Решение · № 8343/2026 · дело 1526/2026

По дело 1526 / 2026 РЕШЕНИЕ № 8343 София , 27.07.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ ПОЛИНА БОГДАНОВА при секретар Антоанета Иванова и с участието на прокурора Десислава Пиронева изслуша докладваното от съдията Полина Богданова по административно дело № 1526/2026 г. Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по: 1. касационна жалба на „Ипей“ АД, гр. София, ул. Иван Вазов №16, срещу Решение № 36955/10.11.2025 г. на Административен съд – София-град (АССГ) по адм. дело № 2687/2024 г., с което е отменено Решение № РС-230-1/22.12.2023 г. на Председателя на Патентно ведомство (ПВ) в частта, с която е оставено без уважение искането на EPAY LIMITED с вх. № BG/N/2006/90694-(2)/01.10.2021 г. за отмяна на регистрацията на марка, рег.№ 67787 „ePay.bg“, словна за стоките „оборудване за обработка на данни“ в клас 9 и за услугите „финансови сделки, парични сделки“ от клас 36 на МКСУ, за които марката е регистрирана. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът намира, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, дължащо се на неточно установяване на фактите относно „реалното използване“ на марката и неправилно разбиране на съда на принципите, при които следва да се обособяват подкатегории за стоки и услуги, заявени за защита в цяла обобщена категория, поради което неправилни са изводите му за използването на марката за стоките в клас 9 на МКСУ. Конкретно обосновава, че софтуерът и хардуерът по същество са стоки, които могат да функционират единствено заедно и тяхното „предназначение“ особено от гледна точка на потребителя е еднакво, тъй като само в съвкупност тези стоки задоволяват нуждите на потребителите. Счита, че съдът въобще не е изпълнил задължението да изложи обосновани мотиви нито относно фактическите си установявания, нито относно правните си изводи. Сочи, че съдът неправилно е допуснал въпроси към вещото лице, които са от правен характер, а именно тези свързани с понятието „независима подкатегория стоки и/или услуги“, тъй като тя няма физически или икономически характер, а се ползва единствено като част от преценката за реалното използване на марката, което е правен извод, поради което поставените въпроси към вещото лице в тази връзка са изцяло недопустими, а изводите на съда необосновани. Аргументира необоснованост и неправилност на изводите на вещото лице, тъй като самото то е заявило в съдебно заседание, че не познава в достатъчна степен начина на функциониране и предназначение на стоките от клас 9 и услугите от клас 36, така че ясно да може да ги разграничи на подгрупи, поради което отговорите са уклончиви, неясни, условни и като цяло не полезни за изясняване предмета на спора, а това е довело и неяснота и вътрешно противоречие в мотивите на съда. Обосновава, че услугите „услуги по електронни разплащания“ и „разплащателни услуги по електронен портфейл“ не са тъждествени и съответно понятията не са синоними, тъй като имат различен обхват. Сочи, че съдът е възприел същия формален подход и изцяло е безкритично възприел на заключението на вещото лице без да отчита и съобрази доводите на другата страна, поради което аналогични грешки са допуснати и при разграничаването на услугите в клас 36. Налице е противоречие между диспозитив и мотиви на решението, тъй като съдът е изложил мотиви, че административната преписка следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, тъй като съдът не може по същество да реши спора, но въпреки това не постановява такъв диспозитив. Иска съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част, а по същество административния акт потвърден като правилен и законосъобразен. Алтернативно, ако преценката на съда е, че спорът не изяснен от фактическа страна иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира и присъждане на всички сторени в производството разноски пред всички инстанции. Депозирана е и допълнителна касационна жалба от „Ипей“ АД срещу Решение № 39571/27.11.2025 г. на АССГ, с което е допълнено Решение № 36955/10.11.2025г. по адм. дело № 2687/2024 г. с искане за неговата отмяна по сходни съображение с изложените в първоначалната жалба. Касаторът се представлява от адв. В. Павлов. Ответникът - EPAY LIMITED в писмен отговор чрез адв. Ф. Божинова застъпва становище за неоснователност на касационна жалба. Подробно анализира обжалваното решение и намира изводите на съд за правилни и обосновани. Иска съдебните решения да бъдат оставени в сила, а на страната да бъда присъдени сторените в производството разноски. 2. касационна жалба на Председателя на Патентно ведомство (ПВ) на Република България срещу Решение № 36955/10.11.2025 г. на Административен съд – София-град (АССГ) по адм. дело № 2687/2024 г., с която е отменено Решение № РС-230-1/22.12.2023 г. на Председателя на Патентно ведомство (ПВ) в частта, с която е оставено без уважение искането на EPAY LIMITED с вх. № BG/N/2006/90694-(2)/01.10.2021 г. за отмяна на регистрацията на марка, рег.№ 67787 „ePay.bg“, словна за стоките „оборудване за обработка на данни“ в клас 9 и за услугите „финансови сделки, парични сделки“ от клас 36 на МКСУ, за които марката е регистрирана. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обосновава, че е извън правомощията на ПВ, когато стоките и услугите са посочени в регистрацията с по-широки категории да стеснява обхвата на закрилата като обособява служебно отделни подкатегории, а следва да прецени само дали посочени доказателства за използване на марката за съответната подкатегория попада в обхвата на общо заявената и в този смисъл заключава се издадения административен акт е правилен и законосъобразен. Сочи, че съдът безкритично възприема заключението на вещото лице без да съобрази доводите и възраженията на другите страни, и събраните по делото доказателства, поради което е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Обосновава, че процесната марка е разпознаваема от потребители, именно като онлайн платформа и мобилно приложение за електронни разплащания, а това по същество са софтуерни програми, използвани от потребителите за обработка на данни за собствените им разплащания. Марката е заявена през 2004 г. с общи категории, като към този момент в категория няма понятие „софтуер“, а единствено „оборудване за обработка на данни“, поради което следва да се приеме, че е доказано ползването на марката за заявената обща категория за стоките от клас 9 и услугите от клас 36. Счита, че диспозитива на решението не съответства на изложените мотиви, тъй като липсва произнасяне на съда за връщане на преписката на административния орган. Оспорва решението и в частта за разноските. Иска решенето да бъде отменено, включително в частта за разноските. Претендира присъждане на разноски за две инстанции, включително за юрисконслутско възнаграждение. Алтернативно, ако жалбата му бъде отхвърлена прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна. Касаторът се представлява от юрисконсулт М. Петкова. Депозирана е и допълнителна касационна жалба от Председателя на ПВ срещу Решение № 39571/27.11.2025 г. на АССГ, с което е допълнено Решение № 36955/10.11.2025г. по адм. oело № 2687/2024 г. с искане за неговата отмяна по сходни съображение с изложените в първоначалната жалба. Ответникът - EPAY LIMITED в писмен отговор чрeз адв. Ф. Божинова застъпва становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Подробно анализира обжалваните решения и намира изводите на съда за правилни и обосновани. Иска и двете решения да бъдат оставени в сила, а на страната да бъда присъдени сторените в производството разноски. Касаторът – „Ипей“ АД депозира становище по касационните жалби на Председателя на ПВ, като застъпва теза за тяхната основателност. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на всички касационни жалби. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред ПВ започва по искане на EPAY LIMITED, Обединеното кралство (Великобритания) на 01.10.2021 г. за отмяна на регистрацията на марка с рег. № 67787 „ePay.bg“, словна. Посочената марка е притежание на „Ипей“ АД, заявена за регистрация 26.10.2006 г. и регистрирана на 21.11.2008 г. и в обхвата й са стоки и услуги от класове 9, 35, 36, 38, 39 и 42 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ). Искането за отмяна на регистрацията на марката е за всички услуги за които тя е регистрирана, е подадено на чл. 35, ал. 1, т. 1, вр. чл. 21 ЗМГО (Обн. изм. и доп., ДВ бр. 92 от 27.10.2020г.). Обосновано е с твърдението, че атакуваната марка не е използвана в последните 5 години, предхождащи датата на подаване на процесното искане по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗМГО, поради което следва да бъде отменена. Определен е релевантният период, в който следва да се установи реално използване – от 01.10.2016 г. до 01.10.2021 г. Проведено е производство, в което между страните са разменени няколко пъти книжа, от страна на маркопритежателя е направено възражение с приложени доказателства за реално използване на марката в релевантния период. Искателят поддържа искането си като сочи, че част от представени доказателства са извън релевантния период или не доказват ползване за стоките и услуги, за които е регистрирана марката. След подробен анализ на всички представени доказателства административният орган прави извод, че в релевантния период маркопритежателят доказва ползване на процесната марка само за част от стоките и услугите, за които е регистриран словния знак „ePay.bg“, който приема, че не се различава съществено от вида, в който е регистрираната марката за стоките от клас 9 – „оборудване за обработка на информация“ и за услугите от клас 36 – „финансови сделки; парични сделки“ като се отчита, че при заявяване на марката за регистрация през 2006 г., същата е била заявена за общи категории от (клас-хединг) на клас 9 и 36 във 8-мата версия на Ницката класификация, а по отношение на всички останали стоки и услуги от заявените класове 9, 35, 36, 38, 39 и 42 МКСУ, органът приема, че не са представените доказателства за ползване на процесната марка. В основа на посоченото и на основание чл. 76, ал. 8 ЗМГО, Председателят на ПВ отхвърля искането на EPAY LIMITED за отмяна на регистрацията на марка с рег. № 67787 „ePay.bg“, словна за стоките от клас 9 „оборудване за обработка на информация“ и услуги от клас 36 „финансови сделки; парични сделки“, за които приема че е доказано ползването в релевантния период и отменя регистрацията на марката за всички останали стоки и услуги от класове 9, 35, 36, 38, 39 и 42 МКСУ, считано от 01.10.2021 г. EPAY LIMITED оспорва административния акт в частта, с която е отхвърлено искането му по чл. чл. 35, ал. 1, т. 1, вр. чл. 21 ЗМГО. С обжалваното решение, Административен съд София-град приема за основателна жалбата на EPAY LIMITED като въз основа на доказателствата представени, както пред административния орган, така и такива пред съда, включително гласни, заключва, че оспорваното решение на Председателя на ПВ е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при издаването не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е нарушен материалния закон. Съдът обосновава, че административният орган в нарушение на материалния закон е признал реално използване на марката „ePay.bg“, словна за цялата обща категория стоки от клас 9 „оборудване за обработка на информация“, въпреки че същата е била използвана единствено за конкретен вид оборудване за обработка на данни. Сочи, че е доказано реално ползване на марката само за софтуер с конкретно предназначение, а именно система от софтуерни продукти за електронни разплащания, включваща онлайн платформа, достъпна чрез уебсайта www.epay.bg и мобилно приложение. Съдът изтъква, че общата категория на стоките от клас 9 от Ницката класификация е с изключително широк обхват, а стоките попадащи в категорията „оборудване за обработка на информация“, попадат различни и независими една от друга стоки с разнообразно предназначение, поради което могат да бъдат идентифицирани множество независими подкатегории стоки, като само за доказаното реално ползване на конкретните стоки следва да се признае обхват на защитата, а не за цялата заявена категория. Сочи, че този извод се потвърждава и от съдебната практика, включително решение от 14.07.2005 г. на Общия съд на ЕС по дело Т-126/06 Aladin и решение от 01.02.2023 г. на Общия съд по дело Т-772/21 Efbet. Въз основа на заключението по приета по делото съдебна експертиза съдът приема, че „софтуерът за електронни разплащания“, представлява конкретен вид софтуер (програмен продукт), който е част от отделна подкатагория стоки „софтуер“, която от своя страна е част от общата категория „оборудване за обработка на информация“ в клас 9, сочи още че софтуерът се различава от хардуерът, който е независима подкатегория. Заключава, че маркопритежателя е доказал реално използване на марката само за софтуер за електронни разплащания, като регистрацията е трябвало да бъде отменена за стоките от клас 9 „оборудване за обработка на информация“ с изключение на стоките „софтуер за електронни разплащания“. Относно услугите, попадащи в клас 36 „финансови сделки; парични сделки“, съдът приема, че административният орган е допуснал същото неправилно приложение на материалния закон като е отхвърлил искането за отмяна на регистрацията за цялата обща категория при положение, че е доказано реално ползване на марката само за услугите свързани с електронни разплащания, но не и за всички услуги, попадащи в клас 36 „финансови сделки; парични сделки“, които включват множество услуги с широк спектър, като се обособяват различни независими подкатегории съобразно предмета на услугата, собствената търговска реализация, цел и предназначение, които позволяват разграничение на отделени подкатегории. Отново въз основа на основа на заключението по приета по делото съдебна експертиза за целта и предназначението на услугите, съдът приема, че тези по „електронни разплащания“ са независима подкатегория, които осигуряват извършване на плащания от един субект към друг по електронен път, част от общата категория „финансови сделки и парични сделки“. Приема още, че терминът „електронни разплащания“ е синоним на „разплащателни услуги за електронен портфейл“. Заключава, че маркопритежателя е доказал реално използване на марката само за услуги за електронни разплащания, като регистрацията е трябвало да бъде отменена за всички услуги от клас 36 „финансови сделки; парични сделки“ с изключение на финансовите сделки с електронните разплащания и паричните сделки с електронните разплащания. По изложените съображения първоинстанционния съд, прави краен извод, че Решение № РС-230-1/22.12.2023 г. на Председателя на ПВ, в частта с която на основание чл. 76, ал. 7,т.1 ЗМГО е оставено без уважение искането за отмяна на регистрацията на марка, рег. № 67787, „ePay.bg“, словна за стоките и услугите от клас 9 „оборудване за обработка на информация“ и клас 36 „финансови сделки; парични сделки“ следва да се отмени като незаконосъобразно, а тъй като от само председателя на ПВ или упълномощено от него лице може да вземе решение за отмяна или заличаване на регистрацията на марка за всички стоки и услуги, то съдът не може да реши въпроса по същество и следва да изпрати приписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, поради което постановява отмяна на Решение № РС-230-1/22.12.2023 г. на Председателя на ПВ в оспорената му част. И осъжда ПВ за разноски в полза на EPAY LIMITED в размер на 1050 лв. Съдът е сезиран с молба от „Ипей“ АД с ЕИК 131409398 за поправка на очевидна фактическа грешка или допълване на съдебното решение с диспозитив за връщане на преписката на административния орган, поради изразена такава воля на съда в съдебния акт и липса на диспозитив. На 27.11.2025 г. с Решение № 39571, Административен съд София-град по реда на чл. 176 АПК допълва Решение № 36955/10.11.2025 г. като постановява вършане на преписката на административния орган за ново произнасяне при изпълнение на дадените от съда указания в решението. Решенията са валидни, допустими и правилни. Неоснователен е доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързан с допускането на експертиза, тъй като поставените въпроси имат правен характер, както и относно оценката на заключението на съдебната експертиза и безкритичното възприемане на изводите на вещото лице от съда. Действително дали конкретна стока или услуга следва да се отдели в „независима подкатогория“ от общо заявена такава при регистрацията на мрака е правен извод. В случая обаче вещото лице дава заключение относно вида и характера, целта и предназначението на обследваните стоки и услуги, именно за да даде на съда нужната информация за формиране на неговия правен извод. Съдът е обосновал собствен извод, защо счита, че стоките и услугите, попадащи в класове 9 и 36 са твърде широки и заявяването им, когато регистрационното производство е допускало общо позоваване следва да бъде преценявано с оглед доказателства за реално използване на конкретни стоки и услуги от тези класове, като изрично сочи, че приема за релевантен критерия за разграничение, използван от вещото лице – целта и/или предназначението на стоките или услугите. Следователно съдът се ползвал специалните знания на вещото лице, което е определило целта и предназначението на обследваните стоки и услуги, за да може да определи необходимостта от определянето на подкатегории в общата широка категория стоки и услуги, за които е била заявена за регистрация марката без уточнение, за кои точно от цялата категория ще се ползва защитата на знака. Съдът е аргументирал извода си, включително с позоваването на релевантна съдебна практика и приетите по делото доказателства, а не само на заключението на вещото лице, поради което няма основание да се приеме, че е дал необоснован превес на заключението на съдебната експертиза. С оглед посоченото не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното съдебно решение. Съдът е изложил мотиви във връзка с всички основания за оспорване на административния акт, а доколко последните са правилни и обосновани е въпрос по същество, а не на спазване на съдопроизводствените правила. Следователно доводите на касаторите за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Няма спор между страните, че административният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да ги преповтаря. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила при установяване на фактите, предвид че органът е обсъдил становище и доказателства представени от маркопритежателя. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗМГО регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 21. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМГО регламентира, че когато в срок 5 години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от 5 години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването. Значимо за разбирането на понятието реално използване на марка и начина на неговото оценяване е решение от 11 март 2003 г. на СЕС по дело С-40/01. От изложеното в точки 36 – 39, обобщени в точка 43 на решение от 11 март 2003 г., Ansul, С-40/01, EU: C: 2003: 145 за марката Minimax, е видно, че реалното използване на марката има при: 1.) използване на марката на пазара за стоките или услугите, защитени с марката и 2.) използване в съответствие с основната функция на марката – да гарантира на потребителя идентичност на стоките или услугите, като му позволи без всякаква вероятност от объркване да различава продукта или услугата от други, които имат друг произход. При преценката на реалното използване следва да се вземат предвид всички релевантни факти и обстоятелства, които установяват дали търговската експлоатация на марката е реална, и по-специално дали такова използване се разглежда като обосновано в засегнатия икономически сектор, за да се създаде или да се поддържа пазарен дял на стоките или услугите, защитени с марката. Това може да включва вземането предвид и на естеството на стоките или услугите, особеностите на засегнатия пазар и обхвата и честотата на използване на марката. Реалното използване на марката е действителното използване в съответствие с основната функция на марката, което не е символично и което гарантира идентичността на произхода на стоките или услугите на потребителите, като им позволява, без никаква възможност от объркване, да разграничат продукта от други, които имат друг произход. Не се установява противоречие на изводите на първоинстанционния съд с така установените от съдебната практика елементи на понятието реално използване на марката. Напротив именно, защото е съобразил всички релевантни факти и обстоятелства значими за засегнатия икономически сектор (най-общо свързан с електронните платежни услуги и финтех инфраструктурата, включващ разработка и управление на системи за дигитални (електронни) разплащания и IT услуги за финансовия сектор) при отчитане на спецификите на дейността на маркопритежателя съдът обосновано е заключил, че марката действително се използва в съответствие с основната си функция за по-тесен кръг стоки и услуги от признатите от административния орган и това използване не е символично, гарантира идентичността на произхода на стоките и услугите, позволява на потребителите без никаква възможност от объркване да ги разграничат от стоките и услугите на други икономически субекти, опериращи в същия пазарен сектор, но само за стоките и услугите, за които е доказано реално използване. Следва да се съобрази и възможността от объркване на потребителите, тъй като и това понятие е посочено в решение по дело С-40/01 на СЕС в контекста, че само ако една марка изпълнява основната си функция на марката - да гарантира на потребителя идентичност на стоките или услугите, като му позволи без всякаква вероятност от объркване да различава продукта или услугата от други, които имат друг произход, то реалното ползване на марката се счита за доказано. Следователно според СЕС двете понятия – реално ползване и възможност от объркване на потребителите са неразривно свързани и само марка, която позволява на потребителя без вероятност от объркване да я разграничи от други, може да се счита за реално ползвана. Ако има вероятност от объркване на потребителите, то не може безпротиворечиво да се направи извод, че представихте доказателства се отнасят до конкретна марка, която има собствена отличителност. В случая по делото е доказано със събрани пред съда доказателства, че процесната марка изпълнява тази си основа функция, която стой в основата на понятието реално ползване само за стоките от клас 9 „софтуер за електронни разплащания“ и услугите от клас 36 за „финансовите сделки с електронните разплащания“ и „паричните сделки с електронните разплащания“. Правилно е определен в релевантния период - от 01.10.2016 г. до 01.10.2021 г., в който маркопритежателят е следвало да докаже ползване на марката за всички стоки и услуги в клас 9 и 36, за които реално я използва, защото само за стоките и услугите, за които е доказано реално използване регистрацията на марката следва да бъде запазена. Посоченото следва по аргумент от т. 61 и 62 на решение от 19 юни 2012 на СЕС по дело С-307/10 (ECLI:EU:I2012:361). В случая предвид, че заявката за регистрация е направена през 2006 г. при общи категории от от заглавието (клас-хединг) на клас 9 и 36 от 8-мата редакция на Ницката класификация (МКСУ), то единствено от доказателствата, установяващи реално използване на марката може да се установи с достатъчна яснота и точност за кои конкретни стоки и услуги марката се ползва в съответствие на основната си функция – да разграничи съответните стоки и услуги от други такива на съответния пазар. Предвиденият от закона период от време – пет години е достатъчно дълъг, за да даде възможност на заявителя на марка с обща категория на защита да уточни икономическите си намерения и да докаже добросъвестно ползване на марката за конкретни стоки и услуги в съответствие с основаната функция на марката. В тази връзка неоснователен е доводът от касационната жалба на Председателя на ПВ, че той няма правомощие да стени приложното поле на заявената защита, при положение че е заявена обща категория и щом се докаже ползване на стока или услуга, попадаща в съответната категория, то се признава ползване на цялата обща категория. Това тълкуване на правомощието на административния орган не отговаря на смисъла и целта на производството по регистрация на марката като отличителен знак, който позволява на потребителя да разграничава стоките и услугите на един производител/доставчик от тези на друг такъв. Доколкото производството по отмяна на регистрацията на марка е обратно на производството по регистрация, то принципите, ръководещи регистрационната производство съответно следва да се приложат и в производството по отмяна. При съобразяване на решение от 19 юни 2012 на СЕС по дело С-307/10 (ECLI:EU:I2012:361), както и на решение от 29 януари 2020 на СЕС по дело С-371/18 се налага извод, че следва да има яснота и точност относно стоките и услугите, за които се иска регистрация на съответната мрака, в случая при вече получена регистрация с общи понятия, то регистрацията подлежи на отмяна за всички стоки и услуги, за които не е доказано реално използване в релевантния 5-годишен период. В тази връзка неоснователен е доводът на касатора „Ипей“ АД, че съдът неправилно е направил разграничение на софтуер и хардуер за електронни разплащания като отделни подкатегории на стоки от клас 9 „оборудване за обработка на информация“, тъй като едното без другото не може да работи. Действително за работа на един софтуер е необходим съответен хардуар, но не винаги те се произвеждат от един и същ икономически оператор. Хардуерът за разплащания най-общо е физическото устройство, което приема и обработва плащането (напр.: POS терминали; четци за карти – магнити, чип, NFC; каси, фискални устройства; комуникационни модули - GPRS LAN Wi-Fi), т.е. винаги е материален продукт. Софтуерът за разплащания е програмният код, който управлява хардуера и изпълнява логиката на плащането. Той е нематериален, представлява инструкция на програмен език. От представените по делото доказателства се доказва, че касаторът „Ипей“ АД, поддържа онлайн платежна система чрез собствен софтуер, която позволява плащания на битови сметки, данъци и такси, покупки онлайн и плащания към търговци и други, но няма данни да предоставя специфичен собствен хардуер за разплащания, за който да ползва процесната марка. С оглед посочено правилно съдът е разграничил двете стоки и е признал за доказано ползването само на стоките от клас 9 „оборудване за обработка на информация“, свързани с „софтуер за електронни разплащания“. Относно доводът, че няма тъждество между „софтуер за електронни разплащания“ и „софтуер за разплащателни услуги за електронен портфейл“. Доводът е основателен, неправилно съдът ги е обявил като термини за синоними, съответно като стоки за тъждествени. Безспорно по-широкото понятие е „софтуер за електронни разплащания“, което като стока е много широка категория, която включва цялата технологична инфраструктура, която позволява извършване на плащания, докато „софтуер за разплащателни услуги за електронен портфейл“ е по-тясно понятие, съответно категория стока, фокусирана върху осъществяването на конкретен тип платежна услуга (една от многото), свързана с управление на електронни пари, създаване и поддържане на потребителски портфейл, зареждане и теглене на ел.пари от него, плащания към търговци от портфейла и други, но това е вид „приложение“, което ползва (стъпва) на общата платежна инфраструктура, основана на „софтуер за електронни разплащания“. Съотношението е общо към частно, поради което представените доказателства обосновават извод, че след като е доказано ползване на за по-голямото, то е доказано ползване и за по-малкото, което не може да бъде осъществено без голямото. Същото се отнася и до услугите „електронни разплащания“ и „разплащателни услуги за електронен портфейл“. Електронните разплащания са общата платежна услуга, която включва най-широка гама от платежни услуги (плащания с карти, онлайн плащания, плащания на сметки, преводи, платежни шлюзове, процесинг и др., включително плащания чрез електронен портфейл), докато разплащателните услуги за електронен портфейл е специализиран вид платежна услуга, свързана с електронни пари. Разплащателните услуги за електронен портфейл не съществуват самостоятелно, доколкото се осъществяват върху основана на електронните разплащания. Посочените уточнения не променят основният извод на съда, че регистрацията на процесната марка следва да се запази само за конкретните стоките и услугите, за които е доказано реално използване в релевантния период, доколкото в оспореното решение на Председателя на ПВ е разпредено друго, то правилно съдът е преценил същото като незаконосъобразно и го е отменил. Действително в обжалваното съдебно решение, първоинстанционния съд правилно е заключил, че предвид изключителната компетентност на административния орган не може да реши спора по същество, поради което е изложил мотиви, че преписката следва да бъде изпратена на административния орган за постановяване на ново решение съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебния акт. В Решение № 36955/10.11.2025 г. липсва диспозитив, съответен на изложената воля на съда, да изпрати преписката на административния орган за постановяване на нов акт. Пропускът е поправен от съда, след сезиране с нарочно искане от страна на „Ипей“ АД, с постановяването на Решение № 39571/27.11.2025 г., с което първият съдебен акт е допълнен с диспозитив „Връща преписката на административния орган …“. С оглед посочено, неоснователни са и двете касационни жалби срещу Решение № 39571/27.11.2025 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 2687/2024 г. Допълнителното решение е изцяло обусловено от правилността на извода на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него акт на Председателя на ПВ. Настоящият съд изложи мотиви, че посоченият извод на първоинстанционния съд е правилен и съответен на закона и събраните по делото доказателства, поради което правилно и съответно на закона и допълнителното съдебно решение, с което след отмяна на административния акт, преписката е изпратена на административния орган за постановяване на нов акт по искането, с което е сезиран и единствено компетентен да се произнесе. Изцяло в неговата преценка е да оцени отново събраните доказателства и да изложи мотиви, за кои конкретни стоки и услуги от класове 9 и 36 е доказано реално използване на марката с рег.№ 67787 „ePay.bg“, словна и за кои следва да се уважи искането за отмяна на регистрацията поради липса на използване в релевантния период, като съобрази дадени указания по тълкуването и прилагането на закона от съда. С оглед всичко изложено доводите на касаторите за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът е направил, въз основа на точно установени факти по делото, правилни и обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски от EPAY LIMITED с отговора по касационните жалби, същото е основателно, но недоказано. До приключване на съдебното заседание пред настоящия съд не е представен нито списък с разноски по чл. 80 ГПК във вр. 144 АПК, нито доказателства за договорено и платено възнаграждение за адвокат, поради което искането като недоказано следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36955/10.11.2025 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 2687/2024 г. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39571/27.11.2025 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 2687/2024 г. ОТХВЪРЛЯ искането на EPAY LIMITED, Великобритания за присъждане на разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА