Решение · № 10824/2026 · дело 6480/2026

По дело 6480 / 2026 РЕШЕНИЕ № 10824 София, 29.10.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ДРАГАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Свилена Проданова по административно дело № 6480/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Т. Попова, срещу решение № 15068/20.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1114/2026 г. по описа на Административен съд София – град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът намира изводите на първоинстанционния съд за противоречащи на установените факти и събраните доказателства. Твърди че от значение за преценката относно реалността на процесните доставки е условието доставчикът да е разполагал с необходимите стоки от същия вид и количество, които физически са предадени на получателя. Отправя искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което ревизионният акт (РА) да бъде потвърден изцяло. Претендира присъждане юрисконсулско възнаграждение за всяка инстанция и внесените държавни такси за касационно обжалване. Ответникът – „Зеро 212“ ЕООД гр.София, чрез процесуалния представител адв. Калистратов, в становище по съществото на спора оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждан на разноски в производството. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е бил РА № Р-22221125001690-091-001/21.10.2025г., в потвърдената част с решение № 4/06.01.2026 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на „Зеро 212" ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 3559,92лв. главница и 1073,55лв. лихви, както и по ЗКПО за 2022г. и 2023г.- в размер на 17127,93лв. главница и 1411,20лв. – лихви. При осъществената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в предвидената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила За да уважи жалбата и да отмени РА, съдът е достигнал до заключение, че изводите на органите по приходите са в противоречие с изискванията на материалноправната уредба и събраните доказателства по делото. Ограничил е спора върху преценката за изпълнение на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Анро 75“ ООД – за доставка на стоки - картофи. Според мотивите, събраните в ревизионното производство доказателства покриват изискванията на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС. В случая са налице редовни фактури, придружени с фискални бонове за плащане, с отразени регистрационни номера на превозни средства, с които е извършвана ежедневна доставка на малки количества продукти, свързани с основната икономическа дейност на „Зеро 212“ ЕООД. Съдът е приел, че в обичайно и с оглед количествата и трайните търговски отношения между страните не са издавани приемо-предавателни протоколи като за такива са служили фактурите. Приел е за безспорно обстоятелството за последваща реализация на стоката и при липса на данни за получаване на същата стока от други доставчици е счел, че макар и да не са събрани доказателства за възможността на доставчика да осъществи доставката поради неоткриването му, не са налице данни предпоставки за данъчна измама от страна на получателя, за негова недобросъвестност или злоупотреба с права. В тази връзка се позовава на осъщественото заплащане на стоката, на счетоводното отразяване на доставките при „Анро 75 ООД и данните за кадрова обезпеченост на последния. Липсата на данни за наличността на стоката в патримониума на доставчика към момента на транспортирането и предаването й се приема, че не може и не следва да се вменява в данъчна тежест на получателя при липса на установено знание от негова страна за такива обстоятелства. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените правни изводи от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Съвкупната преценка на ангажираните доказателства потвърждава крайното му заключение за незаконосъобразност на РА. След извършената проверка настоящият касационен състав приема, че не са допуснати наведените с касационната жалба пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Тълкуването на закона относно правото на приспадане на данъчен кредит е съобразено с установената съдебна практика на националните съдилища и на Съда на ЕС. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Между страните по делото не са спорни предметът на фактурите – картофи и връзката му с основната стопанска дейност на ответника по касация. Обоснован е изводът на съда, че са събрани достатъчно доказателства за реалността на доставките, както и за последващата реализация на стоките, която не е била спорна. Като се позовава и на практиката на СЕС законосъобразно съдът приема, че рисковият профил на дружеството – доставчик, неоткриването му за извършване на насрещна проверка, дерегистрацията му по ДДС не са относими към предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит от получателя. Обоснова е изводът на съда, че липсата на данни за складови наличности на стоки от същия вид при Анро 75 ООД не е достатъчно, за де се приеме невъзможност от негова страна за изпълнение на доставките при преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , вкл. относно извършените плащания, надлежното осчетоводяване при доставчика, отразяването във фактурите на регистрационни номера на МПС, с които е извършена доставката. По делото липсват преки доказателства, сочещи за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. Съгласно т. 30 от решение от 09.12.2021 г. на Съда на ЕС по дело С-154/20, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произходът на стоката, съответно за липса на складов и кадрови ресурс от доставчика, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в цитираната от административния съд практика на Съда ЕС - решение по дело С-324/11 и решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според която добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. Като е стигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения РА, Административен съд София – град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на своевременното искане и представените доказателства, на ответната страна „Зеро 212“ ЕООД, следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 357,90евро, съгласно фактура – оригинал и банково бордеро от 21.07.2026г. Претенцията на дружеството за присъждане на разноски в първоинстанционното решение – държавна такса и адвокатски хонорар - е уважена с обжалваното съдебно решение на АССГ, поради което се явява неоснователна до сумата до 793,36евро по представения списък на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15068/20.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1114/2026 г. по описа на Административен съд София – град. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да плати на „Зеро 212“ ЕООД гр.София, с ЕИК 202892753, сумата от 357,90 (триста петдесет и седем евро и деветдесет евроцента/ евро за разноски за адвокатско възнаграждение в касационно съдебно производство. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА