за да бъде спряно предварителното изпълнение, което е по силата на изрична законова норма, е необходимо да се докаже, че то би причинило значителни или труднопоправими вреди. В тежест на жалбоподателя е да посочи и докаже конкретните вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение на административния акт. Както правилно е приел съдът, в случая не се установяват вреди, които да са противопоставими на защитения обществен интерес – живота и здравето на гражданите, респ. които да обосноват изводи за основателност на предявеното искане за спиране. Твърдените от жалбоподателя вреди са имуществени и са с размер, установен с данните в инвентарния опис на дружеството. Неправилна е обаче посочената в жалбата стойност на строежа от 121 167,21 евро, тъй като същата включва и оценката на ресторант „Палма“, който не е предмет на процесната заповед. Удостоверената в инвентарния опис стойност на обекта - покрита тераса е за сума малко над 30 000 евро, което не характеризира вредите като значителни, а и същите са поправими с оглед възможността за търсене на обезщетение по ЗОДОВ при отмяната на административния акт. Ако пък се приеме, че те по хипотеза са значителни, тъй като става въпрос за премахването на недвижим обект, това би означавало изпълнението на всички заповеди по чл. 195, ал. 6 ЗУТ да бъде винаги спирано, а такъв подход не съответства на идеята на закона. Неотносимо към предпоставките за спиране на изпълнението е оспорването на констатациите в заповедта относно вида и състоянието на обекта, вкл. с изготвеното по възлагане от жалбоподателя, конструктивно становище. Както правилно е приел първостепенният съд, достоверността на установените от органа факти следва да се провери в съдебното производство по оспорване на заповедта във връзка с преценката за материалната й законосъобразност, а не при решаването на разглеждания предварителен въпрос. Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че изпълнението би обезсмислило съдебното оспорване на заповедта, с оглед правната възможност да се претендира за обезщетение по реда на чл. 204, ал. 1 АПК . В отговор на наведените доводи за възможни затруднения в процеса на доказване при премахването на строежа по време на висящността на процеса, правилно съдът е обсъждал значимостта на защитения в случая обществения интерес, свързан с охраната на живота и здравето на гражданите. Последният е с приоритет спрямо евентуалните вреди от предварителното изпълнение на заповедта, с оглед на това, че е наредено премахване на строеж, за който е прието, че е опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване и застрашен от самосрутване. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение е постановено в съответствие със закона и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3126 от 08.04.2026 г., постановено по адм. дело № 788/2026 г. по описа на Административен съд – Бургас. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател : /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА секретар: Членове: /п/ РАДОСТИН РАДКОВ /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА