Решение · № 10877/2026 · дело 5116/2026
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 10877
- Година на номера
- 2026
- Дело №
- 5116/2026
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 5116 / 2026 РЕШЕНИЕ № 10877 София, 02.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА СТОЕВА МИГЛЕНА НИКОЛОВА при секретар Мария Петрунова и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от съдията Десислава Стоева по административно дело № 5116/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив, чрез пълномощника гл. юрисконсулт В. Лазаров, срещу Решение № 11551/24.03.2026 г., постановено по адм. д. № 12067/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед за налагане на санкции № РД 26-01-724 от 28.10.2025 г., издадена от директора на РЗОК- Пловдив. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваната заповед. Иска да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед или, в условията на евентуалност, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс"(СБР-НК) ЕАД, ЕИК 130344823, чрез процесуален представител адв. С. Кръстев, в писмен отговор, в съдебно заседание, както и в писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна и счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на подадената касационна жалба и неправилност на постановеното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД 26-01-724 от 28.10.2025 г., издадена от директора на РЗОК- Пловдив, с която на „СБР-НК“ ЕАД, на основание чл. 457, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г., са наложени две санкции „финансова неустойка“ в общ размер на 400 лв. (всяка една в размер на 200 лв.) за нарушение на чл. 33, т. 4 от НРД за МД за 2023-2025 г., във връзка с чл. 318, ал.1, ал. 5 и ал. 6, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. От фактическа страна съдът е приел за установено, че със Заповед № РД-25-1977/12.09.2025 г. на директора на РЗОК-Пловдив, на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, чл. 97, чл. 434, чл. 433, ал. 2 от НРД за МД за 2023-2025 г. и Инструкция № РД 16-46/03.07.2023 г. за условията и реда на осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗЗО, е разпоредено извършването на планова, тематична, самостоятелна проверка на лечебно заведение „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД, филиал Нареченски бани, със задача: контрол по изпълнение на договорения пакет болнична медицинска помощ за месец август 2025 г. за оказване болнична медицинска помощ по клинични пътеки с НЗОК, в съответствие с общите и специални условия на НРД за МД за 2023-2025 г. и Приложение № 17 към него. За извършената проверка е съставен Протокол РД 25-1977-1/06.10.2025 г. Констатирано е, че лечебното заведение, в качеството си на изпълнител на болнична медицинска помощ по Договор №161666/16.10.2023 г. за извършване на клинични пътеки с НЗОК, е изискало заплащане от двама пациенти на такса за предварителна обработка на документи преди планова хоспитализация по клинични пътеки № 263.1 и №265.1 по смисъла на §1, т. 5 от ДР на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, е нарушило изискванията на чл. 33, т. 4 от НРД за 2023-2025 г., във връзка с чл. 318, ал. 6 от НРД за МД 2023-2025 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. Предвид това, на осн. чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, директорът на РЗОК-Пловдив е издал процесната мотивирана заповед, с която е наложил санкцията. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства административният съд, извършвайки проверка по чл. 146 от АПК, е обосновал извод, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия, съгласно чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, при спазване на изискването за писмена форма и наличие на изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата съдържа фактическите обстоятелства, които са обусловили съдържанието на волеизявлението на издателя, а мотивите й в достатъчна степен съдържат данни и обстоятелства, относими към състава на сочените за нарушени разпоредби на НРД за МД от 2023-2025 г., като е налице и изрично препращане към констатациите, обективирани в Протокол № РД-25-1977-10/06.10.2025 г. Обосновал е извод за спазване на административнопроизводствените правила. При анализ на нормите, под които е подведено констатираното нарушение, е направил извод за несъответствие между фактическото основание и правната квалификация. С оглед на систематичното място, където се намира чл. 318, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от НРД за МД - в Раздел III. "Условия и ред за диагностика и лечение по клинични пътеки", е преценил, че същото съответства на диспозицията на чл. 455, ал. 3 НРД за МД, съгласно която "Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД….", т.е. разпоредбата на чл. 318, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от НРД за МД визира нарушение, което е част от условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и което съответства на чл. 455, ал. 3 от НРД, докато с оспорения акт е наложена санкция на осн. чл. 457, ал. 3 от НРД: "Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. ". Съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на акта като основание за неговата отмяна поради приложената неправилна правна квалификация на санкционната норма, създаващо неяснота относно констатираното нарушение. Съдът е изложил доводи и за неприложимост на чл. 33, т. 4 от НРД за МД за 2023-2025 г., тъй като процесната такса от 35 лева касае предварителни дейности във връзка с подготовката на пациенти за планов прием, а не се отнася до заплащане на медицински услуги във връзка с изпълнението на клиничните пътеки и не се иска възстановяването й от НЗОК. Обосновавайки незаконосъобразност и в хипотезата на чл. 168 АПК, първоинстанционният съд е отменил изцяло оспорената заповед. Решение е валидно и допустимо, но неправилно. Решението е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Административният орган е ангажирал отговорността на лечебното заведение като изпълнител на болнична медицинска помощ за нарушение на чл. 33, т. 4 от НРД за МД 2023-2025 г., във връзка с чл. 318, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от НРД за МД 2023-2025 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. Нормата на чл. 33, т. 4 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. предписва на изпълнителите на медицинска помощ задължение да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума. Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на българските граждани и на лицата, които пребивават в Република България и за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на §1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО, са регламентирани с Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с Постановление на Министерски съвет №119/22.05.2006 г. В чл. 2, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че здравноосигурените лица имат право на достъп до медицинска помощ извън тази по ал.1 - в обхвата на основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, както и да получават допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения при спазване изискванията на Наредбата. Националната здравноосигурителна каса заплаща за видовете медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 Закона за здравното осигуряване по обеми и цени, договорени в НРД, а медицинската помощ се определя като пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (чл. 10, ал. 1 и ал.2 от НРД за МД 2023-2025). Болничната медицинска помощ по чл. 10, ал. 1 НРД за МД е медицинска помощ, която включва клинични пътеки (КП) по Приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 9 от 2019 г. - чл. 11, т.З, б“в“ от НРД за МД 2023-2025 година. Съгласно чл. 33, т.4 от Националния рамков договор, изпълнителите на медицинска помощ се задължават да „не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено.“ В чл. 24а, ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ /Наредбата/ изчерпателно са изброени случаите, в които по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, но сред лимитативно изброените услуги не попада такса за обработка на документи при планова хоспитализация по клинични пътеки по смисъла на §1, т.5 от ДР на Наредбата в размер на 35 лева. В разпоредбите на чл. 24б и 25 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ е регламентиран редът, по който се предоставят допълнителните услуги от лечебното заведение, а именно: пациентът следва писмено да заяви услугата/услугите, които желае да ползва като декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите. Анализът на цитираните норми налага извод, че изпълнителите на медицинска помощ имат право да искат плащане от пациентите по време на престоя им в дадено лечебно заведение само за изрично посочените в чл.24а, ал.1 от Наредбата допълнителни услуги, при това само за тези, за които пациентът изрично е направил информиран избор, какъвто настоящият случай не е. В този смисъл е необоснован изводът на съда за неприложимостта на чл.ЗЗ, т.4 от НРД за МД 2023-2025 година, в която не са предвидени изключения, тъй като „ставало въпрос за такса, която не се заплаща от НЗОК и която е свързана с извършването на дейност по проверка, дали е възможна хоспитализация в конкретното лечебно заведение“. Съгласно разпоредбите на Раздел III „Условия и ред за оказване на извънболнична медицинска помощ“ от НРД за МД 2023-2025 г., насочването на пациента към специализирана болница се извършва с направление от специалист (ЛКК, ортопед,невролог и др.), който вече е преценил медицинската необходимост от това. След като пациентът се насочва към лечебното заведение с медицинско направление, специалистът вече е извършил оценка на здравословното състояние и противопоказанията за рехабилитация. Лечебното заведение няма законово задължение или законово право да извършва повторна преценка за това, дали пациентът подлежи на лечение, още по-малко да събира такса за такава „оценка“. Според § 1, т.4 от ДР на Наредбата, „хоспитализация'' е настаняване на лице със заболяване или състояние, налагащо престой в лечебно заведение, оказващо болнична помощ. Плановата хоспитализация е предварително предвидена хоспитализация, която предполага прием на здравноосигуреното лице и включването му в листа за планов прием с определяне дата на постъпването му в лечебното заведение за лечение, т. е. извършена обработка на документи преди датата на постъпване в лечебното заведение, поради което неоснователено е прието от първоинстанционния съд, че процесната такса е дължима преди хоспитализация. По делото е безспорно установено, че пациентите са били приети в ЛЗ по планова хоспитализация по КП № 265.1 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно- двигателен апарат'' и КП № 263.1 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на периферна нервна система Рехабилитационните дейности и услуги по време на хоспитализацията съгласно диагностично лечебния алгоритъм на съответната КП се осъществяват незабавно или се планират за изпълнение в зависимост от развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване и определения диагностично- лечебен план - чл.317, ал.2 НРД за МД 2023-2025 г. В алгоритъма на посочените по-горе клинични пътеки (Приложение № 17 към НРД за МД 2023-2025 г.), изрично е регламентирано, че специалистът по физикална и рехабилитационна медицина при приемане на пациента извършва клиничен преглед, включващ общ и локален статус с оценка на рехабилитационния потенциал. Същият съставя индивидуална рехабилитационна програма, съдържаща конвенционални и специализирани методики и средства от физикалната и рехабилитационна медицина, а при показания се включват и други средства от медицинската практика. Касае се за задължително изискване за изпълнение по КП, при спазване на което НЗОК/РЗОК заплаща тази дейност изцяло. Преценката за хоспитализация в лечебно заведение- изпълнител на БМП се извършва от лекар в извънболничната помощ, чрез издаване на „Направление за хоспитализация“ (бл. МЗ-НЗОК № 7) - чл.318, ал. 1 и ал. 2 от НРД за МД. В унисон с това нормативно разрешение е разпоредбата на чл. 2, ал.4 от Наредбата, според който „лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба“. По този начин хоспитализацията на здравноосигурените лица не е предоставена на преценката на лечебното заведение- изпълнител на БМП в хипотезата на издадено направление за хоспитализация, какъвто е процесният случай. В нарушение на това нормативно и задължително за изпълнение изискване, "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД е изискало от двамата здравноосигурени пациенти предварително да заплатят по 35 лв. такса за обработка на документи при планова хоспитализация, въпреки че същите са насочени за хоспитализация с надлежно издадени направления за хоспитализация, поради което правото им на достъп до медицинска помощ не може да бъде повторно преценявано, съответно отказвано. По аргумент от чл. 318, ал.3 и ал.4 от НРД за МД 2023-2025 г., направлението за хоспитализация и приложения към него амбулаторен лист са неразделна част от медицинската документация на пациента. С изисканото от лицата предварително допълнително заплащане на „такса за обработка на документи при планова хоспитализация“, лечебното заведение, като изпълнител на болнична медицинска помощ, освен нарушение на чл. 33, ал.4 от НРД за МД е извършило нарушение и на чл. 318, ал.1 НРД за МД, доколкото не е зачело насочването за хоспитализация чрез издадено направление за хоспитализация; нарушило е начина на организиране и управление на плановия прием в съответствие с Наредбата - нарушение на 318, ал. 5 и ал. 6 НРД за МД, последните съставляващи нарушение на установените изисквания за работа с медицинска документация. Въведената от жалбоподателя „такса“, събирана като предварително условие за прием на пациенти, накърнява правата на здравноосигурените лица да получат реален достъп до медицинска помощ. Разпоредбата на чл. 4 от 330 гарантира правото на здравноосигурените лица на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с Районна здравноосигурителна каса. Това право се гарантира и от нормата на чл.52 от Конституцията на Република България. Настоящият състав на ВАС, шесто отделение, намира, че не е налице противоречие между фактическо и правно основание на процесната заповед, както неправилно е посочил в мотивите си първостепенният съд. Не е налице обаче съществено процесуално нарушение, както твърди касаторът, с оглед допускането от съда на гласни доказателствени средства за уточняване процеса по прием по клинични пътеки и анализа на медицинска документация. Действително, процесът по прием на пациенти по клинични пътеки е регламентиран нормативно и в този смисъл за него са установени писмени процедури, в които се съставят протоколи, представляващи официални документи и ползващи се с формална и материална доказателствена сила за обективираните в тях факти, поради което за тези случаи не се допускат свидетелски показания (арг. от чл. 164, ал. 1, т.З от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК). Макар и осъществено обаче, това нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено по своя характер, тъй като, ако не беше допуснато, съдът нямаше да достигне до други фактически и/или правни изводи при решаване на делото. От всичко гореизложено може да се направи обоснован извод, че органът е установил нарушението и правилно и законосъобразно е наложил с оспорената заповед санкция в минималния размер от 200 лева. Заповедта е съответна на целта на Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, НРД за МД 2023-2025 г. и Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ и която следва да гарантира компетентното и добросъвестно оказване на медицинска помощ, при зачитане правата на пациентите, включително като се извършва контрол по спазването на договорите с НЗОК. Мотивиран така, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че отменяйки заповедта на директора на РЗОК- Пловдив, първоинстанционният съд е постановил своя акт в нарушение на материалния закон, достигайки до необоснован правен извод, че заповедта за налагане на санкции е незаконосъобразна. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а жалбата – отхвърлена. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски за двете инстанции, възлизащи на 306, 78 евро, от които 102, 26 евро държавна такса за касационното производство и по 102, 26 евро юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 11551/24.03.2026 г., постановено по адм. дело №12067/2025 г. по описа на Административен съд София-град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Специализирани болници за рехабилитация- Национален комплекс“ ЕАД, представлявано от изп.директор П. Д. М. срещу Заповед за налагане на санкции № РД 26-01-724 от 28.10.2025 г., издадена от директора на РЗОК- Пловдив. ОСЪЖДА Специализирани болници за рехабилитация- Национален комплекс“ ЕАД, представлявано от изп.директор П. Д. М., да заплати на Районната здравноосигурителна каса – Пловдив сторените разноски за двете съдебни инстанции в размер на 306, 78 евро / триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента/. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ МИГЛЕНА НИКОЛОВА
Други данни
- Резултат за проверявания акт
- Overturned
- Проверявани актове
- [{"kind":"решение","number":"11551","date":"2026-03-24","case":12067,"year":2025,"court":"Административен съд София-град"}]
- В регистъра от
- 03.11.2026
- Последно в регистъра
- 03.11.2026