Решение · № 10775/2026 · дело 7241/2026

По дело 7241 / 2026 РЕШЕНИЕ № 10775 София, 29.10.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА РАЛИЦА РОМАНОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Емилия Иванова по административно дело № 7241/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Стефанели 72“ ЕООД, чрез адв. К. Толев, срещу решение № 7033 от 15.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1305 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2026 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-203-0223967 от 16.03.2026 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че ЗПАМ не съдържа мотиви относно избора на срок на мярката на административна принуда и не е издаден в съответствие с принципа на съразмерност и целта на закона. Твърди, че неиздаването на фискален касов бон е санкционирано с наказателно постановление (НП) по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. С издаденото НП № 879862-F871930 от 16.03.2026г. на „Стефанели 72“ ЕООД е наложена имуществената санкция в размер на 884.27 евро, която е платена. В тази насока намира, че АС гр.Пловдив неправилно не е коментирал Решението на СЕС от 4 май 2023г. по дело С - 97/2021 г. От прилагането на решението на това решене следва, че фактът на приложена ПАМ и издадено НП, е достатъчно основание за отмяна ЗПАМ поради непропорционалност. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменена оспорената ЗПАМ. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ № ФК-203-0223967 от 16.03.2026 г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която по отношение на „Стефанели 72“ ЕООД е приложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ – магазин „Мерудийката“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Македония“ № 62А, стопанисван от дружеството и „забрана за достъп до обекта“ за срок от 30 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че оспорената ЗПАМ е издадена във връзка с извършена на 10.02.2026 г. контролна покупка на краставици на стойност 1,80 евро, заплатени в брой от Т. Георгиев – проверяващ, на М. Т. П. – продавач-консултант в дружеството. Преди легитимацията от проверяващия, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Изведен е дневен финансов отчет от фискалното устройство, констатирана е положителна касова разлика от 36,75 евро, извършен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката. За установените факти е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0223967 от 10.02.2026 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че оспорената ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при наличието на мтериалноправните предпоставки за издаването й. Въз основа на събраните доказателства АС гр.Пловдив е направил извод, че неиздаването на документ за продажба по реда на чл. 118 от ЗДДС съставлява нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., както и че същото нарушение е повторно по смисъла на § 1, т. 35 ДР ЗДДС, тъй като с НП № 864626-F858103 от 27.11.2025 г., влязло в сила на 17.12.2025 г., дружеството е наказано за същото по вид нарушение. Предвид така установеното, първоинстанционният съд е приел, че административният орган правилно е издал ЗПАМ в изпълнение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС при условията на обвързана компетентност. Като неоснователни е отхвърлил доводите за липса на мотиви в оспорената ЗПАМ по отношение на продължителността на срока на мярката и е направил преценка, че спорният акт е постановен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Настоящият състав намира, че дружеството е осъществило, в условията на повторност, нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на фискален бон при извършена продажба в стопанисван от същото търговски обект. В този случай и съобразно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е наложил на търговеца процесната ПАМ. Обстоятелството, че нарушението е повторно по смисъла на §1, т.35 от ДР на ЗДДС, следва да бъде съобразено от административния орган при определяне размерът на имуществената санкция. Изложените в обжалваното съдебно решение съображения, че оспорената ЗПАМ съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, не се споделят от настоящия съдебен състав. Заповедта е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран, поради което не може да бъде направена преценка за съразмерността на срока на наложената принудителна мярка. С НП № 879862-F871930 от 16.03.2026 г., на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1100 евро, за процесното нарушение, осъществено на 10.02.2026 г., в стопанисван от дружеството търговски обект. По делото се установява, че наложената имуществена санкция е платена. В тази насока административният съд неправилно не е съобразил задължителното тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21. В посоченото решение е постановено, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т. 56 от решението СЕС посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В разглеждания случай е безспорно установено, че за осъщественото от дружеството нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС са му наложени две отделни мерки, всяка от които с утежняващо правната му сфера действие - имуществена санкция и ПАМ „запечатване на търговски обект“, които подлежат на обжалване по различен ред, което не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение и обуславя извод за материална незаконосъобразност на ЗПАМ. По горните съображения обжалваното съдебно решение, с което оспорването срещу ЗПАМ е отхвърлено, е неправилно поради противоречието му с материалния закон. По тази причина то подлежи на отмяна. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. С оглед изхода на касационното оспорване, претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна. На касатора се следват разноските за двете съдебни инстанции в доказания по делото общ размер от 561,35 евро – платени държавни такси в размер на 25,56 евро за първа инстанция, 35.79 евро за касационна инстанция, платено адвокатско възнаграждение – за първоинстанционното производство в размер на 250 евро и 250 евро за касационна инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и изр. второ, и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ изцяло решение № 7033 от 15.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1305 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2026 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-203-0223967 от 16.03.2026 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Стефанели 72“ ЕООД, ЕИК 203049855, със седалище и адрес на управление: [населено място, бул, №, ет.], представлявано от управителя С. Н. С. сумата в размер на 561,35 (петстотин шестдесет и едно евро и тридесет и пет евро цента) евро разноски за двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ РАЛИЦА РОМАНОВА