Решение · № 10919/2026 · дело 6668/2026

По дело 6668 / 2026 РЕШЕНИЕ № 10919 София, 02.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ МИТКОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ЦВЕТКОВ РУМЯНА ЛИЛОВА при секретар Лиляна Железарова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Румяна Лилова по административно дело № 6668/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ди Си – Лукс 2“ ЕООД, с ЕИК 205243314, чрез адв. Л. Попова, срещу Решение № 18041 от 12.05.2026 г., постановено по адм. д. № 11727 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт (РА) № 22221124002574-091-001 от 31.03.2025 г., издаден от Т. Б. Герасимов – орган, възложил ревизията, и Л. Д. Пенева - ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт № П-22221125064284-003-001 от 09.04.2025 г. за поправка на ревизионен акт (РАПРА), в частта, в която е потвърден с Решение № 1137 от 18.09.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който в тежест на „Ди Си – Лукс 2“ ЕООД са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за довнасяне в общ размер на 125589,72 лв. и 60521,91 лв. лихви. Наред с това, „Ди Си – Лукс 2“ ЕООД е осъдено да заплати разноски за първоинстанционното производство в размер на 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател поддържа становище, че решението е неправилно, тъй като е постановено при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Упреква извода на първоинстанционния съд за настъпило данъчно събитие към датата на прехвърлянето на правото на собственост върху процесните недвижими имоти по нотариален ред на основание чл. 25, ал. 2 ЗДДС, с аргумент че АССГ не е извършил систематично тълкуване на приложимите разпоредби от ЗДДС. Настоява, че след като плащането по сделките е извършено посредством прихващане и ефективно плащане не е налице, то не следва да се издава и фактура. По същество на оспорването срещу РА посочва конкретни факти по отношение на отделните доставки. По така изложените съображения моли за отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго за отмяна на спорния данъчен акт в обжалваната му част. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от адв. П. Попова, която от негово име поддържа касационното оспорване, а по същество на касационното оспорване моли отмяната на съдебното решение и на РА. Ответникът – директорът на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба, чрез упълномощения юрисконсулт Калоферова, в съдебното заседание пред настоящия съд, а по същество на касационното оспорване моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № 22221124002574-091-001 от 31.03.2025 г., поправен с РАПРА № № П-22221125064284-003-001 от 09.04.2025 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение № 1137 от 18.09.2025 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с която в тежест на „Ди Си – Лукс 2“ ЕООД са установени задължения за ДДС за довнасяне в общ размер на 125589,72 лв., ведно с 60521,91 лв. лихви за данъчни периоди - м. 11.2020 г., м. 01.2021 г., м. 02.2021 г., м. 03.2021 г., м. 04.2021 г., м. 07.2021 г., м. 08.2021 г., м. 09.2021 г., м. 12.2021 г., м. 04.2022 г. и м. 06.2022 г. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи по приходите, при спазени изисквания за форма и съдържание на издадените заповед за възлагане на ревизията (ЗВР), ревизионен доклад (РД) и РА съгласно чл. 113, ал. 1, чл. 117, ал. 1 и чл. 120, ал. 1 ДОПК. Не установил при издаването на данъчния акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът отхвърлил възраженията на РЛ, че органите по приходите неправилно определили момента на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка по процесните сделки. В тази връзка разгледал относимите разпоредби на чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 25, ал. 6, т. 1 и чл. 86, ал. 1 и чл. 113, ал. 4 ЗДДС в контекста на доставката на недвижими имоти и достигнал до извод, че данъчното събитие при този тип сделка настъпва с прехвърлянето на правото на собственост по нотариален ред. Посочил, че нотариалният акт е юридическият факт, с който настъпва вещнопрехвърлителният ефект, поради което именно към датата на нотариалното изповядване на сделката се осъществява доставката на стока. Обосновал схващането, че е ирелевантно дали продажната цена е платена изцяло, частично или изобщо не е платена към датата на извършване на сделката във формата на нотариален акт, което според съда може да има значение за гражданскоправните отношения между страните по договора, но не отлага настъпването на данъчното събитие и не освобождава доставчика от задължението да начисли данъка. Съдът съобразил, че съгласно чл. 25, ал. 7 ЗДДС при авансово плащане данъкът става изискуем при получаване на плащането, но уточнил, че тази разпоредба касае хипотеза, при която плащането е преди данъчното събитие, поради което разпоредбата не намира приложение в случая. Приел, че представеното споразумение от 2024 г. за прихващане не може да дерогира настъпилото още през 2021 г. данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС и съответното задължение на доставчика да начисли косвения данък в законоустановения срок. Първоинстанционният съд обсъдил поотделно извършените продажби на недвижими имоти от „Ди Си – Лукс 2“ ЕООД към М. Н., Е. М., Н. Ф. и Л. Г., с които е имало сключени споразумения за прихващания, както и към останалите посочени в спорния РА получатели по доставките. По отношение на всички тях обосновал извод, че направените прихващания и представените фактури за частични плащания и аванси (където е имало такива) не опровергават констатацията на органите по приходите, че към датите на нотариалните актове е настъпило данъчно събитие за доставките на недвижимите имоти и за дружеството е възникнало задължение да начисли данък върху пълната данъчна основа по съответните доставки. Отхвърлил тезата на настоящия касационен жалбоподател, че задължение за начисляване на ДДС възниква единствено при реално плащане на продажната цена, която счел, че противоречи на разпоредбите на ЗДДС и на практиката на Съда на Европейския съюз. Коментирал, че изпълнението на паричните задължения от страна на купувачите не е правнорелевантен факт за момента на възникване на данъчното събитие, след като собствеността върху имотите е прехвърлена с нотариални актове. Намерил за неоснователни и възраженията за необоснованост на спорния РА, като подчертал, че установяванията на органите по приходите се подкрепят от събрания доказателствен материал, а дружеството не е ангажирало информационни източници за оборване на техните констатации. По така изложените съображения АССГ достигнал до краен извод за неоснователност на оспорването срещу РА в обжалваната му пред съда част, поради което постановил решение за отхвърляне на жалбата на „Ди Си – Лукс 2“ ЕООД, като при това осъдил дружеството да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен и обоснован на доказателствената съвкупност е направеният от първоинстанционният съд прочит на приложимото материално право и отнасянето му към установените по спора факти. Съставянето на нотариален акт при прехвърлянето на собствеността върху недвижим имот по изискването на чл. 18 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е юридическият факт, който поражда вещнопрехвърлителния ефект към приобретателя по сделката. Следователно, по предписанието на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква именно към този момент на прехвърляне на собствеността върху стоката към съответния получател по доставката. Съответно, доставчикът е длъжен да издаде фактура в 5-дневен срок от настъпването на това събитие съгласно чл. 113, ал. 4 ЗДДС, като начисли данъка по реда на чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Споделимо е становището на АССГ, че изпълнението на паричната престация по съответната сделка след момента на прехвърляне на собствеността е ирелевантно за момента на възникване на данъчното събитие. Във всички етапи на производството РЛ поддържа теза, че получателите по доставките или не са платили изцяло дължимата цена за придобитите имоти, или плащането е станало чрез прихващане, които обстоятелства според „Ди Си – Лукс 2“ ЕООД го освобождават от задължението да издаде фактура и да начисли косвен данък по съответните доставки. Така заявената позиция не намира опора в позитивното право. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, която транспонира текста на чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, ясно дефинира момента на настъпване на данъчното събитие в общия случай. Същевременно, по делото нито се твърди, нито се установява наличие на фактически състав, който да обуславя приложение на някоя от специалните хипотези, уредени в другите алинеи на чл. 25 ЗДДС. Верен е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС не е относима към конкретния казус, доколкото касае момента на изискуемост на косвения данък само по отношение на авансовите плащания. Посочената разпоредба всъщност изрично предвижда, че се прилага за плащанията, настъпили преди да е възникнало данъчно събитие по реда на ал. 2, 3 и 4 от чл. 25 ЗДДС. Впрочем, касационният жалбоподател не предлага каквото и да било различно тълкуване на приложимото материално право спрямо направеното от съда. В касационната жалба отсъстват нарочни оплаквания за допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и такива срещу обосноваността на изводите на първоинстанционния съд. Направеното описание на фактите по спора относно всяка една от тринадесетте доставки не представлява същинско касационно оплакване. Същото е представено от РЛ още във възражението срещу РД и се поддържа непроменено във всеки един от последващите етапи на процеса, в това число и в касационната жалба. Наред с това, така заявените факти всъщност или не се различават от констатираните в обжалваното съдебно решение, или са твърде общи, поради което няма как да се възприемат като оплаквания срещу обосноваността на фактическите установявания на АССГ. По изложените по-горе съображения първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което като валидно и допустимо, следва да остане в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, такова следва да му се присъди в размер на 345,00 евро, съгласно приложимата редакция на чл. 161, ал. 1, изр. трето и четвърто ДОПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление на Министерски съвет № 4 от 06.01.2006 г. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18041 от 12.05.2026 г., постановено по адм. д. № 11727 по описа на Административен съд София - град за 2025 г. ОСЪЖДА „Ди Си – Лукс 2“ ЕООД, с ЕИК 205243314 да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 345,00 (триста четиридесет и пет) евро за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА