Решение · № 10846/2026 · дело 6836/2026

По дело 6836 / 2026 РЕШЕНИЕ № 10846 София, 29.10.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ДРАГАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Драганова по административно дело № 6836/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Трафик - АГ - БГ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Белелиева, срещу Решение № 16501/29.04.2026 г., постановено по адм. д. № 9319/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно с твърдение за наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива аргументи за пропуски при оценката на събраните доказателства по делото. Поддържа становище за установеност на процесуалните и материалноправни изисквания за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите от „Елторо Ойл БГ 2014“ ЕООД и „Оникс Мениджмънт“ ЕООД, като в това отношение подчертава и ангажираните счетоводните данни за последваща реализация. Формулирано е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което да бъде отменен ревизионният акт (РА) в обжалваната част. Претендира присъждане на направените деловодни разноски пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Бакърджиева, я оспорва като неоснователна в хода на делото и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е бил РА № Р-22221724004976-091-001/25.04.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 724/07.07.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на „Трафик - АГ - БГ“ ЕООД за данъчни периоди от м. 08 до м. 10.2024 г. са установени задължения за ДДС в размер на 52 486,34 лв. и законна лихва в размер на 3 606,91 лв., при деклариран ДДС за възстановяване в размер на 72 400,89 лв. По фактите административният съд е установил процесуалните действия в хода на ревизионното производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221724004976-020-001/01.10.2024 г. на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП София. Въз основа на извършените проверки и анализа на събраните доказателства ревизиращият екип е направил предложение на дружеството-жалбоподател да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 6 ЗДДС, по фактурите с издатели „Елторо Ойл БГ 2014“ ЕООД и „Оникс Мениджмънт“ ЕООД. Констатациите и изводите в Ревизионен доклад (РД) № Р-22221724004976-092-001/26.03.2025 г. са възприети при издаването на процесния РА. По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 18.02.2026 г. В отговор на поставените задачи вещото лице е описало процесните фактури и придружаващите ги документи, констатирало е деклариране на фактурите от жалбоподателя и доставчиците в отчетните регистри и СД за ДДС, както и липсата на доказателства за извършените плащания. По въпрос 3 от ССЕ са обобщени данни от справките за продажби при „Трафик - АГ - БГ“ ЕООД след ревизираните периоди и е направено уточнение, че на експертизата не са били предоставени издадените фактури, описи, дневници за продажби и други документи, имащи отношение към продажбата. При проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е формирал извод за издаването на РА от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма съгласно чл. 120 ДОПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е достигнал до заключение за правилно приложение на материалния закон с обжалвания РА. В това отношение е взел предвид изискванията на ЗДДС за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. На самостоятелно място е обсъдил изяснените факти и обстоятелства във връзка с фактурите на двамата доставчика. Приел е, че констатациите на приходните органи не се опровергават при преценка на събраните доказателства по делото. Според изложените мотиви в случая липсва документация и книжа, позволяващи индивидуализацията на производствената машина по фактура № 0...336/30.08.2024 г. (серийни номера, компоненти, модули и др.); на данни дали въобще функционира, предвид състоянието, установено от посещението на мястото на съхранение в двора на наетия обект от „Трафик - АГ - БГ“ ЕООД; отсъствие на писмени доказателства за последваща реализация и за извършени разплащания между страните; разминаване на информацията за водената счетоводна отчетност, тъй като стоките не са открити при физическата проверка и не са представени данни за тяхната продажба; използваните счетоводни справки за целите на ССЕ не са подписани от управителя или счетоводителя на дружеството. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Съдът е изследвал предпоставките за възникване и упражняване правото на данъчен кредит от „Трафик - АГ - БГ“ ЕООД по процесните фактури от „Елторо Ойл БГ 2014“ ЕООД и „Оникс Мениджмънт“ ЕООД, анализирал е обективно ангажираните доказателства и е обосновал надлежно заключението, че с оспорения РА това право е отказано правомерно от органите по приходите. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението, както на формални условия, така и на материалноправни – в същия смисъл решение на СЕС от 09.12.2021 г. по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o., т.т. 24, 30 и 40. Що се отнася до материалноправните условия, от чл. 168, б. а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде „данъчно задължено лице“ по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчно задължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Между страните по делото не са спорни обстоятелствата във връзка с изпълнението на формалните законови условия за притежание на данъчен документ – фактура и отразяването ѝ в отчетните регистри и СД за ДДС за съответния данъчен период. Неоснователно е касационното възражение, според което липсата на доставка следва да бъде доказана в процеса на ревизията. Безспорно в тежест на ревизираното лице е да установи материалноправните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит - по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. Правилно решаващият съд приема, че дружеството-жалбоподател не е успяло да проведе главно и пълно доказване на отречените факти от органите по приходите – наличие на реални доставки по представените фактура № 0...336/30.08.2024 г. с издател „Елторо Ойл БГ 2014“ ЕООД, предмет на доставка „поточна линия за производство на пелети, съгласно договор от 13.08.2023 г.“ и по фактури № 130...2/05.08.2024 г., № 130...6/21.08.2024 г., № 130...1/03.08.2024 г., № 130...3/06.08.2024 г. и № 130... 10/08.09.2024 г. с издател „Оникс Мениджмънт“ ЕООД, предмет на доставка „стоки по протокол“. Съвкупната преценка на събраните доказателства и тяхната съпоставка с констатациите в РД/РА, не подкрепя нито едно от твърденията в касационната жалба за действително изпълнение на доставки по процесните фактури. В допълнение към мотивите в тази насока следва да се отбележи липсата на опис или приемо-предавателен протокол за стоките по фактура № 130...1/03.08.2024 г. – вж. заключението по въпрос 1 от ССЕ. Защитната теза не може да бъде споделена и предвид отсъствието на първична документация за извършени продажби от „Трафик - АГ - БГ“ ЕООД - въпрос 3 от ССЕ. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението, а го обсъжда заедно с останалите доказателства по делото, което е изпълнено. Поради липса на сходство с фактическата обстановка в случая е изцяло бланкетно твърдението в касационната жалба за приложимост на преюдициалното тълкуване на Съда на ЕС по дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-324/11 или по дело С-18/13. Утвърденото разбиране в натрупаната съдебната практика на Върховния административен съд и на Съда на ЕС е, че формалното изпълнение на законовите условия не е достатъчно, за да бъде обоснована реалността на доставката - вж. решенията по дело С-285/11, по дело С-78/12, по дело С-271/2012 и много други. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните пороци в касационната жалба на „Трафик - АГ - БГ“ ЕООД и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника, на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 евро, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 и изр. 4 ДОПК. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16501/29.04.2026 г., постановено по адм. д. № 9319/2025 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА „Трафик - АГ - БГ“ ЕООД, ЕИК 205934356, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица], да плати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 (осемдесет) евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА