Определение · № 11221/2026 · дело 10734/2026

По дело 10734 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11221 София, 09.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ КОЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА КЕМАЛОВА РУМЕН ЙОСИФОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ГЕОРГИ КОЛЕВ по административно дело № 10734/2026 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на „Никмар Агро Транс“ ЕООД, ЕИК 204776455, със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], представлявано от управителя Н. Н. М., вписана като адвокат в САК, против определение № 32746 от 20.08.2026 г., постановено по адм. дело № 8330/2026 г. по описа на Административен съд – София - град, в частта, с която е отхвърлено искането на дружеството за конституирането му като заинтересована страна в производството по оспорване на заповед № РПН26-РА30-2 от 08.06.2026 г. на кмета на район „Панчарево“ – Столична община. В частната жалба се твърди, че оспореното определение в оспорената част е неправилно и незаконосъобразно. С доводи, че притежава вещни права върху поземления имот, в който се намира незаконният строеж, както и върху самия строеж, предмет на заповедта за премахване, частният жалбоподател обосновава наличието на правен интерес от участие в съдебното производство. Поддържа, че самият административен орган е приел в съдържанието на заповедта, че строежът е собственост и на „Никмар Агро Транс“ ЕООД, което обстоятелство според дружеството е от значение за преценката на процесуалната му легитимация. Счита, че независимо от обстоятелството, че не е посочено като адресат на заповедта, дружеството има самостоятелен правен интерес от участие в производството, тъй като премахването на строежа засяга непосредствено неговите вещни права. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е смесил качеството „адресат на административния акт“ с качеството „заинтересована страна в съдебното производство“, като е приел, че извън адресатите на заповедта други заинтересовани лица не могат да участват в производството. С позоваване на чл. 147, ал. 1 АПК жалбоподателят поддържа, че правният интерес следва да се преценява с оглед действителното засягане на права и законни интереси от административния акт, а не единствено според това дали лицето е посочено като негов адресат. Позовава се и на съдебна практика на Върховния административен съд, според която носителят на вещни права върху строежа, чието премахване е разпоредено, може да има правен интерес от съдебна защита, независимо че не е посочен като адресат на заповедта. Моли обжалваното определение в оспорената част да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - кмета на район „Панчарево“ - СО, в представен писмен отговор поддържа становище в подкрепа на частната жалба, като се излагат съображения, че заповедта за премахване засяга вещните права на дружеството и че същото има правен интерес от участие в съдебното производство. Заинтересованата страна – „Блубери Хил“, ЕООД, в писмено становище също излага доводи за основателност на частната жалба на „Никмар Агро Транс“ ЕООД. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК определение, от страна по делото за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № РПН26-РА30-2 от 08.06.2026 г. на кмета на район „Панчарево“ – Столична община, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж. По изрично искане на „Никмар Агро Транс“ ЕООД първоинстанционният съд е отказал да конституира дружеството като заинтересована страна в образуваното производство, като именно тази част от определението е предмет на настоящия съдебен контрол. За да постанови оспореното определение, първоинстанционният съд е приел, че в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж страни са адресатът на заповедта, който я е оспорил, и административният орган, като други заинтересовани лица не следва да бъдат конституирани. Посочил е, че административният орган разполага с оперативна самостоятелност да определи лицата, на които да възложи задължението за премахване на незаконния строеж, съобразно § 3 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Въз основа на тези съображения съдът е приел, че дружеството не може да бъде конституирано като заинтересована страна, независимо от твърденията му за притежавани вещни права върху имота и строежа, предмет на заповедта. Така постановеното определение е правилно в обжалваната му част. В съдебното производство по оспорване на заповед, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж по реда на чл. 225, ал. 1 и чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, страни са оспорващият заповедта и органът, който я е издал. Всяко друго лице, което счита, че административният акт засяга негови права или законни интереси, разполага с възможността да подаде самостоятелна жалба срещу него, чиято допустимост подлежи на преценка от съда. В случай че такава жалба не е подадена, съдът не може да конституира лицето като заинтересована страна в образуваното по жалба на друг правен субект съдебно производство, позовавайки се единствено на твърдения за притежавани вещни права върху строежа и/или имота, върху който е изграден. Административният орган разполага с оперативна самостоятелност да определи лицето или лицата, на които да възложи задължението за премахване, съобразно установените факти и приложимата нормативна уредба. Самото наличие на вещни права върху имота или строежа не води автоматично до придобиване на качеството адресат на заповедта, нито до възникване на процесуално качество на заинтересована страна в производството по оспорването ѝ. В случая от данните по делото се установява, че „Никмар Агро Транс“ ЕООД не е посочено като адресат на заповед № РПН26-РА30-2 от 08.06.2026 г. и не е подало самостоятелна жалба срещу нея. Обстоятелството, че дружеството твърди да притежава вещни права върху поземления имот, в който се намира строежът, както и върху самия строеж, не е достатъчно основание за конституирането му като заинтересована страна в настоящото съдебно производство. Представените пред първоинстанционния съд нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 31, том III, рег. № 12087, дело № 391/2024 г. и нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 16, том III, рег. № 11792, дело № 378/2024 г., както и твърденията относно съдържанието на административната заповед, са относими към преценката за евентуалното наличие на правен интерес от самостоятелното оспорване на административния акт. Същите обаче не обосновават процесуална легитимация за участие в образуваното по жалба на друго лице съдебно производство. Неоснователно е позоваването на чл. 147, ал. 1 АПК. Посочената разпоредба урежда правото на оспорване на административните актове от лицата, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължения. Тя обаче не създава възможност всяко лице, което претендира наличие на засегнати права, да бъде конституирано като заинтересована страна в производство, образувано по жалба на друг правен субект. Наличието на правен интерес от самостоятелно оспорване и процесуалната възможност за участие в чуждо съдебно производство са различни правни въпроси, които следва да бъдат разграничавани. В случая, ако „Никмар Агро Транс“ ЕООД счита, че заповедта за премахване засяга непосредствено негови вещни права, дружеството разполага с възможността да упражни самостоятелно правото си на оспорване, като подаде жалба срещу административния акт, чиято допустимост подлежи на преценка съобразно изискванията на чл. 147, ал. 1 АПК. Това обаче не му предоставя право да участва като заинтересована страна в образуваното по жалба на друго лице съдебно производство. Не променя този извод и обстоятелството, че в съдържанието на заповедта се съдържат констатации относно собствеността върху строежа, включително относно правата на „Никмар Агро Транс“ ЕООД. Отразяването в мотивите на административния акт на обстоятелства, свързани с принадлежността на правото на собственост върху строежа, не обуславя само по себе си качеството на адресат на акта за лицето, чиито права са обсъдени. За преценката относно наличието на процесуална легитимация в производството по оспорване определящо е дали административният акт е адресиран до съответното лице или засяга непосредствено негови права, свободи или законни интереси по смисъла на закона. Само по себе си наличието на фактическа или имуществена заинтересованост от съдържанието на акта и от изхода на спора не е достатъчно, за да обоснове правото на оспорването му. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че „Никмар Агро Транс“ ЕООД не следва да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по оспорване на заповедта, доколкото дружеството не е неин адресат и не е упражнило правото си на самостоятелно оспорване. Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение в оспорената част като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 32746 от 20.08.2026 г., постановено по адм. дело № 8330/2026 г. по описа на Административен съд – София - град, в частта, с която е отхвърлено искането на „Никмар Агро Транс“ ЕООД за конституирането му като заинтересована страна в производството по оспорване на заповед № РПН26-РА30-2 от 08.06.2026 г. на кмета на район „Панчарево“ – Столична община. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ