Решение · № 10796/2026 · дело 5558/2026

По дело 5558 / 2026 РЕШЕНИЕ № 10796 София, 29.10.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ АНАНИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИН РАДКОВ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА при секретар Антоанета Стоилова и с участието на прокурора Милена Беремска изслуша докладваното от съдията Галина Стойчева по административно дело № 5558/2026 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Котура“ ЕООД, чрез адв. А. Богоева като процесуален представител, против решение № 3013 от 11.03.2026г., постановено по адм. дело № 212/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. Релевирано е касационното основание по чл. 209, т.3 от АПК – неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че административният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а по същество се оспорва изводът за законосъобразност на процесната заповед, с твърдения за отсъствие на предпоставки за одобреното изменение на КККР по чл.53б, ал.1 вр. чл.51, ал.1, т.3 ЗКИР /ред. ДВ бр. 57 от 2016г./. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорената заповед в частта за ПИ 70175.180.47 по КККР на гр. Суворово. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/– Варна, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за основателна, като съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на „Котура“ ЕООД срещу заповед № 18-5254/25.06.2018г. на началника на СГКК – Варна, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Суворово, одобрени със заповед № РД-18-58/08.07.2016г. на изп. директор на АГКК, представляващо отстраняване на явна фактическа грешка, състоящо се в нанасяне на нови обекти и промяна в границите на съществуващи обекти, в частта по отношение на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 70175.180.47 с начин на трайно ползване: за съоръжение за газопровод, собственост на „Котура“ ЕООД, чиято площ се намалява от 50785 кв.м. на 47894 кв.м. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Прието е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 53б, ал.5, т.1 /в относимата редакция - ДВ бр. 57/2016 г., действала към момента на издаване на оспорената заповед/ във връзка с чл.51, ал.1, т.3 ЗКИР, при изпълнена процедура по чл.81 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/ и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че оспореният акт съдържа мотиви, като е обосновал и че такива се съдържат в административната преписка, като установените фактически основания за издаването му, съответстват на посочените правни такива. Приел е, че от събраните в хода на производството доказателства, включително съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, се установява несъответствие между границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл.41, ал.1 ЗКИР. От преценката на събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице е изведен извод за това, че ПИ – собственост на оспорващото дружество е извън регулационната граница на гр. Суворово, поради което е включен в действащата КК за неурбанизирана територия; че в КК, този имот е нанесен при съобразяване на границите по плана за земеразделяне, пренесени и в картата на възстановената собственост, без да е отчетено, че същите не са коректни, тъй като южната граница е транслирана на юг, в резултат на което е налице застъпване по строителната граница на населеното място и по този начин в обхвата на ПИ е включен релсов път. Посочил е, че площта на процесния имот е намалена с тази, попадаща в контактната зона /зоната на застъпване/ между неурбанизираната територия и строителната граница на гр. Суворово, определена с влязъл в сила застроителен и регулационен план, до която граница се коригира собствеността на дружеството. При тези факти е обосновал материална законосъобразност на заповедта, тъй като е достигнал до извод за наличие на правното основание по чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР във връзка с § 1, т. 9 ДР на ЗКИР в първата хипотеза / ред., ДВ бр. 57/2016 г./, а именно несъответствие в границите на имота на дружеството-жалбоподател в неурбанизирана територия и строителните граници на населеното място, получено при обединяване на данните в КВС по ЗСПЗЗ и КК на урбанизираната територия и чрез геодезически измервания. Приел е за неоснователно наведеното от оспорващия възражение за съществуването на спор за материално право като е посочил, че наличието на такъв е пречка за изменение на КККР в хипотезата на непълнота и грешка по чл. 54, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, но е неотносимо към изискванията за изменение на КККР при установена явна фактическа грешка по чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР. С горните доводи е отхвърлена предявената жалба. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Оспореният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон - касационно отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Настоящият състав на ВАС споделя изводите на административния съд за безспорна установеност на основанието за изменение на КККР за отстраняване на явна фактическа грешка /ЯФГ/ в първата хипотеза, за приложението, на която се изисква имотите да попадат в урбанизирана и неурбанизирана територия, да са предмет на карти и планове по чл. 41, ал. 1 ЗКИР, при съвместяването на които, границите им да не съвпадат. Изложените в този смисъл правни изводи в оспореното решение, както и за наличие на материалноправните предпоставки по чл.51, ал.1, т.3 ЗКИР, са законосъобразни и обосновани от събраните по делото доказателства. В случая е установено несъответствие в южната граница на имота на дружеството в неурбанизирана територия, нанесена в действащата КК съобразно плана за земеразделяне и картата на възстановената собственост, от една страна, и строителните граници на населеното място, нанесени в КК на урбанизираната територия съобразно регулационния план, от друга страна. Видно е, че имотите са предмет на планове по чл.41, ал.1 ЗКИР, при съпоставянето на които е налице застъпване в рамките на площта в контактната зона. Съгласно чл. 53б, ал. 2, явната фактическа грешка се отстранява въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице, по възлагане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър /както е в случая/ или по възлагане на заинтересовано лице, като според ал. 3, обхватът на проекта включва всички поземлени имоти, засегнати от установената явна фактическа грешка. При наличие на засегнати имоти, от самото естество на производството следва, че е налице промяна на границите, но последната, макар свързана с промяна и на площта, не сочи на спор за материално право и не е пречка за изменение на КККР при установена явна фактическа грешка по чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, за разлика от производство по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, както правилно е констатирал първостепенния съд. Изводите в обжалвания съдебен акт, идентични на изложените, са обосновани и законосъобразни. Неправилно обаче, административният съд е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От документите към преписката и заключението на вещото лице, се установява по безспорен начин, че не е спазена процедурата по чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР /ред. ДВ бр. 57/2016г./. Според тази разпоредба, Агенцията по геодезия, картография и кадастър изпраща проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по ал. 2 на директора на областна дирекция "Земеделие" за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно на чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, като при липса на основание за обезщетяване директорът на областна дирекция "Земеделие" връща проекта с мотивирано становище. Идентично изискване е предвидено и в чл.81, ал. 8-10 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. Видно е от доказателствата по делото, че в производството за отстраняване на ЯФГ в случая, ведно с обяснителната записка към проекта, графичните материали и регистъра на засегнатите имоти, е изготвен и списък на имотите, подлежащи на обезщетение по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, съотв. по чл.6 ЗВСГЗГФ, в който е включен и имота на „Котура“ ЕООД – имот 180047 по КВС, 70175.180.47 по КК, с площ за обезщетяване от 2891 кв.м. Горното опровергава констатациите на административния съд, че процедурата по обезщетяване е неотносима към процесния имот. Видно е също, че началникът на СГКК – Варна е изпратил проекта за изменение на КККР на директора на ОД „Земеделие“ – Варна за съгласуване с писмо изх. № 20-21488/20.03.2020 г., т.е. след издаване на процесната заповед. При горните данни и след преценка на правилото на чл.53б, ал.4 ЗКИР, което е императивно, настоящата инстанция счита за незаконосъобразен изводът в оспореното решение, че неизпълнението на разписната в нормата процедура за съгласуване не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по см. на чл.146, т.3 АПК. Противно на приетото на административния съд, процедурата по съгласуване е задължителна преди допускане на изменението на КККР при установена явна фактическа грешка, като неспазването й се отразява на правата и интересите на засегнатите от изменението лица, които могат да бъдат лишени от следващото им се обезщетение. В конкретния случай, от приложената кореспонденция между органа, директора на ОД „Земеделие“ - Варна и жалбоподателя, се установява, че процедура по обезщетяване на последния не е проведена /вж. писмо изх. № РД12-03-14-5/06.03.2023г. на директора на ОДЗ-Варна/. Както се посочи, съгласуването е предвидено като задължително преди допускане на изменението на КККР при установена явна фактическа грешка, с оглед систематичното място и императивния характер на нормата на чл.53б, ал.4 ЗКИР, а компетентният орган /СГКК – Варна/ няма право на преценка. Напротив, той е задължен да изпрати преписката за съгласуване, а при липса на основания за обезщетяване, директорът на съответната ОД „Земеделие“ връща преписката с мотивирано становище. По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция приема, че е допуснато нарушение от категорията на съществените, обосноваващи незаконосъобразност на процесната заповед за изменение на КККР в оспорената й част, а изводите на първостепенния съд в обратен смисъл са в противоречие с материалния закон. Предвид горното, обжалваното решение на Административен съд – Варна е неправило в хипотезата на чл.209, т.3 от АПК и следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.1 АПК се постанови съдебен акт по съществото на спора за отмяна на обжалваната заповед в частта по отношение на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 70175.180.47. С оглед изхода по делото, в полза на касатора съдът присъжда деловодни разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 4413,30 евро, от които 2224,12 евро за производството пред административния съд, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, и 2189,18 евро – за касационното производство, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, платими от СГКК- Варна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 3013 от 11.03.2026г. по адм. дело № 212/2024 г. по описа на Административен съд – Варна и вместо него постановява: ОТМЕНЯ заповед № 18-5254/25.06.2018г. на началника на СГКК – Варна, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Суворово, одобрени със заповед № РД-18-58/08.07.2016г. на изп. директор на АГКК, представляващо отстраняване на явна фактическа грешка, в частта по отношение на поземлен имот с идентификатор 70175.180.47. ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, да заплати на „Котура“ ЕООД с ЕИК 101704268, деловодни разноски в размер на 4413,30 евро за първоинстанционното и касационното производства. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РАДОСТИН РАДКОВ /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА