Решение · № 10833/2026 · дело 7087/2026

По дело 7087 / 2026 РЕШЕНИЕ № 10833 София, 29.10.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ПАВЛОВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Златка Шуманска и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Благовеста Липчева по административно дело № 7087/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от „Булелектрикс“ ЕООД, гр. Бургас, чрез процесуален представител, против Решение № 8541/04.03.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 11560/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221023007654-091-001/13.08.2024 г., издаден от органите по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – Бургас, в частта, с която са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчни периоди м. 07.2022 г. и м. 09.2022 г., ведно със съответните лихви за забава, потвърдена с Решение № 757/08.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не е бил надлежно уведомен за единственото открито съдебно заседание. Сочи, че съдът не е събрал всички необходими доказателства и не е назначил съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Твърди, че решаващият състав не е изложил самостоятелни мотиви, а фактическата обстановка е останала неизяснена, без да е отделено спорното от безспорното. Намира, че първостепенният съд неправилно е приложил относимите норми на ЗДДС. За доставките от „Карлинк България“ ЕООД и „Електротек текнолоджийс“ ЕООД разяснява, че е налице реално предаване на фактическата власт върху индивидуално определени движими вещи. Акцентира, че първоинстанционният съд не е обсъдил изложените от него възражения и аргументи. В тези насоки развива подробни доводи и се позовава на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и ВАС, като по същество претендира отмяна на атакуваното решение и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София, чрез процесуален представител, оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на РА № Р-22221023007654-091-001/13.08.2024 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП – Бургас, в частта, с която за касатора са установени допълнителни задължения по ЗДДС вследствие на отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07.2022 г. и м. 09.2022 г. по доставки от „Карлинк България“ ЕООД и „Електротек текнолоджийс“ ЕООД в общ размер от 73 620 лева и са определени лихви за забава в размер на 17 607,70 лева, потвърдена с Решение № 757/08.07.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения РА, първостепенният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: Органите по приходите са отказали на ревизираното дружество признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000007716/21.06.2022 г., издадена от „Карлинк България“ ЕООД, с предмет – „лек автомобил „Лексус RX450H Hybrid“, както и по фактури № 0000006969/01.09.2022 г., № 0000006970/14.09.2022 г. и № 0000006971/29.09.2022 г., издадени от „Електротек текнолоджийс“ ЕООД, с предмет – „моторни превозни средства“ (МПС). За да отрекат упражненото данъчно предимство ревизиращите са съобразили, че при извършените насрещни проверки доставчиците не са представили изисканите документи и писмени обяснения. От ревизираното лице са ангажирани фактури, договори за покупко-продажба, регистрационни и счетоводни документи, които според приходните органи не са подкрепени с доказателства за транспортирането и фактическото предаване на автомобилите. Според първостепенния съд, от събраната информация от Областна дирекция на Министерството на вътрените работи (ОДМВР) – Бургас и информационния масив на НАП се установява, че процесните автомобили не са били собственост на издателите на спорните фактури. За автомобила „Лексус RX450H Hybrid“ е наложен запор и е налице спор за собствеността му, а автомобилите, предмет на доставките от „Електротек текнолоджийс“ ЕООД, са придобити първоначално от ревизирания по вътреобщностни придобивания (ВОП) и липсват данни за последващи транслации на правото на собственост върху тях. При тази фактическа установеност решаващият състав е споделил изводите на приходните органи, че процесните фактури не документират действително осъществени доставки, а обективират сделки, насочени към неправомерно упражняване на право на данъчен кредит. Счел е, че запорираният автомобил „Лексус RX450H Hybrid“ не е могъл да бъде предмет на облагаема доставка, а автомобилите от „Електротек текнолоджийс“ ЕООД са придобити от самото ревизирано дружество чрез ВОП, поради което за тях е следвало да бъде начислен данък по реда на чл. 84 във вр. с чл. 117 ЗДДС. Приел е, че не са доказани предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, поради което е отхвърлил жалбата срещу РА в оспорената му част. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на спора от фактическа страна и необоснованост. Правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на формални условия, така и на материалноправни - в същия смисъл решение на СЕС от 09.12.2021 г. по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o., т.т. 24, 30 и 40. Що се отнася до материалноправните условия, от чл. 168, б. а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде "данъчно задължено лице" по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчно задължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Съгласно т. 30 от цитираното решение на СЕС, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (така и т. 34 от решение на СЕС от 11.11.2021 г. по дело C 281/20, Ferimet). Спорът между страните не е свързан с удостоверяването на формалните законови изисквания за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Той се концентрира върху осъществеността на материалнотоправните предпоставки за възникване на претендираното данъчно предимство, а разрешаването му е предпоставено от преценката допуснати ли са изтъкнатите в касационната жалба съществени процесуални нарушения при постановяването на атакувания съдебен акт. Неоснователно касаторът поддържа, че не е редовно призоваван за проведеното от първостепенния съд открито съдебно заседание, тъй като от приложената по делото призовка се установява, че съобщението му е надлежно връчено. Несподелими са и доводите за допуснато от решаващия състав съществено процесуално нарушение поради пропуск да назначи служебно ССчЕ при липсата на такова доказателствено искане от която и да е страните по делото. Основателни обаче са възраженията, че първостепенният съд не е разграничил спорното от безспорното, не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, нито е изяснил спорът от фактическа страна във взаимовръзка с изложените правни мотиви. Той се е ограничил единствено с генерални доводи по същество, без да осъществи критична оценка на фактическата обстановка в съответствие с разпоредбите на данъчния закон по арг. чл. 160, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 172а, ал. 2 АПК. На първо място, необоснован е изводът на решаващия състав, че автомобилите, предмет на доставките от „Електротек текнолоджийс“ ЕООД, са първоначално регистрирани на територията на страната като собственост на ревизираното дружество вследствие на осъществени от него ВОП. Подобни фактически констатации не се съдържат в РД, а съдът не е посочил въз основа на кои доказателства е приел тези обстоятелства за установени. Според възпроизведената в РД информация от ОДМВР – Бургас, лекият автомобил Лексус RX450H Hybrid, предмет на доставката от „Карлинк България“ ЕООД, първоначално е регистриран на 30.07.2020 г. като собственост на А. К. К., а на 25.08.2021 г. е отразена служебна промяна на регистрацията, като за предстоящ собственик е вписано „Софт Комерс БГ“ ЕООД. Единствено тези данни се извличат от писмото с рег. № 769000-29526/28.11.2023 г. от ОДМВР – Бургас, в което се съдържа справка по години за всички притежавани МПС от ревизираното дружество. Същата не сочи обаче, че автомобилите, предмет на доставките от „Електротек текнолоджийс“ ЕООД, са били регистрирани на името на ревизирания по осъществени ВОП. Действително, в РД се съдържат констатации за осъществени от „Булелектрикс“ ЕООД ВОП, но без да е уточнено кои са доставчиците по тях и какъв е техният предмет, респективно без да е установена връзка с процесните автомобили. В тази връзка изрично е посочено, че за декларираните ВОП ревизираният е издал протоколи по чл. 117 ЗДДС, начислил е данъка и е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, при липсата на установени несъответствия с информацията, получена чрез системата VIES. При тези релевантни факти и обстоятелства изводът на първоинстанционния съд, че автомобилите, предмет на доставките от „Електротек текнолоджийс“ ЕООД, са били придобити от ревизирания чрез ВОП, за които той е следвало да издаде протоколи по чл. 117 ЗДДС, се явява необоснован и некореспондиращ със събраните по делото доказателства, които са останали необсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. На второ място, спрямо доставката на автомобилът Лексус RX450H Hybrid първостепенният съд е концентрирал преценката си върху наложения запор и липсата на доказателства, че издателят на фактурата е негов собственик, без да изследва обстоятелствата относно фактическото предаване на автомобила и възможността за разпореждане с него като собственик. Решаващият състав не е съобразил, че наложеният запор не препятства транслацията на правото на разпореждане с вещта като собственик по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. В тази връзка необсъдени са останали представените договори за покупко-продажба, фактури, свидетелства за регистрация, счетоводни документи и останалите доказателства, относими към действителното осъществяване на спорните доставки. Липсват и фактически установявания дали процесните МПС са били регистрирани на територията на страната към момента на сключване на договорите за покупко-продажба, обуславящи преценката каква е изискуемата се за тях форма по чл. 144 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Без да установи и съпостави конкретните обстоятелства по придобиването и фактическото предаване на всеки от процесните автомобили, решаващият състав безкритично е възприел изводите на приходните органи, игнорирайки задължението си да извърши самостоятелна преценка на тяхната относимост към материалната законосъобразност на оспорения акт. Гореизложеното налага извод, че при постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият състав е допуснал редица процесуални нарушения, които следва да се квалифицират като съществени, тъй като са рефлектирали върху крайната му воля при разрешаването на спора. В резултат на тези нарушения първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. С оглед установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания в касационното производство, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане докладчикът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и твърденията и възраженията на страните. В корелация с тях той следва да анализира значението и относимостта на представените към фактурите съпроводителни документи и да ги съпостави с изводите на ревизиращите, обективирани в оспорения РА и РД, като изложи кореспондиращи и ясни мотиви досежно приетата от него фактическа установеност и следващите от нея правни изводи съобразно дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото първостепенният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 8541/04.03.2026 г., постановено по адм. дело № 11560/2025 г. по описа на Административен съд София-град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА