Определение · № 11127/2026 · дело 10893/2026

5 ноември 2026 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
11127
Година на номера
2026
Дело №
10893/2026

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 10893 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11127 София, 05.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ТОДОРОВА ЧЛЕНОВЕ: СЛАВ БАКАЛОВ МИГЛЕНА НИКОЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СЛАВ БАКАЛОВ по административно дело № 10893/2026 г. Производство по чл. 229, ал.1 от АПК. Образувано е по частна жалба К. П. Г., като родител и законен представител на Е. Е. М. и Г. Е. М., чрез адв.Я. Шишков против определение № 4702 от 05.10.2026 г. по адм. дело № 1251/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата на К. П. Г., против отказа, обективиран в писмо с рег.№ 10-11-10611/24.09.2026 год. на Зам. Кмета на Община Стара Загора за продължаване на договорите за ползване на социална услуга „дневна грижа“ в [заличен текст] гр. Стара Загора; оставено е без разглеждане искането на К. П. Г. за спиране на изпълнението на отказа, обективиран в писмо с рег.№ 10-11-10611/24.09.2026 год. на Зам. Кмета на Община Стара Загора за продължаване на договорите за ползване на социална услуга „дневна грижа“ в [заличен текст] гр. Стара Загора, до приключване на делото с окончателен съдебен акт и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение, като се излагат съображения, че по същество се касаело за отказ за предоставяне на социална услуга. Иска отмяна на обжалваното определение. По делото не е постъпил отговор на частната жалба от Зам. Кмета на Община Стара Загора съгласно чл.232 от АПК. Настоящият състав на Върховният административен съд, като съобрази изложените доводи и провери обжалваното определение, прие за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АдмС Стара Загора е било образувано по жалба на К. П. Г. от [населено място], общ. Раднево, като родител и законен представител на Е. Е. М. и Г. Е. М., чрез пълномощника си адв. Я. Шишков против отказа, обективиран в писмо с рег.№10-11-10611/24.09.2026 год. на Зам. Кмета на Община Стара Загора за продължаване на договорите за ползване на социална услуга „дневна грижа“ в [заличен текст] гр. Стара Загора от непълнолетните й деца Е. и Г.. Направено е и особено искане за спиране на изпълнението на отказа и продължаване на подкрепата по време не обжалването. Видно от материалите по административната преписка, на 01.10.2024 год. между [заличен текст] ([заличен текст]) гр. Стара Загора, представляван от заместник-кмет „Общинска собственост, здравеопазване и социални дейности“ на Община Стара Загора, упълномощен от кмета на общината със Заповед №10-00-396 от 01.03.2024 год., като доставчик на социална услуга, от една страна, и от друга страна – жалбоподателя К. П. Г. и Г. Е. М., като потребител, е сключен Договор за ползване на социални услуги №21, по силата на който доставчикът предоставя на потребителя правото да ползва предлаганите услуги в [заличен текст] във вид на дневна грижа с изхранване (т. е. социални услуги по чл. 15, т. 7 във връзка с § 1, т. 14 от ДР на Закона за социалните услуги (ЗСУ) за период до една година, считано от 01.10.2024 год. до 30.09.2025 год. На същата е дата е сключен и договор №20/01.10.2024 год., с който договор се предоставя аналогична социална услуга и за детето Е. Е. М. за същият вид услуга. На 01.10.2025 год. са сключени анекси към горепосочените договори, с които се удължават до 30.09.2026 год., съответно №16 и №17. На 07.08.2026 год. от страна на жалбоподателката е депозирано писмо с вх.№10-03-1239, към което е приложена жалба и сигнал за тежък рисков инцидент с детето и Е., станал на 06.08.2026 год. Моли общината като компетентен орган по предоставената общинска услуга, да извърши проверка. Като допълнение към тях е и депозираното писмо с вх.№10-01-41/10.08.2026 год., в което писмо отправя въпроси и прави искания. Във връзка с тях, е извършена проверка, изготвен е подробен доклад, а за резултатите от извършената проверка е изготвено и изпратено оспореното в настоящето производство писмо с изх.№10-11-10611/24.09.2026 год. На 24.08.2026 год. в 17:28 часа по ел. поща на Община Стара Загора е депозирано заявление вх.№ 10-01-4377/25.08.2026 г. от К. Г., като родител и законен представител на Е. Е. М. и Г. Е. М., с искане формулирано като „изрично желание за продължаване без прекъсване на социалната услуга „дневна грижа с изхранване“. С обжалваното определение на Административен съд - Стара Загора, е оставил без разглеждане жалбата, като приел, че оспореното писмо с изх.№10-11-10611/24.09.2026 год. няма характер на индивидуален административен акт, с който се засягат права и законни интереси на жалбоподателката. Същото имало характер на решение по подадения сигнал по смисъла на чл.123 от АПК, а съгласно чл.124, ал.2 от АПК, решението по подаденият сигнал не подлежал на обжалване. Посочил е, че в абзац на писмото се съдържала информация, че с оглед постоянния адрес на майката в [населено място], общ. Раднево и доколкото не бил налице сключен договор по чл.56, ал.1 от ЗСУ, между Община Раднево и Община Стара Загора, то договорите на децата и ще бъдат прекратени с изтичането на срока в края им на месец септември и е насочена към Община Раднево за предлагане на подходящи услуги за двете деца. В тази част съдът приел, че отказът да бъдат продължени договорите за предоставяне/ползване на социални услуги, не подлежи на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, тъй като не представлява властническо волеизявление на административен орган или на друг, овластен със закон орган или организация, с което едностранно да се създават права или задължения или непосредствено се засягат такива на отделни граждани или организации, респективно не е индивидуален административен акт (ИАА) по смисъла на чл.21 от АПК. Прекратяването на предоставянето на социалната услуга от доставчика и било волеизявление от едната страна по договора, което се подчинявало на общия законов ред и при възникнал спор между страните по отношение на прекратяването същият следвало да се разглежда от гражданските съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс, а не от административните съдилища, тъй като не бил измежду подведомоствените им дела по чл.128 от АПК. Обжалваното определение е правилно. На първо място следва да се посочи, предмет на произнасяне с писмо с рег.№10-11-10611/24.09.2026 год. на Зам. Кмета на Община Стара Загора са въпросите, с които е сезиран с писмо с вх.№ 10-03-1239 от 07.08.2026 год. и писмо с вх.№10-01-41/10.08.2026 год. относно инцидент с детето на жалбоподателката - Е.. Именно по тези въпроси е извършена проверка от община Стара Загора и е изготвен обжалвания документ. Действително в същия се съдържа и уведомяване относно предстоящо прекратяване на договори за предоставяне на социална услуга – с изтичане на срока им, но това изявление не може да се квалифицира като административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Съгласно чл.41 т.2 от Правилника за приложение на Закона за социалните услуги (ППЗСУ) договорът за ползване на социални услуги се прекратява с изтичане на срока на договора. Следователно тази информация представлява уведомяване на ползвателя на социална услуга за една от последиците от изтичане на срока на договора за ползване на тази услуга. Необосновани са твърденията на частния жалбоподател, че с оглед приемането на ЗСУ и ППЗСУ, досегашната практика на ВАС по тези въпроси, цитирана на АдмС Стара Загора, е неактуална. Тази съдебна практика е заявена и по отношение на действащата нормативна уредба, като в Определение № 4068/14.04.2026 г. по адм. д. № 2771/2026 г. Върховният административен съд е приел, че договорът за предоставяне на социална услуга не е административен по своя характер и основание, че при сключването му лицето, което предоставя услугата, не действа като административен орган, а като доставчик на социалната услуга, поради което споровете относно сключването, прекратяването и изпълнението на този вид договори не са подведомствени на административните съдилища. ВАС е посочил още, че отношенията между страните по договора във връзка с изпълнението му имат гражданскоправен характер, тъй като правата и задълженията им произтичат пряко от клаузите на договора, а не от закон или подзаконов нормативен акт, както и че извършеното прекратяване на договора не представлява властническо волеизявление на административен орган или друг овластен със закон орган или организация. С обжалваното писмо административния орган не се е произнесъл по заявление вх.№ 10-01-4377/25.08.2026 г., с което частната жалбоподателка е поискала продължаване ползването на услуга. Това заявление не е било коментирано в обжалвания административен акт и по делото липсват данни, че е било предмет на разглеждане от административния орган. Съгласно чл. 42 от ППЗСУ в случай че оценката по чл. 38 установи необходимост от продължаване на ползването на социалните услуги от лицето и при желание от негова страна, срокът на действие на договора с доставчика се продължава. В разпоредбата на чл.38 ал.1 от ППЗСУ е посочено, че до 30 дни преди изтичане на срока на договора за ползване на социална услуга доставчикът на услугата изготвя доклад за оценка, с която се установява дали са постигнати резултатите, включени в индивидуалния план за подкрепа на лицето. Евентуален отказ на доставчикът на социална услуга при изпълнение на хипотезата на чл.42 от ППЗСУ би представлявал отказ за предоставяне на социална услуга. Доколкото липсва произнасяне по това заявление не би могло да се приеме, че е формиран отказ за предоставяне на социална услуга по смисъла на чл.20 от ППЗСУ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема,че обжалваното определение е правилно, не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4702 от 05.10.2026 г. по адм. дело № 1251/2026 г. на Административен съд - Стара Загора. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЛАВ БАКАЛОВ /п/ МИГЛЕНА НИКОЛОВА

Други данни

Резултат за проверявания акт
Upheld
Проверявани актове
[{"kind":"определение","number":"4702","date":"2026-10-05","case":1251,"year":2026,"court":"Административен съд - Стара Загора"}]
В регистъра от
06.11.2026
Последно в регистъра
06.11.2026