Определение · № 10902/2026 · дело 10569/2026

По дело 10569 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10902 София, 02.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ЦВЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ЛИЛОВА КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя БИСЕР ЦВЕТКОВ по административно дело № 10569/2026 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Дани – 1Б“ ЕООД срещу определение № 1974/28.09.2026 г., постановено от Административен съд Сливен по адм. д. № 608 по описа за 2026 г., с което е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 26-0804-000265 от 21.09.2026 г., издадена от началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен. Доводите на жалбоподателя са за неправилност на определението, поради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на съда, че пътното превозно средство с прекратена регистрация по ПАМ следва да е единствен актив на предприятието, та от факта на прекратяването да следват значителни или труднопоправими вреди. Навежда фактически доводи за участието му като страна по търговски сделки, чието изпълнение е невъзможно без ППС с прекратена регистрация, като от неизпълнението ще претърпи неблагоприятни последици. Иска отмяна на обжалваното определение и спиране на допуснатото предварително изпълнение на ЗПАМ. Претендира деловодни разноски. Насрещната страна – началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен не изразява становище по оспорването. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съдебното производство пред Адм. съд Сливен е образувано по жалба на „Дани – 1Б“ ЕООД срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0804-000265 от 21.09.2026 г., издадена от началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. С жалбата е съединено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗПАМ. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за спиране на предварително изпълнение на оспорения административен акт. Първостепенният съд е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя несъмненото доказване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и в хипотезата на допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Приел е, че твърдението за възможни вреди е недоказано. Обстоятелството, че дружеството има договорни задължения за добив на дървесина, не обуславяло извод, че от предварителното изпълнение на оспорената заповед би настъпила за него значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Не било установено само с автомобила обект на заповедта да се изпълняват задълженията на дружеството по договорите. Принудителното изпълнение на административния акт от администрацията създавало неудобства, но дори да причинява вреда за адресата на мярката, тя не е нито значителна, нито трудно поправима. Обжалваното определение е правилно. При действието на състезателното начало в процеса, в чието съдържание чл. 8, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК включва правото на страната да посочи фактите, на който основава исканията си и да представя доказателства за тях, както и по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на адресата на акта е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. ЗПАМ е издаден по реда на чл. 172 ЗДвП. Съгласно специалната разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП обжалването на издадените ЗПАМ не спира изпълнението им. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 172 ЗДвП не съдържа. С арг. от чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП заповедта за прекратяване на регистрацията на ППС е конститутивен индивидуален административен акт, тъй като временно преустановява действието на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение (съобр. § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП). Актът се издава в условията на обвързана компетентност. Резултатът от изпълнението му е временно ограничение в правната сфера на адресата на акта, тъй като не може да ползва своето превозно средство за участие в пътното движение. Вредите от разпоредената правна промяна са презюмирани и не са несъразмерни в защитата на публичния интерес чрез допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Потенциалните вреди следва да са свързани с нови обстоятелства, т.е такива факти, които не са били осъществени към момента на издаване на акта в хипотезите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение или към момента на влизане в сила на разпореждането за предварително изпълнение. Соченият в жалбата факти на обвързаност на частния жалбоподател с договори за добив на дървесина предхождат издаването на ЗПАМ. Осуетяването или затрудняването на изпълнението на задълженията по договорите е било в пределите на познавателната дейност на изпълнителя към момента на осъществяването на фактическия състав на ПАМ в хипотеза на управлявано на ППС притежавано от адресата на мярката от неправоспособен водач. Причините за управляването на превозното средство от неправоспособен водач и наличието на наети от собственика правоспособни водачи е неотносимо към предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК. Дори да се приеме, че с факт, възникнал преди издаването на акта, могат да се обосноват предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК, когато фактът представлява състояние, продължаващо и след разпоредената правна промяна и необсъдено от издателя на акта, то с този факт не се обвързват ефектите върху правната сфера на адресата, чието потенциално настъпване да е основание за спиране на изпълнението. Дължимо е оставянето в сила на обжалваното определение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1974/28.09.2026 г., постановено от Административен съд Сливен по адм. д. № 608 по описа за 2026 г. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА