Определение · № 10198/2026 · дело 8766/2026

По дело 8766 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10198 София , 15.10.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИСЕР ЦВЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ЛИЛОВА КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА по административно дело № 8766/2026 г. Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Еврофутбол“ ООД, чрез адв. Бончева против определение № 1114 от 15.05.2026 г., постановено по адм. д. № 345/2026 г. на Административен съд София област, в частта, с която е върната исковата молба от 13.02.2025 г., уточнена с молби от 30.04.2025 г. и 05.01.2026 г., на „Еврофутбол“ ООД срещу Национална агенция за приходите, Народното събрание на Република България, Върховен административен съд и Административен съд София град по: точка 432.1., букви а), б), в), г), д), е); точка 432.2 букви а), б), в), г); точка 432.3 букви а), б), в), г); точка 432.8, букви а), б), в), г), д), е), ж), з); точка 432.10, точка 432.11, точка 432.12, букви а), б), в), г), д), е), ж), з); точка 432.14; точка 432.15; точка 432.16, букви а), б), в), г), д), е), ж), з); точка 432.18; точка 432.19; точка 432.20, букви а), б), в), г), д), е), ж), з); точка 432.22; точка 432.23 от исковата молба, както и в частта, с която е върната исковата молба от 13.02.2025 г. уточнена с молби от 30.04.2025 г. и 05.01.2026 г. на „Еврофутбол“ ООД срещу Национална агенция за приходите по точка 433, букви а), б) от исковата молба, и делото е прекратено в посочените части. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваните части от определението са неправилни и незаконосъобразни. С обжалваните части от определението първоинстанционният съд е определил подадената от „Еврофутбол“ ООД искова молба, като частично недопустима. За да приеме за недопустима и да върне исковата молба, в частта по обективираните в нея в условия на евентуалност осъдителни искове срещу Национална агенция за приходите, Народното събрание на Република България, Върховен административен съд и Административен съд София – град и да прекрати производството в частта по: точка 432.1., букви а), б), в), г), д), е); точка 432.2 букви а), б), в), г); точка 432.3 букви а), б), в), г); точка 432.8, букви а), б), в), г), д), е), ж), з); точка 432.10, точка 432.11, точка 432.12, букви а), б), в), г), д), е), ж), з); точка 432.14; точка 432.15; точка 432.16, букви а), б), в), г), д), е), ж), з); точка 432.18; точка 432.19; точка 432.20, букви а), б), в), г), д), е), ж), з); точка 432.22; точка 432.23 от исковата молба, административният съд е съобразил, че в петитума на исковата молба, уточнен с молби от 30.04.2025 г. и 05.01.2026 г., ищецът е предявил в условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени главните искове за солидарно осъждане на ответниците, множество искове с правни основания чл. 1, ал. 1 и чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ. Прието е, че всеки един от евентуалните искове е включен в предмета на главните, доколкото по евентуалните искове не се твърдят нови и/или различни основания на исковете, които да не са включени в главните. Съдът е констатирал липсата на разликата между главните и евентуалните искове спрямо всеки от ответниците поотделно, както и в основанията, а така също и във вида на търсената защита. Решаващият състав е заключил, че за ищеца не е налице правен интерес от предявените в условия на евентуалност искове, доколкото предметът на същите обхваща този на главните искове, които са приети за допустими за разглеждане от съда. Административният съд е възприел исковата молба за недопустима и, в частта й, по точка 433, букви а) и б), относно кумулативно съединения иск, предявен само спрямо НАП на основание чл. 4 § 3 от ДФЕС и произтичащия от него принцип за ефективност, за осъждане на ответника НАП да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. По-специално: (а) Да не предприема действия за събиране на остатъка от имуществената санкция, наложена с потвърденото НП (НП 26-Е-629/16.09.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, издадено на основание чл. 30, ал. З, чл.ал.6 от Закона за хазарта), както и лихвите върху него, тъй като санкцията е постановена в противоречие с правото на ЕС; (б) Да прекрати образуваните ревизионни производства по установяване на дължими държавни такси за периодите, за които преди това е бил издаден АУПДВ № 5/14.02.2020 г. и да отмени наложените обезпечителни мерки във връзка с тях (възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-29002922007417-020- 001/07.12.2022 г. (и последващи изменения) и възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-29002923007622-020-001/20.12.2023 г.), и е прекратил производството по делото в тази му част. За да постанови този резултат първостепенният съд е приел, че в производството по реда на ЗОДОВ, ищецът няма право да иска ограничаване на правото на държавата в лицето на органите по приходите да не извършват действия по събиране на сумите по влязло в сила изпълнително основание, както и да търси прекратяване на образувани ревизионни производства по установяване на дължими държавни такси. Съдът е преценил, че правото на Съюза допуска предоставянето на обезщетение в натура, в това число задължение за въздържане от действия или бездействия във връзка с причинени вреди вследствие на съществено нарушаване на общностните норми. Съгласно практиката на СЕС, обезщетението се определя в националното законодателство на държавите членки при спазване на принципа на равностойност и ефективност. В тази връзка е направен извод, че нормите на ЗОДОВ не допускат обезщетение в натура/разпореждане за въздържане от действия или бездействия, като при установяване на нарушение на правото на ЕС, ищецът има право на обезщетение за претърпените вреди в резултат на тези действия/бездействия. Определението е правилно в обжалваните части. Правилно и обосновано след задълбочен анализ на инвокираните в исковата молба осъдителни претенции на ищеца, първостепенният съд е приел за недопустими за разглеждане предявените от „Еврофутбол“ ООД в условия на евентуалност, ако бъдат отхвърлени главните искове за солидарно осъждане на ответниците, множество искове на основание чл. 1, ал. 1 и чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е изследвал предмета на делото и правилно е приел, че е налице идентичност на заявените в условия на евентуалност искови претенции, като предметът на всеки евентуален иск се припокрива с предмета по главните искове. Съдът правилно е съобразил, че самият ищец е посочил, че главните искове са комбинация или сбор от евентуално предявените искове срещу всички ответници – НАП, НС, ВАС и АССГ. Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК, приложим по исковите производства пред административните съдилища, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В този смисъл недопустимо е разглеждането на предявените в условия на евентуалност осъдителни искове срещу същите страни поотделно, въз основа на същите основания и твърдени обстоятелства, на които се основават главните искове, които вече са приети като допустими за разглеждане и са предмет на делото образувано пред Административен съд София област. Правилно съставът на административният съд е съобразил, че отговорността на държавата за обезщетяване на вреди, причинени вследствие на нарушение на правото на Европейския съюз от нейни органи, намира своето основание в чл. 4, § 3 ДЕС. Съгласно тази разпоредба държавите членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да гарантират изпълнението на произтичащите от Договорите и актовете на институциите на Съюза задължения. При неизпълнение на тези задължения държавата следва да отстрани последиците от нарушението, което включва и задължението да обезщети вредите, които са настъпили в резултат на нарушението и се намират в причинна връзка с него. Отговорността на държавата за нарушения на правото на ЕС не е изрично уредена в първичното и вторичното право на Съюза, но същата е призната в практиката на Съда на Европейския съюз, в частност с решението по съединени дела C-6/90 и C-9/90 – Francovich и Bonifaci. В него Съдът приема, че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното право, за които държавата носи отговорност, е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът. Отговорността за обезщетяване на вреди, причинени от Република България в резултат на нарушение на правото на ЕС, произтича както пряко от правото на Съюза, така и от националното право, включително от чл. 7 от Конституцията на Република България. Независимо от това, правото на Съюза, не съдържа пряка норма с непосредствено действие, от която да може да се изведе правомощие на националния съд да разпореди на органа по приходите да се въздържа от действия за събиране на публични вземания по влязло в сила изпълнително основание или да прекрати образувани ревизионни производства, каквито по същество са предявените искания по точка 433 букви а) и б) от исковата молба на „Еврофутбол“ ООД. Правилно е прието от първостепенният съд, че правомощието на държавата, упражнявано чрез органите по приходите, да предприема действия по принудително събиране на публично задължение, установено с влязло в сила изпълнително основание, както и провеждането на данъчни ревизии не може да бъде ограничавано чрез производството по ЗОДОВ. В този смисъл следва да се съобрази и постановеното от Съда на Европейския съюз по дело T-88/09, в § 81 от което е прието, че съдилищата на Европейския съюз разполагат с компетентност да присъждат на Общността всякаква форма на обезщетение, съответстваща на общите за държавите членки принципи на правото в областта на извъндоговорната отговорност, включително, когато това е съвместимо с тези принципи, обезщетение в натура, което може да се изразява и в разпореждане за извършване или неизвършване на определено действие. В решението обаче не се съдържа извод, че такава форма на обезщетение може да бъде приложена именно с цел преустановяване или ограничаване на принудителното събиране на публични задължения. Следователно разпореждането за действие или бездействие не може да има за последица ограничаване на законово предоставеното на приходния орган правомощие да предприема действия по събиране на установено публично задължение, както и по прекратяване на ревизионни производства. Ищецът има правен интерес да претендира обезщетение за претърпени вреди, когато е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Този интерес включва и възможността да се претендира обезщетяване на суми, заплатени въз основа на административни актове, които са влезли в сила, но впоследствие за същите е признато по съдебен ред, че са издадени в нарушение на правото на ЕС и на практиката на Съда на Европейския съюз. За ищеца не е налице право по предявяване на иск, с който се цели ограничаване на правомощието на държавата, упражнявано чрез органите по приходите, да предприемат действия по събиране на установени публични задължения, както и да търси прекратяване на образувани ревизионни производства по установяване на дължими държавни такси. Националният съд не разполага с правомощие да ограничава това право по реда на ЗОДОВ. Съдът на Европейския съюз приема, че последиците от причинените вреди се отстраняват по националното право при спазване на принципите на равностойност – условията да не са по-неблагоприятни от тези за подобни вътрешноправни искове и ефективност – обезщетяването да не става практически невъзможно или прекомерно трудно. Това правило оставя пространство за различни способи за поправяне на вредите, но само по себе си не установява конкретно правомощие за осъждане на администрацията ва извърши или да преустанови действие. При съобразяване на гореизложеното, определението в обжалваните части, с които е върната исковата молба по предявените от „Еврофутбол“ ООД искове, конкретно изброени в съдебния акт по пунктове от исковата молба, е правилно и следва да се остави в сила. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1114 от 15.05.2026 г., постановено по адм. д. № 345/2026 г. по описа на Административен съд София област, в обжалваните части. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА