Определение · № 6600/2026 · дело 5031/2026

По дело 5031 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6600 София , 16.06.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СЛАВИНА ВЛАДОВА СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СЛАВИНА ВЛАДОВА по административно дело № 5031/2026 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Д. С. К. от гр. Пловдив, с юридическа правоспособност, срещу определение № 1259 от 03.02.2026г., постановено по адм. дело № 789/2025г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което на основание чл. 159 т. 4 АПК във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ е оставена без разглеждане жалбата й срещу Заповед № 19 – ОА – 1871 от 02.08.2019г. на кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 133, чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 36, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ е одоберно изменение на Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП - ПРЗ/ на част от кв. 139 /нов/, кв. 302а /стар/ по плана на Централна градска част на гр. Пловдив, като на УПИ IV – 183 отреждането се предвижда по идентификатора по кадастралната карта /КК/ без промяна на предназначението, като става УПИ IV – 522.183, както и се предвижда ново средно застрояване, свързано със застрояването в УПИ III, като се установява устройствена зона „Жсц3“ с устройствени показатели: височина на застрояване – 4ет/12м, плътност на застрояване – до 70%, Кинт – до 3.0 и плътност на озеленяване – мин. 30% по представена графична част и с която заповед се одобрява и Работен устройствен план /РУП/ на кв. 139 /нов/, стар 302а по плана на Централна градска част на гр. Пловдив. С оспореното определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди се, че е неправилен извода на съда за липса на допуснати намалени отстояния към имота на жалбоподателката ,като напротив навеждат се аргументи за допуснати такива, като се посочва, че неправилно е прието от съда, че се касае за ъглов имот, не е отчетена дълбочината на предвиденото застрояване с оглед установяване на отстоянията, както и не са взети предвид специфичнните правила и нормативи /СПН/ към ПУП по чл. 13, ал. 2 ЗУТ. Посочва се и че съдът не е събрал относимите доказателства за изясняване на тези обстоятелства. Поради и това е формирал неправилен извод за липса на предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ и за липса на правен интерес у жалбоподателката да оспорва административния акт. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът кметът на община Пловдив не изразява становище по частната жалба. Ответникът „Калеро 2019“ ООД, чрез процесуалните си представители адв. Проданова и адв. Демерджиев с писмено възражение твърди неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение. Претендира разноски. Останалите ответници В. Г. Г., Т. И. Я. и Е. Т. Т. не изразяват становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК , от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Пловдив е приел, че жалбоподателката не е от кръга на заинтересованите лица по чл. 131 ал. 2 ЗУТ, за които е признато право на оспорване на ПУП - ПРЗ. Достигнал е до този извод, тъй като жалбоподателката е собственик на ПИ идентификатор № 55784.522.184, урегулиран като УПИ V – 522.184, който е съседен УПИ IV – 522.183 /отреден за ПИ идентификатор № 55784.522.183, който е предмет на оспорената заповед. Посочил е, че предмета на преценка в настоящото производство, предвид заявеното от жалбоподателката, е дали е налице правен интерес да оспорва заповедта в хипотезата на чл. 131, ал.2, т. 3 ЗУТ. Позовавайки се на приетото по делото заключение на вещото лице съдът е обосновал, че новообразувания УПИ IV – 522.183 е ъглов, има лице на две улици – от северозапад ул. Тракия и на северозапад улица – тупик между него и УПИ – за Младежки дом. Приел е, че като ъглов имот УПИ IV – 522.183 няма дъно, а има две лица и две странични регулационни линии, като не е приел възражението на жалбоподателката, че имота не е ъглов, тъй като има лице не на две улици, а на улица и на алея. Приел е, че доколкото в новообразувания УПИ е предвидено застрояване с височина 10м. и 12м., то са спазени изискванията за отстояние както към страничната регулационна линия, каквато е приел, че е тази към имота на жалбоподателката, тъй като в частта на тялото с височина 12м. е предвидено отсотяние от 4м., а за това с височина от 10м. – 3м., така и са спазени изискванията за отстояние между новопредвидената сграда и съществуващата на място сграда, собственост на жалбоподателката при спазване на правилата на чл. 36 ЗУТ. Приел е, че от доказателствата, включително СТЕ, е видно, че новоборазувания имот граничи с улица – тупик, която е предвидена по регулационния план, като е неотносимо към това производство установеното, че улицата – тупик е отразена в кадастралната карта като алея.По тези съображения е приел, че не са допуснати намалени отстояния, жалбоподателката не попада в кръга на лицата по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, за които е признато право на оспорване на ПУП, поради и което е оставил жалбата й без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Необоснован е извода на съда, че в случая е налице ъглов имот, а именно такъв, който граничи с две улици, едната от които улица – тупик. Необоснован е и в тази връзка извода на съда, че се касае за имот, който няма дъно, а има две странични регулационни линии. Безкритично съдът се е доверил на приетата – съдебно техническа експертиза, без да я е обсъдил и сравнил с другите представени по делото писмени доказателства. Видно от графичната част на плана, както на действащия такъв, така и на проектираното изменение е видно, че ул. Тракия не е отбелязана да завива като улица в частта между УПИ – за Младежки дом, новопроектирания УПИ IV – 522.183 и УПИ V – 522.184, собственост на жалбоподателката. Необоснован е извода, че в тази част има улица – тупик, тъй като в графичните части няма отбелязване за улица, ключително тупик, няма широчини, няма осови точки. В приетата съдебно – техническа експертиза вещото лице бланкетно е посочи, че се касае за улица – тупик, без обаче да обоснове защо счита, че на място има такава. И в обясненията, дадени в открито съдебно заседание, вещото лице не дава ясен отговор защо счита, че на място е налице улица - тупик. Като се е позовал безкритично на заключението на вещото лице без да го обсъди съвкупно с другите събрани в хода на производството доказателства, включително графичните части на действащите планове, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на извода за липса на правен интерес у жалбоподателката. За да бъде възприет за ъглов един имот, законът изисква същият да граничи с две улици /в този смисъл решение № 5937 от 22.05.2015г. по адм.д. № 1997/2015г. на ВАС/. По изложените по – горе съображения изводът на съда за това, че в случая е налице ъглов имот е необоснован, не е еднозначно установено дали имота, предмет на плана граничи с две улици или с улица и алея, както и дали улицата – тупик би обосновала също наличието на ъглов имот. Едва след изясняване на тези факти и обстоятелства съдът следва да установи дали са налице намалени отстояния, както до границата на имота на жалбоподателката, така и до съществуващата в него заварена сграда, включително съобразявайки и изключенията, разписани в чл. 27, ал. 4 ЗУТ и чл. 36 ЗУТ. Предвид изложеното оспореното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 1259 от 03.02.2026г., постановено по адм. дело № 789/2025г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив. ВРЪЩА делото на същия състав на Административен съд – гр. Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ