Определение · № 6940/2026 · дело 5199/2026

По дело 5199 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6940 София , 22.06.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ГЪРБАТОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ РАДЕВА ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРИЯ РАДЕВА по административно дело № 5199/2026 г. Производството е по чл. 200, ал. 2 във вр. с чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Костов Г2“ООД, чрез процесуалния си представител адв. И.Русчева, против определение №3291 от 15.04.2026г., постановено по адм. дело №490/2026г. по описа на Административен съд – Бургас. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения претендира за отмяната на обжалваното определение и постановяване на ново по същество на спора, с което да се отмени Решение №КЗЗ-02 от 29.01.2026г. на Комисията за земеделските земи към Министерство на земеделието. Ответникът – Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител Т. К.- Василева, в писмен отговор е изразила становище за неоснователност и необоснованост на подадената частна жалба. При подробно изложени съображения прави искане жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Бургас е Решение №КЗЗ-02 от 29 януари 2026 г. на Комисията за земеделските земи. С него на основание 54, ал.1, т. 5 от АПК, при съобразяване на мотиви в Определение №12301/02.12.2025г. на Върховния административен съд е спряна процедурата за промяна на предназначението на 3 886 кв.м. земеделска земя, четвърта категория, неполивна, собственост на „Костов Г2“ООД, за зиграждане на обект: „Жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване“, поземлен имот с идентификатор 51500.84.97 по КККР на гр. Несебър (идентичен с УПИ VII- 55, кв. 13), местност „Кокалу“, община Несебър, област Бургас. С обжалваното определение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на „Костов Г2“ ЕООД. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното е ршение е издадено от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в това число фактически и правни основания за издаването му. Не е установено да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в това число съдът е приел, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила липсата на кроен срок на спирането в разпоредителната част. На следващо място съдът е приел за неоснователно възражението за нищожност на акта поради противоречието му с влязъл в сила съдебен акт, тъй като с определение на ВАС е констатирана процесуална незаконосъобразнот на административния акт и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне, следователно оспореният административен акт не е издаден в противоречие на влязъл съдебен акт, а го изпълнява. Административният съд е приел, че решението на административния орган е издадено при правилно прилагане на материалния закон. Счел е, че правилно производството е било спряно до приключване с влязъл в сила акт на министъра на регионалното развитие и благоустройство за одобряване на ОУП на община Несебър, чието начало е поставено със заповед №РД-02-15-2 от 07.01.2025г. на министъра на РРБ, с която е разрешено изработването на ОУП на община Несебър. Прието е, че наличието на ОУП за съответната територия е абсолютна предпоставка за промяна на преднацначението на земеделска земя, намираща се в зона „Б“ според чл. 17, ал.1 от ЗУЧК. Съдът приел за доказано, че за имота на дружеството е процедиран и е влязъл в сила ПУП-ПЗ, одобрен със заповед №556 от 06.03.2025г. на заместник-кмет в община Несебър, но този факт не дерогира изискването за наличие на ОУП. Наличието на влязъл в сила ОУП е предпоставка за промяна на предназначението на земеделска земя с цел застрояване на конкретен имот със сграда, несвързана с предназначението на земята като земеделска. Прието е, че ЗУЧК специален спрямо ЗУТ и ЗООС. Въз основа на така изложеното съдът е обосновал извода, че в настоящия случай е налице неприключило административно производство по одобряване на ОУП, поради което е налице хипотезата на чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК, въз основа на което е приета жалбата на дружеството за неоснователна. Определение е правилно. Настоящият съдебен съдебен състав приема, че след като процесния ПИ с идентификатор 51500.84.97 попада в охранителната зона "Б" по смисъла на чл. 9, т. 2 от ЗУЧК и е установено, че за тази територия няма влязъл в сила общ устройствен план (ОУП), то правилно, в хипотезата на чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК, Комисията е спряла производството. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК предвижда спиране на административното производство при наличие на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. В нормата не е определено какво трябва да бъде това производство, но същото следва да има преюдициален характер. В случая не се спори, че процесният имот попада в охранителната зона "Б" по смисъла на чл. 9, т. 2 от ЗУЧК. Няма спор, че по отношение на този имот е одобрен подробен устройствен план (ПУП) – ПР и ПУП- ПЗ. Според чл. 17, ал. 1 от ЗУЧК промяна на предназначението на земеделски земи попадащи в зона "Б", за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план. В случая за имота на частния жалбоподател има одобрен ПУП – ПР и ПУП-ПЗ, но не и влязъл в сила ОУП. Съобразно извършената от първоинстанционния съд справка на официалния сайт на Министерство на регионалното развитие и благоустройство е налице обществено достъпна информация за започналата процедура по одобряване на Общ устройствен план на Община Несебър / https://www.mrrb.bg/bg/zapoved-rd-02-15-2-ot-07-01-2025-g-za-izrabotvane-na-proekt-na-oup-na-obstina-nesebur/. Същата не е приключила към настоящ момент. Няма спор, че за община Несебър има одобрен със заповед №104/19.12.1997 г. и влязъл в сила териториален устройствен план (ТУП), съгласно който за поземления имот е посочено, че попада в зона предвидена за „Нови урбанизирани територии“. При тези факти с оглед изискването на чл. 17, ал. 1 от ЗУЧК правилно е спряна процедурата на основание чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК, според която административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че действащия ТУП е еквивалентен на изисквания в чл. 17, ал. 1 от ЗУЧК влязъл в сила общ устройствен план, както и че е налице предвидената в чл. 109, ал.2 от ЗУТ възможност. Доводите в тази насока са неоснователни, защото изискването на чл. 17, ал. 1 от ЗУЧК за промяна на предназначението на земеделски земи попадащи в зона "Б" е това да е предвидено с влязъл в сила ОУП. Законовото изискване е за ОУП, не и за други планове, включително за действащ на основание § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ териториален устройствен план, или на проект за общ устройствен план. Отделно, това в случая намират приложение императивните норми на ЗУЧК (чл.17, ал.1), които се явяват специални по отношение общите норми на ЗУТ. Неоснователен е довода на частния жалбоподател за допуснато нарушение от административния орган , тъй като не е представено удостоверение за наличие на образувано друго производство. Действително в насотящия случай не е налице удостоверение, но е служебно известна информацията послужила за спиране на административното производство. С оглед на тези доводи и като напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2, приложими на основание чл. 236 от АПК, настоящият състав счете, че обжалваното определение е правилно. Затова то следва да се остави сила. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя на 102.26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3291 от 15.04.2026г., постановено по административно дело № 490/2026г. по описа на Административен съд-Бургас. ОСЪЖДА „Костов Г2“ООД, да заплати на Министерството на земеделието и храните направените по делото разноски в размер на 102.26 /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ лева. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЯ РАДЕВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ