Решение · № 10822/2026 · дело 7928/2026

По дело 7928 / 2026 РЕШЕНИЕ № 10822 София, 29.10.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ЦВЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ЛИЛОВА КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА при секретар Лиляна Железарова и с участието на прокурора Радослав Стоев изслуша докладваното от председателя Бисер Цветков по административно дело № 7928/2026 г. Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 39303/26.11.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм.д. № 5506 по описа за 2024 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221423001334-091-001/17.10.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София относно „отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с № № 435/13.01.2022г., № 436/13.01.2022г. и № 497/31.02.2022г., издадени от „Арамет Трейд“ ЕООД в общ размер на 22 260 лв. и съответните лихви.“. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи опущения на съда в преценката на доказателствените средства и оспорва правните му изводи. Според него инстанцията по същество неправилно е приела за установен факта на плащането по две от фактурите с предмет авансово плащане въз основа само на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което е основано на счетоводни записвания. Позовава се на практика на Съда, за да обоснове позиция за дължимо индивидуализиране на предмета на доставката към момента на авансовото плащане, като предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите за аванса. Твърди, че авансовите плащания не могат да се обвържат с доставката на машини по фактура № 497/31.03.2022 г. заради различният предмет на доставките. Отрича да е доказана доставката по фактура № 497 с представените в хода на съдебното производство писмени доказателствени средства. Упреква съда, че не е обсъдил, а само е описал общо информационните източници. Иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация „Арамет“ ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С отменената от АССГ част от РА са установени в тежест на „Арамет“ ЕООД допълнителни задължения за ДДС за внасяне в общ размер 21 335.19 лева с лихви за забава общо 3 817.39 лева. Съдържанието на отменителната част на съдебния акт е определяема, макар бидейки далеч от прецизността, съдът да е отменил РА в частта относно отреченото данъчно предимство по три фактури, като отказът да се признае субективното публично право на ДЗЛ се съдържа в мотивите на утежняващия административен акт. Публичните задължения са установени в разпоредителната част от РА в резултат на извършена корекция на декларираните от ДЗЛ резултати по ЗДДС в данъчни периоди м. 01 и м. 03.2022 г. заради отказ да се признае упражнено в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит по фактури с № № 435/13.01.2022г., № 436/13.01.2022г. и № 497/31.02.2022г., издадени от „Арамет Трейд“ ЕООД в общ размер на 22 260 лева. Съдържанието на корекцията в д.п.м. 01.2022 г. е определянето на данък за внасяне в размер 11 975.19 лева вместо декларирания данък за възстановяване в размер 924.81 лева. В д.п.м. 03.2022 г. е увеличен данъкът за внасяне от 810.22 лева на 10 170.22 лева. За този данъчен период лихва за забава е определена и за невнесения деклариран данък за внасяне (посочената по-горе лихва е в размер съобразен с разпоредената от съда отмяна, обвързана с ползвания данъчен кредит). Според органите по приходите доставките по фактурите на са осъществени (съжденията им са общо за 7-те издадени от „Арамет Трейд“ ЕООД фактури, което включва и трите обсъждани). Наличен бил предметът на доставките, но действителен доставчик не бил посоченият в данъчния документ. Сделките били привидни и то в хипотезата на относителна субективна симулация. В счетоводството на ревизираното лице били отразени счетоводни документи, които не отразяват вярно стопанските операции, а това противоречала на счетоводните принципи на документална обоснованост и на този за предимство на съдържанието пред формата. Прието е, че не са осъществени материалните условия за правото на приспадане по чл. 68, ал. 1, т. 1 и по чл. 69, ал 1, т. 1 ЗДДС. За да отмени частично РА, съдът е приел, че от заключението на ССЕ се установява плащане по двете фактури за аванс, а произходът на машините по фактура № 497 и възможностите на доставчика да ги достави се установяват с представените в хода на съдебното дирене доказателства: „поръчки, ЧМР, фактури от предходен доставчик, сертификати, транспорт и спедиторски услуги.“. Решението е правилно по резултата си в обжалваната част. Пестелив в мотивите си, съдът е разграничил по предмет трите данъчни документа, по които ДЗЛ е ползвало отреченото от органите по приходите данъчно предимство. Макар да не е отграничи хипотезите на начисляване на ДДС при настъпило данъчно събитие и при извършено плащане, което го предхожда (съобр. чл. 25, ал. 6, т. 1 и чл. 25, ал. 7 ЗДДС), а съответно и отликата в материалните предпоставки за правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДДС, обвързани с изискуемостта на данъка (проявяваща се различно при осъществена доставка и при извършено авансово плащане), съдът е посочил като факт с правно значение плащането по фактурите за аванс. Ако мотивите на първостепенния съд са лаконични, то тези на органите по приходите са универсални. РД и РА, както и решаващият орган, не отбелязват особения предмет на фактури № 435 и № 436 и правото на приспадане по тях не е изключено заради липсата на плащане или неопределеността на престацията на доставчика. Без тези факти да са спорни, те са извън обхвата на доказване (съобр. чл. 153 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК). Сам касаторът сочи предметът на бъдещите доставки, а доказването със счетоводните записвания на платеца е допустимо (при констатациите на органите по приходите за редовно водено счетоводство от РЛ – стр. 3 от РД, вж. чл. 182 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК). Обвързването на фактурите за аванс с последваща доставка е сторено от доставчика във фактура № 497, в която фактури № 435 и № 436 са отразени като междинни плащания в позиции непосредствено след позиция, съдържаща описание на съответната машина, а с данъчните основи по тях е намалена общата данъчна основа по фактурата за доставката на машините. Плащането е елемент от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав, когато е обвързано с конкретна облагаема доставка и предхожда настъпването на данъчното събитие по нея (съобр. чл. 25, ал. 7 и чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС и т. 28 от решението на Съда по дело С-549/11). В хипотезата на авансово плащане данъкът става изискуем при получаване на плащането, като се приема, че данъкът е включен в размера на плащането. С източника на специални знания, като производно доказателствено средство от счетоводните записвания на доставчика и на получателя, е установено извършено от „Арамет Трейд“ ЕООД плащане на сумите по фактури № 435 и № 436. Фактическият извод на съда в същия смисъл е формиран в съответствие с правилата на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Щом е получено плащането, за доставчика възниква задължението по чл. 25, ал. 7 ЗДДС и чл. 54, ал. 3 ППЗДДС да го начисли. За получателя се поражда правото на приспадане на данъчен кредит в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС. В обжалваното решение са посочени общо документите, които според съда установяват осъществяването на доставката по фактура № 497. Това са документи, представени с допълнение към жалбата от 14.10.2024 г. Убеждаващото им въздействие не е оспорено от ответника в първоинстанционното производство. Тези информационни източници не са обсъдени от повереника му в хода на устните състезания. В тази етап от процеса процесуалната му активност е ограничена до възпроизвеждане на позицията на администрацията от извънсъдебната фаза на процеса за документи, които не са представени и които биха потвърдили осъществяването на доставките. Извън вниманието на страната е останало обстоятелството, че документи са представени. Не е направено възражение, а и липсва касационно оплакване, че част от документите представени с допълнението към жалбата са на чужд език и не са придружени с точен превод на български, заверен от страната (вж. чл. 185 ГПК). Приемането като доказателства по делото на тези документи представлява процесуално нарушение, което е извън обхвата на инстанционния контрол (съобр. чл. 212, ал. 1, т. 4 и чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК). При противопоставянето – липса на доказателства за правнорелевантния факт на доставката в извънсъдебната фаза на процеса – наличие на такива в съдебната му фаза, чиято доказателствена стойност не се оспорва, установяванията на съда основани на тези доказателства не са в противоречие с процесуалния закон. Доказването на доставката по фактура № 497 не е разколебано от взетите по нея счетоводни записвания при получателя. Сочената от касатора грешка на вещото лице при описването на счетоводните операции на стр. 9 не засягат ф-ра № 497. На стр. 6 от заключението е посочено, че данъчната ѝ основа е отразена по сметка 304. Фактура № 649/14.12.2012 г. (има се предвид 2022 г.) е с предмет сервизно обслужване и тя е отразената по сметка 602/17 (вж. стр. 7, горе от заключението). На стр. 9 е пренесено към фактура № 649 описанието на предмета на стопанската операция от фактура № 497. Дължимо е оставянето в сила на съдебното решение в обжалваната част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39303/26.11.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм.д. № 5506 по описа за 2024 г. в обжалваната част. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА