Определение · № 11113/2026 · дело 10530/2026

По дело 10530 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11113 София, 05.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНОИЛ МИТЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ КОВАЧЕВА КАРОЛИНА НЕДЕЛЧЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЮЛИЯ КОВАЧЕВА по административно дело № 10530/2026 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. М. А., чрез пълномощник адв. Л. Ангелова, против определение № 34152/02.09.2026 г., постановено по адм. дело № 8188/2026 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо от 10.06.2026 г. на „Креди Йес“ ООД, в частта, с която е отказан достъп до данните, чрез предоставяне на копия на документите (всички договори за кредити, заеми, гаранции и поръчителства – активни и изплатени), съдържащи личните данни на жалбоподателя, вкл. по всички погасени вземания, и производството по делото е прекратено. С доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост в частната жалба се иска отмяната му и връщане на делото за произнасяне по жалбата срещу процесния отказ за предоставяне на копия от поисканите документи. Не се претендират разноски. Ответникът - „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, чрез процесуален представител юрк. Х. Топал, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е отказ на „Креди Йес“ ООД, обективиран в негово писмо от 10.06.2026 г., в частта относно предоставяне на поискания от А. М. А. достъп до данните, чрез предоставяне на копия на документите (всички договори за кредити, заеми, гаранции и поръчителства – активни и изплатени), съдържащи личните данни на заявителя, вкл. по всички погасени вземания. По делото е установено и не се спори между страните, че със заявление от 12.05.2026 г. за упражняване на правата в областта на защитата на личните данни А. М. А. е отправил следното искане до „Креди Йес“ ООД в качеството му на администратор на лични данни: 1. да му предостави информация по чл. 13/чл. 14 от ОРЗД; 2. да му предостави право на достъп по чл. 15 от ОРЗД до всички лични данни/следните данни: 2.1. достъп до данните, чрез предоставяне на копия на документите (всички договори за кредити, заеми, гаранции и поръчителства – активни и изплатени), съдържащи личните данни, вкл. по всички погасени вземания; 2.2. информация за целите на обработването; 2.3. информация за категориите лични данни; 2.4. информация за методите и средствата за обработка на данните; 2.5. информация за получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити или могат да бъдат разкрити личните данни; 2.6. ако това е възможно, информация за предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, ако това е невъзможно – за критериите, използвани за определяне на този срок; 2.7. информация за правата на субекта във връзка с данните, включително за начина и органа, до който може да бъде подадена жалба; 2.8. информация за източника да данните, които не са събрани пряко от субекта на данни. По заявлението е изготвен и изпратен до заявителя отговор от дружеството администратор (изх. № 1004/10.06.2026 г.), с който цялата поискана със заявлението информация е предоставена, с изключение на частта досежно достъпа до данните, чрез предоставяне на копия на документите (всички договори за кредити, заеми, гаранции и поръчителства – активни и изплатени), съдържащи личните данни, вкл. по всички погасени вземания. По този въпрос в отговора си от 10.06.2026 г. дружеството администратор посочва, че нормата на чл. 15, § 3 от ОРЗД визира само копие от данните, но не и копие от носителите на информация, в които тези данни се съдържат, поради което прави извода, че администраторът няма задължение при упражняване на правото на достъп на субекта на данни да предоставя цели документи или други носители на информация. Освен това допълва, че решението относно начина на реализиране на задължението за предоставяне на копие от личните данни е предоставено изцяло в прерогатив на администратора. В настоящия случай счита задължението си за изцяло изпълнено с предоставената в отговора и Приложението (писмена справка) към него информация. За да остави без разглеждане жалбата на А. М. А. срещу така постановения отказ, първоинстанционният съд е приел, че заявлението, в частта, за която се отнася процесният отказ, не съдържа волеизявление на физическо лице, което в качеството си на субект на данни по смисъла на ОРЗД търси защита на свое право, уредено с този регламент. Напротив, според съда в посочената част от заявлението е налице искане на страна по договор за кредит, т.е. на страна по облигационно правоотношение, което касае отношения между частноправни субекти, но не и правоотношения, попадащи в обхвата на защитата по ОРЗД. По тези съображения съдът е счел, че искането за копия от документи (всички договори за кредити, заеми, гаранции и поръчителства – активни и изплатени), съдържащи личните данни, вкл. по всички погасени вземания, не съставлява искане по смисъла на чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), за упражняване на право по чл. 15-22 от ОРЗД, поради което в случая не се е формирал отказ на администратора на лични данни, който да подлежи на оспорване по реда на АПК. Оттук е извел и решаващия извод за недопустимост на жалбата като насочена срещу отказ на страна по облигационно отношение, който не съставлява годен за обжалване административен акт по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК. Определението е неправилно. Изводът на АССГ, че в случая липсва отказ по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО) – „ОРЗД“, срещу който да е допустима съдебна защита по реда на АПК, е неправилен. Оспореният отказ за предоставяне на достъп до данните, чрез предоставяне на копия на документите (всички договори за кредити, заеми, гаранции и поръчителства – активни и изплатени), съдържащи личните данни на жалбоподателя, вкл. по всички погасени вземания, е постановен в рамките на производство по чл. 37б от ЗЗЛД, инициирано от А. М. А. със заявление от 12.05.2026 г., с което, наред с друго, е поискан и достъп до обработваните за него данни от дружеството под формата на предоставяне на копия от цитираните по-горе документи, съдържащи личните му данни. Това обстоятелство се признава и от самия администратор, който в отговора си от 10.06.2026 г. изрично отбелязва, че подаденото от А. А. заявление има характера на такова по чл. 37б, ал. 1, във вр. чл. 37в от ЗЗЛД, във връзка с упражняването на права по чл. 15 и чл. 20 от ОРЗД. Конкретно по отношение на искането за предоставяне на достъп до данните чрез представянето на копия от посочените в заявлението документи, дружеството администратор обосновава отказа си да изпълни това искане със становището, че „копие от личните данни“ по смисъла на чл. 15, § 3 от ОРЗД не следва да се тълкува като копие от носителите на лични данни и следователно предоставянето на копия от такива документи и други носители на информация не е вменено в задължение на администратора на лични данни, като изцяло в прерогатив на последния е да реши по какъв начин да реализира задължението си за предоставяне на копие от личните данни. Настоящият касационен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в случая липсва валидно сезиране на администратора на лични данни със заявление по смисъла на чл. 37б от ЗЗЛД, нито изложените в процесния акт съображения на администратора, че преценката му относно начина на реализиране на задължението по чл. 15, § 3 от ОРЗД е изцяло в неговата дискреционна власт – становище, което имплицитно навежда към погрешното разбиране за необжалваемост на тази преценка. Съгласно решение от 4 май 2023 г. по дело С-487/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), чиито правни разрешения са пряко относими към настоящия случай, копието от личните данни в процес на обработване, което администраторът е длъжен да предостави на основание чл. 15, § 3, първо изр. от ОРЗД, трябва да има всички характеристики, които позволяват на субекта на данните да упражни ефективно правата си по този регламент, и следователно трябва да възпроизвежда изцяло и точно тези данни (точка 39 от решението). Именно с цел да се гарантира, че предоставената информация ще бъде лесна и достъпна за разбиране, СЕС допуска при изпълнението на това задължение да бъдат възпроизвеждани извлечения от документи, и дори цели документи, или извлечения от бази данни, които в частност съдържат личните данни, които са в процес на обработване, но само когато ситуирането на обработваните данни в съответния контекст се явява необходимо, за да се гарантира тяхната разбираемост от субекта на данни (в този смисъл точка 41 от решението). В настоящия случай с процесния отказ администраторът на лични данни е преценил, че правата на субекта на данни са изцяло удовлетворени, респ. че задължението му по чл. 15, § 3, първо изр. от ОРЗД е изпълнено посредством предоставената с отговора изх. № 1004/10.06.2026 г. информация и приложената към него писмена справка, съдържаща обема от лични данни на заявителя, с които дружеството разполага и обработва. От горепосоченото решение на СЕС по несъмнен начин следва, че за администратора на лични данни, сезиран с искане за упражняване на права по чл. 15 от ОРЗД, не възниква автоматичното и безусловно задължение да предоставя на заявителя пълния масив от документи, съдържащи негови лични данни, в случаите, когато е поискан достъп до тях по реда на ОРЗД. Същевременно, съгласно разясненията, дадени в посоченото решение на СЕС, в определени случаи предоставянето на копия от извлечения от документи или от цели документи, или от бази данни, доколкото същите съдържат лични данни, може да се окаже задължително с оглед ефективното упражняване на правата на субекта на данни, в това число правото му на защита срещу твърдяно незаконосъобразно обработване на негови лични данни. Следователно въпросът за предоставянето на копия от поисканите документи, носители на лични данни, следва да подлежи на самостоятелна преценка и мотивирано решение от страна на администратора във всеки отделен случай, с оглед обстоятелствата и спецификите на конкретния казус. Предвид горното процесният отказ на „Креди Йес“ ООД да удовлетвори искането за достъп до данни чрез предоставяне на копия от поисканите документи по кредитите, съставлява годен за оспорване административен акт, постановен по повод на валидно отправено заявление по реда на чл. 37б от ЗЗЛД. В тази си част отговорът на администратора е неблагоприятен за сезиращия го субект на данни, поради което и в светлината на относимата практика на СЕС отказът подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по отношение на обективираната в него преценка, че в конкретния случай липсва необходимост от предоставяне на копия от пълния текст на съответните документи, с оглед възможността за пълноценно упражняване на правата на субекта на данни, гарантирани с ОРЗД. По изложените съображения атакуваното определение като неправилно следва да се отмени, а делото – да бъде върнато първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на А. М. А. срещу процесния отказ, обективиран в писмо на „Креди Йес“ ООД от 10.06.2026 г. Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 34152/02.09.2026 г., постановено по адм. дело № 8188/2026 г. по описа на Административен съд – София-град. ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на А. М. А. срещу отказ на „Креди Йес“ ООД, обективиран в писмо от 10.06.2026 г., в частта за предоставяне на поискания достъп до данните, чрез предоставяне на копия на документите (всички договори за кредити, заеми, гаранции и поръчителства – активни и изплатени), съдържащи личните данни на заявителя, вкл. по всички погасени вземания. Определението на подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА /п/ КАРОЛИНА НЕДЕЛЧЕВА