Решение · № 10915/2026 · дело 7155/2026

По дело 7155 / 2026 РЕШЕНИЕ № 10915 София, 02.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ЦВЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ЛИЛОВА КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА при секретар Лиляна Железарова и с участието на прокурора Десислава Пиронева изслуша докладваното от съдията Румяна Лилова по административно дело № 7155/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Био Пи Ди Ес Строй“ ЕООД, с ЕИК 202194584, чрез упълномощения адв. В. Бърчев, срещу Решение № 19532 от 20.05.2026 г., постановено по адм. д. № 5039 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2025 г. С обжалваното съдебно е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт № Р-22221724002098-091-001 от 13.01.2025 г. (РА), издаден от Р. Байрактарова, на длъжност началник сектор – орган, възложил ревизията и Е. Динев, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, двамата - органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – София, потвърден с Решение № 343 от 31.03.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) - София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който на „Био Пи Ди Ес Строй“ ЕООД са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 158386,37 лв. и са начислени лихви в общ размер на 168973,95 лв. Наред с това, касационният жалбоподател е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 345,12 евро за първоинстанционното производство. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличието на трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се оплакване за необоснованост на изводите на съда за отсъствие на реално изпълнение на спорните доставки, които според касационния жалбоподател се основавали единствено на релевираните от приходната администрация аргументи за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Подчертава се, че тези факти могат да бъдат ценени единствено като индиции за липса на реалност на доставките съгласно практиката Съда на Европейския съюз (СЕС) и то при наличие на обективни данни за данъчна измама. Релевира се довод, че първоинстанционният съд е подценил значението на направените счетоводни отбелязвания при издателите и получателя на процесните фактури. Касационният жалбоподател възпроизвежда подробно някои от установяванията на вещото лице, изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Настоява за неотносимост на аргументите за неспазване на трудовото и осигурително законодателство от страна на доставчиците. Отбелязва, че са събрани доказателства – двустранно подписани документи, установяващи реалността на фактурираните доставки. По така изложените съображения моли за отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго за отмяна на спорния РА, като претендира и присъждане на сторените разноски за съдебните производства. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от адв. Бърчев, който от негово име поддържа касационната жалба и направените в нея искания по съществото на касационното оспорване. Претендира и присъждането на заплатената държавна такса за касационното обжалване. Ответникът – директорът на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП не представя писмено становище по касационната жалба, а я оспорва в съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощената юрк. Дечева, която по същество на касационното оспорване моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение съобразно депозирана молба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № Р-22221724002098-091-001 от 13.01.2025 г., издаден от Р. Байрактарова, на длъжност началник сектор, орган, възложил ревизията и Е. Динев, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, двамата органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 343 от 31.03.2025 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който на настоящия касационен жалбоподател, за данъчни периоди от 01.01.2020 г. до 31.08.2021 г., са установени допълнителни задължения по ЗДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 158386,37 лв. по фактури, издадени от доставчиците „Хелион Тех“ ЕООД, „Ранд Ком“ ЕООД, „Администриране и защита на лични данни“ ООД и „Терм Инженеринг Груп“ ЕООД, както и са начислени лихви за забава в общ размер на 168973,95 лв., в това число върху размера на упражнено право на данъчен кредит по фактури от посочените четирима доставчици и „Райвъл Про“ ЕООД, които фактури впоследствие са сторнирани. Първоинстанционният съд намерил оспорването на РА за допустимо, но по същество - неоснователно. Обсъдил подробно установяванията и изводите на приходната администрация от проведеното ревизионно производство. Обсъдил констатациите на вещото лице, изготвило заключението на приетата ССЕ, като ги кредитирал в по-голямата им част, с изключение на извода на експерта, че е доказано използването на процесните доставки в икономическата дейност на лицето. Изложените от съда аргументи да отхвърли заявената от вещото лице привръзка са основани на становището за невъзможността това обстоятелство да се установи единствено от декларирания и вписан в Търговския регистър предмет на дейност на ревизираното дружество, а тя следва да кореспондира от реално извършената икономическа дейност. Съдът съобразил също така, че плащанията от получателите на последващите доставки от „Био Пи Ди Ес Строй“ ЕООД са извършени в брой, с приложени касови бонове, като същевременно вещото лице дава заключение, че между описаните количества и видове стоки/услуги по издадените спорни фактури и тези по последващите реализиращи доставки няма съответствие. Като взел предвид залегналите по чл. 160, ал. 2 ДОПК критерии за проверка на данъчния акт, съставът на АССГ приел, че същият е издаден от компетентни органи, в кръга на определените от закона правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК. Въз основа на извършения анализ на твърденията на страните и доказателствата по делото, направил извод, че по същество спорът в производството се свежда до материалната законосъобразност на акта. Приел, че между страните не се спори относно фактическите констатации, установени в ревизионното производство от ревизиращия орган относно непредставянето на доказателства от преките доставчици или техни подизпълнители, за липса на кадрова и техническа обезпеченост, и възможностите за реално извършване на договорените доставки, доколкото той е базиран на справки в масивите на НАП, потвърдени и от заключението на ВЛ в хода на съдебното производство. Изразил убеждение, че от представените фактури не може да се установи по вид и обем предоставяната услуга – техен предмет, доколкото са използвани родови понятия за доставките, описани в табличен вид в РД, което не позволява ясно и точно идентифициране и определяне на конкретния вид услуга. За да формира изводите си по отношение констатациите на приходните органи за липса на реалност на процесните доставки, съдът направил прочит на относимите материалноправни норми за осъществяването на правото на приспадане на данъчен кредит. Изтъкнал, че ревизираното лице (РЛ) носи тежестта да докаже материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на това право, съобразно разпоредбите на чл. 170, ал. 1 АПК и чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с пар. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК. Въз основа на извършената преценка на писмените доказателства, съдът възприел становище, че „Био Пи Ди Ес Строй“ ЕООД не разполага с други преки или косвени доказателства, установяващи реалността на доставките, освен фактури, договори и приемо-предавателни протоколи, които са представени и налични само при РЛ. При това, счел, че въпреки счетоводното им отразяване в неговото счетоводство, не се констатира възможност за идентификация по вид, размер и обем на доставките на услуги. Обосновал извод, че посочените информационни източници са недостатъчни, за да докажат реалното осъществяване на доставките. Посочил, че въпреки липсата на задължение за РЛ да носи отговорност за поведението, както и за техническата, и кадрова обезпеченост на своите доставчици, всеки получател по доставка, има такова да прояви минимална добросъвестност като изисква и съхранява при себе си съпровождащи доставките документи и връзката им с последващи доставки. Възприел като безспорно установено, че предметът на дейност на никой от преките или предходни доставчици по веригата не е във връзка с основната икономическа дейност на РЛ; за никой от доставчиците, не е установена кадрова или материална обезпеченост, и възможност за реално извършване на спорните доставки, като същите са и дерегистрирани по ЗДДС по почин на данъчната администрация. Взел предвид, че всички процесни доставки са съпроводени от рамкови договори с почти идентичен предмет, а плащания по тях в хода на производството не са установени, дори напротив - съществуват споразумения във връзка с плащания по фактурите със срок след дерегистрацията и закриването на банковите сметки на доставчиците. Намерил за съответно на изводите на приходната администрация за липса на доставки и обстоятелството, че сумите по доставките са значителни, а заплащането им е в брой с разходни касови ордери (РКО), каквото е отразено в счетоводството на РЛ. Ценил, като допълнителни косвени доказателства за фиктивност на доставките - наличието на две фактури с идентични номера и стойности на данъчната основа и ДДС, но с различен предмет, както и многократното сторниране на фактури от РЛ. Съдът формирал извод, че отсъства данъчно събитие, доколкото няма доказателства за реално прехвърляне на собственост върху индивидуално определени по вид, обем и характер вещи или за извършване на конкретни услуги, индивидуализирани по вид, характер обем, а са налични само първични и вторични, отразени по ЗСч, счетоводни документи. В тази връзка възприел наличието на достатъчно доказателства за знание у РЛ за участие в изкуствена правна конструкция, която по своя характер представлява, по смисъла на ЗДДС, данъчна измама. Първоинстанционният съд счел също така, че доказаната липса на кадрова обезпеченост и ресурс на доставчиците да извършат спорните доставки подкрепя извода за съставянето на документи и счетоводното им отразяване, без да е налице действителна стопанска операция. Като допълнително доказателство в този смисъл ценил и факта, че последващите доставки на РЛ са с предмет, различен и напълно несъответен на предмета на процесните доставки. В заключение намерил за обоснован извода на приходните органи, че в случая отсъстват реални доставки и е налице данъчна измама, като възприел, че същият се базира на множество косвени доказателства, които обаче са логически взаимосвързани и достатъчни, за да обосновават доказано намерение за създаването и използването на документите, с цел заобикаляне на закона и постигане на данъчно предимство. Кредитирал, в тази връзка, и установеното в хода на ревизията обстоятелство, че за процесния период основен клиент на РЛ е било свързано лице по смисъла на пар. 1, т. 3, б. „д“ ДР ДОПК. По всички така изложени съображения първоинстанционният съд достигнал до решаващ извод за неоснователност на предявеното от „Био Пи Ди Ес Строй“ ЕООД оспорване срещу спорния РА и постановил обжалвания съдебен акт за отхвърляне на предявената от настоящия касационен жалбоподател жалба срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно при съобразяване и на изложеното по-долу. Първоинстанционният съд правилно е издирил относимите към спора материалноправни разпоредби и при правилно приложение на закона е отнесъл към очертаните в тях хипотези установените факти по спора. Несъмнено извършването на реална доставка е материална предпоставка за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, като практиката на Върховния административен съд и на СЕС по въпроса е безпротиворечива в този смисъл. Споделимо е изразеното в касационната жалба принципно становище, че установените отсъствия на кадрови, технически и материален ресурс за осъществяване на спорните доставки по отношение на доставчиците не могат на самостоятелно основание да бъдат поставени в основата на отказа да се признае претендираното от РЛ право. Те са нему неподвластни и неустановяването им по принцип не би могло пряко да повлияе на изводите досежно законосъобразността на спорния РА. Съдът на Европейския съюз и Върховният административен съд са последователни в разбирането си, че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит. Установяване на обстоятелствата, свързани с това, не може да се възлага в тежест на РЛ, доколкото не се касае за негово недобросъвестно поведение. Противно на заявеното от касационния жалбоподател обаче, фактическите изводи на АССГ за недоказано действително осъществяване на сделките, отразени в процесните фактури, не се основават единствено на констатациите на ревизиращите органи за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Като е разпределил правилно доказателствената тежест в рамките на производството съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, и след като е разгледал поотделно и в съвкупност приобщените по делото информационни източници, първоинстанционният съд е направил обосновани на приетите доказателства фактически установявания, които в своята логическа взаимовръзка са го довели до правилен краен правен извод по въпроса относно реалността на спорните доставките. По отношение на част от тях РЛ всъщност изобщо не се е справило с процесуалната задача да установи при условията на пълно и главно доказване основни факти, респективно – че съществува претендираното от него право. Това е така относно фактурите от „Терм Инженеринг Груп“ ЕООД и „Администриране и защита на лични данни“ ЕООД, които са с предмет авансово плащане. Неоспореното установяване на съда за отсъствие на плащания към процесните доставчици води до извод, основан на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, че фактурите за авансови плащания нямат правопораждащо действие за претендираното от РЛ данъчно предимство. Сходна е ситуацията и относно част от доставките от „Администриране и защита на лични данни“ ООД, които касаят предоставянето на транспортни услуги. Заявеното от ревизиращите, потвърдено и от съда, отсъствие на транспортни документи (пътни листа, товарителници и прочее) за извършените превозни дейности, препятства установяването (с убедителността на пълното доказване) на реалността на процесните доставки. Основателно първоинстанционният съд е придал значение и на коментираното от ревизиращите органи отсъствие на декларирани от РЛ вътреобщностни придобивания (ВОП) от Нидерландия, по които да са ползвани транспортните услуги - заявени по част от документите между него и „Администриране и защита на лични данни“ ООД. Същевременно, в касационната жалба не са релевирани никакви конкретни оплаквания срещу изводите на съда по отношение на описаните в настоящия абзац две категории доставки. Касационният жалбоподател не е оспорил и обобщеното заключение на първоинстанционния съд, че от представените фактури, договори и приемо-предавателни протоколи не се констатира възможност за идентификация по вид, размер и обем на доставките на предоставените от доставчиците услуги. Досежно останалата част от спорните сделки, макар от страна на РЛ да са ангажирани преки информационни източници за действителното им осъществяване от заявените доставчици, обосновано първоинстанционният съдът е приел, че приходната администрация е успяла да разколебае в достатъчна степен доказателствено им значение при проведеното от нея насрещно доказване. Правилно АССГ е припознал като индиция в този смисъл констатираното от ревизиращите органи при проверка на място в счетоводството на РЛ наличие на дублирани фактури от същите доставчиците, които съвпадат по всички елементи с представените пред ревизиращите – номер, дата, данъчна основа и начислен данък, но са с различен предмет на доставка. В касационната жалба отсъстват оплаквания срещу преценката на тези доказателствени факти. В този смисъл, неотносимо е бланкетното упоменаване от касационния жалбоподател на заключението на вещото лице по назначената ССЕ, че отсъстват документи, доказващи доставка на идентични стоки и услуги от други доставчици. Съществуването на подобна относителна субективна симулация всъщност не се твърди от приходната администрация и не е възприето от административния съд. Макар в ревизионния доклад да е употребено понятието „субективна симулация“, заявените от приходните органи съображения са за друга форма на относителна симулация - поради неясен предмет на твърдените сделки между РЛ и доставчиците поради наличието на фактури с напълно идентични данни, които обаче са с различен предмет. Отсъстват твърдения на приходните органи за това процесните доставки в действителност да са получени от РЛ, макар други лица да са техните реални доставчици. Наред с горното, констатираното от съда отсъствие на данни за влагане на процесните доставки в икономическата дейност на РЛ, в това число в извършени от него последващи доставки, също е косвено доказателство, което насочва към извод за нереалността на заявените от РЛ сделки. Погрешно е и изразеното от касационния жалбоподател убеждение, че счетоводното отразяване на сделките има съществена доказателствена стойност за възприемане на тяхното реално извършване. Логическите и опитни правила диктуват, че този доказателствен факт е в косвена и относително слаба взаимовръзка с главния такъв, поради което не би могъл да установи неговото настъпване без да е подкрепен от други убедителни доказателства. Значително разколебаващо защитната теза на РЛ въздействие има и установената липса на разплащане по спорните доставки, които са на съществена стойност, натрупана в резултат на регулярни доставки за продължителен период от време. При това, отсъстват доказани ефективни действия от страна на доставчиците за събиране на дължимите суми от „Био Пи Ди Ес Строй“ ЕООД. Представените писмени споразумения по отношение на една част от тези задължения не разубеждават предходния извод, доколкото представляват единствено признание от РЛ на задълженията по основание и размер, ведно с определяне на срок за тяхното погасяване, без обаче да са скрепени с ефективни правни средства за принудително реализиране на паричните притезания на доставчиците при неизпълнение. Не са ангажирани и доказателства за каквото и да е изпълнение по тези споразумения. Наред с това, обосновано АССГ е ценил като показателно и обстоятелството на посочване в споразумението за уреждане на финансови претенции между РЛ и „Ранд Ком“ ЕООД на закрита банкова сметка на посочения доставчик. Извън обичайната търговска практика е при уговаряне на условията за погасяване на вземания в съществени размери кредиторът да не положи елементарната изискуема грижа да посочи своя активна банкова сметка, по която длъжникът да направи съответното плащане. Касационният жалбоподател не е противопоставил конкретни оплаквания срещу обосноваността на горните фактически изводи на първоинстанционния съд, извън оплакванията срещу констатациите за липса на ресурсна обезпеченост на доставчиците. Предвид всички изложени по-горе съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което като валидно и допустимо, следва да остане в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, такова следва да му се присъди в размер на 345,00 евро, съгласно приложимата редакция на чл. 161, ал. 1, изр. трето и четвърто ДОПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление на Министерски съвет № 4 от 06.01.2006 г. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19532 от 20.05.2026 г., постановено по адм. д. № 5039 по описа на Административен съд София - град за 2025 г. ОСЪЖДА „Био Пи Ди Ес Строй“ ЕООД, с ЕИК 202194584 да заплати на Националната агенция за приходите сума в размер на 345,00 (триста четиридесет и пет) евро за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА