Решение · № 11162/2026 · дело 8387/2026

По дело 8387 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11162 София, 05.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЮЛИЯ РАЕВА при секретар Боряна Георгиева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Юлия Раева по административно дело № 8387/2026 г. Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор (ПО) по Програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“ (ВЕЕЕЕС) срещу Решение № 750 от 14.05.2026 г. на Административен съд – Ловеч по адм. дело № 45/2026 г., с което е отменено негово Решение № Е-РД-16-22/14.01.2026 г. за определяне на финансова корекция на Община Ловеч. Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда доводи, че при произнасянето си съдът не е изпълнил задълженията си да обсъди в съвкупност всички относими доказателства, в резултат на което е формирал неправилен извод за противоречие на административния акт с материалния закон. Излага съображения за осъществяване на констатираните с акта нарушения и твърди, че същите правилно са квалифицирани като нередности. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответникът – Община Ловеч, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Община Ловеч Решение № Е-РД-16-22/14.01.2026 г. на ръководителя на Програмния оператор по Програма ВЕЕЕЕС, с което на общината е определена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по договор за обществена поръчка № ДВ-ВG-236/03.02.2022 г. с изпълнител „Вемат“ ЕООД, на стойност 896 089,17 лв. без ДДС (1 075 307,00 лв. с вкл. ДДС). Съдът е установил от фактическа страна, че между Министерството на енергетиката в качеството му на Програмен оператор по Програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, и Община Ловеч в качеството на бенефициер е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BGENERGY-2.001-0101-007 от 14.03.2021 г. за изпълнение на проект: „Енергийно ефективна модернизация на селищните системи за външно изкуствено осветление на гр. Ловеч и с. Дойренци“. Във връзка с реализирането на заложените дейности по проекта с Решение № D126596 от 15.06.2021 г. на кмета на Община Ловеч е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за строително-монтажни работи по проект „Рехабилитация и модернизация на общинската инфраструктура – системи за външно изкуствено осветление в гр. Ловеч и с. Дойренци, община Ловеч“. В т. 3 „Критерии за възлагане“ от документацията за обществената поръчка възложителят е определил критерий за възлагане - оптимално съотношение качество/цена по чл. 70, ал. 2, т. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Съгласно утвърдената от възложителя методика оптималното съотношение качество/цена се оценява въз основа на следните показатели: показател 1 – организация за изпълнение на поръчката с максимално възможен брой точки – 50 и показател 2 – предложена цена за изпълнение на поръчката с максимално възможен брой точки – 50. Посочено е, че до оценка се допускат само оферти, които отговарят на изискванията на възложителя. Чрез показателя „организация за изпълнение на поръчката“ се оценява предложената организация за изпълнение на строителството и ефективното управление на човешките и материални ресурси, ангажирани в изпълнението на работите, предмет на поръчката. Оценката обхваща: организацията на персонала; разпределението на функциите, ролите и отговорностите на членовете на екипа и на различните икономически оператори в случай на обединения и/или използване на подизпълнители или трети лица; предложените комуникационни и отчетни процедури; разпределението на времето и ресурсите за всяка задача; предложените мерки за контрол върху сроковете за изпълнение на дейностите и осигуряване на качеството на извършените СМР. В методиката е предвидено, че предложената от участника организация за изпълнение на поръчката осигурява изпълнението на минималните изисквания на възложителя, посочени в техническата спецификация, а именно: участникът е предложил организация на персонала, посочил е как се разпределят дейностите между тях, начини за осъществяване на комуникацията с възложителя, координация и съгласуване на дейностите и други организационни аспекти, които са необходими за изпълнение на възложените СМР (съгласно посочените характеристики в техническата спецификация и инвестиционния проект); участникът е представил описание на дейностите и график за изпълнение на възложените СМР и график на работната ръка като цяло, както и за отделните дейности, в които са посочени сроковете на изпълнение. Когато офертата отговаря на минималните изисквания, тя се оценява с 10 точки по този показател за оценка. За получаване на повече точки са определени следните надграждащи елементи: 1. За изпълнението на всяка дейност е показано разпределението на персонала (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача (за целите на методиката под „задача“ се разбира обособена част от възложените работи, която може да бъде самостоятелно възлагана на отделен член от персонала и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т.е. има ясно дефинирани начало и край и измерими резултати) и са описани контролът върху изпълнението на задачите, отчитането на резултатите и проследяване на спазване на изискванията за качество; 2. За всяка дейност са дефинирани необходимите ресурси: човешки ресурс/ръководен екип и персонал, за тяхното изпълнение и задълженията на отговорния/те за изпълнението им експерт/и/, материали, механизация; 3. Предложени са мерки за вътрешен контрол и организация на работата на екипа от експерти, с които да се гарантира изпълнението на поръчката. Посочени са начин на комуникация с възложителя и организационни мерки на персонала, описани са действията, които ще бъдат предприети от изпълнителя при възникване на ситуации по прекъсване изпълнението на поръчката от страна на възложителя, както и при поетапно възлагане изпълнението па предмета на поръчката; 4. Посочени са и други дейности, извън посочените в изискванията на възложителя, които са детайлно описани като съдържание и е обосновано, че тяхното включване ще доведе до повишаване качеството на изпълнение на поръчката. Съгласно поясненията на възложителя „обосновано“ за целите на методиката означава обяснение за приложимостта и полезността на предложените дейности при изпълнението на поръчката. За изпълнител по процесната обществена поръчка е избран участникът „Вемат“ ЕООД, с който Община Ловеч е сключила Договор № ДВ-ВG-236/03.02.2022 г. на стойност 896 089,17 лв. без ДДС или 1 075 307,00 лв. с ДДС. На 20.02.2023 г. ръководителят на ПО на Програма ВЕЕЕЕС е издал акт изх. № Е-94-00-159/20.02.2023 г., с който на основание чл. 12.1. от Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 - 2021 г. във връзка с чл. 21, ал. 1 от Договора за БФП е определена финансова корекция в размер на 53 765,35 лв. с ДДС, представляващи 5 % от допустимите разходи по договор № ДВ-BG-236/03.02.2022 г. с избрания за изпълнител участник „Вемат“ ЕООД на стойност 896 089,17 лв. без ДДС (1 075 307,00 лв. с вкл. ДДС). Този акт е бил обжалван от Община Ловеч. Жалбата на Община Ловеч е отхвърлена с Решение № 49 от 09.05.2023 г. на Административен съд – Ловеч по адм. д. № 106/2023 г. Посоченото съдебно решение е отменено с Решение № 3835 от 01.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7273/2023 г. и вместо него е поставено друго за отмяна на административния акт в частта му, с която е определена финансова корекция на Община Ловеч в размер на 5 % от допустимите разходи по договор № ДВ-BG-236/03.02.2022 г. с изпълнител „Вемат“ ЕООД. Мотивите на касационната инстанция са, че отделните нарушения, които представляват нередности, за които могат да бъдат определяни финансови корекции на бенефициерите, видовете нередности и съответните размери на корекциите за тях се регулират от национални разпоредби и доколкото административният орган не е посочил национална разпоредба като основание за определяне на финансова корекция на Община Ловеч, а се е позовал на Насоките за определяне на финансови корекции, одобрени с Решение № С (2019) 3452 от 14.05.2019 г. на Европейската комисия, то постановеният от него акт е незаконосъобразен. С писмо изх. № Е-08-00-566/02.12.2025 г. ръководителят на ПО на ПВЕЕЕЕС е уведомил Община Ловеч за получен сигнал за нередност за извършено нарушение при изпълнение на сключения между страните договор за БФП. Предоставен е двуседмичен срок за представяне на становище от страна на бенефициера по отношение на основателността и размера на финансовата корекция. Община Ловеч е представила възражение с изх. № 04-00-372-1/15.12.2025 г., в което се оспорват констатациите на административния орган. На 14.01.2026 г. ръководителят на ПО на ПВЕЕЕЕС е издал процесното Решение № Е-РД-16-22/14.01.2026 г., с което на основание т. 9.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности) е определена финансова корекция на Община Ловеч за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 и 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 ЗОП. Определената финансова корекция е в размер на 107 530,70 лева (54 979,57 евро), представляващи 10 % от допустимите разходи по засегнатия от нередността договор за обществена поръчка № ДВ-ВС-236/03.02.2022 г. с изпълнител „Вемат“ ЕООД на стойност 896 089,17 лв. без ДДС (1 075 307,00 лв. с вкл. ДДС). Според административния орган методиката за оценка е незаконосъобразна в последния надграждащ елемент (точка 4 - Посочени са и други дейности, извън посочените в изискванията на възложителя, които са детайлно описани като съдържание и е обосновано, че тяхното включване ще доведе до повишаване качеството на изпълнение на поръчката), тъй като не съдържа ясни правила за присъждане на съответната оценка на участник в процедурата. Според органа не е ясно какво следва да се разбира под „обосновано“, „посочени са и други дейности, извън посочените“, „специфики и обхват на предмета на поръчката“. Административният орган е приел, че в тази част методиката предоставя възможност за субективна преценка на комисията при оценка за наличие в офертата на съответното надграждащо обстоятелство, тъй като липсват ясни критерии какво точно следва да предложат участниците, съответно какво точно ще оценява помощният орган на възложителя. Изискванията за надграждащо обстоятелство, носещо допълнителни точки, са така заложени, че водят до неяснота, като същевременно създават предпоставки за субективна преценка на оценителната комисия. С оглед на това ръководителят на ПО е приел, че е нарушена конкретна разпоредба на националното законодателство - чл. 70, ал. 7, т. 1 и 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 ЗОП, като нарушението има финансово отражение - нанесена е вреда на средства от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014 - 2021 г. Чрез залагането на неправомерни показатели за оценка възложителят е ограничил участието на неопределен кръг заинтересовани от участие в поръчката икономически оператори, с което е понижил възможността за избор на по-конкурентна оферта. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 9.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. По отношение на второто описано в сигнала за нередност нарушение – чл. 107, т. 2, б. „а“ вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП - незаконосъобразно отстранен участник ДЗЗД „Обединение Филкаб-Инженеринг“, ръководителят на ПО е приел, че соченият участник правилно е бил предложен за отстраняване от участие в процедурата по ЗОП и не е налице нарушение, а от там и нередност и в тази част сигналът за нередност е прекратен като неоснователен. От правна страна съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При проверката за съответствие с материалния закон съдът е преценил като неоснователни възраженията, че органът повторно е определил финансова корекция в противоречие с влязло в сила съдебно решение, с което е отменен предходен акт за финансова корекция. Цитираните по-горе два акта за финансова корекция съдържат различно материалноправно основание за определяне на финансова корекция. В първия акт като правно основание за определяне на финансова корекция на Община Ловеч е посочена т. 11 от Насоките за определяне на финансови корекции, одобрени с Решение № С (2019) 3452 от 14.05.2019 г. на Европейската комисия. Във втория акт правното основание за финансовата корекция е т. 9.2. от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Първият акт е отменен от съда поради липса на посочена национална разпоредба като основание за корекцията, а не защото въобще липсва нарушение при възлагане на поръчката. На следващо място съдът е обсъдил правната рамка на ФМ на ЕИП 2014 - 2021 г. Същата е очертана в чл. 1.5 от Регламента за изпълнението на ФМ на ЕИП 2014 - 2021 г. и обхваща самия регламент, Протокол 38в към Споразумението за ЕИП относно ФМ на ЕИП 2014 - 2021 г., Меморандума за разбирателство относно изпълнението на ФМ на ЕИП 2014 - 2021 г., сключен между държавите донори и държавата бенефициер, програмните споразумения и Насоките за изпълнение, приети от Комитета на финансовия механизъм след консултиране с държавите бенефициери. В изпълнение на чл. 10.3 от Протокола и чл. 2.5 от Регламента за изпълнението на ФМ на ЕИП 2014 - 2021 г. между Република България, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия е сключен Меморандум за разбирателство относно изпълнението на ФМ на ЕИП 2014 - 2021 г., ратифициран със закон, обн., ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г., в сила от 24.01.2017 г. Меморандумът за разбирателство установява рамка за сътрудничество и съдържа следните елементи: a) определяне на националните институции за управление и контрол (Анекс A към Меморандума за разбирателство); б) рамка за изпълнение (Анекс Б към Меморандума за разбирателство). Съгласно чл. 12.1 от Регламента за изпълнението на ФМ на ЕИП 2014 - 2021 г. държавата бенефициер и програмният оператор полагат всички възможни усилия да предотвратят, установят и сведат до нула ефектите от всякакви случаи на нередности. По подобен начин, всякакви подозирани и действителни случаи на нередности се разследват своевременно и ефективно, и се отстраняват надлежно, включително се правят финансови корекции, които може да са необходими. Ненадлежно платени суми се възстановяват в съответствие с програмните споразумения и този регламент. В чл. 12.2 от същия регламент е дадена дефиниция на понятието „нередност“ - нередност означава всякакво нарушение на: a) правната рамка на ФМ на ЕИП 2014 - 2021 г., посочена в член 1.5; б) всякакви разпоредби на правото на Европейския съюз; или в) всякакви разпоредби на националното право на държавата бенефициер, които засягат който и да е етап от изпълнението на ФМ на ЕИП 2014 - 2021 г. в държавата бенефициер, в частност, но не само изпълнението и/или бюджета на която и да е програма, проект или други дейности, финансирани от ФМ на ЕИП 2014 - 2021 г. В чл. 8.15, пар. 1 от Регламента за изпълнението на ФМ на ЕИП 2014 - 2021 г. изрично се предвижда, че приложимото национално законодателство и законодателство на Европейския съюз относно обществените поръчки трябва да бъдат спазвани на всяко ниво от изпълнението на програмите и проектите. Въз основа на правната рамка на ФМ на ЕИП 2014 – 2021 г. и регламентираните за националните структури за управление и контрол функции и правомощия съдът е приел, че държавата бенефициер може да предвижда на национално ниво всички необходими мерки за установяване и разследване на нередности и тяхното отстраняване, включително чрез приемане на актове с нормативен характер. Такъв акт е Наредбата за посочване на нередности, с чието изменение, прието с ПМС № 248/05.07.2024 г. (ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.), е преодоляна съществувалата до момента празнота в националната правна рамка относно основанията за определяне на финансови корекции за състави на нередности, осъществени от бенефициери на средства, финансирани по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Съгласно § 1, т. 3, изр. 1 от ДР от Наредбата за посочване на нередности (доп. – ДВ, бр. 67 от 2019 г., в сила от 23.08.2019 г., изм., бр. 19 от 2020 г., доп., бр. 102 от 2022 г., в сила от 23.12.2022 г., изм., бр. 59 от 2024 г.) наредбата се прилага и по отношение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм, доколкото друго не е предвидено в регламентите за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП и Норвежкия финансов механизъм. Като основание за цитираното по-горе изменение на наредбата, изразяващо се в разширяване на приложното й поле, в § 2 от Заключителните разпоредби допълнително се посочват чл. 10 от Протокол 38в към Споразумението между Европейския съюз, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия за финансов механизъм на ЕИП за периода 2014 – 2021 г. (ОВ, L 141 от 28 май 2016 г.), чл. 10 от Споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз за финансов механизъм на Норвегия за периода 2014 – 2021 г. (ОВ, L 141 от 28 май 2016 г.), чл. 12.1 от Регламента за изпълнението на ФМ на ЕИП 2014 – 2021 г., приет от Комитета на финансовия механизъм на ЕИП съгласно чл. 10.5 от Протокол 38в към Споразумението за ЕИП и потвърден от Постоянния комитет на държавите от ЕАСТ, и чл. 12.1 от Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014 – 2021 г., приет на основание чл. 10.5 от Споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз за финансов механизъм за Норвегия за периода 2014 – 2021 г. При преценка на приложимостта на наредбата в редакцията след изменението й съдът е взел предвид, че производството по определяне процесната финансова корекция на Община Ловеч е започнало на 02.12.2025 г. с писмо с изх. № Е-08-00-566/02.12.2025 г., т.е. след влизането в сила на измененията на Наредбата за посочване на нередности. Следователно механизмът за индивидуализация размера на финансовата корекция, регламентиран в Приложение № 1 към Наредбата за посочване на нередности, е приложим по отношение на процесния случай, както правилно е приел административният орган. По отношение на констатираното от ръководителя на Програмния оператор нарушение съдът е приел, че то не е налице. Според съда коментираните от органа понятия са използвани в общоприетото им съдържание, като разгледани в контекста на цялото описание на методиката и техническата спецификация, в която подробно са описани предметът, обхватът и изискванията за изпълнение на поръчката, не е необходимо изрично да бъдат дефинирани. Всички използвани думи от съставения израз са с ясно значение и безспорно присъстват в широко употребимия български език. Дефиниции, указващи тяхното конкретно значение, се съдържат и в тълковните речници на българския език, поради което не могат да се квалифицират като неясни сами по себе си. Начинът, по който са съчетани, също не води до обратно заключение. Предметът на поръчката е специфичен, техническата спецификация е детайлно разработена, целите на поръчката се основават на заложените в техническата спецификация очаквани резултати от изпълнение на дефинираните от възложителя дейности. Именно тази изчерпателност на предвидените в техническата спецификация дейности дава яснота и на използваните от възложителя понятия. Следователно на участниците е предоставена свобода в преценката относно това какви аспекти от допълнително предлаганите дейности да разкрият с оглед точното и качествено изпълнение на поръчката, но тази свобода не граничи със субективизъм, както сочи органът, а е израз на състезателното начало във възлагателните процедури, доколкото в случая достатъчно ясно е определен предметът на обществената поръчка и параметрите на нейното изпълнение, което поставя необходимите рамки на възможните интерпретации на изискването. Крайният извод на съда е, че е достатъчно ясно описанието на начина на оценяване, поради което не е налице нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 и 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 ЗОП. Следователно не е осъществен състав на нередност. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи касаят задължението на съда да изложи мотиви, в които да посочи становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. При преценка на съответствието на съдебното решение с материалния закон и неговата обоснованост касационната инстанция съобрази следното: Правилни са изводите на съда за правната рамка за определяне на финансови корекции по Програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“, включително за приложимостта на Наредбата за посочване на нередности след измененията и допълненията й с ПМС № 248/05.07.2024 г. (ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.) по отношение на ФМ на ЕИП. В чл. 7а от Закона за нормативните актове (ЗНА) се предвижда, че нормативен акт се издава и в случаите, когато трябва да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейските общности. Настоящият случай е именно такъв и чл. 7а ЗНА е посочен като основание още при първоначалното приемане на наредбата в § 2 от заключителните й разпоредби. Като основание за разширяването на приложното поле на наредбата относно ФМ на ЕИП в същия параграф допълнително изрично са посочени конкретни разпоредби от наднационалната правна рамка (чл. 10 от Протокол 38в към Споразумението между Европейския съюз, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия за ФМ на ЕИП за периода 2014 – 2021 г. и чл. 12.1 от Регламента за изпълнението на ФМ на ЕИП 2014 – 2021 г.). Въз основа тези разпоредби от наднационалната правна рамка съдът обосновано е приел, че държавата бенефициер може да предвижда на национално ниво всички необходими мерки за установяване и разследване на нередности и тяхното отстраняване, включително чрез приемане на актове с нормативен характер. Такъв нормативен акт е именно Наредбата за посочване на нередности, която в настоящия случай е приложима в редакцията от ДВ, бр. 59 от 2024 г., както правилно са приели административният орган и съдът. Последният извод следва от факта, че административното производство по определяне на финансовата корекция е започнало след влизане в сила на измененията и допълненията на наредбата, приети с ПМС № 248/05.07.2024 г. (ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.). Относно приложимостта на наредбата за определяне на финансови корекции в случаи, аналогични на настоящия, е формирана трайна съдебна практика – в същия смисъл са Решение № 7984 от 17.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5323/2025 г., VII о., Решение № 7471 от 3.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1356/2026 г., VII о., Решение № 7480 от 3.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 980/2026 г., VII о. и Решение № 7607 от 7.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2026 г., VII о. Правилни и обосновани са изводите на съда и относно липсата на основание по чл. 177, ал. 2 АПК за обявяване на административния акт за нищожен. Предходното решение за финансова корекция е било отменено от съда поради непосочване на национална правна норма от административния орган като основание за определяне на финансова корекция, т.е. поради неизпълнение на задължението на органа да посочи правното основание за издаване на административния акт, а не поради липса на нарушение от страна на бенефициера. Според касационната инстанция обаче незаконосъобразността на административния акт е резултат от несъответствие на изложените от органа фактически и правни основания. За да бъде материално законосъобразен, актът за определяне на финансова корекция следва да съдържа правни основания, съответни на закона, и фактически основания, доказващи изпълнението на фактическия състав на приложената правна норма. Фактическите и правни основания са задължителни реквизити от съдържанието на административния акт - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Актът трябва да съдържа конкретни, пълни и точни съображения за неговото издаване, както фактически, така и правни. Наред с това, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право, към хипотезата на приложимата правна норма. В настоящия случай при констатирано нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 и 2 ЗОП органът е квалифицирал същото като нередност по т. 9.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, която хипотеза обаче не съответства на фактическите констатации на органа. В т. 9.2 попадат случаите на „Липса на достатъчно описание на критериите за възлагане или тяхната тежест“, а фактическите констатации са, че методиката в частта на четвъртото надграждащо обстоятелство създава предпоставки за субективизъм при оценката и има възпиращ ефект за потенциално заинтересованите икономически оператори. Това несъответствие е достатъчно основание за отмяна на административния акт, без да се изследва дали в действителност е допуснато нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 и 2 ЗОП (в този смисъл Решение № 11883 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4663/2023 г., VII о., Решение № 8157 от 26.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3211/2023 г., VII о., Решение № 7466 от 27.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2883/2022 г., VII о. и Решение № 1593 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8267/2021 г., VII о.). По изложените съображения правилен е крайният извод на съда, че административният акт е незаконосъобразен и трябва да бъде отменен. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото, няма основание за присъждане на разноски в полза на ответника, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 750 от 14.05.2026 г. на Административен съд – Ловеч по адм. дело № 45/2026 г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА