Определение · № 9934/2026 · дело 10208/2026

По дело 10208 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9934 София , 12.10.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА КЮРТЕВА СТЕЛА ДИНЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТЕЛА ДИНЧЕВА по административно дело № 10208/2026 г. Производството е по реда на чл. 229 и следв. във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Деспа-2008“ ЕООД представлявано от управителя С. Д. срещу Определение № 9922/19.08.2026 год. по адм. дело № 2569/2026 год. на Административен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ по чл.404, ал.1, т.12 от КТ, предписана в т. 3 от Протокол за извършена проверка изх. № 2625788/17.07.2026 год. издадена от контролни органи при Дирекция Инспекция по труда-Пловдив, с която е указано на работодателя да изплати начисленото във ведомостите за заплати трудово възнаграждение на Т. Х. за периода м.януари 2026 год. в размер на 487, 90 евро, за м. февруари 2026 год. в размер на 487.90 евро, за м.март 2026 год. в размер на 487.90 евро, за м.април 2026 год. в размер на 404.48 евро и за м.май 2026 год. в размер на 487.90 евро. Иска се отмяната му и уважаване на искането за спиране на изпълнението. Към частната жалба не са приложени нови писмени доказателства. Ответникът по частната жалба не изразява становище в срока по чл. 232 от АПК . Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като провери обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК , приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна . За да не уважи искането на дружеството - жалбоподател за спиране на предварителното изпълнение на оспорените от него задължителни предписания, с които е указано на работодателя да заплати трудови възнаграждения на Т. Х. за конкретно посочени в протокола месеци административният съд е изложил мотиви, че като допуснато по силата на закона предварителното изпълнение на оспорения акт може да бъде спряно само ако то може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, което в случая е неаргументирано и недоказано. Посочената от дружеството сума в размер на 2356,08 евро представляваща трудовото възнаграждение на работника не би причинило значителна или трудно поправима вреда за работодателя. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно . Съгласно разпоредбата на чл. 405, изр. 2 от Кодекса на труда (КТ) обжалването на принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 от същия не спира изпълнението им като допуснатото предварително изпълнение законодателят е обвързал със засилената защита на значим обществен интерес /предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, засягащи правата и интересите на работниците и служителите/. За да бъде уважено искане за спиране на предварителното изпълнение, оспорващият трябва да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК . Законодателят е поставил и друго условие – наличието на нови обстоятелства настъпили след издаването на оспорения акт. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая не се налага спиране на допуснатото предварително изпълнение. На първо място твърдените вреди от изпълнението на акта не се базират на нови обстоятелства настъпили след издаването на оспорената принудителна административна мярка /ПАМ/ като такова твърдение не е и заявено в особеното искане. От друга страна не се твърди и не се установява от жалбата наличие на изискуемата от визираната по-горе норма опасност от настъпване на значителна или трудно поправима вреда за адресата на акта вследствие на допуснатото му предварително изпълнение. Освен това, видно от размера на възнагражденията, които дружеството е задължено да заплати съгласно задължителните предписания на инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив евентуалната вреда за жалбоподателя не би могла да бъде определена нито като значителна, нито като трудно поправима за търговско дружество. Обосновано и правилно административният съд е преценил, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната ПАМ цели бързата и засилена защита на обществения интерес – защита на засегнатите социални права чрез актовете на органите на Инспекцията по труда и гарантиране на законните интереси на работниците и служителите при констатирани нарушения на трудовото законодателство, без да се нарушават правата на страните в случай на евентуална неправилна преценка на контролните органи. Ако резултатът от оспорването е благоприятен за жалбоподателя след приключване на съдебния спор по законосъобразността на издаденото предписание той може да защити интересите си по исков ред при извършени недължими плащания. В случай, обаче на реална опасност от настъпване на значителна или трудно поправима вреда за адресата на акта в резултат на допуснатото му предварително изпълнение, законодателят е предвидил реда по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 от АПК за спиране изпълнението на акта, при доказване на опасността, на характера и размера на вредите от оспорващия. Предвид изложеното настоящата касационна инстанция намира за правилен отказа на първоинстанционния съд да уважи искането за спиране. С оглед изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК , Върховният административен съд, състав на шесто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 9922/19.08.2026 год. постановено по адм. дело № 2569/2026 год. на Административен съд Пловдив. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИРИНА КЮРТЕВА /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА