Решение · № 11028/2026 · дело 4417/2026

По дело 4417 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11028 София, 04.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИКОЛОВА МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА при секретар Антоанета Лазарова и с участието на прокурора Куман Куманов изслуша докладваното от съдията Мария Николова по административно дело № 4417/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите срещу Решение №32947/08.10.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело №4232/2025 г. С обжалваното решение е отменен отказ за възстановяване на платена такса по Закона за хазарта, обективиран в Решение № 000030-2558/31.03.2025г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП); делото като преписка е изпратено на изпълнителния директор на НАП за ново произнасяне по искане вх. № 26-С-1004/23.12.2024г., подадено от „СИТИ ГЕЙМС 2019“ ООД, в 14-дневен срок от влизане в сила на решението, при съобразяване на дадените в мотивите му указания по тълкуването и прилагането на закона; Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на „СИТИ ГЕЙМС 2019“ ООД, сумата в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева, представляваща разноски по производството. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е приел, че след прекратяване на лиценза платената еднократна такса за поддържането му за 35 месеца от оставащия период до 15.12.2027 г. се явява недължимо платена по смисъла на чл. 4б от Закона за държавните такси (ЗДТ) и подлежи на възстановяване в поискания размер от 43750 лева. Сочи, че обстоятелството, че лицензът на дружеството е предсрочно прекратен не е основание за отпадане на задължението, както и че предвид липсата на изрична законова регламентация следва да се приеме, че не съществува възможност за възстановяване частично на заплатена дължима сума изчислена по формулата в § 22 от Преходните и заключителни разпореди (ПЗР) на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (отм.) (ЗДБРБ за 2024 г. (отм.)) при условие, че лицензът е прекратен предсрочно по искане на организатора на хазартни игри. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид правната и фактическа сложност на делото и моли същото да бъде намалено. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Консулов и юрк. Велков. Ответникът по касация – „СИТИ ГЕЙМС 2019“ ООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Въпросът свързан с претенцията за присъждане в пълен размер на разноските направени пред първоинстанционния съд е разрешен с влязло в сила Определение № 10085 от 13.03.2026 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 4232/2025 г., поради което исканията на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер не са предмет на касационното производство. Представя писмена молба с инкорпориран в същата списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от адв. Груйчев. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е установено, че с Решение № 000030-10181/30.11.2022г. за издаване на лиценз по чл. 17, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ) на „СИТИ ГЕЙМС 2019“ ООД е издаден първоначален лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 5 години – до 15.12.2027 г., в игрална зала с адрес гр. Бургас, [жк], [адрес]. Дружеството е подало пред НАП декларация за дължимата еднократна част от таксите по чл. 30 ЗХ и на основание § 22, ал. 1 ПЗР на ЗДБРБ за 2024г. (отм.), с платежно нареждане от 26.02.2024 г., е внесло еднократна държавна такса за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати по чл. 30, ал. 6 ЗХ в размер на 58 750 лева за оставащия брой месеци от срока на лиценза след 01.01.2024 г. С Решение № 000030-12426/12.12.2024г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 35, ал. 1, т. 4 ЗХ, предсрочно е прекратен издаденият на дружеството лиценз, по негово искане. С Искане вх.№ 26-С-1004/23.12.2024г. „СИТИ ГЕЙМС 2019“ ООД е поискал връщане на недължимо платени такси в общ размер на 43 750 лева или 35 месеца по 1250 лева. Във връзка с това искане е изготвен доклад от 19.02.2025г., в който е посочено, че липсва изрична регламентация за възстановяването на такси, дължими по силата на § 22 ПЗР на ЗДБРБ за 2024г. (отм.) и искането следва да се отхвърли като неоснователно. Съдът е посочил, че при идентичност на мотивите е издаден оспореният акт. С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, предвид разпоредбата на чл. 16, чл. 17, ал. 1, т. 16 ЗХ и чл. 7, ал. 1 ЗДТ. Правилно е приел, че актът е издаден в предписаната от закона форма, като съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че неправилно е приложен материалният закон. С оглед изложените в касационната жалба съображения спорният по делото въпрос е свързан именно с приложението на материалния закон. Изводът на съда, че след прекратяване на лиценза платената еднократна такса за поддържането му за 35 месеца от оставащия период – до 15.12.2027г., се явява недължимо платена по смисъла на чл.4б ЗДТ и подлежи на възстановяване в поискания размер от 43 750 лева, е правилен и почива на правилен анализ на приложимото право. Обосновано съдът е приел за неоснователен довода на ответника, сега касационен жалбоподател, че не се дължи връщане на заплатената такса поради това, че след заплащането ѝ организаторът на хазартни игри можел да осъществява дейността за целия срок на издадения лиценз. В тази връзка правилно е посочил, че след прекратяване на лиценза с нарочен акт се отнема и правото на организатора на хазартни игри да осъществява дейността. Правилен е изводът на решаващия съд и за незаконосъобразност на извода на административния орган за приложимост на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗХ. Изложените в касационната жалба съображения преповтарят изложените пред първоинстанционния съд и са обсъдени от него и както се посочи по-горе правилно са приети за неоснователни. Липсата на специално уредена процедура в ЗХ за разглеждане на искането за възстановяване на недължимо платени такси по този закон не обосновава извод за невъзможност да се възстанови недължимо внесената такава на основание чл. 4б ЗДТ. Параграф 2 от Преходните разпоредби (ПР) на ЗДТ предвижда, че този закон не засяга таксите, събирани от митниците, банките, пощите, телеграфите и телефоните и държавните предприятия, както и таксите, събирани по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за опазване на околната среда, Закона за железопътния транспорт, Закона за пътищата, Закона за безопасно използване на ядрената енергия, Закона за управление на отпадъците, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Закона за защитените територии и Закона за електронните съобщения. Изброяването на визираните нормативни актове в § 2 от ПР на ЗДТ, за които законът е неприложим, е изчерпателно, съответно по отношение на таксата за поддържане на лиценз по чл. 30, ал. 6 ЗХ няма законова пречка да намери приложение разпоредбата на чл. 4б ЗДТ. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация следва да се уважи, като се уважи и направеното от касатора възражение за прекомерност, предвид фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка съдът съобразява, че по делото е проведено едно съдебно заседание, на което процесуалният представител на ответника по касация не се е явил, но е подал писмен отговор на подадената касационна жалба и преди съдебно заседание е депозирал писмена молба, в която е посочил, че поддържа отговора си и е заявил претенция за разноски в размер на 2454,20 евро с ДДС, превалутирани 4800 лв. с ДДС, заплатено адвокатско възнаграждение. Спорът по делото не е с голяма фактическа и правна сложност и има постановена трайна съдебна практика. Поради това на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1500 евро с ДДС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №32947/08.10.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело №4232/2025 г. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „СИТИ ГЕЙМ 2019“ ООД, ЕИК 205797000 сумата от 1500 евро (хиляда и петстотин евро) разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА