Решение · № 10910/2026 · дело 4388/2026

По дело 4388 / 2026 РЕШЕНИЕ № 10910 София, 02.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ДИМИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ ЛЮБКА ПЕТРОВА при секретар Ирена Кръстева и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията Любка Петрова по административно дело № 4388/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Делтън“ ООД, подадена чрез адв. Й. Чорева, против решение № 5848/12.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1994/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-2/01.01.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по Раздел I т. 6.24, с което е изменена от 01.01.2022 г. прогнозната пазарна цена за базов товар и съответно прогнозната пазарна цена по групи производители и премиите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с инсталирана мощност над 500 kW до 1.5 MW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Излагат се доводи, че определената актуализирана цена не отговаря на реалните пазарни условия, не покрива разходите на производителите, КЕВР не е съобразила надлежно представените становища на производителите и данните за значително увеличение на цените на силажа, използвани били неактуални и неточни изходни данни от НСИ, неправилно били отчетени измененията в разходите за суровини, транспортни горива и труд. Поддържа се още, че заключението по съдебно-икономическата експертиза не е било отчетено в пълнота, нито са разгледани всички доводи на жалбоподателя. Иска се отмяна на решението на административния съд и обявяване за нищожно или отмяна на потвърденото с него решение на КЕВР в оспорената част. Претендират се разноски. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и поддържат, че решението на административния съд е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страни, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че „Делтън“ ООД е производител на електрическа енергия чрез електроцентрала от процесната група – с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW, работеща чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции с комбинирано производство, поради което има правен интерес да оспорва решението в съответната му част. Установено е още, че в изпълнение на правомощията си по чл. 32, ал. 4 от ЗЕВИ Комисията е провела административното производство, назначила е работна група, изготвен е доклад, проведено е обществено обсъждане, а на 01.01.2022 г. е взето оспореното решение. По делото е била приета съдебно-икономическа експертиза, от която първоинстанционният съд е извел пълната себестойност на мегаватчас от произведената от Централата, собственост на дружеството, електроенергия за периода от 01.01.2022 г. до 30.06.2022 г., както и размерът на приходите от продадена електроенергия за мегаватчас за периода от 01.01.2022 г. до 30.06.2022 г., по месеци, като е било изчислено, че общият размер на неустойките за „Делтън“ ООД след постановяване на Решеше № Ц-2/01.01.2022 г. на КЕВР, за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., е 312 707,80 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следователно е приел, че жалбата срещу него е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда са правилни като основаващи са на фактическата установеност по делото и приложимото право, като при постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да налагат отмяна. Административният съд е изяснил относимата фактическа обстановка, събрал е всички необходими доказателства, обсъдил ги е поотделно и в съвкупност и е формирал мотиви, които позволяват касационен контрол. Съдът е извършил проверка за компетентността на административния орган. Неправилно се възприема от касатора, че са налице основания за прогласяването на нищожност на административния акт, поради неправилното им тълкуване на чл. 11, ал. 5 от Закона за енергетиката и обвързването на обявена процедура за избор на нови членове с преклудирането на правомощията на тези с изтекъл мандат. Не се установява допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването, че съдът не е съобразил заключението на експертизата. Напротив, от мотивите на решението е видно, че заключението е било подробно обсъдено и е послужило за изясняване на именно спорните въпроси относно начина на формиране на актуализираната цена, приложимите източници на данни, ролята на съотношението между отделните суровини и границите на допустимата преценка на КЕВР при прилагане на законовата методика. Обстоятелството, че касаторът тълкува тези заключения в своя полза, не означава, че първоинстанционният съд не ги е обсъдил или че е стигнал до необосновани изводи Неоснователни са и доводите за нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗЕВИ електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува по определената от КЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект, като цената не се изменя за срока на договора, освен в изрично предвидените случаи. Такова изключение е уредено в чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ, според който Комисията ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността само на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8 – разходи за суровини, разходи за горива за транспорта и разходи за труд и работна заплата. Следователно законът не допуска ежегодно формиране на цялата цена според индивидуалните разходи и търговска стратегия на всеки отделен производител, а предвижда нормативно определен механизъм за актуализация единствено на посочените три елемента, при съобразяване на техните относителни тегла в първоначално утвърдения модел. Именно този правен режим е отчетен правилно от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 32, ал. 6 ЗЕВИ процентът на изменение на разходите за суровините се определя, като се вземат предвид определените и обявени от министъра на земеделието годишни индекси за изменение на цените на тези суровини. Съгласно чл. 32, ал. 7 ЗЕВИ процентът на изменение на разходите за горива за транспорта се определя въз основа на средната пазарна цена на съответния ценообразуващ елемент за предходната отчетна година, а по чл. 32, ал. 8 ЗЕВИ процентът на изменение на разходите за труд и работна заплата се определя въз основа на данните на НСИ за изменението на средната работна заплата за предходната календарна година. Следователно КЕВР е длъжна да използва именно законово посочените източници и периоди, а не да изхожда от пазарни оценки, частни анализи или икономически виждания на отделни производители относно „реалните“ или „актуални“ равнища на разходите към даден момент. В този смисъл правилно е прието, че не е допустим алтернативен вариант на преизчисление извън законовата методика и извън нормативно определените данни. Следва да се посочи, че при актуализацията не се изменят всички компоненти на първоначално определената цена, а само абсолютните стойности на трите променливи разходни елемента, запазвайки относителните им тегла, установени при първоначалното ценообразуване. Влязлото в сила първоначално решение определя цялостния регулаторен модел, включително структурата на разходите и нормата на възвръщаемост. Производството по чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ не е производство по ново ценообразуване, а по ежегодна актуализация в рамките на вече определен модел. Ето защо оплакванията на касатора, че не била приложена правилно методиката, са неоснователни, тъй като в това производство не се формира наново цялата цена и не се преразглеждат непроменливите елементи на първоначалното решение. Неоснователно е оплакването, че КЕВР не е съобразила представените становища на производителите. От данните по делото и от мотивите на първоинстанционното решение се установява, че в административното производство е проведено обществено обсъждане, постъпилите възражения са били разгледани, а КЕВР е изложила мотиви по спорните въпроси. Законът не изисква административният орган да възприеме доводите на заинтересованите лица, а да ги обсъди при формиране на волята си. При липса на нарушение на процедурата и при наличие на мотиви не може да се приеме, че е налице порок по чл. 146 АПК само защото крайният резултат не съвпада с исканията на производителя. Изводите на първоинстанционния съд съответстват и на установената практика на Върховния административен съд по аналогични спорове, включително по въпроса, че коефициентът по чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ се прилага към стойността на отделните променливи ценообразуващи елементи, а не към общия размер на преференциалната цена, както и че в производството по ежегодна актуализация не се извършва ново пълно ценообразуване, а се актуализират само посочените от закона разходни компоненти. Същият подход е възприет и в други решения на ВАС по сходни спор относно актуализация на преференциална цена за електроенергия от биомаса. По изложените съображения касационният състав приема, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, без съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при пълнота на доказателствения анализ. Касационната жалба е неоснователна, а решението на Административен съд София-град следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора разноски не се дължат. Основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер евровата равностойност на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5848/12.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1994/2022 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА „Делтън“ ООД, ЕИК 202031997, да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата от 153,39 /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА