Определение · № 10870/2026 · дело 10461/2026

По дело 10461 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10870 София, 02.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА МАРИЯ ТОДОРОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА по административно дело № 10461/2026 г. Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 вр. чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 204645114, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица, вх., ет.], подадена чрез временния синдик адв. В. Вакрилов, срещу Определение № 36980/25.09.2026 г., постановено по адм. дело № 9955/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу Решение № 32164/13.08.2026 г., постановено по адм. дело № 9955/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № № 1024223-1, № 1024224-1, № 1024225-1, № 1024226-1, № 1024227-1, № 1024228-1, всички издадени на 16.12.2024 г. от орган по приходите ОП „Надежда – Връбница“, Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, в частта, с която са установени задължения – данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО), за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че разпоредбата на чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК не е приложима към АУЗ, издадени на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, независимо от чл. 144 ДОПК, на който се е позовал административният съд. В условията на евентуалност се сочи, че изискуемият съгласно чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК праг от 4 000,00 лв. е надвишен. Намира, че законодателят е избрал за критерий общия размер на оспорените вземания по делото, а не размера на всяко отделно задължение или на всеки отделен акт. Изтъква се, че в случая шестте АУЗ са разгледани в едно производство поради връзката между тях, и задълженията, установени с тях, надвишават законовия праг. В условия на евентуалност се иска отправяне на искане до Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 КРБ по отношение чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК. Искането е за отмяна на първоинстанционното определение и за връщане делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Директор на Дирекция „Общински приходи“ при Столична Община, не е уведомен на основание чл. 213а, ал. 7, изр. второ АПК. Настоящият тричленен състав на ВАС, Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: С Решение № 32164/13.08.2026 г., постановено по адм. дело № 9955/2025 г. по описа на Административен съд София-град, по жалба на „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД – в несъстоятелност, е прогласена нищожността на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1024223-1, № 1024224-1, № 1024225-1, № 1024226-1, № 1024227-1, № 1024228-1, всички издадени на 16.12.2024 г. от орган по приходите ОП „Надежда – Връбница“, Дирекция „Общински приходи“ при Столична община в частта, с която са установени задължения за ДНИ и ТБО за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Със съдебния акт е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1024223-1, № 1024224-1, № 1024225-1, № 1024226-1, № 1024227-1, № 1024228-1, всички издадени на 16.12.2024 г. от орган по приходите ОП „Надежда – Връбница“, Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, в частта, с която са установени задължения за ДНИ и ТБО, за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. За да остави без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, съдът е приел, че при оспорване на АУЗ приложение намира разпоредбата на чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК при съобразяване нормата на чл. 144, ал. 1 ДОПК. Съответно е прието, че установените с всеки от шестте АУЗ задължения са под законоустановения праг, като разглеждането им в едно общо производство не променя извода за необжалваемост на съдебния акт. Поради това и на основание чл. 215, т. 4 вр. чл. 213а, ал. 2 АПК подадената от „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД касационна жалба е оставена без разглеждане. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно. Правилно административният съд е приел, че по силата на препращащата норма на чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1 ДОПК, уреденият ред за обжалване на ревизионните актове, включително ограниченията за инстанционен контрол по чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК, намира съответно приложение и спрямо другите индивидуални административни актове, издавани от органите по приходите, сред които са и актовете за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Всеки акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК представлява самостоятелен индивидуален административен акт, с който се пораждат отделни публични задължения. Процесуалното обединяване на жалбите срещу няколко отделни АУЗ за разглеждане в едно общо съдебно производство не води до сливане на материалноправния им предмет. Изискването за минимален размер на установеното вземане съгласно чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК се преценява поотделно спрямо всеки отделен АУЗ, а не върху сбора от задълженията по всички съединени за съвместно разглеждане актове, както е посочил и първоинстанционният съд. Съответно, когато задълженията по всеки един от обжалваните АУЗ не надхвърлят законоустановения праг от 4 000,00 лв., първоинстанционното решение е окончателно по отношение на всеки от тези актове. В конкретния случай установените с АУЗ задължения за главници са, както следва: № 1024223-1 – 2 982,54 лв.; № 1024224-1 – 2 982,54 лв.; № 1024225-1 – 2 232,14 лв.; № 1024226-1 – 1 372,23 лв.; № 1024227-1 – 1 360,87 лв., № 1024228-1 – 2 232,14 лв. Съобразно изложеното до момента, фактът, че сумарният размер на задълженията по всичките 6 броя АУЗ надхвърля 4 000,00 лв., не преодолява законовата забрана за касационен контрол, тъй като размерът се изчислява на база конкретния оспорен административен акт, а не върху сбора от няколко самостоятелни акта. По искането за сезиране на Конституционния съд: Сезирането на Конституционния съд от съдебен състав представлява правомощие, което се упражнява при формирано вътрешно убеждение на съда за несъответствие на приложимия закон с Основния закон, а не автоматично задължение при всяко направено искане. Когато решаващият състав не споделя съмненията за противоконституционност и намира законовата разпоредба за съобразена с конституционните принципи, искането подлежи на отхвърляне. В конкретния случай не е налице несъответствие между разпоредбата на чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК и чл. 4, ал. 1 КРБ. Разпоредбата на чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК е ясна, предвидима и пропорционална мярка, балансираща между правото на съдебна защита и необходимостта от своевременно финализиране на спорове за незначителни по размер публични задължения. Въвеждането на различни прагове за физически лица и юридически лица почива на обективни и разумни критерии, обусловени от различията в техния правен статус, търговска дейност и обем на данъчни задължения, без да представлява недопустима дискриминация, съответно не е налице и твърдяното несъответствие с чл. 6, ал. 2 КРБ. По отношение твърденията за несъответствие с чл. 56 и чл. 120, ал. 2 КРБ, следва да се посочи, че разпоредбите гарантират съдебното обжалване на административните актове, което в данъчния процес е осигурено чрез пълен първоинстанционен съдебен контрол. Конституцията не въздига двуинстанционното производство в абсолютен принцип за всички административни спорове. Законодателят разполага с оперативна самостоятелност да изключва касационното оспорване на съдебни актове по дела с нисък материален интерес с цел процесуална икономия и бързина на правораздаването. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за сезиране на Конституционния съд за установяване на несъответствие между чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК и чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 56 и чл. 120 КРБ. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 36980/25.09.2026 г., постановено по адм. дело № 9955/2025 г. по описа на Административен съд – София-град Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА