Определение · № 10795/2026 · дело 10193/2026

По дело 10193 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10795 София, 29.10.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ АНАНИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИН РАДКОВ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя АНЕЛИЯ АНАНИЕВА по административно дело № 10193/2026 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „ВЕЛКОНТ“ ЕООД, представлявано от управителя Н. В., против разпореждане № 3374 от 15.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1249/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК е върната частната жалба на дружеството срещу определение № 5667 от 09.12.2025 г. по същото дело. Излагат се доводи за неправилност на разпореждането. Според частния жалбоподател от съда не е съобразено обстоятелството, че държавна такса е внесена, макар и в непълен размер. Счита, че е следвало да му се даде нов седмодневен срок за доплащането й, след което да се пристъпи към обсъждане на нередовностите при подаване на жалбата. Иска отмяна на разпореждането и връщане на делото за продължаване на производството по администриране на частната жалба срещу прекратителното определение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното разпореждане е върната частната жалба на „ВЕЛКОНТ“ ЕООД срещу определение № 5667 от 09.12.2025 г., с което оспорването му против заповед № 1652/07.10.2025 г. за допълване на разрешение за строеж № 103/18.06.2020 г. на главния архитект на община Велинград е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че е налице неизпълнение в цялост на дадените указания за внасяне в определения срок на дължимата държавна такса. Обжалваното разпореждане е правилно. С разпореждане на административния съд подадената от дружеството срещу прекратителното определение частна жалба е оставена без движение, като неотговаряща на изискванията на чл. 235а и чл. 212, ал. 2 във вр. с чл. 231 АПК, а именно жалбата не е приподписана от адвокат или юрисконсулт и към нея не е приложен документ за платена държавна такса в размер на 76,69 евро, равняващи се на 150 лева, по сметка на Върховния административен съд. На жалбоподателя е дадено указание в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи частна жалба, приподписана от адвокат с приложено пълномощно за приподписването или в случай, че представляващият дружеството е лице с юридическа правоспособност, съответно да представи удостоверение за придобита правоспособност. Относно указанието за внасяне на дължимата държавна такса изрично е посочено да се представи платежен документ за направеното плащане, като жалбоподателят е предупреден за последиците от неизпълнението му. На 21.04.2026 г. по делото постъпва частна жалба, подписана от адвокат Господинова с приложено надлежно пълномощно, ведно с преводно нареждане за внесена сума в размер на 25,56 евро. С разпореждане от 21.04.2026 г. съдът повторно оставя частната жалба без движение и указва на дружеството да довнесе държавна такса в размер на 51,13 евро по сметка на Върховния административен съд, отново с предупреждение за последиците от неизпълнението му. След надлежно съобщаване на това разпореждане на 09.07.2026 г. по делото постъпва молба от „Велконт“ ЕООД с приложен платежен документ за внесена допълнителна такса от 31,15 евро, която сума е в по-малък размер от указаната. При тези данни правилно съдът приема, че частната жалба не отговаря на изискванията на чл. 235а АПК. В случая дадените указания са изпълнени частично. Представена е приподписана от адвокат частна жалба ведно с пълномощно за това. За производството се дължи държавна такса в размер на 150 лева, съответно евровата им равностойност в размер на 76,69 евро, съгласно чл. 235а АПК. Констатираната нередовност не е отстранена, тъй като държавната такса е внесена частично, а не в пълен размер в дадения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изр. посл. АПК, ако нередовностите не бъдат отстранени в определения срок, първоинстанционният съд връща жалбата. В случая е налице хипотезата на цитираната разпоредба, приложима и по отношение на частните жалби съгласно чл. 231 АПК, тъй като дадените от съда указания не са изпълнени в пълен обем в законоустановения срок. Възражението на частния жалбоподател за необходимостта от оставяне на частната жалба без движение и определяне на нов срок за довнасяне на нормативно определената държавна такса настоящата инстанция намира за неоснователно. Страната вече е била уведомена с две разпореждания за дължимостта й в конкретния размер, предвиден в чл. 235а АПК. Дадените указания са точни и ясни. Трето съобщаване по съществото си би било необосновано удължаване на срока, като в случая не се сочат никакви особени непредвидени обстоятелства или обективни причини за невнасянето на държавна такса в изискуемия размер. Предвид изложеното обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 216а, ал. 7 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 3374 от 15.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1249/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РАДОСТИН РАДКОВ /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА